Определение № 57 от 05.02.2025, Окръжен съд - Враца

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 57 гр. Враца, 05.02.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВРАЦА, III-ТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на пети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Росица Ив. Маркова

Членове:

Христо Н. Христов

Катя Н. Гердова като разгледа докладваното от Катя Н. Гердова Въззивно частно гражданско дело № 20251400500047 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл.122 от ГПК.

Образувано е по повдигнат от Районен съд - Враца спор за подсъдност с РС-Берковица.

За разрешаването на повдигнатия спор Окръжен съд - Враца съобрази следното:

По подадено от П. Г. И. с ЕГН ********** и адрес ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.3 от ГПК срещу длъжника Й. И. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, въз основа на договор за заем на парична сума с нотариална заверка с рег. № 305/2024 г. на нотариус Е. П. с рег. № *** в Нотариалната камара е образувано ч.гр.дело № 828/2024 год. по описа на РС-Берковица.

Със заявлението е поискано издаване на заповед по чл.417,т.3 от ГПК против длъжника Й. И. С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, за заплащане на сумата от 2200,00 лв. представляваща главница по договор за заем на парична сума с нотариална заверка с рег. № 305/2024 г. на нотариус Е. П. с рег. № *** в Нотариалната камара, лихва в размер на 212,02 лв. за периода от 22.02.2024г. до 31.10.2024г., ведно със законна лихва от предявяване на вземането до изплащането му и направените в това производство разноски в размер на 5200 лв. адвокатски хонорар и 48,25 лв. държавна такса.

Съдът е извършил служебна справка в НБД за постоянен и настоящ адрес на длъжника Й. И. С. с ЕГН **********, от която установил, че същият е с постоянен адрес в *** и с настоящ адрес ***.

При тези данни РС-Берковица с Определение № 418/15.11.2024 год. е прекратил производството по ч.гр.д.№ 828/2024г. и изпратил делото по подсъдност на РС-Враца.

Посочил е в мотивите си, че длъжникът има качеството на потребител и съгласно разпоредбата на чл.411,ал.1, изр.2 от ГПК следва да се произнесе по заявлението местно компетентния съд, който в случая е РС-Враца.

Пред Районен съд- Враца делото е образувано под нов № 217/2025 год.

С определение № 157/22.01.2025 год. РС-Враца е повдигнал спор за подсъдност.

Посочил е в мотивите си, че случая не е налице спор между кредитор и потребител, тъй като и двете страни по договора за заем са физически лица, като длъжникът Й. И. С. не отговаря на определението за „потребител“ по смисъла на Директива 93/13, а за заявителя П. Г. И. в заявлението не е посочил твърдения, че предоставя сумата по заема по занятие, 1 т.е. че предоставя стоки или услуги. Счел е,че след като постоянният адрес на длъжника е в гр. Берковица, то РС-Враца не е местно компетентен да се произнесе по заявлението, съгласно разпоредбата на чл. 411, ал. 1, изречение 2 от ГПК.

Окръжен съд-Враца намира, че компетентен да се произнесе по заявлението на П.

Г. И. с ЕГН ********** от ***, е Районен съд гр.Берковица.

С измененията на чл. 411, ал. 1 ГПК, приети с ДВ, бр. 11 от 2023 г., се урежда нова местна подсъдност, при която заявлението за издаване на заповед за изпълнение въз основа на документ по чл. 417, ал. 1, т. 3, 6 и 10 се разглежда от съдия от районния съд по настоящия адрес или седалището на заявителя, а при липса на настоящ адрес - по постоянния му адрес. В случаите, когато заявителят няма настоящ или постоянен адрес или седалище на територията на България, заявлението се подава по постоянния или настоящия адрес или седалището на длъжника.

Приетите изменения на нормата към настоящия момент не се прилагат, а производството се развива по стария ред, тъй като с § 24 и § 25 ЗИД на ГПК, приет с ДВ, бр.

67 от 2024 г., в сила от 01.07.2024 г. действието на нормата на чл. 411, ал. 1 ГПК, касаеща местната подсъдност се отлага за 01.07.2025 г., като за дела образувани до влизането в закона в сила се прилагат досегашните правила.

Според действащата към момента на подаване на заявлението редакция на чл.411, ал.1, изр.1 ГПК /ДВ бр.100/2019г./, заявлението се подава до районния съд по постоянния адрес на длъжника, а според изр.2 на същата разпоредба - заявление за издаване на заповед за изпълнение срещу потребител се подава в съда, в чийто район се намира настоящия му адрес, а при липсата на настоящ адрес - постоянния.

Посоченото общо определение на понятието "потребител" отразява основните характеристики, дадени в транспонирано със ЗЗП вторично законодателство на Европейския съюз, установяващо правила за защита правата на потребителите в различни сфери на обществения и икономическия живот. Тези характеристики се свеждат до това, че като страна по договор с търговец, потребителят е винаги физическо лице, целящо задоволяване на свой личен, а не търговски или професионален интерес. Дефинираното в ЗЗП понятие "потребител" се припокрива с това, дадено в чл. 2, б. "б" от Директива 93/13 ЕИО на Съвета относно неравноправните клаузи в потребителските договори. Според него, потребител е всяко физическо лице, което придобива стоки или ползва услуги, които не са предназначени за извършване на търговска или професионална дейност, и всяко физическо лице, което, като страна по договор по този закон, действа извън рамките на своята търговска или професионална дейност. Според СЕС, потребителят е винаги и само физическо лице, което при сключване на договор с търговец цели удовлетворяване на свои лични потребности.

За да приеме, че не е местно компетентен, РС-Берковица се е позовал на разпоредбата на чл.411, ал.1, изр.2-ро от ГПК, която в случая не е приложима. Посочената разпоредба урежда единствено случаите, при които длъжникът има качеството на потребител, а това качество се определя от основанието на претендираното със заявлението вземане.

В случая длъжникът е физическо лице, което няма качеството на потребител, тъй като вземането, предмет на заявлението за издаване на заповед за изпълнение, не произтича от потребителски договор, а от договор за заем на парични средства с нотариална заверка на подписите, поради което заемателя му-длъжника Й. И. С. няма и не може да има качеството на потребител по смисъла на легалната дефиниция по § 13, т. 1 ДР ЗЗП и Директива № 93/13 на СЕС, както правилно е посочил съдията от РС-Враца. По тази причина местната подсъдност при подаване на заявлението по чл.417 ГПК се определя от правилото на чл.411, ал.1, изр.1-во ГПК /ДВ бр.100/2019г./-по постоянния адрес на длъжника, която норма е действаща към датата на подаване на заявлението. В случая регистрираният постоянен адрес на длъжника Й. И. С. с ЕГН ********** е ***, който се намира в съдебния район на РС2 Берковица и поради това именно този съд се явява местно компетентен да разгледа заявлението за издавена на заповед за изпълнение.

С оглед събраните по делото доказателства относно обстоятелството, че постоянният адрес на длъжника се намира на територията на гр. Берковица, се налага извод, че Районен съд- Враца не е компетентен да разгледа заявлението.

Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав намира, че делото следва да бъде изпратено на РС-Берковица за произнасяне по заявлението на П. Г. И. с ЕГН ********** от ***, за издаване на заповед за изпълнение по чл.417,т.3 от ГПК.

При тези си съображения и на основание чл.122 от ГПК, Окръжен съд-Враца ОПРЕДЕЛИ:

КОМПЕТЕНТЕН да се произнесе по подаденото от П. Г. И. с ЕГН ********** от ***, заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.417, т.3 от ГПК срещу длъжника Й. И.

С. с ЕГН **********, с постоянен адрес *** и настоящ адрес ***, въз основа на договор за заем на парична сума с нотариална заверка с рег. № 305/2024 г. на нотариус Е. П. с рег. № *** в Нотариалната камара е РАЙОНЕН СЪД ГР.БЕРКОВИЦА.

ИЗПРАЩА делото на РС-Берковица за продължаване на съдопроизводствените действия.

Определението не подлежи на обжалване.

Препис от определението да се изпрати на Районен съд-Враца за сведение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3