Присъда № 244 от 13.10.2022, Софийски районен съд

ПРИСЪДА

№ 244 гр. София, 12.10.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 109-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети октомври през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: РОСИ П. М.А

Съдебни

МАРГАРИТА Н. ЦВЕТАНОВА заседатели: ХРИСТИЯН Р. ГЕОРГИЕВ при участието на секретаря СОНЯ АНД. МЛАДЕНОВА и прокурора Г. Г. М. Д. Сл. С. като разгледа докладваното от РОСИ П. М.А Наказателно дело от общ характер № 20221110204551 по описа за 2022 година

Мотиви по НОХД № 2266/2021 г. по описа на СРС, НК, 9-ти състав.

I . Софийска районна прокуратура е внесла обвинителен акт в СРС против ПОДСЪДИМИЯ Д. В. М. ЕГН **********, с който му е повдигнато обвинение за престъпление от общ характер по състава на престъпление по чл. 346, ал. 2, т. 1,пр. 1 , т.3 вр. ал. 1 вр. чл.195 ал.1 , т.4 пр.2 от НК, за това че на 23.05.2020г. около 22.45 часа, в гр. София, от автокъща „Ауто Гранд“, находяща се на „Околовръстно шосе“ №257, противозаконно е отнел чуждо моторно превозно средство – лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 ХДрайв” с номер на рама ХХХХХ без регистрационни номера, на стойност 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, от владението на собственика Ю. Л. И., без негово съгласие с намерение противозаконно да го ползва, като отнемането е извършено при условията на чл.195 ал.1 т.4 от НК - чрез използване на неустановено техническо средство за привеждане /запалване/ на автомобила в работен режим , и е последвала повреда на превозното средство - на 23.05.2020г. непосредствено след противозаконното отнемане, в гр. София, управлявайки лекия автомобил е самокатастрофирал на около 100 метра от автокъщата, в следствие на което са причинени щети по предно стъкло, преден капак, ляв и десен калници, 2бр. огледала, броня, решетка, 2бр. фарове, радиатор, акумулатор и двигател , всички на обща стойност за възстановяване функционалността и външния вид на автомобила от 8 173 лева /осем хиляди сто седемдесет и три лева /.

1

В наказателното производство е приет за съвместно разглеждане граждански иск предявен от гражданския ищец Ю. Л. И. срещу подсъдимия Д. В. М. на основание чл.45, ал.1 от ЗЗД за сумата от 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, представляваща обезщетение за причинените от извършеното противоправно увреждане имуществени съставомерни вреди, ведно със законната лихва от датата на увреждането – 23.05.2020 г. до окончателното изплащане на сумата.

В открито съдебно заседание Софийска районна прокуратура, редовно призована, чрез прокурор поддържа така повдигнатото обвинение. Счита, че в хода на досъдебното производство, се доказвало по категоричен начин авторството на дееца при извършване престъплението. Излага се, че съдът следвало да определи по чл.58а, ал.1 от НК наказание „лишаване от свобода“ като определи наказание, съобразено с наличието на две квалифициращи обстоятелства и предходни осъждания на подсъдимия, включително за причиняване на ПТП, като отегчаващи отговорността на му обстоятелства и самопризнанието му като смекчаващо такова, и на база това да определи наказание, което да намали с една трета. Прави се искане съдът да се произнесе по гражданския иск, като го уважи изцяло и по веществените доказателства по делото.

Конституираният в процеса като граждански ищец Ю. Л. И., представляван от повереника си, поддържа обвинението срещу подсъдимия М. и предявения граждански иск. Прави се искане съдът да се произнесе със съдебен акт в този смисъл.

Подсъдимият Д. В. М., редовно призован и след надлежно връчване на съдебните книжа, се явява лично от СЦЗ чрез органите на ОД „охрана“ и лично участва в наказателното производство. Представлява от служебния му процесуален представил.

Защитникът на подсъдимия не оспорва фактическата обстановка такава, каквато е описана в обвинителния акт. Не се спори по правната квалификация на Д.ието. Излага се, че съдът следва при определяне на наказанието да съобрази, че подсъдимият е искал да възстанови на пострадалия инкриминираната парична сума,но не е успял да събере достатъчно пари за периода от време, с който е разполагал. Акцентира се на направеното самопризнание от подсъдимия. Прави се искане съдът да определи наказание в минимален размер, което да бъде намалено с една трета на основание чл.

58а от НК.

Подсъдимият Д. М. признава доброволно и в цялост фактите и обстоятелствата от обвинителният акт по реда на чл.371, т.2 от НПК. Разбира последиците, че самопризнанието му ще бъде ползвано от съда при постановяване на крайният съдебен акт, без да се събират други доказателства. Същият поддържа изложеното от своя защитник. В правото си на последна дума, подсъдимият М. изразява съжаление за стореното. Прави се искане за минимална присъда, за да може същият да работи.

II. Съдът като прецени всестранно, обективно и пълно доводите и съображенията на страните, събраните по реда и способите на НПК 2 доказателства и доказателствени средства, в качеството си на първа инстанция по фактите и въз основа на закона, на основание чл.13 и чл.14 от НПК приема за установено следното:

III. От фактическа страна (“ipso facto” – извод от самият факт):

Подсъдимият Д. В. М. ЕГН **********, е роден на 20.07.1979г. в гр.

София, българин, български гражданин, със средно образование, работи , женен, осъждан , с адрес : гр. Костинброд, ул.”Димчо Дебелянов“ №26А.

Свидетелят Ю. И. е управител на автокъща „Аутогранд“, находяща се в гр. София, ул. Околовръстен път № 257 .Същият се занимавал с продажба на автомобили. Във връзка с дейността, която упражнявал, същият закупил от П.

И. Й. лек автомобил марка “БМВ”, модел “530 ХДрайв” с номер на рама ХХХХХ, за което бил съставен договор за покупко-продажба от 11.01.2020г .Автомобилът е бил дерегистриран и без регистрационни табели. Същият се намирал на съхранение в автокъща „Аутогранд, находяща се в гр. София, ул.

Околовръстен път № 257.

На 23.05.2020г. Ю. И. напуснал автокъщата около 15.00ч, като служителите му останали на работа до около 18.00часа, когато свидетелят В.

К. застъпил на смяна като охрана на автокъщата за през нощта. Около 20.00 часа К. затворил порталната врата на автокъщата, спуснал бариерата и влязъл в помещението за охрана, което се намирало в непосредствена близост до порталната врата.

Около 22.45 часа на същата дата -23.05.2020г , обвиняемият Д. М. влязъл на територията на автокъщата без да му е позволено от собственика на автомобила, взел решение да отнеме автомобила с намерението да го ползва-да се придвижва с него в гр.София . В изпълнение на своето решение, обвиняемият влязъл в инкриминирания автомобил . С помощта на неустановено техническо средство за привеждане /запалване/ на автомобила в работен режим, го привел в движение , при което се включили фаровете, след което рязко ускорил автомобила, като последователно преодолял блъскайки с предната част на автомобила бариерата и плъзгащата се врата , излязал от обсега на автокъщата, продължил по ул. Околовръстен път в посока към ж.к.“Люлин“. На около 100 метра от автокъщата , обвиняемият загубил контрол върху автомобила и самокатастрофирал като последователно ударил знак на автобусна спирка с №2383, преминал през тревната площ и през няколко дървета преди автомобилът да спре .В резултат на ударите в знака и дърветата, въздушната възглавница /еърбег/, поставена във волана на автомобила се е отворила и предпазила обвиняемия като последният е ударил главата си в нея , оставяйки биологични следи. Обвиняемият излязъл от автомобила и напуснал произшествието, укривайки се от органите на разследването , несъобщавайки за същото. В следствие на произшествието е последвала повреда на превозното средство като са причинени щети по предно стъкло , преден капак, ляв и десен калници, 2бр. огледала, броня, решетка, 2бр. фарове, радиатор, акумулатор и двигател , всички на обща стойност за възстановяване функционалността и външния вид на автомобила от 8 173 лева /осем хиляди сто седемдесет и три лева /.

3

Охранителят на автокъщата К. възприел действията на обвиняемия а именно, че вляво от помещението, в което се намирал, има включени фарове и ускоряващ автомобил, идващ от вътрешността на автокъщата. Автомобилът блъснал бариерата и порталната врата, излязъл от обсега на автокъщата, продължил по ул. Околовръстен път в посока към ж.к.“Люлин“. Веднага уведомил собственика на автокъщата – свид. Ю. И., за случая.

На място пристигнали служители на полицията-свидетелите П. Д., Е. А.

, но водачът не бил установен.

Извършен е оглед на местопроизшествие, при който са иззети следи и веществени доказателства.Иззети са отривки от скоростен лост от волан, както и текстилна част от въздушна възглавница на волана. Автомобилът не е бил приобщаван по делото като веществено доказателство.

От заключението на изготвена СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането–Протокол №20/ДНК -577 от вещо лице при НИК-МВР.За изследването отривки от волан и скоростен лост са определени смеси от ниски нива , които не са годни за ДНК анализ. От заключението на изготвената СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането–Протокол №20/ДНК -578 от вещо лице при НИК-МВР е установено, че отривката от текстилната материя –част от въздушната възглавница на волана на автомобила се определя ДНК профил на лице от мъжки пол , което към онзи момент не е било регистрирано в национална ДНК база данни. Профилът е регистриран след експертизата в база данни.

На 02.12.2020г водещият разследването е уведомен от Д“МОС“-МВР, че е установено съвпадение между ДНК профил с Протокол №20/ДНК -578 на НИК-МВР с регистрирания в Испания ДНК профил на обвиняемия.

След предоставяне на образци от клетъчен материал от обвиняемия е изготвена СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането–Протокол №21/ДНК -841 от вещо лице при НИК-МВР, от заключението на която се установява, че по въздушната възглавница на волана на автомобила се установило наличие на биологичен материал от обвиняемия М. с вероятност 1 на 1963000000000000000000.

От заключението на изготвената СОЕ се установява, че стойността на автомобила е 12 500 /дванадесет хиляди и петстотин/ лева, а обща стойност на щетите , за възстановяване функционалността и външния вид на автомобила от 8 173 лева /осем хиляди сто седемдесет и три лева /.

IV. Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на самопризнанието на подсъдимия Д. В. М. относно всички фактически обстоятелства, описани в обстоятелствената част на обвинителния акт, както и събраните по делото гласни доказателствени средства, писмени доказателства и способите за доказване, които го подкрепят, а именно: протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, Протокол №20/ДНК 577 от вещо лице при НИК-МВР,Протокол №20/ДНК -578 от вещо лице при НИК-МВР, справка от Д“МОС“-МВР, СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането–Протокол №21/ДНК -841 от вещо лице при НИК-МВР, Протокол №21/ДНК -841 от вещо лице при НИК-МВР, показанията на

4 свидетелите

Ю. И., В. К., П. Й. , П. Д., Е. А. , оценителна експертиза, свидетелство за съдимост и останалите доказателствени материали, приобщени по установения в закона ред.

Съдът намира, че направеното от подсъдимия Трендафил И. Тодоров самопризнание за доказаните по делото факти се подкрепя напълно от събрания по делото непротиворечив и единен доказателствен материал.

Съдът приема, че от показанията на свидетелите Ю. И., В. К., П. Й. , П. Д., Е.

А. , протокола за оглед, заключението на оценителната експертиза и заключението на СМЕ на ВД по метода на ДНК профилирането–Протокол №21/ДНК -841 от вещо лице при НИК-МВР, Протокол №21/ДНК -841 от вещо лице при НИК-МВР се изяснява по безспорен, доказателствено обезпечен и хармоничен начин възприетата от съда по реда на съкратеното съдебното следствие в хипотезата на чл.371, т.2 от НПК фактическа обстановка.

Изложената фактическа обстановка е изведена от съда от анализа на събраните по делото писмени доказателства и веществените доказателства, които са подкрепени със показанията на свидетелите по делото и от самопризнанието на подсъдимия, и доколкото по делото са налице реализирани по реда на НПК способи на доказване каквито са разпитите на свидетелите и изпълнените експертизи. Съдът отбелязва, че показанията на свидетелите от досъдебното производство, поставени във фактическата обстановка, възприета с настоящите мотиви, които кореспондират на останалия писмен доказателствен материал, веществените доказателства и помежду им, се взаимодопълват за фактите относими към предмета на доказване по чл.102 НПК. Съдът отчита, че следва да се кредитират изцяло показанията на свидетелите Ю. И., В. К., П. Й. , П. Д., Е. А., тъй като те и останалият по делото доказателствен материал изцяло подкрепят самопризнанието на подсъдимия за извършеното от престъпление. От показанията на свидетелите и депозираните в ДП съдебни експертизи, поставени в основата на установената фактическа обстановка, и останалия по делото доказателствен материал ясно се установява механизмът на извършване на престъплението, неговият автор, установяват се датата и часът на извършването на престъплението, мястото където е извършено. Съдът кредитира доказателствените материали като кореспондиращи по между си и лишени от вътрешни противоречия. Съдът кредитира заключенията на изготвените по делото експертизи като пълни, обосновани, изготвени от специалисти в съответните области.