Решение № 869 от 23.05.2023, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 869 гр. Пловдив, 23.05.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVIII НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ат. Г.а при участието на секретаря Десислава Ст. Терзова като разгледа докладваното от Милена Ат. Г.а Административно наказателно дело № 20235330201093 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление /НП/ №22-0438-000779 от 18.01.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на С. Д. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.177, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание – ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят атакува наказателното постановление, с искане за неговата отмяна, като оспорва факта на нарушението. Претендира разноски. В съдебно заседание, редовно и своевременно призован, не се явява, но се представлява от процесуален представител – адв. В. М., който поддържа жалбата прави същото искане.

Въззиваемата страна, редовно призована за съдебно заседание, не се представлява от процесуален представител. В изпратено по делото молба – становище се излагат съображения за законосъобразност на обжалваното наказателно постановление, като се иска потвърждаването му. Прави се възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение. Не се претендират разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът въз основа на събраните по делото доказателства, преценени поотделно и в съвкупност, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Жалбата е подадена в преклузивния 14-дневен срок за обжалване, изхожда от надлежна страна /санкционираното лице/, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е ОСНОВАТЕЛНА, макар и не по 1 изложените в нея съображения.

От фактическа страна съдът установи следното:

На 24.11.2022г. около 16:50 часа в гр. Пловдив, на ул. „Петър Шилев” до №2 полицейските служители – свид. С. С. и колегата му С. Т., извършили проверка на водача на лек автомобил „Фолксваген Шаран“, с рег.

№*********, собственост на С. К. Я. Лекият автомобил бил управляван от жалбоподателя С. Д., който не представил СУМПС. В хода на проверката полицейските служители извършили справка в системата на МВР и установили, че Д. е бил лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред.

За тази констатация на жалбоподателя бил съставен АУАН серия GA №789522 от 24.11.2022г., в който актосъставителят Г. З. Т. квалифицирал нарушението по чл.150А, ал.1 от ЗДвП. Жалбоподателят се запознал със съдържанието на акта и го подписал, като в графата за възражения посочил, че има такива. Не били депозирани писмени възражения от страна на жалбоподателя по смисъла на чл.44, ал.1 от ЗАНН.

При тези обстоятелства и въз основа на съставения акт било издадено обжалваното НП, с което наказващият орган наложил на жалбоподателя административно наказание - ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева, на основание чл.177, ал.1, т.1, пр.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/, за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Описаната фактическа обстановка се установява от писмените доказателства, както и от гласните доказателства – показанията на свидетелите Г. Т. /актосъставител/ и С. Т., които съдът кредитира като обективни, последователни и логични, непротиворечащи на останалите събрани по делото доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

Разпоредба на чл.150а, ал.1 от ЗДвП, за която водачът е санкциониран с издаденото НП, сочи, че за да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него моторно превозно средство, да не е лишен от право да управлява моторно превозно средство по съдебен или административен ред, както и свидетелството му за управление да е в срок на валидност, да не е временно отнето по реда на чл.171, т.1 или 4 или по реда на чл.69а от Наказателно-процесуалния кодекс и да не е обявено за невалидно, тъй като е изгубено, откраднато или повредено.

И в АУАН и в атакуваното НП деянието е описано като „водачът не притежава свидетелство за управление на МПС и управлява МПС без да е правоспособен водач, след като е лишен по съдебен или административен ред“.

АУАН е съставен, а НП е издадено при допуснати съществени процесуално нарушения, изразяващи се в липса на реквизити по чл.42, т.3 от ЗАНН и по чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, както и при разминаване между фактическото описание на нарушението и дадената правна квалификация.

На първо място следва да се отбележи, че както вече се посочи от 2 фактическа страна и в АУАН и в НП нарушението е описано както, че „водачът е неправоспособен“, така и едновременно с това че „не притежава СУМПС и управлява след като е лишен по съдебен или административен ред“. В трайната практика на Административен съд - Пловдив е утвърдено разбирането, че правоспособността и притежаването на свидетелство за правоуправление не са идентични понятия. За да управлява МПС водачът трябва да притежава СУМПС /чл.150а, ал.1 ЗДвП/, което се издава от органите на МВР при наличието на предвидените в закона условия /чл.151 и чл.152 от ЗДвП/ и удостоверява правоспособността на водача, т.е. удостоверява, че посоченото в него лице има право да управлява МПС от съответната категория. Самата правоспособност да се извършва такава дейност, обаче не се поражда от притежаването на СУМПС, а е предпоставка за издаването му и се извежда от сложен фактически състав, визиран в чл.150 - чл.152 ЗДвП. В този смисъл са Решение №2123 от 30.11.2017г. по к.а.н.д. № 2342/2017г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №1496 от 20.07.2015г. по к.а.н.д. №1281/2015г. на Административен съд – Пловдив.

В този смисъл водачът ще бъде неправоспособен, ако по отношение на него не се е осъществил сложния фактически състав очертан в чл.150-152 ЗДвП. Напълно възможно е водачът да е правоспособен, но да не притежава свидетелство за правоуправление, като това може да се дължи на различни причини - ако СУМПС е отнето по административен ред, ако СУМПС е с изтекъл срок на валидност, ако водачът е по принцип правоспособен, но не притежава СУМПС за съответната категория МПС. В тези случаи практиката е категорична, че се извършва нарушение по чл.150а ЗДвП, а не по чл.150 ЗДвП, тоест не може да се приеме, че деецът е неправоспособен по смисъла на чл.150 ЗДвП. В този смисъл са Решение №2123 от 30.11.2017г. по к.а.н.д.

№2342/2017г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №1496 от 20.07.2015г. по к.а.н.д. №1281/2015г. на Административен съд – Пловдив, Решение №1950 от 26.10.2016г. по к.а.н.д. №1372/2016г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив, Решение №1279 от 17.07.2017г. по адм.д. №1261/2017г. на IV състав на Административен съд – Пловдив, Решение от 26.01.2011г. по к.а.н.д. №2630/2010г. на Административен - съд Пловдив.

Тези трайно утвърдени в практиката положения, получиха законодателен израз с измененията в ЗДвП, с ДВ, бр.2 от 2018, след който изрично бе посочено, че в хипотезите посочени по-горе не се касае за неправоспособност, а за нарушение на чл.150а ЗДвП. В случая не се касае за ново правно положение, а за привеждане на граматическия текст на закона в съответствие с наложилата се практика по прилагането му.

В настоящия случай описаното в АУАН и НП нарушение съдържа признаци от съставите на нарушенията както по чл.150 от ЗДвП, така и по чл.150а от ЗДвП, което е недопустимо и е основание за отмяна на издаденото наказателно постановление.

Наред с това и в двата акта на администрацията не е направено ясно, точно и пълно описание на нарушението и обстоятелствата при които то е 3 извършено. Липсва каквато и да е конкретика относно съществени съставомерни елементи от обективната страна на нарушението на чл.150А, ал.1 от ЗДвП /каквато правна квалификация е дадена/. Видно от приложените АУАН и НП при описание на нарушението актосъставителят, а след това и наказващият орган, са се задоволили да посочат само, че жалбоподателят е управлявал процесното МПС след като е лишен от това право по съдебен или административен ред, без да се посочи, кога е станало това, по кой ред е бил лишен /съдебен или административен/, с какъв акт е лишен от това право, за какъв срок, обстоятелства, които представляват част от обективната страна на нарушението, за която е ангажирана отговорността на жалбоподателя, като чрез тях се описва и индивидуализира нарушението и се очертава предмета на доказване. Посоченото води до накърняване правото на защита на нарушителя защото го лишава от възможност да разбере срещу какво точно обвинение следва да се защитава.

Допуснатите съществени нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и при издаване на НП налагат отмяната на атакуваното наказателно постановление.

На основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН страните в съдебните производства имат право на разноски по реда на АПК. По този повод е направено своевременно искане от жалбоподателя за присъждане на разноски. По делото обаче липсват доказателства за реално направени от страна на жалбоподателя разноски.

Водим от горното и на основание чл.63, ал.1, вр. ал.2, т.1 от ЗАНН, съдът

РЕШИ:

ОТМЕНЯ Наказателно постановление /НП/ №22-0438-000779 от 18.01.2023г. на Началник сектор в ОДМВР – Пловдив, РУ 03 Пловдив, с което на С. Д. Д., ЕГН:**********, на осн. чл.177, ал.1, т.1 от Закон за движение по пътищата /ЗДвП/ е наложено административно наказание ГЛОБА в размер на 300 /триста/ лева за нарушение на чл.150А, ал.1 от ЗДвП.

Решението подлежи на обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административен съд- Пловдив.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________ 4