Решение № 87 от 27.03.2024, Окръжен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 87 гр. гр. Д., 27.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Д. в публично заседание на четиринадесети февруари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диана Г. Дякова

Членове:

Галина Д. Жечева

Анна Великова при участието на секретаря Румяна Ив. Радева като разгледа докладваното от Диана Г. Дякова Въззивно гражданско дело № 20243200500037 по описа за 2024 година за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по жалба рег.№ 260231/09.11.2023 год. на А. Й. М. ,EГH **********, от гр. Д., ***, подадена чрез процесуалния й представител адв.Т. Г. срещу решение № 260022/13.10.2023 год. по гр.д.№356/2020 год. , с което Районен съд Т. не уважава предявените от нея като наследник на Ю. Х. О. срещу Н. А. Ю.

,EГH ********** ,от с. Б., ***, общ. Т., С. С. М. , EГH **********, от с. Т., ***, общ. К., С. С. А. ,EГH **********, от гр. Д., ***, З. Ю. Ю. , EГH **********, от с.Б., ул. ***,общ.Т., С. А. Д. , EГH **********, от гр. О., ***, обл.Б., Н. Л. Ю. ,EГH **********, от с. Б., ***, общ. Т., С. М. А. , EГH **********, от с. Б., ***, общ.К., Г. М. А. ,EГH **********, от с. Б., ***, общ.К., С. А. С. ,EГH **********, от с. П. С., ***, общ.Т. и А. Б. Б. , ЕГН********** от с.П. С., общ.Т., всички като наследници на А. Ю. Х., искове:

1./ с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 3/60 ид.части от нива с площ 33.508 дка. с идентификатор *** четвърта 1 категория в местността „Т.“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/60 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка. с идентификатор *** четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т., тъй като ответниците са придобили двата имота по давност на основание чл.79 ал.1 от ЗС;

2./ с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, да бъде признато за установено по отношение на страните, че ответниците не са собственици на 3/4 ид.части от нива с площ 33.508 дка с идентификатор *** четвърта категория в местността „Т.“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/4 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка с идентификатор *** четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т., тъй като ответниците са придобили двата имота по давност на основание чл.79 ал.1 от ЗС;

3./акцесорен иск по чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде отменен констативен нотариален акт №21, том 1, н.д.№27/*** год. издаден на А. Ю.ов Х.ов, б.ж. на с.Б., общ.Т. от нотариус Д.П. с район на действие РС-Т. за размера от 3/60 ид.ч. от процесните имоти- нива 33.508 дка с идентификатор *** четвърта категория в местността „Т.“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/60 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка с идентификатор *** четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т..

Страната възразява срещу фактическите констатации и правни изводи на Районен съд Т. по въпросите упражнявана ли е била от наследодателя на ответниците и от тях самите фактическа власт върху земеделските имоти ,която да съставлява владение и с продължителност от 1998 год. до

20.11.2020 год. , което да обуслови придобиването им по давност от ответниците и да изключи вещните права на ищеца

,основани на наследствено правоприемство и реституция по административния ред на ЗСПЗЗ. Сочи ,че при разрешаване спора между страните не било съобразено , че по силата на акт на ОСЗ гр. Т. правото на собственост е било възстановено на наследниците на Ю. Х. О. ,каквито са всички страни по делото .

Недействителен нотариален акт , констатиращ несъответно на действителното правно положение принадлежността му не съставлявал годен титул ,тъй като не се ползвал с материална доказателствена сила и законът не му придавал конститутивно действие. Сключването на облигационни договори било действие на обикновено управление на обща вещ , а не владелческо такова , респ. давността следвала да се счете 2 прекъсната с предявяването от наследници на Ю. О. искове по гр.д.№№ 62/2016 год. и 356/2020 год. на Районен съд Т..

При данни ,че обжалвания съдебен акт е бил връчен на дата 08.11.2023 год., жалба рег.№ 260231/09.11.2023 год. е подадена в срока по чл.259 ал.1 от ГПК , от активно легитимирана страна и носител на правото да предяви въззивна жалба против постановеното решение, предвид разпоредените от последното негативни последици в правната му сфера чрез отхвърляне на исковите претенции и е процесуално допустима.Неоснователно е заявеното в молба рег.№ 1049/13.02.2024 год. от въззиваемите страни, чрез пълномощника им адв. Е. Ф. оспорване на допустимостта на въззивната жалба ,като подадена от адвокат Т. Г. без представителна власт ,легитимирал се въз основа на неавтентично пълномощно,без да е доказано ,че подписа за упълномощител е положен от въззивника А. Й. М.. Пълномощникът се легитимира като такъв с представянето на писмено пълномощно отговарящо на изискванията на чл. 33 от ГПК. Пълномощното се прилага към исковата молба и въз основа на него съдът извършва проверка за наличието на представителна власт на предявилия иска пълномощник и за обема на същата.

Тази проверка обаче е ограничена само до установяващото се от съдържанието на пълномощното като съдът не може да извършва проверка дали удостовереното с него изявление на упълномощителя действително е направено. Същевременно пълномощното удостоверява изявление на страна по спора, което е насочено към възникването на представителна власт на пълномощника, но не и изявления и/или факти които са от значение за съществуването на спорното право и за основателността на предявения иск.

Извършените от пълномощника процесуални действия обвързват само представляваната от него страна и пораждат действие само по отношение на нея .Затова пълномощното не се преценява от съда при постановяване на решението му по съществото на спора ,поради което за насрещната страна не съществува правен интерес да оспорва съществуването на упълномощителната сделка, чрез оспорване на съдържанието на пълномощното или на положения от упълномощителя подпис. В този смисъл в т. 2 от ТР № 5/12.12.2016 год., постановено по тълк. д. № 5/2014 год. на ОСГТК и решение № 296 / 05.04.2017 год. по гр. д. № 1776/2016 год. на ВКС, IV г. о.

В посочената молба и писмена защита въззиваемите С. А. Д. , С. А. С., 3

А. Б. Б., С. С. М., С. С. А., Н. А. Ю., С. М. А. и Г. М. А. изразяват становище за неоснователност на подадената жалба, която настояват да не бъде уважавана. Считат обжалвания съдебен акт за недопустим , като постановен по недопустими искове, предявени след връчване на препис от исковата молба на ответниците , в нарушение на забраната по чл. 214 от ГПК под формата на уточнение на исковата молба ,но по същество съставляващи подмяна на първоначалните искове по основание, предмет и петитум, без да е заплатена в пълен размер ДТ за исковете, а отрицателно установителния иск и при липса на правен интерес с оглед постановките на тълкувателно решение № 8/27.11.2013 год. по тълкувателно дело № 8/ 2012 год. на ОСГТК на ВКС.В случай ,че не бъдат възприети доводите им за недопустимост на решението на ТРС, настояват то да бъде потвърдено, тъй като е правилно като краен резултат, но считат за неправилни и необосновани изводите на съда относно кръга на законните наследници на Ю. Х. О.. По делото били представени няколко удостоверения за наследници, различаващи се по своето съдържание относно броя на децата на наследодателя и идентификацията им : пълните имена, дата и година на раждане, с отразяване ,че са починали, но без вписани данни за дата и място на смъртта .Посочените различия и непълноти се дължали на обстоятелството,че не били издавани въз основа на записванията в семейния регистър относно Ю. Х. О.. Въз основа на този регистър било издадено само едно удостоверение за наследници и в него като наследник бил посочен единствено А. Ю. Х.. Записванията по семейните регистри не на соченото за наследодател на ищцата лице и без опис на актовете за гражданско състояние ,въз основа на които били направени , не съставлявали доказателство за факт от значение за гражданското й състояние. Приложени по делото от ищцата решения по воден друг спор и за друг имот, не се ползвали със сила на пресъдено нещо в отношенията между страните по отношение качеството й на наследник на Ю. Х. О. . При съставени няколко документа с различно удостоверяване на кръга на наследниците и без по общо правило ( чл.154 ал.1 от ГПК) ищцата да е доказала твърденията за родствената си връзка с Ю. Х. О., определяща наследственото правоотношение, установителната й претенция за собственост следвало да бъде отхвърлена като неоснователна на това основание. Неоснователна била и претенцията за отричане вещните им права по отношение спорните земеделски имоти. Ответниците били установили 4 притежанието им по наследяване ,тъй като пряк и единствен наследник на Ю.

Х. О. е техния наследодател А. Ю. Х. , който вън от горното ги бил придобил и по давност.

Обжалваното решение е постановено по установителни претенции на А.

Й. М. ,EГH **********, от гр. Д., *** срещу 1./ Н. А. Ю. ,EГH ********** ,от с. Б., ***, общ. Т.;2./ С. С. М. , EГH **********, от с. Т., ***, общ. К.;3./ С. С. А. ,EГH **********, от гр. Д., ***;4./ З. Ю. Ю. , EГH **********, от с.Б., ул. ***,общ.Т.;5./ С. А. Д. , EГH **********, от гр. О., ***, обл.Б.;6./ Н. Л. Ю. ,EГH **********, от с. Б., ***, общ. Т.;7./ С. М. А. , EГH **********, от с. Б., ***, общ.К.;8./ Г. М. А. ,EГH **********, от с. Б., ***, общ.К.;9./ С. А. С. ,EГH **********, от с. П. С., ***, общ.Т. и 10./А. Б.

Б. , ЕГН********** от с.П. С., общ.Т., заявени с искова молба рег.№ 260625/20.11.2020 год.,вписана в Службата по вписвания –Т. с дв.вх. рег.16, вх.рег.№ *** год.,АКТ № **** год.,уточнена с молба рег.№ 260055/15.02.2022 год.,вписана в Службата по вписванията –Т. с вх.рег.№ 448/17.03.2022 год.,АКТ *** год. ,които са основани на твърдения ,че страните са наследници по закон на Ю. Х. О. .ОСЗ възстановила на наследниците с решение № 19/ 12.12.1994 год. правото на собственост върху земеделски имоти в землището на с.Б.,общ.Т. : ниви с площи от по 48.016 дка и 33.508 дка и лозе с площ от 1.500 дка. А. Ю. Х., наследодател на ответниците се снабдил на дата *** год. с нотариален акт ,констатиращ несъответно на действителното правно положение правата му на собственост върху земеделските имоти , въз основа на представено удостоверение за наследници с невярно съдържание, в което бил вписан като единствен наследник на Ю. Х. О.. Друг наследник А. Д. А. също се снабдила на дата 15.01.2014 год. с нотариален акт за собственост за една от нивите-тази с площ от 48.005 дка и впоследствие я отчуждила с договор от дата 21.02.2014 год. на Т. И. М. .Ответниците предявили иск срещу посочените лица са собственост и с влязло в сила съдебно решение по в.гр.д.№ 641/2016 год., Д.кият окръжен съд ги признал за собственици на ¼ ид.ч. от посочената нива по съображения ,че са наследници на Ю. Х. О. , който имал четири деца.

Ответниците неоснователно владеели нивата от 33.508 дка и лозето с площ от 1.500 дка , собственост на общия им наследодател Ю. Х. О.. Тъй като правото на собственост на ищцата се оспорвало от ответниците, налице бил правен интерес да предяви иска по чл.124 ал.1 от ГПК за да установи правата 5 си ,както и такъв да предяви отрицателен установителен иск за отричане правата на ответниците, тъй като не било без значение , кой е титуляра на правото на собственост и каква е квотата на всяка от страните в съпритежанието на вещното право ,определяща упражняването на правомощията ,произтичащи от съсобствеността свързани с използването, управлението и разпореждането с общата вещ.

С оглед на горното ищцата е отправила искане да бъде признато за установено по отношение на ответниците, че ищеца е собственик на 3/60 ид. части от нива с площ 33.508 дка. с идентификатор *** четвърта категория в местността „Т.“ в землището на с. Б., общ.Т. и 3/60 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка. с идентификатор *** четвърта категория, както и да бъде признато за установено по отношение на страните, че ответниците не са собственици на 3/4 ид.части от нива с площ 33.508 дка с идентификатор *** четвърта категория в местността „Т.“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/4 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка с идентификатор *** четвърта категория в землището на с.Б., общ.Т., тъй като ответниците са придобили двата имота по давност на основание чл.79 ал.1 от ЗС. Заявен е и акцесорен иск по чл.537 ал.2 от ГПК, да бъде отменен констативен нотариален акт №21, том 1, н.д.№27/*** год. издаден на А. Ю.ов Х.ов, б.ж. на с.Б., общ.Т. от нотариус Д.П. с район на действие РС-Т. за размера от 3/60 ид.ч. от процесните имоти- нива 33.508 дка с идентификатор *** четвърта категория в местността „Т.“ в землището на с.Б., общ.Т. и 3/60 ид.ч. от лозе с площ 1.500дка с идентификатор *** четвърта категория в землището на с.Б., общ. Т..