Решение № 565 от 01.07.2024, Районен съд - Добрич

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 565 гр. Добрич, 01.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXI СЪСТАВ, в публично заседание на тридесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мирослава Неделчева при участието на секретаря Теодора С. Димова като разгледа докладваното от Мирослава Неделчева Гражданско дело № 20233230101332 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по искова молба на „ЕНЕРГО-ПРО ПРОДАЖБИ” АД, със седалище и адрес на управление: ***, вписано в Регистъра на търговските дружества към АВ с ЕИК 103533691, представлявано и управлявано от П. С., Я. Д., Р.И., чрез юрисконсулт Я. Н. срещу Д. Д. С., ЕГН **********, ***. Исковете са с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК вр. чл.415, ал.1 от ГПК, чл.98 от ЗЕ, чл.79, ал.1 от ЗЗД и чл.86 от ЗЗД, за приемане на установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца сумите, визирани в Заповед за изпълнение на парично задължение №144/13.02.2023г., издадена по ч. гр. д. №379/2023г. по описа на ДРС, а именно: 1) 570,77 лева, представляваща дължима сума за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 15.06.2022 г. до 15.11.2022 г., за абонат с кл. № *****, за обект с административен адрес: ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.02.2023г. до окончателно плащане на сумата; 2) 21,56 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 05.07.2022г. до 26.01.2023г.; 3) 75,00 лева – съдебни разноски по частно гр. дело № 379/2023г. по описа на Районен съд Добрич за държавна такса /25.00 лв./ и за юрисконсултско възнаграждение /100.00 лв./.

В ИМ ищецът твърди, че ответникът е абонат на ищцовото дружество с клиентски №***** и с аб. №0101625253, за обект, находящ се в ***, но не е заплащал стойността на реално доставената му и потребена от него ел. енергия за периода от 15.05.2022г до 15.11.2022г., за което са били издадени шест фактури на обща стойност 570.77 лв. /подробно визирани в исковата 1 молба/. Ответникът, поради неплащане на задълженията към ищеца е изпаднал в забава и дължал и мораторна лихва върху главницата в размер на 21.56 лв., считано от падежа на всяка една от процесните 6 фактури до 26.01.2023г.

Поради неплащане от страна на ответника, ищецът е подал заявление по реда на чл.410 от ГПК в ДРС срещу Д. Д. и по образуваното ч. гр. д.

№379/2023г. е била издадена заповед за горепосочените суми /главница – 570.77 лв. и мораторна лихва – 21.56 лв./. Заповедта е била връчена на длъжника при условията на чл.47, ал.5 от ГПК. Заповедният съд с Разпореждане от 23.04.2023г., е указал на заявителя да предяви искове срещу Д. Д. в едномесечен срок, считано от получаване на съобщението. В изпълнение на указанията в дадения срок, ищецът е депозирал настоящата искова молба с пр. осн. чл.422 от ГПК.

С разпореждане, съдът е изпратил на ответника препис от исковата молба и от доказателствата към нея, които са получени от назначения особен представител на Д. – адв. Д. К. от ДАК на 28.08.2023г.

В законоустановения едномесечен срок от получаването на съобщението ответникът е изпратил отговор на исковата молба, в който оспорва исковете по основание и размер, като се излага съображения, че не са налице валидни облигационни отношения между страните, че ответникът не е собственик, нито ползвател на процесния имот, за което обстоятелство прилага справка от АВп.

Оспорват се представените от ищеца фактури, извлечения от сметки и справки тъй-като те били частни свидетелствуващи документи, обективиращи изгодни за техния издател обстоятелства.

Оспорват се и фактурите, досежно достоверността на вписаните в тях количества консумирана ел. енергия за процесния период, нямало доказателства, че монтираното СТИ било метрологически изправно и годно през процесния период, както и, че е отчитало вярно ел. енергията.

Ответникът моли, съдът да задължи ищеца, да представи в оригинал процесните 6 фактури, да представи доказателства, че процесното СТИ е метрологически годно през процесния период, както и да приложи доказателства за сключен договор за доставка на ел. енергия с ответника за процесния обект на протребление.

Съдът, като взе предвид становищата на страните, прецени събраните по делото писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно чл. 235, ал. 2 вр. чл. 12 от ГПК , приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от приложеното ч. гр. дело №379/2023г. на РС Добрич, по заявление на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК №144/13.02.2023г., с която е разпоредено ответникът да му заплати сумите от: 1) 570,77 лева, представляваща дължима сума за консумирана електрическа енергия по фактури, издадени в периода от 2

15.06.2022 г. до 15.11.2022 г., за абонат с кл. № *****, за обект с административен адрес: ***, ведно със законната лихва, считано от датата на подаване на заявлението – 07.02.2023г. до окончателно плащане на сумата; 2) 21,56 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата, за периода от 05.07.2022г. до 26.01.2023г.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК, поради което, съдията-докладчик е указал на заявителя, че може в едномесечен срок да предяви иск за установяване на вземането, като довнесе и дължимата държавна такса. Това разпореждане е съобщено на заявителя на 04.05.2023г. Видно от печата, положен върху исковата молба, същата е постъпила своевременно в ДРС на 31.05.2023 г., т.е. в законоустановения 1месечен срок, като е налице пълен идентитен на заявените в заявлението по чл.410 от ГПК суми и основания, които се претендират от длъжника, с тези визирани в ИМ, поради горното, ИМ е процесуално допустима.

От страна на ищеца по делото са представени и следните доказателства: копия на извлечение от сметка към 26.01.2023г. по партида на Д. Д. /л.7/, справка за потреблението към 09.05.2023г. за обект с кл. №*****, с адрес: *** /л.8/, шест броя фактури, а именно: №***/15.06.2022г. на стойност 78.70 лв., начислена за периода от 06.05.2022г. до 05.06.2022г., №0324955529/15.07.2022г. на стойност 118.27 лв., начислена за периода от 06.06.2022г. до 05.07.2022г., №0326292937/16.08.2022г. на стойност 111.07 лв., начислена за периода от

06.07.2022г. до

05.08.2022г.,

№0327312657/15.09.2022г. на стойност 90.14 лв., начислена за периода от 06.08.2022г. до 04.09.2022г., №0328463342/17.10.2022г. на стойност 133.94 лв., начислена за периода от 05.09.2022г. до 05.10.2022г. и №0329653200/15.11.2022г. на стойност 38.65 лв., начислена за периода от 06.10.2022г. до 05.11.2022г., в които е начислена стойността на консумирана и отчетена ел. енергия за съответните периоди, общо в размер на 570.77 лв.

Приети като доказателства по делото са и представените от ищеца Общи условия за продажба на електрическа енергия на «Енерго-Про Продажби» АД и решение № ОУ-161/07.11.2007 г. на ДКЕВР, както и заявление №6093569/01.04.2022г., подадено от Д. Д. до ищцовото дружество за продажба на ел. енергия при ОУ за процесния електроснабден обект, находящ се в гр. Добрич, *** /л.83/, справка по имотна партида на ответницата от СВДобрич /л.62/, от която е видно, че ответникът не фигурира като собственик на имота, а като такъв се легитимира Т. Д.-Д., която на 31.03.2022г. е дала съгласие пред ищеца като собственик на недвижими имот към ползвател, последният да встъпи в договорни отношения с ищцовото дружество по отношение на собствения и недвижим имот, находящ се на горепосочения адрес в гр. Добрич /л.84/.

От приетото по делото заключение по СГЕ на вещото лице М. Н. /л.95108/, се установява, че подписът, положен в заявление

№6093569/01.04.2022г. за продажба на ел. енергия до «Енерго-Про 3

Продажби» АД, при ОУ, е на ответника Д. Д..

Заключението на вещото лице не се оспорва от страните и съдът го приема за обективно и пълно, тъй като кореспондира и с останалите доказателства по делото.

В хода на производството е изготвено и изслушано заключение от вещото лице инж. В. Ч. по назначената от съда СТЕ /л.110-112/, от което се установява, че през отчетения период от 06.05.2022г. до 05.11.2022г., /а фактурите са издадени в периода от 15.06.2022г. до 15.11.2022г./, СТИ за процесния имот е еднофазен статичен електромер АМS B3B-FA1SDT със сериен №1127022104713657. Захранването на настоящия обект било еднофазно. СТИ е тип «ТЕПО», монтирано на северната фасадна стена на сградата. СТИ е произведено през 2021г. и е подлежало на последваща проверка след 6 години. За еднофазните електромери/, т.е. през 2027г.

Пропускателната способност на присъединителните съоражения до границата на имота била 50А и се определяла от еднополюсен авттоматичен прекъсвач с номинален ток 50А, свързан след СТИ.

При номинално напрежение 230 вата, ток 50А и среден фактор на мощността 0.9, активната мощност била 10.350 киловат/часа. При тази мощност максималното потребление за денонощие било 248.4 киловат/часа.

През процесните отчетни периоди средното денонощно потребление било от 5.645 киловат/часа до 19.300 киловат/часа, т.е. от 2.273% - 7.770% от максималното.

Количествата ел. енергия, посочени в справката за консумирана ел. енергия било възможно да бъдат доставени до процесния обект и потребени за процесните периоди, а също така съответствали на записаните в процесните фактури.

Количествата ел. енергия, отразени в процесните шест фактури били получени като разлика между нови и стари показания на СТИ и са в резултат на редовни отчети. Не е извършвана корекция на измерените количества.

Количествата ел. енергия, отразени в процесните фактури били правилно остойностени, съобразно утвърдени от КЕВР за съответния период цени.

Съдът кредитира заключението по СТЕ като обективно, пълно и кореспондиращо с останалия събран доказателствен материал по делото.

С оглед на така описаната фактическа обстановка, съдът достига до следните правни изводи:

Предявени са положителни установителни искове за съществуването на парични вземания, за които в полза на ищеца е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК, като предявеният иск за установяване на вземането за главница е с правно основание чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 415, ал.1, т.2 във вр. с чл. 124, ал.1 ГПК във вр. с чл.98 от ЗЕ във вр. чл.79, ал.1 от ЗЗД, а предявеният иск за установяване на вземане за мораторни лихви е с правно основание чл.422 от ГПК във вр. с чл.415 от ГПК 4 във вр. с чл.124, ал.1 от ГПК във вр. с чл.86 от ЗЗД. Тъй като издадената заповед за изпълнение е връчена на длъжника-ответник при условията на чл.47, ал.5 от ГПК, за ищеца е налице правен интерес от предявяване на исковете за установяване на същите. С оглед на това, исковите претенции са допустими – предявени са от дружеството - заявител в производството по чл.410 от ГПК, като е спазен едномесечния срок по чл.415, ал.1 от ГПК за подаване на исков молба срещу длъжника и е налице идентитет в предмета на заповедното и исковото производство.

Разпределението на доказателствената тежест в процеса изисква, ищецът да докаже възникването на спорното право и размера на задълженията за процесния период, а ответникът, да докаже фактите, които изключват, унищожават или погасяват това право.

Периодът, в който са възникнали претендираните от ищеца задължения на ответника за потребена електроенергия, обхваща времето от 06.05.2022г. – 05.11.2022г. В този период са били в сила ОУДПЕЕ на ответника, одобрени с решение №ОУ-161/07.11.2007г. на ДКЕВР/, след като ОУ ДПНЕЕ от 2014г., са отменени впоследствие с решение № 798 от 20.01.2017 г. на ВАС/.

Съгласно чл.3 на ОУДПЕЕ страни по общите условия са „Енерго-про продажби” АД в качеството му на краен снабдител за определената, съгласно издадената му лицензия територия, и всяко лице, отговарящо на условията в чл.2, т.1 и т.9 от ОУПЕЕ, чийто обект е присъединен на ниво ниско напрежение към електроразпределителната мрежа на „Енерго-про Мрежи” АД, съгласно предвидения нормативно установен ред и което не е избрало друг доставчик на ел. енергия, наричано накратко клиент. Съгласно чл.2, т.1 на ОУПЕЕ на „Енерго-про продажби” АД, приети с решение на УС от 16.09.2013г., битов клиент е клиент, който купува електрическа енергия за собствени битови нужди. В т.12 на чл.2 от ОУ се съдържа дефиниция на понятието „обект на потребление“, а именно: всеки обособен по отношение на измерването на електрическа енергия имот на клиент, в който се консумира електрическа енергия. Съгласно чл.6, ал.4 на ОУ, страна в отношенията с дружеството е лицето, явяващо се потребител по смисъла на ал.2 или ал.3 и всички фактури се издават на негово име, като същият е длъжен да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определени в ОУ.