Решение № 30 от 20.02.2025, Окръжен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 30 гр. С., 20.02.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С., ВТОРИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мартин Цв. Сандулов

Членове:

Мария Ян. Блецова Калцова

Стефка Т. Михайлова Маринова при участието на секретаря Пенка Сп. Иванова като разгледа докладваното от Стефка Т. Михайлова Маринова Въззивно гражданско дело № 20242200500584 по описа за 2024 година

Производството е въззивно и се движи по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба против Решение №984/16.10.2024г. по гр.д.

№2883/2024г. на С.ски районен съд, с което: с което е осъдено ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, гр.София да заплати на С. И. В. сумата от 115,64лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди – разходи за лечение и сумата 6000лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди - претърпени болки и страдания, вследствие на телесни увреждания, получени от настъпило на 02.02.2024г., около 07:20ч., в Община Гурково, на второкласен път №55 – км.35+500м. ПТП, причинено по вина на водача на лек автомобил „Рено Меган Сценик“, рег. №*****, с валидно сключена и действаща към датата на ПТП застраховка „Гражданска отговорност“ при ответното дружество, ведно със законната лихва, считано от 05.03.2024г. до окончателното изплащане на сумите. С Решението са отхвърлени като неоснователни: претенцията за законна лихва върху главниците за периода от 09.02.2024г. до 05.03.2024г. и иска за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за разликата над уважения размер от 6000лв. до претендирания размер от 12000лв., предявен като частичен от иск с размер 15000лв. С решението ответното дружество е осъдено да заплати на пълномощника на ищеца адвокатско възнаграждение на основание чл.38, ал.2 от ЗАдв по съразмерност и държавна такса в 1 полза на съдебната власт, на основание чл.78, чл.6 от ГПК, като са му присъдени разноски по съразмерност на основание чл.78, ал.3 от ГПК.

Въззивната жалба е подадена от ищеца в първоинстанционното производство С.

И. В. чрез пълномощника адв. П. К. от САК, като първоинстанционното решение се обжалва в частта, с която е отхвърлен предявения от него против застрахователя частичен иск за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди, вследствие ПТП от 02.02.2024г. над размера от 6000лв. до предявения частичен размер от 12000лв. от 15000лв. целия иск.

С въззивната жалба, въззивникът С. В. чрез адв. К. твърди, че първоинстанционното решение в неговата обжалвана отхвърлителна част е неправилно и незаконосъобразно. Посочва, че са налице всички елементи от фактическия състав на непозволеното увреждане, както и условията на чл.432 от КЗ.

Неправилно съдът приел, че е налице съпричиняване от страна на ищеца, като неправилно е определил и обема му – 50%. Присъдената сума била занижена, несъответстваща на съдебната практика при компенсиране на вреди от този тип и не можела да репарира в пълен обем претърпените вреди от морално естество. Счита, че съдът е допуснал съществено процесуално нарушение, като необосновано е ценил само част от доказателствата по делото, като другата част от тях, касаещи възражението на ответника за съпричиняване е напълно игнорирана. Останали неизяснени въпроси относно твърдяното съпричиняване, поради процесуални нарушения на съда и това довело до неправилното приемане на наличието му и то в обем от 50%. Пълномощникът на въззивника излага подробни съображения относно приетия от съда принос на пострадалия за увреждането и определения обем от 50 %.

Заявява, че по делото не се събрали доказателства за извършени нарушения от пострадалия, които да са довели до настъпване на вредоносния резултат, като възражението за съпричиняване било неоснователно и недоказано. По делото не било установено по категоричен начин дали ищецът е бил или не с поставен предпазен колан, нито дали същият е имал в случая предпазно действие. Подробно анализира заключенията на СМЕ и САТЕ в тази насока. Посочва, че от изготвените експертизи, не ставало ясно при конкретния механизъм на ПТП и на получаване на процесиите увреждания, поставеният колан дали би имал значение. Ноторно било известно, че предпазният колан има превантивно действие единствено при челен удар и при скорост не по-висока от 60 км/ч. В случая била налице висока скорост, при което превантивното действие на предпазния колан не е установено по категоричен начин, като същото значително намалява и също могат да се получат сериозни увреждания, дори и такива с летален изход. В случая на пострадалия били причинени увреждания, които е напълно възможно да получи и с поставен колан при завъртане на автомобила и придвижване на тялото напред и надясно, коланът няма как да задържи главата от удар в части от автомобила. Възражението на ответника, че е налице конкретен принос 2 от страна на пострадалия не било доказано с изискуемото от закона пълно доказване от негова страна - по делото не било доказано безспорно, че ищецът е бил без поставен предпазен колан. Недопустимо е съпричиняване да бъде прието на базата на предположения или вероятности. За да е налице принос на увредения е необходимо не само извършените от пострадалия действия да нарушават предписаните правила, но и нарушенията да са в пряка причина връзка с настъпилият вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие. Самият факт на непоставянето на предпазен колан не бил съпричиняващ фактор. Въззивникът посочва, че дори да се приеме, че е налице принос, то същият е в толкова нисък обем, че изобщо не следва да се отчита и да се отразява на размера на обезщетението. Позовава се на практика на ВКС в тази насока.

Въззивникът посочва, че търпените болки и страдания били доказани. Травмите и продължителното лечение оказали изключително негативно влияние върху здравословното и психологическото му състояние, като изживял силен емоционален с т р е с . С оглед изложеното, въззивникът моли въззивния съд да отмени първоинстанционното решение в неговата отхвърлителна част относно иска за неимуществени вреди и да постанови ново, с което да уважи исковата му претенция за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди в пълния претендиран като частичен размер от 12000лв. от 15000лв. целия, като му присъди допълнително сумата от 6000лв., ведно със законната лихва от 05.03.2024г. Претендира присъждане в полза на адв. К. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 от ЗАдв., ведно с начислен ДДС.

С въззивната жалба не са направени доказателствени искания за въззивната фаза на производството.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК е постъпил отговор на въззивната жалба от насрещната страна - ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, гр.София чрез пълномощник юриск. Н. К., отговарящ на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК.

С отговора на въззивната жалба, въззиваемият застраховател оспорва жалбата като неоснователна. Излага подробни контрааргументи на посочените в жалбата оплаквания. Въззиваемото дружество намира обжалваното решение за правилно и законосъобразно, а присъденото обезщетение за справедливо и обосновано, съобразено с установената съдебна практика. Посочва, че съдът се е съобразил с разпоредбата на чл.52 от ЗЗД при определяне размера на обезщетението за неимуществени вреди. Счита, че не са допуснати твърдените с жалбата процесуални нарушения, като съдът е обсъдил всички доказателства и не е игнорирал установени по делото обстоятелства. Посочва, че присъдените с решението обезщетения, ведно със законната лихва и присъдените разноски са вече заплатени на ищеца, като прилага доказателства за заплащането им. Застрахователят моли съда да остави въззивната жалба без уважение и да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му 3 част. Претендира присъждане на направените във въззивното производство разноски, в т.ч. за юрисконсултско възнаграждение.

В с.з., въззивникът С. И. В., редовно призован, не се явява и не се представлява.

По делото е постъпило писмено становище от процесуалният му представител по пълномощие адв. П. К. от САК, която посочва, че поддържа изцяло подадената въззивна жалба по изложените в нея съображения. Развива аналогични такива. Моли съда да уважи въззивната жалба, като отмени първоинстанционното решение в обжалваната отхвърлителна част и постанови ново, с което уважи исковата частична претенция в пълния заявен размер. Претендира присъждане на адвокатско възнаграждение по чл.38 от ЗА.

В с.з. въззиваемото дружество ЗАД „Даллбогг: Живот и Здраве“, гр.София, редовно призовано, се представлява от процесуален представител по пълномощие адв.

Д. Т. от АК – Бургас, който оспорва въззивната жалба, като неоснователна, поддържа изложените отговора съображения. Моли съда да потвърди първоинстанционното решение в обжалваната му част като правилно и законосъобразно. Претендира присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение.

Въззивният съд намира въззивната жалба за допустима, отговаряща на изискванията на чл. 260 и чл. 261 от ГПК, същата е подадени в законовия срок, от процесуално легитимиран субект, имащ правен интерес от обжалването, чрез постановилия атакувания акт първоинстанционен съд.

При извършване на служебна проверка по реда на чл. 269 от ГПК настоящата инстанция констатира, че обжалваното съдебно решение е валидно, а с оглед обхвата на обжалването – и допустимо в обжалваната част.

При извършване на въззивния контрол за законосъобразност и правилност върху първоинстанционното решение в обжалваната му част, в рамките на въззивната жалба, настоящата инстанция, след преценка на събраните пред районния съд доказателства, намира, че обжалваното решение е законосъобразно и правилно.

Този състав на въззивния съд счита, че формираната от първоинстанционния съд фактическа обстановка, така, както е изложена в мотивите на решението, е пълна, правилна и кореспондираща с доказателствения материал, и с оглед разпоредбата на чл. 272 от ГПК, ПРЕПРАЩА своята към нея.

Пред въззивната инстанция са допуснати и събрани само доказателства относно заплатените изцяло от застрахователя по посочената сметка на ищеца и пълномощника му на присъдените с първоинстанционното решение суми, в т.ч. и за присъдените разноски.

Няма доказателства, които да променят приетата от районния съд фактическа обстановка.

4

Първоинстанционният съд е бил сезиран с предявени при условията обективно кумулативно съединяване преки искове, предявени от пострадал при ПТП срещу застраховател по договор за застраховка “Гражданска отговорност”, както следва: 1. предявен като частичен иск за заплащане на обезщетение за причинени неимуществени вреди – болки и страдания, вследствие непозволено увреждане – ПТП от 02.02.2024г., причинено от застрахованото лице, в размер на 12000лв. от 15000лв. целия иск /с оглед допуснато от районния съд изменение на исковата претенция с протоколно определение от 01.10.2024г./, ведно със законната лихва за забава, считано от 09.02.2024г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл.

493, ал., т.1 от КЗ и 2. иск за заплащане на обезщетение за причинени имуществени вреди – разходи за лечение, вследствие непозволено увреждане – ПТП от 02.02.2024г., причинено от застрахованото лице, в размер на 115,64лв., ведно със законната лихва за забава, считано от 09.02.2024г. до окончателното изплащане, с правно основание чл.432, ал.1, вр. с чл. 493, ал.1, т.1 от КЗ.

Предмет на въззивното обжалване е частта от първоинстанционното решение, с което е отхвърлена предявената като частична искова претенция за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди от ПТП, причинено от застраховано лице, над размера от 6000лв. до заявения частичен размер от 12000лв. от 15000лв. целия.

Първоинстанционното решение, в частта, с която е присъден размер от 6000лв.

– обезщетение за неимуществени вреди и в частта относно уважения иск за заплащане на обезщетение за имуществени вреди, както и относно определената начална дата на законната лихва за забава върху присъдените главници, не е обжалвано и е влязло в сила.

Разпоредбата на чл. 432, ал.1 от КЗ регламентира право на увредения, спрямо който застрахованият е отговорен, да иска пряко от застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ обезщетение за причинените му вреди. Ищецът в първоинстанционното производство С. И. В. безспорно е увредено лице по смисъла на чл. 478 от КЗ.