Решение № 1129 от 09.12.2025, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1129 гр. П., 09.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П., VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Б.П.Б.З. при участието на секретаря С.И.М. като разгледа докладваното от Б.П.Б.З. Гражданско дело № 20251720100467 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по предявени от Е. А. Н., ЕГН **********, със съдебен адрес: ***, чрез пълномощника адв. С., срещу „***“ ЕАД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: ***, Бизнес център – „***“, ***, искове с правно основание чл. 439 ГПК за признаване за установено, че ищецът не дължи на ответника принудително изпълнение на сумата 730,39 лв., представляваща главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS -*** от 13.08.2007 г., сумата 344,01 лв. – договорна лихва, представляваща печалба на дружеството за периода от 30.01.2008 г. до 30.07.2009 г., сумата 249,48 лв. – законна лихва за забава за периода от 29.02.2008 г. до 10.11.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от 730,39 лв., считано от 02.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 26,48 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство, за които е издаден изпълнителен лист от 23.03.2012 г. по ч.гр.д. № 11479/2010 г. по описа на РС-П. и образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ Г.К.

/стар номер *** г. по описа на ЧСИ А. В./, поради погасяване на вземанията по давност.

В исковата молба се излага, че за горепосочените вземания е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. № 11479/2010 г. на РС-П. в полза на „***“ ЕАД, въз основа на който е образувано изп. д. № *** г. по описа на ЧСИ Г.К. /със стар № *** г. по описа на ЧСИ А. В./, по което ответникът е взискател. Твърди, че вземанията са погасени по давност, поради което не дължи принудителното им изпълнение. По изложените съображения моли за уважаване на предявените искове и присъждане на сторените разноски.

1

В срока по чл. 131 ГПК ответникът „***“ ЕАД чрез пълномощника си юрк. Петрова, е депозирал отговор на исковата молба, с който оспорва иска като неоснователен. Твърди, че по молба на кредитора „***“ ЕАД въз основа на изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. № 11479/2010 г. на РС-П., е образувано изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ А. В., като в молбата взискателят е възложил правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ на съдебния изпълнител. Сочи, че съгласно Постановление на Пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. с образуването на изпълнителното дело давността е спряла да тече, след което е започнала да тече от приемането на Тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по тълк. д. № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС е отменено Постановление на Пленума на ВС № 3/18.11.1980 г., и е прекъсната с предприемане на действия по принудително изпълнение по изпълнителното дело. Твърди, че на 15.05.2015 г. между „***“ ЕАД и „***“ ЕАД е сключен договор за цесия, по силата на който ответникът е придобил процесните вземания и на основание пълномощно от първоначалния кредитор цедентът е уведомил длъжника за извършеното прехвърляне на вземанията. Излага, че с молбата за конституирането си като взискател по делото е поискал насрочване на опис на движими вещи, собственост на длъжника, и е възложил на съдебния изпълнител правата по чл. 18 ЗЧСИ, с което давността отново е прекъсната. На 25.04.2017 г. ответникът е депозирал молба за образуване на ново изпълнително дело при ЧСИ А. В., образувани под № *** г., с която отново е поискан опис на движимите вещи на длъжника и са възложени на съдебния изпълнител правомощията по чл. 18 ЗЧСИ. След прехвърляне на служебния архив на ЧСИ А. В. на ЧСИ Г.К. със заповед на министъра на правосъдието № СД-04-30/23.08.2023 г., изпълнителното дело е преобразувано под № *** г. на ЧСИ Г.К..

Навежда доводи, че перемпцията е без правно значение за давността, за което се позовава на Решение № 37/24.02.2021 г. по дело № 1747/2020 г. на ВКС, която е прекъсвана през 2019 г., 2020 г., 2023 и 2024 г. с молбите на взискателя и извършваните действия по принудително изпълнение. По изложените съображения моли за отхвърляне на исковете и присъждане на сторените разноски. В условията на евентуалност прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Моли да бъде указано на ищеца да представи банкова сметка, по която да бъдат преведени евентуално присъдените разноски.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа страна следното:

От приложения по делото в заверен препис изпълнителен лист от 23.03.2012 г. се установява, че е издаден въз основа на заповед за изпълнение от 02.12.2010 г. по ч.гр.д. № 11479/2010 г. в полза на „***“ ЕАД срещу Е. А. Н. за сумата 730,39 лв. - главница по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-*** от 13.08.2007 г., сумата 344,01 лв. – договорна лихва, представляваща печалба на дружеството за периода от 30.01.2008 г. до 30.07.2009 г., сумата 249,48 лв. – законна лихва за забава за периода от 29.02.2008 г. до 10.11.2010 г., ведно със законната лихва върху сумата от 730,39 лв., считано от 02.12.2010 г. до окончателното изплащане на вземането, както и сумата 26,48 лв. – държавна такса, и 100,00 лв. – възнаграждение за процесуално представителство.

Не се спори, че с договор за прехвърляне на вземания от 15.05.2015 г. „***“ ЕАД е 2 прехвърлило на „***“ ЕАД вземанията, описани в Приложение 1, сред които е вземането срещу ищеца по Договор за потребителски паричен кредит с номер PLUS-***.

С пълномощно с нотариално удостоверени подписи на управителите на „***“ ЕАД на 09.06.2015 г. цедентът е упълномощил цесионера да уведоми от негово име длъжниците, посочени в приложението към договора за цесия, за извършеното прехвърляне на вземанията.

Представено е уведомление за прехвърляне на вземания от „***“ ЕАД чрез пълномощника „***“ ЕАД до ищеца без данни за получаването му и потвърждение за извършената цесия.

С писмо, постъпило през ССЕВ, с вх. рег. № 25475/10.10.2025 г. ЧСИ С.А. уведомява, че служебният архив на ЧСИ Г.К. е прехвърлен на основание заповед на Министъра на правосъдието № СД-04-6/07.08.2025 г. на ЧСИ С.А., рег. № 919, и изпълнително дело № *** г. по описа на ЧСИ А. В. е преобразувано под № *** г. по описа на ЧСИ Г.К., което впоследствие е образувано под № 789/2025 г. по описа на ЧСИ С.А.. Уведомява, че изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ А. В. е внесено в архив на 06.06.2017 г. и с оглед разпоредбата на чл.

5, ал. 5, т. 1 от Наредба № 4/06.02.2006 г. за служебния архив на частните съдебни изпълнители на 21.07.2022 г. е унищожено.

От извършеното удостоверяване на гърба на изпълнителния лист е видно, че изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ А. В. е прекратено с постановление на съдебния изпълнител, като е отбелязано, че делото е образувано на 13.09.2012 г. и последното валидно изпълнително действие е извършено на 13.09.2012 г., а поканата за доброволно уведомление е връчена на 10.01.2013 г.

От постъпилия препис на изп.д. № *** г. по описа на ЧСИ А. В. се установява, че е образувано по молба с вх. № 10729/03.05.2017 г. на от „***“ ЕАД срещу Е. А. Н. за вземанията по изпълнителен лист от 23.03.2012 г. С молбата е направено искане за извършване на опис на движими вещи в дома на длъжника и на съдебния изпълнител са възложени правомощията по чл. 18 от ЗЧСИ.

На 14.06.2017 г. е изпратено запорно съобщение до “***“, с което е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника, както и покана за доброволно изпълнение до длъжника, получена на 15.09.2017 г. от Н.С.Г. - майка.

С молба от 04.02.2019 г. взискателят е направил искане до съдебния изпълнител да бъде насрочен опис на движими вещи в дома на длъжника. Описът е насрочен за 26.06.2019 г. в 15:30 ч., за което длъжникът е уведомен на 22.04.2019 г. при отказ за получаване на съобщението.

С молба от 03.08.2020 г. взискателят е отправил искане за налагане на запор върху банковите сметки на длъжника, както и за насрочване на опис, оценка и публична продан на движими вещи, собственост на длъжника, находящи се в дома му.

На 30.09.2020 г. са изпратени запорни съобщения до „***“ АД и „***“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите сметки, открити при тях.

3

С молба от 24.08.2021 г. взискателят е отправил искане за извършване на справка в НОИ за трудови договори и при наличието на такива, да бъдат наложени запори върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Със запорно съобщение от 13.12.2021 г. до „***“ ООД е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

С молба от 12.06.2023 г. е отправено искане от взискателя да бъде извършена справка в електронния регистър на БНБ и да бъде наложен запор върху новооткритите банкови сметки на длъжника и върху вземанията му от финансови и платежни инструменти, както и да бъде насрочен опис на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

На 18.12.2023 г. са изпратени запорни съобщения до „***“ АД, „***“ АД и „***“ АД за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банковите сметки, открити при тях.

С молба от 05.09.2024 г. взискателят е отправил искане да бъде извършена справка в електронния регистър на БНБ и да бъде наложен запор върху вземанията му от финансови и платежни институции; да бъде извършена справка в НОИ за действащи трудови договори на длъжника и да бъде наложен запор върху получаваното трудово възнаграждение, както и да бъде насрочен опис, оценка и публична продан на движими вещи, находящи се в дома на длъжника.

Със запорно съобщение от 28.10.2024 г. до Професионална гимназия по икономика е наложен запор върху трудовото възнаграждение на длъжника.

Въз основа на така установената фактическа обстановка, настоящият съдебен състав прави следните правни изводи:

Предвид изложените в исковата молба твърдения, че са погасени по давност вземанията, за които в полза на ответното дружество е издаден изпълнителен лист и образувано изпълнително дело срещу ищеца, съдът приема, че са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 439 ГПК.

Съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД, ако вземането е установено със съдебно решение, срокът на новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед за изпълнение се ползва със стабилитета на съдебните решения, тъй като фактите и възраженията, които са могли да бъдат направени до влизането й в сила, се преклудират. Резултат на стабилитета на заповедта за изпълнение и преклудиране на възможността да се оспорват посочените факти и обстоятелства, е недопустимостта на последващ процес, основан на факти, несъвместими с материалното право, чието съществуване е установено с влязлата в сила заповед. Влязлата в сила заповед за изпълнение установява с обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на изтичането на срока за подаване на възражение. Целта на заповедното производство е да се провери дали вземането е спорно или безспорно, което означава, че при влязла в сила заповед за изпълнение не е налице вече правен спор, каквото е положението при постановено съдебно решение. Следователно по действащия ГПК няма основание да се отрече приравняването на влязлата в сила заповед за изпълнение към съдебно решение по смисъла на чл. 117, ал. 2 ЗЗД. По изложените съображения съдът 4 намира, че вземанията по влязлата в сила заповед за изпълнение са съдебно установени вземания, поради което погасителната давност за тях е общата 5 - годишна давност по арг. от чл. 117, ал. 2 ЗЗД, който е приложим и в настоящия случай / в този смисъл Решение № 321 от 16.10.2018 г. по в. гр. д. № 479 по описа за 2018 година на Окръжен съд – гр. П. и др./.

В случая липсват данни за датата на влизане в сила на заповедта за изпълнение, поради което съдът приема, че началният момент, от който започва да тече предвиденият в закона петгодишен давностен срок, е 23.03.2012 г. – датата на издаване на изпълнителния лист, към който момент страните не спорят, че заповедта е влязла в сила.

Съгласно задължителната съдебна практика /решение № 170/17.09.2018г. по гр.д. № 2382/2017 г. на ВКС, IV г.о. и в решение № 51/21.02.2019 г. по гр.д. № 2917/2018 г. на ВКС, IV г.о., постановени по реда на чл. 290 ГПК/, когато е издаден тълкувателен акт за определена правна норма и впоследствие са настъпили промени, които налагат приемането на нов тълкувателен акт, отменящ предходния, последващият акт по тълкуването на дадена правна норма няма обратно действие, а се прилага от момента на постановяването му.