Решение № 912 от 21.12.2023, Районен съд - Благоевград

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 912 гр. Благоевград, 21.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, VIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четвърти декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател:

Димитър Р. Беровски при участието на секретаря Ана Г. Г.а като разгледа докладваното от Димитър Р. Беровски Гражданско дело № 20231210100470 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава тринадесета от ГПК („Основно производство”).

Образувано е по искова молба, подадена от М. С. Х., ЕГН **********, С. М. Х., ЕГН ********** и С. М. Х., ЕГН **********, и тримата със съдебен адрес: гр. Б., чрез адв. Б., подадена срещу Община Благоевград, ЕИК 000024695, с адрес: гр. Б., представлявана от кмета М. Б..

Предявени са при условията на обективно и активно субективно съединяване искове, с които се претендира да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици при равни квоти (по 1/3 ид.ч.) на основание наследствено правоприемство от В. В. Х., бивш жител на гр. Благоевград, починала на 19.02.2018 г., и при условията евентуалност на основание давностно владение, установено от наследодателя им и присъединено от тях към него, на реална част с площ от 1163 кв.м., находяща се в северозападната част от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ 22 765 кв.м., индивидуализиран в исковата молба.

Изпълнена е процедурата по чл. 131 ГПК, като в рамките на 1-месечния срок за отговор на исковата молба такъв е постъпил от страна на ответника, който намира предявения иск за неоснователен.

Ищците твърдят, че са собственици на основание наследствено правоприемство от наследодателя В. В. Х., бивш жител на гр. Благоевград, починала на 19.02.2018 г. при равни квоти (по 1/3 ид.ч.) на реална част с площ от 1163 кв.м., находяща се в северозападната част от поземлен имот с идентификатор № ***, целият с площ 22 765 кв.м., индивидуализиран в исковата молба. При условията на евентуалност заявяват, че са придобили по 1/3 ид.ч. от процесната реална част от имота на основание давностно владение, започнало от техния наследодател В. В. Х. преди повече от 50 години /от 1955г./ и продължено от тях към настоящия момент.

Ответникът оспорва предявените искове с доводи, че: ищците не са били установили владение върху имота по смисъла на чл. 68, ал. 1 ЗС; процесния имот е бил собственост на Община Благоевград на основание два Акта за частна общинска собственост, които като официални документи на основание чл. 179, ал. 1 ГПК имали доказателствена сила; имотът не би могъл изобщо да се придобиел по давност поради забраната на чл. 86 ЗС и § 1 ЗРЗС; бил е придобил имота на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т.

7 ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед 1 статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС; бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл. 19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ.

Съдът, след като съобрази обстоятелствата по делото и приложимия закон, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По повод подадената искова молба предмет на разглеждане са искове с правна квалификация по чл. 124, ал. 1 ГПК, имащ за предмет установяване на правото на собственост на ищците върху реална част (1163 кв.м., разположени в северозападната част) от процесния недвижим имот.

Предявеният установителен иск е допустим.

Основателността на предявения установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 ГПК, се обуславя от кумулативното наличие на следните предпоставки: ищците да са титуляри на правото на собственост върху процесната реална част от имот, на заявеното правно основание – наследствено правоприемство от В. В. Х., бивш жител на гр. Благоевград, починала на 19.02.2018 г., или при условията на евентуалност, че са собственици въз основа на давностно владение упражнявано от наследодателя им върху спорната реална част, както и че след смъртта на В. В. Х. са продължили упражняването на фактическата власт върху процесната реална част от имота. В тази връзка трябва да установят, че праводателят съответно ищците след нейната смърт са упражнявали фактическа власт върху процесната реална част от имот с намерение за своене; осъществяваното владение е било явно, спокойно, несъмнено, трайно и непрекъснато и същото е продължило за срок от 10 години, в рамките на заявения в исковата молба период от време.

Ответникът следва да докаже направените от него възражения, с които оспорва правото на собственост на ищците. Във връзка с твърдението, че е придобил правото на собственост по отношение на имот на основание § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, чл. 56, ал. 1 и чл. 2, ал. 1, т. 7 ЗОС, като е била налице трансформация на собствеността от държавна в общинска с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането за нужди съгласно § 42 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, той трябва да установи, че е налице твърдяната трансформация на собствеността от държавна в общинска, както и че бил придобил имота по силата на закона, а именно чл. 19, ал. 1 ЗСПЗЗ и Протоколно решение № 3/05.07.2008г. на комисията по чл.

19, ал. 2 ЗСПЗЗЗ.

За изясняване на местоположението, границите и съседите на процесния имот по делото бе назначена съдебно-техническа експертиза. От заключението на същата и от уточненията на вещото лице инж. В. Ю., направени при проведеното му изслушване в открито съдебно заседание на 16.10.2023г. се установява, че процесният недвижим имот, описан като реално обособена част от 1163 кв.м., показан тониран в сиво, със зелени граници, на скицата от оглед на място, която е и комбинирана скица /Приложение № 12 към експертното заключение/, с цялата си площ попада в границите на Поземлен имот /ПИ/ с идентификатор № *** по КККР за неурбанизираната територия на с.Дъбрава от 2019 год., в северния му ъгъл. Вещото лице поясни, че статутът на процесния имот винаги е бил земеделска земя, като никога не е бил със статут урбанизирана територия, или каквато и да била друга, както и че имотът и в момента е земеделска земя. Става ясно, че няма данни процесният имот да е внасян в ТКЗС/ДЗС, а също така няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ. Вещото лице е категорично, че няма данни процесният имот да е бил част от масивите на ТКЗС/ДЗС. От показаното на картни листа в М 1:5000 - К-9-43-(177) и К-9-43-(178), показани като извадка в М 1:2000, за по-добра видимост и различимост /Приложение № 1 към експертизата/, върху която извадка със зелени линии и зелени щрихи по ъглите, експертът е очертал приблизително района на СТЕ, с нанесен искания от ищците имот, от което е видно следното: към 1982-1983 год., районът на СТЕ не попада в блок обработваема земя на ТКЗС/ДЗС, а попада в малка територия, ограничена с точкови линии и с поставен условен знак за овощна градина с ливада, югозападно „Стойчовска махала“, към с. Дъбрава, а около тази територия площта е с показан условен знак за „Пасище, мера“, т.е. необработваема земя; също така е видно, че в територията с НТП „Пасище, мера“, присъстват и други парчета земя с поставени условни 2 знаци за овощни градини, и лозя, и са показани паянтови стопански постройки /правоъгълници и квадратчета без запълване с черен цвят/, което показва, че в границите на необработваемата земя са разработени отделни парчета за лично ползване или такива раздадени за ползване от пустеещите земи, по различни постановления на МС. Установява се, че няма данни за подадени заявления, за възстановяване на земеделски земи по ЗСПЗЗ и няма възстановени земеделски земи върху процесния имот и на други частни лица. Вещото лице е онагледило настоящето фактическо състояние на имота, включително и процесната реална част като е изготвил скица от оглед на място /Приложение № 12 към експертизата/.

От огледа на място става ясно, че имотът представлява стара, рядка овощна градина, неподдържана към момента, като вътре в имота присъства натрупана купка от камъни, събирани от почистване на имота през годините. Установява се, че процесната реална част е частично оградена, като на място по източната граница присъстват 4 бр., а по южната граница 1 бр., забити в земята метални тръби, с диаметър около 0,15 м и височина около 1,50 м, видимо много стари, които са служели като колове на бивша ограда и вход към имота. На южната и северни граници присъстват и няколко дървени кола, от бивша ограда, но като цяло към момента на огледа между коловете не присъства ограда.

От удостоверение за наследници на В. В. Х., с изх. № 446/03.02.2023г., издадено от Община Благоевград, се установява, че ищците са наследниците на В. В. Х., родена на 23.02.1937г. и починала на 19.02.2018г., като тя е тяхна съответно съпруга и майка.

С цел да докажат, че праводателят им В. В. Х. е придобила спорната реална част от имота в резултат на давностно владение ищците са ангажирали гласни доказателствени средства чрез разпита на свидетелите Д. Г.а В. и Анг. Г.а К. /съседи/ , от които може да се направи извод за основателност на твърдението на ищците за придобиване на имота по давност.

От разпита на първия от доведените от ищците свидетели – Д. Г.а В. , става ясно, че В. В.

Х. имала имот в село Дъбрава, като този имот е земеделска земя. Този свидетел поддържа, ч е имотът се намира в местността „Радина нива“, но местността се наричала също „Каранджулица“. Сочи, че този имот бил с площ около 1-1,100 дка, като имотът бил ограден. Заявява, че имало период, в който оградата била разградена от животни, но след това оградата се възстановила. Свидетелката не може да каже кога за първи път е бил ограден имотът. Излага, че имотът В. Х. го имала от 1955 година, като същият имот го е придобила от баща си В. К., който дарил на дъщеря си В.. Става ясно, че баба В. имала трима братя и една сестра, но всички те слезли от село Дъбрава в Благоевград. Братята и сестрата на В. знаели за тази нива, но нямали претенция към нея. Установява се, че от 1955 година, докато била жива баба В., ползвала имота, като овощна градина. Имало период, в който заедно със съпруга си ищеца М. били засадили кромид, лук в имота. Става ясно, че след смъртта на баба В. този имот се обработвал от нейния съпруг и нейните деца – ищците М., С. и С. Х.и. И към момента те го обработвали. Свидетелката пояснява, че към момента имотът бил ограден с железни колове, мрежа и тел, като ищците са били сложили дървена врата за вход. Имотът се ползвал само за овощна градина. Поддържа, че близост до процесния имот се намирала къщата на бащата на баба В. – Воин, като разстоянието било около 100 метра.

От разпита на втория от доведените от ищците свидетели – Анг. Г.а К. също става ясно, че В. В. Х. имала имот в село Дъбрава, като този имот е земеделска земя и й бил даден от нейния баща В. К. през 1955г. Този свидетел поддържа, че в момента имотът представлява овощна градина. Заявява, че докато била жива баба В. имало и зеленчукова градина в този имот. Сочи, че към настоящия момент имотът се гледал от децата на баба В. – С. и С., като в момента имало само овощна градина – ябълки, круши, сливи. Установява се, че имотът се ползвал за земеделски нужди, като се намирал се в местността „Радина нива“, в село Дъбрава. Става ясно, че имот е с площ около 1,100 дка. Имотът бил ограден с дървени и железни колци. След като починала баба В. имало период, в който в градината влизали селскостопански животни и били блъснали оградата. Но след това децата на баба В. я възстановили. В момента имало дървени колци и телена мрежа. Установява се, че от 1955 година, докато била жива баба В., ползвала имота, като овощна градина.

И двете разпитани по делото свидетелки са категорични, че от 1955 година, досега, не са виждали никой друг освен семейство Х.и в имота.

Показанията на свидетелките следва да се кредитират изцяло, тъй като същите са логични, последователни и вътрешно непротиворечиви. Трябва изрично да се подчертае, че същите 3 съответстват и на заключението на вещото лице по допуснатата и приета съдебнотехническа експертиза.