Решение № 42 от 28.05.2025, Окръжен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 42 гр. ХАСКОВО, 28.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ХАСКОВО, II-РИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА при участието на секретаря ГАЛЯ Т. КИРИЛОВА като разгледа докладваното от ДЕЛЯНА СТ. ПЕЙКОВА Търговско дело № 20255600900024 по описа за 2025 година

Т.д. № 24/2025 г. по описа на Окръжен съд-Хасково е образувано по искова молба вх. № 4009/ 05.06.2023 г. по описа на РС Д.град, подадена от Т.

И. Н. и Д. В. Е., двете от гр. Д.град, с която са предявили обективно съединени искове против ЗК „Лев Инс“ АД ****, както следва : 1. Т. И. Н. - с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 25 500 лв., предявен като частичен за сумата от 30 000 лв. / изм. с.з. 05.02.2025 г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, в резултат на настъпило на 17.11.2022 г. ПТП, и иск с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 24.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата;

2 . Д. В. Е.- с правно основание чл.432 ал.1 от КЗ за сумата от 10 000 лв., предявен като частичен за сумата от 25 000 лв. / изм. с.з. 30.04.2025 г./, представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, в резултат на настъпило на 17.11.2022 г. ПТП, и иск с правно основание чл.497 от КЗ – за заплащане на следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 24.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата.

В исковата си молба ищците твърдят,че на 17.11.2022 г., около 17.35 ч. в гр. Д.град, на бул. „ Ст. Стамболов“ пресичали пътното платно на пешеходна 1 пътека, при което били блъснати от лек автомобил марка *** с ДК№ ***, управляван от К. С. Д., който в нарушение на правилата на движение не пропуснал на пешеходна пътека преминаващите пешеходци. В резултат на настъпилия инцидент ищците получили различни телесни увреждания.

Във връзка с настъпилото ПТП било образувано ДП № 621/2022 г. по описа на РУ на МВР Д.град, което не било приключило.

Виновният водач имал сключена валидна застраховка ГО“ в ответното дружество.

Твърдят,че са отправили застрахователна претенция до ответното дружество,получена на 24.11.2022 г., но до момента не било определено и заплатено обезщетение.

При процесното ПТП ищцата Т. Н. получила следните увреждания: счупване на китката и дланта, психически стрес, множество травми и наранявания по глава, тяло и крайници. След инцидента ищцата Н. била откарана в МБАЛ Хасково с оплаквания от болки в лявата гривнена става и двете стъпала. Назначени били консултации с ортопед и травматолог, и извършени изследвания. След направените прегледи била поставена диагноза „ счупване на китката и дланта“ и освободена за домашно лечение.

Твърди,че пътният инцидент й причиН. внезапно и неочаквано увреждане на здравето и множество болки и страдания. С усилия се справяла с ежедневието и за определен период от време имала нужда от помощта на своите близки. Ограничила социалните си контакти поради болката, дискомфорта и страданията, които изпитвала от фрактурите и психическия стрес. Постоянните болки й се отразили зле, като това я направило затворена, тревожна и необщителна. Преди произшествието била изключително дейна жена, работоспособна, но след инцидента животът й се промеН.. Изпитвала дискомфорт заради получените травми, както и последващи болки, които продължавали и до момента. Освен болките преживяла и силен стрес, който щял да остане за цял живот.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 25 500 лв., предявен като частичен за сумата от 30 000 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, в резултат на настъпило на 17.11.2022 г. ПТП, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 2

24.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

При процесното ПТП Д. Е. получила мозъчно сътресение, охлузвания и кръвонасядане в лявата лицева половина, охлузвания и кръвонасядане по долната част на лявата длан, кръвонасядане в областта на дясното коляно, множество травми и наранявания по главата, тялото и крайниците, психически стрес.

Непосредствено след произшествието била откарана в МБАЛ Хасконо, където били извършени прегледи и изследвания и била настанена за лечение в отделение по неврохирургия с оглед на оплакванията за болки в главата и световъртеж. На 19.11.2022 г. била изписана от болницата и продължила лечението в домашни условия до 04.12.2022 г.

В резултат на уврежданията, получени при ПТП, Е. търпяла силни болки и много страдания.Преди произшествието била в добро здравословно състояние, активна жена в работоспособна възраст. Към настоящият момент все още не била възстановена от получените увреждания, имала оплаквания от болки в травмираните области. Твърди,че освен болките изживяла и силен психологически стрес. Изпитвала страх от автомобили, тревожност и напрегнатост.

Моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да й заплати сумата от 10 000 лв., предявен като частичен за сумата от 25 000 лв.представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди – болки, страдания и стрес, в резултат на настъпило на 17.11.2022 г. ПТП, ведно със следващата се законна лихва върху претендираното обезщетение, считано от 24.11.2022г. до окончателното изплащане на сумата. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

В срок е постъпил писмен отговор от ответника ЗК „ Лев Инс“ АД ****. Ответникът счита,че предявените искове са допустими, но неоснователни по същество.

Твърди,че не се е произнесъл по претенцията за заплащане на обезщетение, т.като представените от пострадалите документи не били достатъчни. С писмо изх. № 10263/30.12.2023 г. уведомили ищците да представят допълнителни доказателства, което не било направено.

3

Оспорва размера на предявените искове по размер; оспорва твърденията в исковата молба,че процесното ПТП е настъпило единствено по вина на водача на МПС; оспорва механизма на настъпване на ПТП.

Не оспорва съществуването на валидно застрахователно правоотношение към датата на ПТП, сключена с ответното дружество.

По отношение претенцията на ищцата Т. Н.

Твърди,че произшествието е настъпило в причинна връзка от поведението на ищцата Н., която като пешеходец, нарушила правилата за движение – чл.113, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114 от ЗДвП и по този начин тя допринесла в равна степен с водача на МПС за настъпването на ПТП.

Оспорва ищцата Н. да е получила описаните в исковата молба телесни увреждания, както и твърденията,че възстановяването й не е приключило към момента.

Оспорва,че в резултат на произшествието психиката на ищцата е пострадала и това да й се е отразило по някакъв начин. С исковата молба не били представени доказателства за проведено в тази връзка лечение.

Оспорва твърденията за настъпили в причинно следствената връзка с механизма на ПТП неимуществени вреди, техни интензитет и проявление, твърденията за периода, в който са търпени, както и оспорва твърдението за настъпване на такива вреди.

Оспорва претенцията за претърпени от нея неимуществени вреди по размер.

Твърди,че не дължи заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Н., поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.

По отношение претенцията на ищцата Д. Е.

Твърди,че произшествието е настъпило в причинна връзка от поведението на ищцата Е., която като пешеходец, нарушила правилата за движение – чл.113, ал.1 т.1 и т.2 от ЗДвП и чл.114 от ЗДвП и по този начин тя 4 допринесла в равна степен с водача на МПС за настъпването на ПТП.

Оспорва ищцата Е. да е получила описаните в исковата молба телесни увреждания, както и твърденията,че възстановяването й не е приключило към момент

Оспорва,че в резултат на произшествието психиката на ищцата е пострадала и това да й се е отразило по някакъв начин. С исковата молба не били представени доказателства за проведено в тази връзка лечение.

Оспорва твърденията за настъпили в причинно следствената връзка с механизма на ПТП неимуществени вреди, техни интензитет и проявление, твърденията за периода, в който са търпени, както и оспорва твърдението за настъпване на такива вреди.

Оспорва претенцията за претърпени от нея неимуществени вреди по размер.

Твърди,че не дължи заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди поради съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалата Е., поради което следва да намери приложение разпоредбата на чл.51 ал.2 от ЗЗД.

Ответникът оспорва изцяло иска за заплащане на лихва за забава по съображения за неоснователност на главния иск за заплащане на обезщетение за претърпени от всяка една от ищците неимуществени вреди.

Моли съда да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове. Моли да бъдат присъдени направените по делото разноски.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и доводите на страните, прие за установено от фактическа и правна страна следното:

На 17.11.2022 г., около 17.35 ч. в гр. Д.град, на бул. „ Ст. Стамболов“ ищците Т. Н. и Д. Е. са пресичали пътното платно на пешеходна пътека, при което са блъснати от лек автомобил марка *** с ДК№ ***, управляван от К. С.

Д..

Във връзка с настъпилото ПТП е образувано ДП № 621/2022 г. по описа на РУ на МВР Д.град. Образуваното ДП е прекратено с постановление от 24.10.2023 г. на основание чл.199,чл.243 ал.1 т.1 вр. чл.24 ал.1 т.1 от НК, поради това,че деянието не съставлява престъпление. На водача е съставен акт за извършено административно нарушение и е издадено НП № 24-02545 000001/15.01.2024 г.

Според заключението на назначената по делото САТЕ, произшествието е станало в тъмната част на денонощието, в условия на дъждовалеж, при наличие на улично осветление. Лекият автомобил *** е бил управляван от север на юг като е доближавал кръстовището с ул. Ивайло. Към този момент, пешеходките са предприели пресичане на пътното платно на булеварда,в посока от изток на запад, по пешеходна пътека северно от кръстовището. В определен пространствено времеви момент, траекториите им са се пресекли, като пешеходките са контактували в странична лява част на л.а *** - зоната около преден ляв калник, след което са се озовали на терена, а автомобилът е бил установено от водача в покой, в средната зона на кръстовището. Двете пешеходки Н. и Е., са се движили една до друга, под чадъра носен от Н. в посока от изток на запад по пешеходната пътека намираща се северно от кръстовището. На 3,7м северно от северния край на пешеходната пътека, намираща се в северния край на кръстовището, върху крайпътното пространство западно от асфалтовото покритие на булеварда,се намира пътен знак № А 18 - Пешеходна пътека. Предвид посоката на движение на л.а *** от север на юг, в лентите за движение в тази посока, този пътен знак е бил видим за водача, според заключението на ВЛ.

При конкретните пътни условия- прав участък без разделителен остров и/или дървета между лентите за движение в различните посоки и без наличието на други неподвижни обекти, пешеходците са предприели пресичане на пътното платно, когато лекият автомобил е отстоял на около 60 метра от средната част на пешеходната пътека. Времето, за което пешеходците са изминали разстоянието от източния край на пешеходната пътека до мястото на удара е 5,3 с.

В показанията си св. Д., който е управлявал лекия автомобил ***, също твърди,че към момента на произшествието е било тъмно,валяло е дъжд, работило е уличното осветление и е имало насрещно движещи се автомобили.

Свидетелят твърди,че не е забелязал пресичащите на пешеходната пътека пешеходки, т.като е бил заслепен от насрещно идващите автомобили. Забелязал ги едва , когато синът му извикал да спре, при което задействал спирачната система, въпреки което последвал удар с пешеходките.

Спрял непосредствено след удара.

С оглед горното и преди всичко заключението на назначената по делото САТЕ съдът намира,че от техническа гледна точка причина за настъпилото ПТП е липсата на реакция или закъснялата реакция на водача на лекия автомобил за аварийно спиране в момента на навлизане на пешеходците върху пътното платно. Водачът на лекия автомобил е бил длъжен и е имал възможността да спре и да пропусне да преминат движещите се по пешеходната пътека пешеходки пред автомобила му. Това задължение, да спре 6 или максимално да намали скоростта, е съществувало за него още повече, ако е бил заслепен, както твърди, от фаровете на насрещно движещите се автомобили и с оглед метеорологичните условия към момента – валеж на дъжд. Водачът е бил длъжен максимално да намали скоростта и да спре при необходимост, при приближаването на пешеходната пътека, която своевременно е била сигнализирана и с пътен знак. Той е имал техническата възможност да възприеме характера и вида на конкретния пътен участък, наближаването на пешеходната пътека и да възприеме движещите се по нея пешеходци. Пешеходците са предприели пресичането на пътното платно, когато автомобилът е бил на отстояние от 60 м от пешеходната пътека.