Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 527 от 19.03.2019, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Търговско дело 103/2019
Вид
Решение № 527
Подписан
19.03.2019
Състав
ВЕНЕТА НИКОЛАЕВА ЦВЕТКОВА-КОМСАЛОВА

Други актове по делото

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е

№ гр. София, 19.03.2019 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ

ГРАДСКИ СЪД, ТЪРГОВСКО ОТДЕЛЕНИЕ,

3 състав, в заседание при закрити врата на единадесети март две хиляди и деветнадесета година, в състав:

СЪДИЯ:

Венета

Цветкова при секретаря Румяна Аврамова, като разгледа т.д. № 103/2019 г., намери следното:

Производството е по реда на чл. 625 и сл. ТЗ.

Производството е образувано по молба по чл. 625 ТЗ за откриване на производство по несъстоятелност на М.П. ООД, ЕИК: *******на основание неплатежоспособност.

Молителят

– Изпълнителна агенция „Г.и.по т.”, БУЛСТАТ *******- твърди, че ответникът има изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

Счита, че ответникът е изпаднал в състояние на неплатежоспособност.

Присъединеният по реда н.чл. 629, ал. 4 ТЗ кредитор –

Фонд з.к.на и. БУЛСТАТ *******- също твърди наличието на състояние на неплатежоспособност на ответника и изискуемо вземане, на основание чл. 77н ЗППЦК – дължима вноска за 2018 година, изчислена по реда на чл. 77н, ал. 8 ЗППЦК.

Ответното дружество не изразява становище по молбата.

Молителят и присъединеният кредитор носят тежест да докажат следните факти и обстоятелства: съществуването на изискуеми за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца, така както са посочени в молбата по чл.625 от ТЗ/съответно съществуването на изискуеми задължения към присъединения кредитор по заявените в молбата му факти; че е налице състояние на неплатежоспособност на ответника, изразяващо се в невъзможност на последния да изпълни очертаните в чл. 608 ал. 1 от ТЗ вземания; че ответникът има достатъчно имущество, с което да могат да се покрият началните разноски по см. на чл.629б ал.2 от ТЗ в производството по несъстоятелност, с оглед избягването на хипотезата на чл.632 ал.1 от ТЗ.

Ответникът носи тежест да докаже следните факти и обстоятелства: изпълнение на твърдените от ищеца задължения; че затрудненията му са временни или че има имущество, достатъчно за покриване на задълженията му, без опасност за интересите на кредиторите, тоест, че е в състояние да изпълнява задълженията си, възникнали от търговската му дейност, както и тези към работниците и служителите си.

На първо място, следва да се посочи, че ответникът като търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2 ТЗ е сред лицата, спрямо които може да се открие производство по несъстоятелност На второ място, съдът намира за доказано и обстоятелството, че молителят притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника, каквато му е предоставена с изменението на чл. 608, ал. 1, т. 4 ТЗ и чл. 625 ТЗ със ЗИДКТ (ДВ, бр. 102 / 2017 г., в сила от 31.03.2018 г.

От представените по делото доказателства и заключението по допуснатата ССЕ, се установява, че през м. 09.2018 година при ответника по щат са регистрирани 9 работника и служителя по трудов договор, за м. 10. 2018 година – 6 броя. В тази връзка ведомостите на ответника отразяват неизгодни за него факти, поради което и имат доказателствена сила в процеса.

От вътрешните правила на ответника се установява, че заплащането на т. е ежемесечно - до 5-то число от месеца, следващ месеца, за който е положен трудът.

От представените от молителя писмени документи, част от които съдържащи извънсъдебно признание на неизгодни за последния факти /които документи не са оспорени в процеса – ведомости за заплати/ и съответно характеризиращи се с противопоставима на длъжника доказателствена сила, се установява и че за периода м. 09.2018 г. – м.10.2018 година /вкл./ на посочената от молителя част /повече от 1/3/ от заетите по трудово правоотноошение лица при М.П. ООД не е изплащано трудово възнаграждение, като единствено вещото лице е констатирало частични плащания на двама от работниците за м. 09.2018 година. Ответникът не установи заплащане в цялост на възнагражденията на заетите при него лица и в последващ период, а и към даване ход на устните състезания по делото, като доказателства в тази насока няма представени. Тоест, вземанията за м. 09 и м. 10.

2018 година са изискуеми от 06.10.2018 година и 06.11.2018 година, а двумесечният срок по чл. 625 ТЗ изтича съответно на 06.12.2018 година и 06.01.2019 година. Включително и към момента на устните състезания не са представени доказателства за заплащането им в двумесеч срок или въобще.

Следователно, установи се предпоставката по чл. 625 ТЗ, легитимираща Изпълнителна агенция Г.и.по т. да инициира производство по откриване на несъстоятелност по отношение на М.П. ООД– наличие на изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.

Същият извод се налага и по отношение на присъединения кредитор. Безспорно, от представените от последния писмени доказателства, се установява, че ответникът е притежавал разрешение за извършване на дейност като инвестиционен посредник /решение на КФН № 727-ИП/02.09.2015 година/ до 11.10.2018 година, когато му е отнето с друго решение на КФН.

Съгласно разпоредбите на чл. 77а и сл. от ЗППЦК и по-специално, нормата на чл. 77м, вр. чл. 77н ЗППЦК, ответникът има задължение за заплащане на т.нар. годишна вноска в полза на присъединения кредитор /чл.

77н, ал. 2/, определена по размер и срокове в правилата, установени от закона.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че дължимата пропорционална /с оглед отнемане на лиценза/ годишна вноска, дължима от ответника по сметка на Фонда за компенсиране на инвеститорите е в размер на 14 904,30 лева, от които ответникът не доказа да е заплатил част от 5456,58 лева. Вземането е изискуемо, считано от 01.10.2018 година /доколкото незаплатената част е тази за третото тримесечие на годината/. Няма доказателства длъжникът да е погасил посоченото по-горе задължение към присъединения кредитор.

Следователно, се доказаха изискуеми вземания сред предвидените в чл. 608 ТЗ и кредиторът също притежава активна материалноправна легитимация да иска откриване на производство по несъстоятелност спрямо ответника.

Доколкото във фазата на разглеждане на молбата по чл. 625 от ТЗ за откриване на производството по несъстоятелност, вземанията на кредиторите не се установяват със сила на пресъдено нещо с решенията по чл. 630 ТЗ и чл. 632, ал. 1 от ТЗ, тъй като не са предмет на спора, който обхваща наличието или липсата на неплатежоспособност, то и установяването на точният размер на вземанията на кредиторите не е предмет на настоящото производство.

Достатъчно е установяването на валидно възникнало в тяхна полза, изискуемо вземане по чл. 608 ТЗ срещу длъжника, което в конкретния случай е налице.

По отношение на неплатежоспособността.

Според чл. 608, ал. 1 ТЗ неплатежоспособен е търговец, който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение, породено от или отнасящо се до търговска сделка, публичноправно задължение на държавата или общините, свързано с търговската му дейност или задължение по частно държавно вземане, или задължение за изплащане на трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите, което не е изпълнено повече от два месеца. Едновременно с това, за наличието на неплатежоспособност, предвид нормата на чл. 631 ТЗ, следва да се установи и че затрудненията на длъжника не са временни и че той не разполага с имущество, достатъчно за покриване на задълженията, без опасност за интересите на кредиторите.

Следователно, неплатежоспособността е обективно съществуващо имуществено състояние на длъжника, характеризиращо се с трайна невъзможност на същия да изпълни посочено в чл. 608, ал. 1 ТЗ изискуемо парично задължение чрез наличните си парични и други реално ликвидни активи.

Предвид изложените по- горе мотиви, се установи наличието на изискуеми и непогасени задължения от вида по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 4 ТЗ.

Следва изрично да се уточни, че съдът възприема т.нар. алтернативен вариант на заключение по съдебно-счетоводната експертиза, доколкото същият е изготвен въз основа на действително констатираните налични парични средства на дружеството, реалната остатъчна стойност на техниката /дълготрайно материални активи/, отчитане на несъбираемите вземания; откритите средства в разплащателни сметки, които факти, предвид липсата на доказателства от длъжника, установяващи противното, съдът приема, че установяват в действителност актуалното и реално финансово положение на ответника. Формалното счетоводно отразяване и класифициране на активи/пасиви не е достатъчно за годността му да служи за обосноваване на платежоспособността на длъжника, тъй като е възможно да не отразява реалното положение /и то най-често в полза на търговеца, при когото се води счетоводството/, поради което следва до максимална степен да се търси реалното състояние на нещата и обсъдят в съвкупност наличните данни по делото. Коефициентите на ликвидност, определени единствено на база подадените от ответника балансови стойности, отразяват всъщност изгодни за него факти в случая и съответно – са негодни да удостоверят действителните стойности на компонентите от активите и пасивите на дружеството. От друга страна, по делото не се установи събираемост на краткосрочните вземания, нито наличните парични средства на клиенти /които фигурират като основен компонент в активите на ответника/.

Заключението на вещото лице А. съдът кредитира като пълно, мотивирано и изготвено в обема на специални знания на вещото лице. При горното уточнение, от заключението се установява, че М.П. ООД има изискуеми и непогасени парични задължения още от 2016 година и към НАП, и към други кредитори, възникнали и станали изискуеми не по- късно от края на 2016 година. Според анализа по съдебно- счетоводната експертиза съдът достига до извод, че ответникът не може да посрещне плащанията по своите текущи задължения, считано от 2018 година по следните съображения. Видно от заключението, всички коефициенти на ликвидност за 2018 година са със стойност, близо до нулата, което категорично сочи на невъзможност на търговеца да погасява текущите си задължения; показателите на финансова автономност сочат на декапитализация на дружеството.

Според вещото лице, тенденцията е към необратимо влошаване на ефективността на дейността на дружеството, като през първото шестмесечие на 2018 година дейността вече е изцяло неефективна. В изследвания период вещото лице е констатирало и влошаване на показателите на рентабилност, като към 30.06.2018 година коефициентът е отрицателна величина, както и е констатирало и трайно влошаване на възможността за събиране на вземанията. Към края на първото шестмесечие на 2018 година, търговецът не е в състояние да погасява задълженията си с печалба от дейност.

Или, в обобщение, в алтернативния вариант на заключението, вещото лице сочи, че дружеството не е в състояние с краткотрайните си активи да погаси краткосрочните си задължения и е декапитализирано – свръхзадължено. Така, общият извод е, че считано от средата на 2018 година /когато настъпва необратимо влошаване в икономическото състояние/ дружеството изпитва сериозни затруднения с обслужване на текущите си задължения в срок и изобщо. Този извод се налага предвид и доказателствата за отнемане лиценза за извършване на дейност като инвестиционен посредник и липсата на доказателства за наличието на друга рентабилна дейност на търговеца.

Като се има предвид горното, от събраните по делото доказателства – заключението на вещото лице и представените по делото писмени доказателства, както и предвид процесуалното поведение на ответника, ценено по реда на чл. 161 ГПК, се установява, че към датата на устните състезания са налице и двете кумулативно посочени основания за откриване производство по несъстоятелност по чл. 608, ал. 1 ТЗ, вр. чл. 631 ТЗ. В настоящия случай, длъжникът е спрял плащанията на изискуеми парични вземания по чл. 608, ал. 1, т. 1 и т. 4, поради което на основание чл. 608, ал.

3 от ТЗ, съдът приема, че е налице състояние на неплатежоспособност по отношение на длъжника.