Решение № 8423 от 12.05.2025, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 953/2025
- Вид
- Решение № 8423
- Подписан
- 12.05.2025
- Състав
- ГЕОРГИ ИЛИАНОВ АЛИПИЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 154 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 162 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.51, ал.2 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 86, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 386, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 386, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 390, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 400, ал. 2 · Кодекс за застраховането
- чл. 411 · Кодекс за застраховането
- чл. 411, ал. 1 · Кодекс за застраховането
- чл. 412 · Кодекс за застраховането
РЕШЕНИЕ
№ 8423 гр. София, 12.05.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 66 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ при участието на секретаря РОБЕРТА ИВ. НИКОЛОВА като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ИЛ. АЛИПИЕВ Гражданско дело № 20251110100953 по описа за 2025 година
Производството по делото е образувано по предявени от ХКОЗ АД, * ************** ***, ул. ******** против БИ АД, ЕИК ***, иск с пр. осн. чл.
411 КЗ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 15 385.30 лева - регресно вземане по изплатено застрахователно обезщетение, образувано по образувана щета № ******, ведно със законна лихва от 08.01.2025 г. до изплащане на вземането, сумата от 5 152.18 лева - мораторна лихва върху сумата от 34 533.11 лв., за периода от 14.05.2022 г. (датата на изтичане на срока по чл. 412 от КЗ) до 13.09.2023 г. (датата на плащане сумата от 19 147.81 лв.), сумата от 2 351.52 лева - мораторна лихва върху претендираната главница от 15 385.30 лева, считано от 14.09.2023 г. (денят следващ датата на плащане на сумата от 19 147.81 лв.) до датата на завеждане на настоящата искова молба - 08.01.2025г. Претендира разноски.
Ищецът твърди, че по договор за имуществена застраховка “Каско на МПС” е заплатил на застрахования сума в размер на 17 656.50 евро, представляваща застрахователно обезщетение за нанесени на МПС марка „л.а. ***, модел *****, *** рег. **** щети, настъпили в резултат от ПТП, реализирано на 04.08.2021 г., около 13:50 ч., в гр. ***, по ***, до **** (главен път ****, изхода за гр. ***). Твърди се, че водачът на МПС марка ****, модел ***, рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като той не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не е съобразил своето поведение с интензивността на движението и пътната обстановка, в резултат на това блъснал спрелия пред него лек автомобил марка ***, модел *****, *** рег.
**** и реализирал ПТП с него. Изтъква се, че виновен за ПТП-то е водачът на МПС ****, модел ***, рег. № ***, чиято гражданска отговорност към датата на ПТП е застрахована при ответното дружество. Твърди се, че птп-то било посетено от служители на реда, които съставили, Протокол за ПТП № ***/04.08.2021 г.
1
Сочи се, че в резултат на настъпилото ПТП и настъпилите по л.а. ***, модел ***** била налице валидно сключена застраховка “Каско на МПС” с ХКОЗ АД, по силата на застрахователна полица № ****, с покритие към датата на настъпване на процесното застрахователно събитие.
В резултат на настъпилото ПТП, при ищеца била образувана ликвидационна преписка по щета № ******, в хода на която било констатирано, че претърпените вреди на л.а. ***, модел *** възлизат на стойност 17 656.50 евро. Твърди се, че посочената сума била преведена по банковите сметки на сервиза, който отстранил щетите по автомобила и осигурил кола под наем, като на 13.10.2021 г., по сметка на компанията АСО била преведена сумата от 16 131.50 евро, на 20.10.2021 г., по сметка на СКЛ *** била преведена сумата от 1 500.00 евро, на 20.10.2021 г. по сметка на застрахования била преведена сумата от 25.00 евро.
Сочи се, че на 16.11.2021 г., 14.12.2021 г. и 10.01.2022 г. ищецът е претендирал пред ответника доброволно репариране на изплатените суми в общ размер на 17 656.50 евро.
Твърди се, че на 13.09.2023 г., ответникът заплатил, по банковата сметка на АБ ЕООД, малко над половината от дължимото обезщетение - сума в размер на 19 147.81 (деветнадесет хиляди сто четири- десет и седем лв. и осемдесет и една ст.) лева. Поради гореизложеното ответното застрахователно дружество не е изплатило на ищеца цялата претендирана сума като се моли ответникът да бъде осъден да заплати на ищеца остатъка от задължението в размер на 15 385.30 лева (34 533.11 лв. - 19 147.81 лв.). Претендира се мораторна лихва в размер на 5 152.18 лева върху сумата от 34 533.11 лв., за периода от 14.05.2022 г. (датата на изтичане на срока по чл. 412 от КЗ) до 13.09.2023 г. (датата на плащане сумата от 19 147.81 лв.); мораторна лихва в размер на 2 351.52 лева върху претендираната главница от 15 385.30 лева, считано от 14.09.2023 г.
(денят следващ датата на плащане на сумата от 19 147.81 лв.) до датата на завеждане на настоящата искова молба. Претендират се разноски.
Ответникът в срока по чл. 131 ГПК депозира писмен отговор на исковата молба, с която оспорва претенцията по основание и размер. Оспорва механизма на ПТП, като твърди, че не се реализирал по описания в исковата молба начин и не кореспондира с действителния, по който се е случило събитието. Прави възражение за съпричиняване, като твърди, че водачът на л.а. ***, модел ***** бил спрял неправилно на пътното платно в нарушение на императивните норми на ЗДвП и по този начин създал опасност за останалите участници в движението. Оспорва и размера на вредите, както и причинната връзка. В условията на евентуалност твърди, че за увреденото МПС ***, модел ***** е налице тотална щета, поради което обезщетението следва да бъде в по-нисък размер. Оспорва претенцията в размер на 1500 евро за амортизация, компенсиране на понижена стойност. Оспорва претенцията в размер на извършен разход, направен за предоставяне на кола под наем, докато собственика е бил в невъзможност да използва своя автомобил. Претендира разноски.
Съдът, като взе предвид исканията и доводите на страните, събраните по делото доказателства и съобрази разпоредбите на закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
2
С плащането на застрахователното обезщетение застрахователят встъпва в правата на застрахования срещу причинителя на вредата или срещу лицето, застраховало неговата гражданска отговорност. За възникване на регресното вземане е необходимо да се установят следните факти: да е сключен договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на водач на МПС, чиято гражданска отговорност е застрахована при ответника, да е настъпило събитие, за което ответникът носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение ищецът да е изплатил на застрахования застрахователно обезщетение в размер на действителните вреди. Съобразно разпоредбата на чл. 154 ГПК ищецът следва да установи горепосочените обстоятелства.
По делото е безспорно, че на 04.08.2021 г., около 13:50 ч., в гр. ***, по ***, до **** (главен път ****, изхода за гр. ***) МПС марка ****, модел ***, рег. № *** е нарушил правилата за движение по пътищата, тъй като той не е контролирал непрекъснато управляваното от него МПС и не е съобразил своето поведение с интензивността на движението и пътната обстановка, в резултат на това блъснал спрелия пред него лек автомобил марка ***, модел *****, *** рег. ****. Не е спорно, че ищецът е заплатил по образуваната ликвидационна преписка по щета № ****** сума в размер на 17 656.50 евро /34 533.11 за репариране на причинените на л.а. ***", модел *****, *** рег.
****, вреди, включващи поправка на лекия автомобил, амортизация, кола под наем и фиксирана ставка в размер на 25 евро.
Спорен по делото остава въпросът относно механизма на ПТП и какъв е размера на причинените от ПТП-то имуществени вреди.
За установяване на механизма на процесното ПТП е назначена САТЕ, както и по делото са приети писмени доказателства в тази връзка, а именно Протокол за ПТП № ***/04.08.2021г., *** серия ****/04.08.2021г., НП ***/24.08.2021г.
От приложения по делото Протокол за ПТП № ***/04.08.2021г., се установява, че поради движение с несъобразена скорост участник 1, управляващ л.а. марка ****, модел ***, рег. № ***, блъска спрелия пред него участник 2, управляващ л.а. марка ***, модел *****, *** рег. ****.
От приетото по делото *** серия ****/04.08.2021г. се установява, че на водача на л.а. марка ****, модел ***, рег. № *** е съставен акт за установяване на административно нарушение, за това, че в гр. ***, по *** мост, в посока изхода на града, управлява с несъобразена скорост спрямо характера и интензивността на движението, поради което не успява да спре и реализира ПТП с материални щети спрямо спрелия пред него изчакващ движението л.а.
„***“ с чужда регистрация. На водача на л.а. марка ****, модел ***, рег. № *** е съставено и НП ***/24.08.2021г. с което му е наложено административно наказание в размер на 200 лв., за нарушение на чл. 20, ал.2 от ЗДвП, за това, че неправилно е избрал скоростта на движение спрямо атмосферните условия, видимост, интензитет на движение .
Заключението на САТЕ изготвено от вещото лице С. С., съдът възприема, като обективно и компетентно дадено. От същото се установява, че на база извършения анализ, съпоставяйки представените по делото писмени и гласни доказателства и отчитайки схемата в представения 3 двустранен констативен протокол за ПТП, посочва че:
Събитието е настъпило на 04.08.2021 г. в град *** на *** мост до ел.стълб номер **** в посока изход. По данните в делото при настъпване на ПТП МПС *** ***, рег.****, е бил в спряло състояние. Скоростта, с която се е движел МПС **** е рег.№ ***, е в рамките на около 40 км/ч.
Вещото лице посочва, че от техническа гледна точка, щетите, нанесени на МПС *** ***, рег.****, се намират в причинно- следствена връзка с механизма на настъпване на произшествието.
В заключението, вещото лице изтъква, че за водача на МПС *** ***, рег.****, ударът не е бил предотвратим доколкото същият е бил в спряло положение, а за водача на МПС **** е рег.№ ***, ударът би бил предотвратим при условие, че своевременно е намалил скоростта си на движение и е спрял преди да достигне спрелия пред него МПС "*** ***".
Установява се от заключението, че при настъпване на ПТП на 04.08.2021 г. МПС *** ***, рег.**** не е бил в паркирано състояние или престой, а е спрял в изчакване на движението на ППС по *** мост.
Настоящият съдебен състав, счита че от събраните по делото писмени доказателства Протокол за ПТП № ***/04.08.2021г., *** серия ****/04.08.2021г., НП ***/24.08.2021г. и от САТЕ се установява верността на твърденията относно обстоятелствата, които са свързани с произшествието от 04.08.2021 г., а именно, че на процесната дата, водачът на МПС „**** е рег.№ ***, поради несъобразена спрямо атмосферните условия, видимост, интензитет на движение скорост не успява да спре и реализира ПТП с материални щети спрямо спрелия пред него, изчакващ движението, л.а. „*** ***“, рег.****.
С оглед изложеното, неоснователни са възраженията на ответника относно недоказаността на механизма за настъпване на произшествието.
В експертизата се посочва, че правилно са били заложени направените разходи по ремонт на МПС „*** ***“, рег.****, доколкото същият е в гаранционния си период на експлоатация - една година, пет месеца и петнадесет дни спрямо датата на първата си регистрация.
Вещото лице посочва, че към датата на ПТП размерът на щетите нанесени на процесното МПС *** ***. рег.****, възлиза на 34533,11 лева, а действителната стойност на автомобила изчислена на база пазарни цени към датата на ПТП е 77670 лв. Вещото лице посочва, че при размер на вредите от и над 58252,50 лв. би била налична тотална щета. В конкретния случай размерът на вредите възлиза на 34533,11 лв., което е по малко от 70%, поради което посочва, че не е налице тотална щета.
Съгласно чл. 390, ал. 2 от КЗ тотална щета на МПС след увреждане е налице тогава, когато стойността на разходите за необходимия ремонт надвишават 70% от действителната му стойност към датата на събитието и тоталната щета е доказана в процеса.
Относно конкретния размер на обезщетението, то съдът приема, че същият следва да бъде равен на размера на действително претърпените вреди и размерът на обезщетението не може да надхвърля действителната /при пълна увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на 4 застрахованото имущество, т. е. стойността, срещу която вместо застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество- чл.
400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на имуществото в същия вид, в това число всички присъщи разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на обезценка - чл. 400, ал. 2 КЗ.
Разпечатката съдържа 38 от 59 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/026fd394-20f5-46d2-a8ae-4a4a8582060d