Решение № 22 от 20.01.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 22 гр. Стара Загора, 20.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, V ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на деветнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мариана М. Мавродиева при участието на секретаря Таня Д. Кемерова Митева в присъствието на прокурора А. Г. С. като разгледа докладваното от Мариана М. Мавродиева Гражданско дело № 20245500100064 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на Т. И. К. от гр.Г., чрез адв.В. И.-К. от АК Ловеч против Прокуратурата на Република България - гр.

София, с цена на иска 40000 лева – неимуществени вреди и 2100 лева – имуществени вреди, с правно основание чл.2, ал.1, т.3 от ЗОДОВ.

Ищецът Т. И. К. твърди в исковата молба, че с Постановление от 08.01.2022 г. по ДП №7/2022 г. по описа на РУ МВР Троян бил привлечен като обвиняем по делото за престъпление по чл.330, ал. 1 от НК с предвидено в закона наказание - от една до осем години. С Определение № 4/11.01.2022г. по ЧНД № 8/2022г. по описа на PC Троян му била взета мярка за неотклонение „задържане под стража“, а шест месеца по-късно тази мярка била изменена в мярка „домашен арест“ с Определение № 132/24.06.2022г. по ЧНД № 214/2022г. по описа на PC Троян. След изтичане на максималния срок по чл.

63, ал. 4 от НПК на 08.09.2022г. била отменена мярката за неотклонение „домашен арест“. Междувременно от ОП Ловеч била взета мярка „забрана за напускане пределите на Република България“, която траела до прекратяване на досъдебното производство по отношение на обвиняемия К..

На 02.05.2023г. му било предявено разследване. След направени възражения и искане за прекратяване на производството по отношение на ищеца, поради липса на категорични доказателства относно вината му, с Постановление от 17.05.2023г. на ОП - Ловеч производството било прекратено по отношение на Т. И. К. и била отменена взетата мярка „забрана за напускане пределите на Република България“. Постановлението влязло в сила на 1

29.05.2023г.

Сочи, че Досъдебното производство продължило приблизително година и половина, като шест месеца от този период ищецът Т. К. прекарал с мярка за неотклонение „задържане под стража“ в Следствен арест в гр. Л., а още два под домашен арест по постоянния си адрес в гр. Г.. За защита по досъдебното производство твърди, че заплатил на адв. В. К. адвокатски хонорар в размер на 1500 лева, и за защита по ЧНД 214/2022г. по описа на PC Троян - 600 лева.

В исковата молба Т. К. твърди, че до началото на наказателното преследване работил на трудов договор във Великобритания, но към момента на задържането му под стража бил записан да получава обезщетение за безработица в размер на 1200 паунда месечно. Ежемесечно обаче, за да получава това обезщетение на определена дата, трябвало да потвърждава с код, който се изпращал на мобилния му телефон от отговорните служби във Великобритания. Тъй като бил задържан внезапно и неочаквано нямал достъп до мобилни устройства, не могъл да потвърждава месечно за получаване на обезщетение, поради което и изплащането било спряно и по този начин бил лишен незаконосъобразно от полагащото му се обезщетение за период от шест месеца.

Наказателното производство било водено в продължение на една година и пет месеца. Незаконно повдигнатото обвинение го злепоставило пред близки и познати съграждани, довело до отчуждаване и недоверие както между него и познатите му, така и с представителите на обществеността.

Задържането му станало показно, тъй като домът му бил обискиран, имало множество служители на МВР навсякъде в дома му и на улицата пред дома му.

Това събитие станало достояние на обществеността, съседите му, които били възмутени от случилото се. В последствие дългото време, прекарано в следствения арест, му се отразило изключително негативно, условията, в които живял, нямали нищо общо с нормалния живот и то неоснователно.

Характерът на повдигнатото обвинение, постоянно оказваната наказателна репресия и процесуална принуда допълнително повлияли върху размера на претърпените от него неимуществени вреди - емоционален стрес от образуваното срещу него наказателно производство и свързаните с него негативни психически изживявания - страх и безпокойство за времето, прекарано в задържане под стража и домашен арест, страх от евентуално осъждане и ефективна присъда. С така повдигнатото обвинение било накърнено личното му достойнство. Воденото срещу него наказателно преследване довело и до дълготрайни нематериални вреди - психическа депресия, съдебен стрес от образуваното срещу него досъдебно производство, лични неудобства и притеснения от провеждане на цялото наказателно преследване и наложените мерки за неотклонение.

Направените от него разноски за адвокатски хонорар представлявали имуществена вреда по смисъла на чл.4 от ЗОДОВ, настъпила в резултат на неоправданата наказателна репресия и явяваща се пряка последица от проведеното наказателно производство, поради което счита, че държавата му 2 дължи обезщетение.

Моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника Прокуратурата на Република България, да му заплати сумата в размер на 40 000 /четиридесет хиляди/ лева - главница за нанесени неимуществени вреди, претърпени вследствие на незаконно повдигнатото му обвинение за извършено престъпление по чл. 330, ал.1 от НК по Досъдебно производство №7/2022 г. по описа на РУ МВР-Троян за времето от привличането му в качеството на обвиняем - 08.01.2022г. до влизане в законна сила на Постановление от 17.05.2023г. по пр.пр. №875/2022г. по описа на Окръжна прокуратура-Ловеч, ДП № 7/2022г. по описа на РУ МВР-Троян - 29.05.2023г., ведно със законната лихва, от момента на влизане в законна сила на Постановление от 17.05.2023г. по пр.пр. №875/2022г. по описа на Окръжна прокуратура-Ловеч, ДП №7/2022г. по описа на РУ МВР Троян - 29.05.2023г. до пълното изплащане на сумата.

Претендира заплащане на сумата от 2100 /две хиляди и сто/ лева главница за нанесени имуществени вреди, представляващи заплатени адвокатски хонорари, ведно със законната лихва от 29.05.2023г.- момента на влизане в законна сила на Постановление от 17.05.2023г. по пр.пр.

№875/2022г. по описа на Окръжна прокуратура-Ловеч, ДП№7/2022г. по описа на РУ МВР-Троян до пълното изплащане на сумата, както и направените по делото съдебно-деловодни разноски в размер на 10 лева държавна такса.

Моли съдът да осъди ответника Прокуратурата на Република България, на основание чл.38, ал.2 от ЗА във вр. с ал. 1, т.2 ЗА да му заплати полагащия му се адвокатски хонорар по всеки от предявените искове.

Ответникът Прокуратурата на РБългария, чрез прокурор А. С. от Окръжна прокуратура Стара Загора оспорва исковата претенция като неоснователна и недоказана по основание и размер. В отговора на исковата молба твърди, че за взетите мерки за неотклонение спрямо ищеца не били ангажирани доказателства за продължителността на всяка една от взетите мерки за процесуална принуда, а било приложено само копие от заповед за задържане, за срок от 24 часа от 07.01.2022г. с правно основание чл.72, ал.1 от ЗМВР, за което Прокуратурата на РБългария не следвало да носи отговорност.

Не били ангажирани доказателства за наличието на трудов договор, сключен от ищеца за работа в чужбина и за наличие на получавано от него обезщетение, към момента на задържането му, както и доказателства за наличие на конкретна пречка да получава обезщетението си. Освен твърдение липсвали и доказателства за това, че евентуално претърпените вреди били в пряка причинна връзка, последица от воденото спрямо ищеца наказателно производство. Не на последно място тези вреди, неустановени по основание и размер, а и недоказани, изразяващи се в пропуснати ползи не били неимуществени по своя характер. Счита, че размерът на претендираното обезщетение от 40 000лв. за неимуществени вреди бил значително завишен, несъобразен с критериите за справедливост по чл.52 от ЗЗД и не в съответствие с константната съдебна практика на ВКС, поради което го 3 оспорва. В тази връзка счита, че следва да се има предвид, че наказателното производство срещу ищеца било водено за тежко престъпление по чл.330, ал.3, предл. първо вр. ал.2 т.2 вр. ал.1 от НК/ с предвидено наказание лишаване от свобода от три до дванадесет години/. С оглед приложените към молбата доказателства счита, че наказателното производство приключило в неговата досъдебна фаза и било проведено в разумен срок. Били извършени голям обем процесуално-следствени действия и не било налице бездействие от страна на прокуратурата, а още по-малко - незаконосъобразно действие. Ответникът сочи, че от приложеното към молбата постановление от 17.05.2023г. на ОП Ловеч по преп.№875/2022г., по описа на същата било видно, че се касае за водено наказателно производство с голям интензитет на разследване, което било провеждано ритмично. Извършени били разпити на свидетели, няколко огледа на местопроизшествието, претърсване и изземване, при който били намерени следи и относими към предмета на разследване вещи. Назначени и изготвени били голям брой експертизи, изисквани били справки от АПИ и по реда на ЗЕС. Липсвали данни, а такива не били посочени и в молбата на ищеца, относно незаконосъобразни действия на прокуратурата, респ. за задържане извън срока, предвиден в чл.63 ал.4 от НПК. Наказателното производство спрямо ищеца било прекратено поради недоказаност на обвинението, а не поради обстоятелството, че не съставлявало престъпление.

Внимателният анализ на постановлението от 17.05.2023г. на ОП - Ловеч по преп.№875/2022г., по описа на същата сочил наличие на доказателства, преди всичко косвени за участието на ищеца в извършеното престъпление, но същите не били достатъчни, като предпоставка да се поддържа спрямо него обвинение, което предопределило и прекратяване на производство спрямо ищеца в досъдебната фаза. Към молбата не били ангажирани доказателства за показност на задържането на ищеца, тъй като обстоятелството, че на мястото на извършеното задържане присъствали множество служители на МВР не означавало показност на случая, а не било в компетентността на прокуратурата да определя броя на служителите на МВР, които да присъстват на извършвани от тях действия. В този смисъл твърдението за броя на служителите на МВР присъствали на конкретно действие, като показност на случая, не било от естество да ангажира отговорност на прокуратурата.

Отделно не били ангажирани каквито и да е доказателства, колко служители на МВР присъствали на извършеното след. действие. Сочи, че не били ангажирани доказателства за твърдените от ищеца в исковата молба неимуществени вреди - преживени страх и безпокойство, накърнено лично достойнство, а още по- малко психически стрес, както и че същите да били пряк резултат от повдигнатото му обвинение, респ. от взетите спрямо него мерки за процесуална принуда. В петитума на иска ответникът сочи, че била посочена начална дата на дължимото обезщетение за неимуществени вреди – 29.05.2022г., което също се явявало неоснователно, след като производството спрямо ищеца приключило на 29.05.2023г. Ответникът оспорва и иска за имуществени вреди в размер на 2100 лв., изразяващи се в направени разходи 4 за адвокатско възнаграждение в хода на наказателното производство, тъй като приложените към исковата молба фактури удостоверявали евентуално заплатено възнаграждение, но липсвали доказателства за обема на извършените процесуални действия с участието на упълномощения адвокат, както и договорите за правна защита и съдействие, респ. че същите се намирали в делото. Според ответника следва да бъде отхвърлена, като неоснователна и недоказана претенцията за изплащане на адвокатски хонорар за предявените искове по ЗОДОВ, с правно основание чл.38 ал.2 от ЗА вр. ал.1 т.2 от ЗА, тъй като липсват доказателства за наличието на тези предпоставки.

Приложеното към молбата пълномощно, в случая не било достатъчно, за да се приеме, че ищеца бил в затруднено материално положение.

Моли съдът да постанови решение, с което да отхвърли изцяло предявените искове от Т. И. К., чрез адв. В. И. - К. от АК - Ловеч, срещу Прокуратурата на РБългария, с правно основание чл.2 ал.1 т.3 от ЗОДОВ, като неоснователни и недоказани.