Определение № 729 от 11.01.2022, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 729 гр. С., 11.01.2022 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 143 СЪСТАВ, в закрито заседание на единадесети януари през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ДИАНА К. ХАДЖИЕВА като разгледа докладваното от ДИАНА К. ХАДЖИЕВА Гражданско дело № 20211110131899 по описа за 2021 година и за да се произнесе съобрази следното:

Производството по делото е образувано по искова молба на ЗД (ФИРМА), ЕИК *********, С.,бул.(АДРЕС) представлявано С.П. и К.К., чрез адв. М.Г., със съдебен адрес гр. С., бул. (АДРЕС) против Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес – град В.Т., ул.“(АДРЕС) и след като с Определение № ***/21.5.2021 година, постановено по в.ч.гр.дело № ***/2021 година по описа на Окръжен съд по спор за подсъдност производството е изпратено за разглеждане от Софийски районен съд.

След проверка съдът е приел, че исковата молба отговаря на изискванията на чл.127 ал.1 и чл.128 от ГПК и е разпоредил да се извърши размяна на съдебните книжа. Същите, ведно с разпореждането на съда са връчени на назначения на ответника особен представител, като в указания едномесечен срок по делото не е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът не е сторил възражения, не е заявил доказателствени искания, не е оспорил представени от ищеца доказателства, не е заявил насрещен иск.

Съгласно чл.140 ГПК и след като провери редовността и допустимостта на предявената претенция, както и другите искания и възражения на страните, съдът следва да се произнесе с определение по всички предварителни въпроси и по допускане на доказателствата.

В изпълнение на правомощията си по чл.140 ГПК, съдът прецени, че приложените към исковата молба писмени доказателства са относими, необходими и допустими по делото, като досежно тяхната материална доказателствена стойност ще следва да се произнесе след приключване на съдебното дирене с крайния съдебен акт.

По реда на чл.140, ал.3 ГПК, съдът може в настоящето определение да направи проекта си за доклад по делото, както и да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора. В тази връзка и проектът за доклад по делото е следния:

1. Обстоятелства, от които произтичат претендираните права и възражения – Ищцовото дружество обуславя правния си интерес от предявения иск, като описва, че има право на регресен иск срещу причинител на ПТП, за което ищецът, като застраховател на прекия пострадал е обезщетил пострадалото лице до размера на платеното по регистрирана застрахователна щета – в претендирания размер.

Твърди се, че на 10.5.2018 г. в района на гр. В.Т. е реализирано ПТП с участието на МПС (МАРКА), собственост на Г. Б. Г., управлявано от същия и МПС – (МАРКА), с рег.№ ********, собственост на Д.П.Д., управлявано от същата.

Твърди се, че според представения Протокол за ПТП № 1702606/10.05.2018г., съставен от органите на КАТ, причините за произшествието се дължат по вина и противоправно 1 поведение на Г. Б. Г., който на горепосоченото място при движение на заден ход удря паркираното МПС (МАРКА) с peг. № ********, следствие на което му нанася материални щети и напуска мястото на ПТП.

Твърди се, че лекия автомобил (МАРКА) с peг. № ********* е бил застрахован по застраховка “Гражданска отговорност” в ЗД ”БУЛ ИНС” със застрахователна полица BG/02/117002277148, която е валидна към момента на събитието.

Твърди се, че в дружеството – ищец е регистрирана щета под № 1810014496 от Д.П.Д. и е направена оценка на щетата, като е било изплатено обезщетение в размер на 191.68 лв. на Д.П.Д. за ремонт на повредения лек автомобил.

Твърди се, че от Протокола за ПТП №: 1702606/10.05.2018 година е видно, че ответникът е напуснал мястото на ПТП, в следствие на което виновно се е отклонил от проверка за алкохол.

Твърди се, че на основание чл. 500 от Кодекса за застраховането – ищецът има право да получи платеното застрахователно обезщетение. Твърди се, че за претенцията за плащане ответникът е бил уведомен от ищеца но не е платил претенцията.

При горното се иска от съда да постанови решение, с което да осъди Г. Б. Г., ЕГН **********, с адрес – град В.Т., ул.“(АДРЕС) да заплати на ЗД (ФИРМА), ЕИК *********, С.,бул.(АДРЕС) представлявано С.П. и К.К., чрез адв. М.Г., със съдебен адрес - гр. С., бул.

(АДРЕС) сумата от 206,68 лева, представляваща изплатено застрахователно обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15,00 лева, във връзка с настъпило потно – транспортно произшествие на 10.5.20198 година, за което и била образувана преписка по щета № 1810014496, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на завеждането на исковата молба – 6.8.2020 година до окончателното изплащане, както и да заплати сторените по делото разноски.

Ответникът не изразява становище по иска, не е депозирал отговор на исковата молба.

2. Правна квалификация на правата, претендирани от ищеца, на насрещните права и възраженията на ответника: Предявен е осъдителен иск с правна квалификация, съобразно датата на настъпване на деликта – чл.500, ал.1 т.1 от Кодекса за застраховането – за заплащане на сумата от общо 206,68 лева, ведно със законната лихва до окончателното изплащане, която сума представлява изплатено от ищеца застраховател на трето лице обезщетение за имуществени вреди, причинени от ответника като водач на моторно превозно средство, управлявал след употреба на алкохол над допустимите по закон норми.

3.Кои права и кои обстоятелства се признават –такива няма

4.Кои обстоятелства не се нуждаят от доказване –такива няма.

5.Как се разпределя доказателствената тежест на подлежащите на доказване факти – Всяка страна е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания или възражения.

Доказателствената тежест е:

- за ищеца - следва да докаже твърдяните в исковата молба факти, като съгласно правилата за разпределение на доказателствената тежест /чл. 154, ал.1 от ГПК/, ищецът следва да установи при условията на пълно главно доказване следните правопораждащи факти, а именно:

1/ че между управляваното от ответника МПС и това, собственост на посоченото в исковата молба трето лице, е реализирано твърдяното ПТП; 2/ че последното е виновно причинено от ответника; 3/ че в резултат на произшествието за третото лице са настъпили имуществени вреди и техния размер; 4/ ответникът е отказал извършването на проверка за алкохол; 5/ че ищецът е изплатил на третото увредено лице обезщетение за тези вреди в твърдяния с исковата молба размер;, периода на забава и изпадането в забава на ответника.

- за ответника – следва да докаже точно изпълнение на задълженията си.

Допустими, относими и необходими са приложените към исковата молба писмени документи и направени доказателствени искания от ищеца, предвид на което следва да бъдат приети, като доказателства по делото.

2

Районната инстанция, следва да напъти страните към медиация или друг способ за доброволно уреждане на спора.

Във връзка с гореизложеното, следва да бъде насрочено открито съдебно заседание по делото.

Мотивиран от горното и на основание чл.140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

Допуска и приема като доказателства по делото: приложените към исковата молба такива.

УКАЗВА на страните, че всяка от тях е длъжна да установи фактите, на които основава своите искания и възражения, по смисъла на чл.154 ГПК, както и доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти в настоящето производство съгласно направения проект за доклад и отразеното в т.5 от него в обстоятелствената част на настоящото определение.

ОБЯВЯВА на страните проекта за доклад по делото, така както е сторен в обстоятелствената част на настоящето.

ДАВА възможност на страните да изложат становище по проекта за доклад и да предприемат съответните процесуални действия.

НАПЪТВА страните към доброволно уреждане на спора, като им указва, че разполагат с възможността да представят пред съда споразумение, в което да изложат съгласието по въпросите, за които е предявена исковата претенция, като им указва, че по този начин размерът на дължимите са държавни такси се намалява наполовина, производството поделото приключва в едно съдебно заседание, съответно страните пестят време, средства и усилия.

Приканва страните към спогодба и други способи за доброволно уреждане на спора, като им указва, че могат да се обърнат към медиатор, а при постигането на съдебна спогодба относно заявените претенции размерът на дължимата се държавна такса се намалява на половина, като при извънсъдебно решаване на спора страните печелят време, средства и пестят усилия. За решаване на спора страните могат да използват процедура по медиация.

Тази процедура е предвидена в Закона за медиацията, като спестява на страните: време, усилия и средства – отпада нуждата от събиране на доказателства, а при постигане на спогодба ищецът може да поиска да му бъде възстановена половината от внесената държавна такса - чл.78, ал.9 ГПК. Ако страните желаят да ползват медиация, те могат да се обърнат към център по медиация или медиатор от Единния регистър на медиаторите, който може да бъде видян на електронен адрес http:www.justice.goverhment.bg, като следва да се има предвид, че медиацията е платена услуга.

Указва на страните, че: Ако страните желаят да бъдат уведомявани по-бързо за действията, извършвани от съда по делото, те могат с молба да предоставят електронен адрес, на който да им бъдат връчвани съобщения и книжа. Съответно, следва да имат предвид, че срокът указан в съдебните книжа, започва да тече от датата на постъпване на електронното съобщение при тях.

Указва на страните, като ги предупреждава, че: Съгласно чл.40, ал. и ал.2 от ГПК Страната, която живее или замине за повече от един месец в чужбина, е длъжна да посочи лице в седалището на съда, на което да се връчват съобщенията - съдебен адресат, ако няма пълномощник по делото в Република България. Същото задължение имат законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. Когато лицата не посочат съдебен адресат, всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Съгласно чл.41, ал.1 и ал.2 от ГПК – Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е съобщила по делото или на който веднъж и е връчено съобщение, е длъжна да уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният представител, попечителят и пълномощникът на страната. При неизпълнение на задължението по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени.

Указва на страните, че Софийски районен съд има регистриран профил в Системата за сигурно електронно връчване (ССEВ) на ДАЕУ и по този начин могат да 3 бъдат връчвани и получавани книжа от съда, съответно подавани документи до съда от заинтересованите лица, като системата удостоверява получаването на кореспонденцията от адресата. За ползването на системата е необходимо да се направи регистрация от съответното лице, което може да бъде осъществено на следния адрес: https://edelivery.egov.bg/.

Съгласно чл.38, ал.2 от ГПК, връчването на съдебни книжа може да се извърши на избран от страната електронен адрес за връчване чрез:

1. единния портал за електронно правосъдие – на адрес - https://ecase.justice.bg/;

2. квалифицирана услуга за електронна препоръчана поща съгласно чл. 3, параграф 37 от Регламент (ЕС) № 910/2014 на Европейския парламент и на Съвета от 23 юли 2014 г. относно електронната идентификация и удостоверителните услуги при електронни трансакции на вътрешния пазар и за отмяна на Директива 1999/93/ЕО (ОВ, L 257/73 от 28 август 2014 г.), наричан по-нататък "Регламент (ЕС) № 910/2014".

Когато не е избрана възможност за връчване по чл.38, ал. 2 от ГПК, но страната е посочила адрес на електронна поща, връчването се извършва на посочения адрес.

Съгласието за връчване по чл.38, ал. 2 и 3 от ГПК може да се оттегли по всяко време, като оттеглянето не засяга редовността на вече извършените действия.

Съгласно чл.38, ал.6 от ГПК - страната може да посочи електронен адрес за връчване на вещо лице, свидетел и трето лице, задължено да представи намиращ се у него документ.

Съгласно чл.38а от ГПК: Лицето, извършило процесуално действие в електронна форма, е длъжно да посочи електронен адрес за уведомяване за удостоверяване на получаването на електронното изявление и за резултата от техническата проверка на извършеното действие. При извършване на процесуално действие в електронна форма лицето може да се съгласи да приема електронни изявления и електронни документи от съда по делото в производството пред съответната инстанция или пред всички инстанции.