Решение № 1402 от 02.08.2024, Административен съд - Враца

РЕШЕНИЕ

№ 1402

Враца, 02.08.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Враца - VI състав, в съдебно заседание на единадесети юли две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ТАТЯНА КОЦЕВА

При секретар СТЕЛА БОБОЙЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ТАТЯНА КОЦЕВА административно дело № 20247080700260 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

Образувано по жалба на И. Д. Г. и Т. Ц. Я. и двамата от [населено място], чрез адв.Л. П., АК-Плевен срещу ОТКАЗ/Писмо/ рег.№ 94000-2245/1/13.03.2024г. на Главния архитект на Община Враца за издаване на удостоверение за заварен и завършен строеж. С жалбата се твърди, че оспорения отказ е неправилен и незаконосъобразен, за което се навеждат доводи. Поддържа се, че по отношение на строежа е приложима разпоредбата на §6 от Преходните и заключителни разпоредби (ПЗР) от Наредба №2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строително монтажни работи, съоръжения и строителни обекти (Наредба №2/2003г.). Иска се отмяна на отказа и да се укаже на гл.архитект да издаде удостоверение за заварен и завършен строеж за посочения недвижим имот. Претендират се разноски по делото за държавна такса и адвокатско възнаграждение.

В с.з. жалбоподателите не се явяват и представляват. От процесуалния представител на същите адв. П. е ангажирано на 10.07.2024г. становище по хода на делото и съществото на спора, ангажирано е становище и на 05.06.2024г. Претендират се разноски, съгласно представен с молба вх. № 1669/05.06.2024г. списък и договор за правна защита и съдействие по чл.38,ал.1,т.2 ЗАдв.

Ответникът - Г. архитект на Община Враца в с.з. не се явява и представлява. В представено по делото писмо вх.№ 1518/20.05.2024г. изразява становище за неоснователност на жалбата, а оспорения отказ намира за законосъобразен, за което се навеждат доводи.

СЪДЪТ, след като обсъди доводите на страните и представените доказателства, приема от фактическа страна следното:

Административното производство е започнало по Заявление за издаване на заварен и завършен строеж до Г. архитект на Община Враца, вх. №9400-0-2245/20.02.2024г., подадено от И. Г. и Т. Я., с което са поискали да бъде издадено удостоверение за установяване статут на заварен и завършен строеж, за който се прилага Наредба №2/31.07.2023г. на МРРБ за въвеждане в експлоатация, съгласно §6 от ПЗР и §21 от ПР на ЗУТ за следния строеж: Сграда с [идентификатор], находяща се на адрес: [населено място], [улица], собственост на заявителите. Към заявлението са приложени и съответните документи, описани в същото като приложения. Правният си интерес от издаване на исканото Удостоверение жалбоподателите са обосновали с факта, че са собственици на недвижимия имот, за което са приложили нотариални актове от 2013г./приложени по делото/. В декларация от И. Г. с нот.заверка на подписа до Гл.архитект на община Враца, същата е декларирала, че сграда с [идентификатор] е завършена и въведена в експлоатация считано от 01.06.1998г.

По отношение на сградата е издадено Разрешение за строеж №265/14.05.1990г., въз основа на което е започнало изграждането й. Н. Разрешението за строеж е налице отразено вписване от гл.архитект на община Враца на 24.06.2008г., с което на основание чл.154 ЗУТ се вписва промяна на предназначението на таванското помещение в жилищно, съгласно одобрен проект на 08.05.2008г. Приложени са и скица за строеж, строителен протокол от 19.06.1990г., скица на поземлен [имот номер]/16.09.2013г. на СГКК, Нот.акт за покупко-продажба на недвижим имот от 1990г. и нот.акт. за констатиране право на собственост от 1990г.

В протокол № 17/19.09.2013г., рег.№ 1459/19.09.2013г. на Община Враца, съставен от служители на общината е отразено, че „Двуетажна двуфамилна жилищна сграда с гаражи“ в имота е изградена по разрешение за строеж №265/14.05.1990г. и строителен протокол обр. №2 №61/19.06.1990г. Строежът е с изградени ограждащи стени и покрив. Съгласно §5,т.46 ДР на ЗУТ е изпълнен в груб строеж. Устройствения план за застрояване е приложен и строежът е отразен в КК на [населено място]. Посочено е, че протокола е съставен при условията на чл.181,ал.2 ЗУТ за да послужи при извършване на прехвърлителни сделки със строежа или със самостоятелни обекти в него. Към протокола са приложени и снимки на жилищната сграда.

По подаденото заявление на 20.02.2024г. Главния архитект се произнася с ОТКАЗ /ПИСМО/ изх.№ 94000-2245/1/ от 13.03.2024г., с което отказва издаване на удостоверение за статут на заварен и завършен строеж при условията на §6 ПЗР на Наредба №2/2003г. по отношение на посочения имот. Изложени са фактически и правни основния за отказа. Прието е, че предмет на искането е сграда в груб строеж, което е установено от приложения протокол №17/19.09.2013г. на община Враца, за което са изложени доводи, въз основа на които е направено заключение, че удостоверение за статут на заварен и завършен строеж при условията на §6 ПЗР на Наредба №2/2003г. за посочения имот не може да бъде издадено. Така постановения отказ е оспорен в настоящото производство и е предмет на делото.

Приложен по преписката е и предходен отговор от Гл.архитект на община Враца с рег.№ 94000-343/1/10.01.2023г. във вр. с предходно заявление от същите за издаване на удостоверение на статут на заварен и завършен строеж, с който също е отказано издаване на исканото удостоверение. По делото липсват данни същото да е оспорено и не са налице твърдения от страните в тази насока.

Към настоящото производство е присъединено АД № 571/2023г. на АдмС-Враца и са приети съдържащите се в него доказателства.

По делото по искане на жалбоподателите са събрани и гласни доказателства. От показанията на св. П. С. се установява, че познава двете семейства. Живее там от 1991г., съседи са, през 1991г. те не са живели там, защото още се е строяло и лятото на 1998г. са се нанесли. Н. първия етаж живее сем. Г., а на втория етаж сем. Янакиеви.

От показанията на св. З. Г. се установява, че познава двете семейства, по едно и също време са строили, съседи са, отгледали са децата заедно. Живеят на [улица]. Според нейни спомени са отишли да живеят там преди 2000г., били са по напред със строителството. Мисли, че някъде 1997,1998,1999г. са се нанесли. Къщата е на два етажа, на първия живее сем. Г., а на втория сем. Янакиеви. По едно и също време са се нанесли и двете семейства, живеят там и си общуват.

По искане на жалбоподателите е назначена и изслушана СТЕ с ВЛ инж.И. Й.. От заключението на ВЛ се установява, че материалите, използвани при строителството на сградата на [улица], [населено място] и начинът на изпълнение на строителството, са характерни за 90-те години на миналия век/т.1/. Абонатите на адреса във „ВИК“ ООД [населено място] са отпреди 2005г.,абонатът в „ЕРМ“ Запад Е. преди 2010г. е К. Г., а от 2023г. И. Г.. Т. Г. не е абонат, тъй като жилището му не е въведено в експлоатация/т.2/. Установява се, че ВИК е подменило регистъра 2005г., като стария регистър не е запазен, а ЕРМ през 2010г. и липсват данни. Процесната сграда е строеж пета категория, като не може да даде категорично становище кога е построена сградата, но съдейки по използваните материали и начина на строителство тя е на повече от 25 години/т.3/. В експертизата по всеки един от въпросите ВЛ е изложило описание на констатираното по време на проверката. Посочено е, че от направения оглед може да се направи извод, че довършителните работи в сградата са извършени през втората половина на 90-те години, след което тя е започнала да се обитава.

В с.з. ВЛ поддържа заключението и допълва, че в сутерена стените не са измазани, мазетата са на тухла и пода си е бетонов и стълбищната клетка също.Стълбищната клетка е на груб строеж, апартаментите се обитават от 90-те години. Според ВЛ към 2013г. не е било в груб строеж. Едната страна е имала удостоверение за плащане и е била регистрирана в енергото и ВИК, като взема парите от другата страна с един вторичен водомер, който е сложила, защото и е отказано да бъде регистрирана, тъй като обектът не е въведен в експлоатация. Заключението на ВЛ не е оспорено от страните, поради което се кредитира изцяло от съда като обективно и компетентно дадено.

При така установената фактическа обстановка, която не се оспорва от страните съдът намира от правна страна следното:

В случая ответникът е бил сезиран с искане за извършване на административна услуга по смисъла на §1, т.2, б. „а“ Д. З.. Съгласно тази разпоредба „административна услуга“ е издаването на индивидуални административни актове, с които се удостоверяват факти с правно значение. Според изричната норма на §8 П. А. уредените в кодекса производства за издаване на индивидуални административни актове и тяхното обжалване по административен и съдебен ред се прилагат и при извършването на административни услуги, както и при обжалването на отказите за извършването им, освен ако в специален закон е предвидено друго. С оглед на това и негативните за заявителите последици от писменият отказ, обосновава наличието на подлежащ на оспорване индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21 АПК във връзка с чл.215,ал.1 ЗУТ, чиято законосъобразност е предмет на съдебен контрол по критериите на чл. 146 АПК. Жалбата е подадена и в срок, видно от приложените известия за доставяне и вх.номер на жалбата. Отделно от това в отказа не е посочено, че подлежи на оспорване и е приложима и разпоредбата на чл.140 АПК/по отношение на срока/. Оспорения отказ е издаден от компетентен орган/ чл. 177,ал.3 ЗУТ/ и в предписаната от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основния за неговото издаване.

Съдът приема, въпреки това че отказа е издаден в противоречие с чл.35 и чл.36 АПК и в нарушение на материалния закон по следените съображения:

С разпоредбата на §6 ПЗР на Наредба №2/2003г. за въвеждане в експлоатация на строежите в РБ и минимални гаранционни срокове за изпълнени строително монтажни работи, съоръжения и строителни обекти /Наредба №2/2003г./ е предвидено, че Наредбата не се прилага за заварени строежи, завършени до 31 март 2001г., които не са били приети по установения ред до 31 март 2001г. Заварени строежи по смисъла на ЗУТ са законните строежи - §21 З. З..

В случая е спорен фактът, относно завършването на процесният строеж „двуетажна двуфамилна жилищна сграда с гаражи“, за който е издадено Разрешение за строеж №265/14.05.1990г. бил ли е завършен до 31.03.2001г. или не и приложим ли е §6 от Наредба №2/2003г.

За да постанови отказ, органа се е позовал единствено на съставения Протокол №17/19.09.2013г. от служители на община Враца при условията на чл.181,ал.2 ЗУТ, в който е посочено че строеж “двуетажна еднофамилна жилищна сграда с гаражи“ е изпълнена в груб строеж. Приел е, че сградата е изградена в груб строеж към 2013г., което предполага, че същата следва да бъде въведена в експлоатация по реда, определен от наредбата.

Видно от заключението на ВЛ, материалите, използвани при строителството на сградата на [улица], [населено място] и начинът на изпълнение на строителството, са характерни за 90-те години на миналия век. Процесната сграда е строеж пета категория, като не може да даде категорично становище кога е построена сградата, но съдейки по използваните материали и начина на строителство тя е на повече от 25 години. Посочено е, че от направения оглед може да се направи извод, че довършителните работи в сградата са извършени през втората половина на 90-те години, след което тя е започнала да се обитава. В с.з. ВЛ допълва, че в сутерена стените не са измазани, мазетата са на тухла и пода си е бетонов и стълбищната клетка също.Стълбищната клетка е на груб строеж, апартаментите се обитават от 90-те години. Според ВЛ към 2013г. не е било в груб строеж. Също така от показанията на разпитаните по делото свидетели се установява, че същата се ползва от 1998г. и преди 2000 г. и не е била в груб строеж. В представена по делото декларация от И. Г. също е декларирано, че сградата се ползва от 1998г. Тоест не може да се приеме, с оглед отразеното в протокола от 2013г., на който се е позовал и ответника че към 2013г. въпросната сграда е била в груб строеж. Органа не е изяснил всички факти и обстоятелства от значение за случая, а направо се е позовал на въпросния протокол и отразено в него, не е събрал и не е посочил други доказателства от които да е видно, че въпросния строеж е завършен след 31 март 2001г.,в нарушение на чл.35 и 36 АПК.