Определение № 256 от 26.05.2023, Окръжен съд - Благоевград

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 256 гр. Благоевград, 26.05.2023 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – БЛАГОЕВГРАД, ВТОРИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и шести май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Лилия Масева като разгледа докладваното от Лилия Масева Търговско дело №

20221200900107 по описа за 2022 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от М. М. Д., ЕГН **********, с адрес: гр. П., ул. „П.“ *, вх. *, ет. *, чрез пълномощника си адв. П. К., против З... „О. – клон Б.“, със седалище и адрес на управление: гр. С., бул.“Б.“ №*, ет.*, офис *, с ЕИК: *.

Съдът, като извърши служебна проверка на редовността и допустимостта на предявените искове намира, че производството по делото следва да бъде спряно по силата на закона на основание чл.229, ал.1, т.7 ГПК, като мотивите за това са следните:

В разпоредбата на чл.17а, ал.3, т.1 от ТЗ е предвидено, че освен данните по чл.17, ал.2 от ТЗ, по отношение на клон на чуждестранно лице се вписват и съдържащите се в заявлението за вписване данни за: правната форма и наименованието на чуждестранното лице, регистъра и номера, под който е вписано чуждестранното лице, правото на държавата, което се прилага, ако това не е правото на държава-членка на ЕС и лицата, които представляват чуждестранното лице според регистъра. Вписването на тези данни, както и на другите данни по чл.17а, ал.3, т.2, 3 и 4 от ТЗ, може да се извърши и служебно въз основа на уведомление от регистъра на друга държава – членка на ЕС, в който е вписано чуждестранното лице. В този смисъл е изричната регламентация по чл.17а, ал.5 от ТЗ, с която, считано от 01.01.2017 г., са въведени изискванията на Директива 2012/17/ЕС на Европейския парламент и на Съвета по отношение на взаимното свързване на централните, търговските и дружествените регистри. Имайки предвид посочената нормативна уредба и дефиницията на клон по смисъла на КЗ, според която клонът е правна форма, под която застраховател или презастраховател присъства трайно на територията на държава членка, като създава офис, управляван от негови служители или от други лица, изрично трайно овластени от застрахователя да действат от негово име, както и произтичащата от чл.13, т.2, вр. с чл.11 от Регламент /ЕС/ №1215/2012 г. възможност за предявяване на пряк иск на увреденото трето лице по местоживеене на клона на застрахователя, следва да се изведе извод, че посочването в исковата молба клон на застраховател, имащ седалище в друга държава членка, в 1 качеството му на ответник, съдържа само по себе си и посочването на самия застраховател – юридически лице, според правото на съответната държавна-членка. Съобразявайки горното, в редица съдебни актове, различни състави на Търговска колегия, са се произнасяли по същество по предявени преки искове срещу регистрирания в Б. клон на З. О.Л., чрез З... „О.

– клон Б.“ К..., регистрирана съгласно законодателството на Р. К., без да е констатирана недопустимост на съответните съдебни актове – така Определение №176 от 28.03.2017 г. на ВКС по ч.т.д.№150/2017 г., II т. о., ТК.

В случая ответникът е акционерно дружество регистрирано съобразно правото на Р. К..

Съгласно нормата на чл.624, ал.1 – ал. 3 от КЗ решението за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност на застраховател, получил лиценз в друга държава членка, поражда действие в Р. Б. от момента, в който има действие в съответната държава членка. Когато Комисията по финансов надзор е била уведомена за откриване на производство по ликвидация или по несъстоятелност от компетентния орган на друга държава членка, комисията взема мерки за уведомяване на обществеността. Уведомяването по ал.2 включва информация за административния или за съдебния орган, който е компетентен за ликвидацията или несъстоятелността в съответната държава членка, за приложимото законодателство и за назначения ликвидатор или синдик. В изпълнение на правомощията си КФН е предоставила на обществеността информация чрез официалният си интернет портал – поради което за съда е ноторно обстоятелството, че за „З...“, е открито производство по несъстоятелност и е назначен временен синдик – П. Н., съобразно правото на Р. К..

С оглед на горното настоящият съдебен състав намира, че следва да установи приложимото право, доколкото производството по несъстоятелност с международен елемент е от значение за развитието на настоящото съдебно производство. В случая единственото правило, което регламентира приложимото право е новелата на чл.630 КЗ, която трябва да бъде тълкувана граматически, систематически, телеологически и конформно (т. нар. хармонично тълкуване, което води със себе си и до непрекия ефект на правото на ЕС). Тоест, националният съд има задължение при тълкуване на съответната норма на националното право да я тълкува и прилага в духа и смисъла на съответното общностно право – вж. Решение от 10.04.1984 по делото Von Colson, C-14/83. Съгласно трайната практика на Съда на ЕО – вж. т. 20 от Решение от 12.07.1990 г., F., C-188/89; т. 23 от Решение от 14.09.2000 г., Collino и Chiappero, C-343/98; т. 40 от Решение от 19.04.2007 г., Farell, C-356/05; т. 39 от Решение от 24.01.2012 г., D., C-282/10, националният съд има задължение да тълкува националното законодателство в духа на общностния правен ред независимо, дали една директива е транспонирана или не, респ. независимо дали са налице условията за евентуалното отключване на директният й ефект – т. нар. непряк ефект (вж. Решение по делото Marleasing SA v La Comercial Internacional de Alimentacion SA, C-106/89). Това е така, защото само по този начин може да се постигне целения от общностния законодател единен правен ред, който отговаря на заложените в съответните актове цели, минимални стандарти и пълна ефикасност на правото на Съюза. За да изпълни така установеното задължение, 2 националната юрисдикция – в случая, първоинстанционния съдебен състав, трябва да използва всичките си правомощия, съобразно вътрешното право и познатите в правната доктрина и съдебната практика М. за тълкуване, което е гаранция, че ще се достигне до разрешение, което да съответства на целите и духа на общностното законодателство – така т. 111 от Решение от 04.07.2006 г., Adeneler, C-212 /04; т. 200 Angelidaki и др. C-378/07, C379/07 и C-380/07; т. 27 от Решение от 24.01.2012 г., D., C-282/10.

С оглед изясненото, настоящият съдебен състав счита, че тълкуването на чл.630 от КЗ следва да бъде в светлината на чл.274 от Директива 2009/138/ЕО на европейския парламент и на съвета от 25 ноември 2009 година относно започването и упражняването на застрахователна и презастрахователна дейност (Платежоспособност II). Съгласно съображения 117-121 и съображение 125 от Директивата, тъй като националните законодателства по отношение на мерките за оздравяване и на процедурите по ликвидация не са хармонизирани, е целесъобразно в рамките на вътрешния пазар да се гарантира взаимното признаване на мерките за оздравяване и на процедурите на държавите-членки по ликвидация на застрахователните предприятия, както и необходимото сътрудничество, като се има предвид нуждата от единство, универсалност, координация и публичност на тези мерки, както и еднаквото третиране и защита на застрахователните кредитори. Следва да се гарантира, че мерките за оздравяване, приети от компетентния орган на дадена държавачленка, с цел запазване или възстановяване на финансовата стабилност на застрахователно предприятие и с цел предотвратяване в рамките на възможното на неговата ликвидация, имат последици в цялата Общност. Последиците от тези мерки за оздравяване обаче, както и от процедурите за ликвидация по отношение на трети държави, не следва да бъдат засегнати. Следва да се прави разлика между компетентните органи за целите на мерките за оздравяване и процедурите за ликвидация, и надзорните органи на застрахователните предприятия. Определението за "клон на предприятие" за целите на несъстоятелността, следва съгласно съществуващите принципи на несъстоятелност да отчита правосубектността на застрахователното предприятие. Законодателството на държаватачленка по произход следва да определи по какъв начин се третират по време на ликвидацията на застрахователно предприятие активите и пасивите, държани от независими лица, разполагащи с постоянни права да действат като агенти на застрахователното предприятие. Следва да се установят условията, при които процедури за ликвидация, които не се основават на несъстоятелност и които включват ред за приоритетно плащане на застрахователни претенции, попадат в обхвата на настоящата директива. Претенции на заетите лица в застрахователното предприятие, произтичащи от трудови договори или трудови правоотношения, следва да могат да бъдат суброгирани към национална система за гарантиране на изплащането на заплатите. Такива суброгирани претенции следва да бъдат подложени на режим, определен от правото на държавата-членка по произход (lex concursus). Всички условия за откриването, провеждането и прекратяването на процедурите по ликвидация следва да се провеждат съгласно законодателството на държавата-членка по произход.

3

В дефинитивната норма на чл.268 от Директивата е регламентирано, че "производство за ликвидация" означава колективна процедура или производство за реализиране на активите на застрахователно предприятие и разпределение на получените средства между кредиторите, акционерите или съдружниците, според случая, което предполага задължителна намеса на компетентните органи на държава-членка, включително, когато това колективно производство приключва със спогодба или друга подобна мярка, независимо дали производството е основано или не на неплатежоспособност, дали е доброволно или задължително. Тоест при автономното тълкуване на понятията на Директивата, съдът достига до извод, че т. нар. "производство по ликвидация", включва и производството по несъстоятелност.

Съгласно нормата на чл.274, § 2, б. "д" от Директивата, решението за откриване на производство за ликвидация на дадено застрахователно предприятие, производството за ликвидация и неговите последици са регламентирани от правото, приложимо в държаватачленка по произход, в това число и действието и последиците от производството за ликвидация върху исковете заведени от индивидуални кредитори.

С оглед гореизложеното, съдът намира, че при тълкуването на чл.630 КЗ в светлината на чл.274 от Директивата, както и посочените съображения 117-121 и 125, то следва да се направи извод, че последиците от производството по несъстоятелност се регламентират от правото на Р. К., съответно следва да се съобрази ефекта на откритото производство по несъстоятелност, съобразно позитивното право на Р. К..

В нормата на чл.43, ал. 1 КМЧП е регламентирано, че съдът или друг правоприлагащ орган установява служебно съдържанието на чуждото право. Той може да си послужи със способите, предвидени в международни договори, да изисква информация от Министерството на правосъдието или от друг орган, както и да изисква становища на експерти и специализирани институти. Тоест, съдът има правомощието да издири и приложи чуждо приложимо право, като го тълкува и прилага, така както то се прилага в създалата го държава – арг. чл.44, ал.1 КМЧП.

В изпълнение на правомощията си настоящият съдебен състав служебно е издирил приложимото право на Р. К.. Съгласно чл.220 от Закона за дружествата на Р. К., когато е постановено решение за откриване на производство по несъстоятелност или е назначен временен ликвидатор, не може да бъде предявен иск или да бъде започнато производство или последното да бъде продължено, освен с разрешение на съда по несъстоятелността и при условия, при които той определи.

Съобразно чл.315, ал.4 от Закона за застрахователни и презастрахователните дружества на Р.

К., с изключение на правилата на чл.335 до чл.342, разпоредбите на чл.301 до чл.303 от Закона за дружествата, относно действието на процедурата по несъстоятелност върху вече сключените застрахователни договори на застрахователят, и чл.215, чл.220, чл.305 и чл.306 от Закона за дружествата във връзка с действието на несъстоятелността в процеса за удовлетворяване на отделните кредитори, се прилагат съответно.