Решение № 1275 от 19.06.2015, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Административно дело 3515/2014
- Вид
- Решение № 1275
- Подписан
- 19.06.2015
- Състав
- ТАНЯ БОРИСОВА КОМСАЛОВА
Цитирани разпоредби
- чл.143 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
- чл.235 · Граждански процесуален кодекс
- чл.109 · Закон за собствеността
- чл.128 ал.3 · Закон за устройство на територията
- чл.128 ал.7 · Закон за устройство на територията
- чл.129 ал.2 · Закон за устройство на територията
- чл.134 ал.2 т.4 · Закон за устройство на територията
- чл.134 ал.2 т.6 · Закон за устройство на територията
- чл.135 ал.3 · Закон за устройство на територията
Р
Е Ш Е
Н И Е
Номер Година 2015, 19.06.
Град ПЛОВДИВ
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –
Първо отделение, ІІІ състав на 19.05.2015 година в публично заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА
Секретар: Д.К. като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ
КОМСАЛОВА адм. дело номер 3515 по описа за 2014 година и като обсъди :
Производство пред първа инстанция.
Образувано е по жалба на Д.А.Д.,***, подадена чрез адв.А.П., със съд.адрес ***, против Заповед № А-2577 от 02.12.2014г. на Кмета на Община Асеновград, с която на основание чл.134 ал.2 т.4 и чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПР /плана за регулация/ за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29 по регулационния план на гр.Асеновград, съгласно между УПИ
ІІ-344а и УПИ ІІІ-344 съгласно нанесените зачерквания с червен цвят, линия, щрихи и надписи със зелен цвят на приложения проект. Твърди се, че в случая изменението е сторено без да е на лице основанието по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, без да е взето съгласието на собственика на УПИ VІІІ-287, при несъобразяване площите на имотите по влязлата в сила КК на гр.Асеновград, при несъобразяване с влязлото в сила съдебно Решение, постановено по иска с правно основание чл.109 от ЗС, както и че със същото изменение се стига до нарушаване изискването за отстояние на основното застрояване в имота на жалбоподателката до страничната регулационна линия. Предвид изложеното и допълнително развитите съображения в тази връзка в представената писмена защита се настоява за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Претендитар се сторените в процеса разноски.
Ответникът – Кметът на Община Асеновград, чрез процесуалния си представител П.К. – началник на отдел “Правен” в Дирекция “Правно нормиране” при Община Пловдив, в качеството й на лице с юридическо образование, оспорва жалбата, счита административният акт за правилен и законосъобразен. Поддържа се тезата, че в случая безспорно е на лице явна фактическа грешка по смисъла на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, което е наложило изменението на действащия за имотите ПУП, съгласно и приетото по делото заключение на вещото лице; спазени са изцяло административно производствените правила по издаването й; искът с правно основание чл.109 от ЗС и наличието или не на грешка в одобрената КК на гр.Асеновград в случая е ирелевантно; в случая не е било необходимо съгласието на носителите на право на собственост по отношение на засегнатия от измението УПИ VІІІ-287 доколкото правното основание по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ не предвижда такова; изискванията за отстояние на сградата на основното застрояване в имота на оспорващата до страничната регулационна линия не са били спазени още към момента на осъществяване на строежа и неговото надстрояване в последствие, поради което не стореното изменение ще има за последица неспазване на законовото изискване, което също е безспорно установено посредством приетото по делото заключение на вещото лице. Подробни съображения са развити в представеното по делото становище на Кмета на Община Асеновград и в депозираната от процесуалния му представител писмена защита.
Предвид изложеното се счита, че актът като постановен от компетентен орган, при спазени административно производствени правила за това, при доказано наличие на възприетите фактически основания и правилно приложение на материалния закон, е правилен и законосъобразен, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се разноски под формата на дължимото юрисконсултско възнаграждение.
Заинтересованата страна Г.А. се явява лично по дело и оспорва изцяло жалбата, настоява за постановяване на “точно” решение.
Останалите заинтересовани страни – Р.Г., Н. М., М.П.,
Н.П., не се явяват и не вземат становище по жалбата.
Административен съд – Пловдив, след като се запозна с материалите по делото, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на страните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, и служебно, на основание чл.168 ал.1 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна:
Жалбата като насочена против акт, подлежащ на съдебен контрол, в предвидения за това срок /актът е съобщен на Д. на 09.12.2014г., л.42, а жалбата е подадена директно в съда на 29.12.2014г./ и от заинтересовано по смисъла на чл.131 ал.1 във вр. с ал.2 т.1 от ЗУТ, съдът възприема като процесуално ДОПУСТИМА.
Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.
Административното производство е започнало с подаването на заявление вх.№ 94-Р-32(3) от 23.09.2013г. при Община Асеновград, с което С.А., Р.Г., Г.А. и Н.М.в качеството им на собственици на УПИ ІХ-288 от кв.29 по плана на гр.Асеновград, са поискали да им бъде издадено предписание за избработване на проект за изменение на ПУП – плана за регулация за УИП ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29, по плана на гр.Асеновград, по което е дадено положително становище от гл.архитект на Община Асеновград.
Последвало е издаването на мотивирано Предписание №
А-2153 от 10.10. 2013г. на Кмета на Община Асеновград /л.68/, с което на основание чл.134 ал.2 т. 4 от ЗУТ и чл.135 ал.3 от ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП - ПР за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29, по регулационния план на гр. Асеновград, като със същото е дадена възможност на заявителите в процеса на изготвяне на проекта за изменение на ПУП – ПР за двата имота да докажат наличието на допусната в действащия ПУП явна фактическа грешка по смисъла на чл. 134 ал.2 т.4 от ЗУТ.
Проектът за ПУП е внесен за одобрение със Заявление вх. № 94-6-150 от 11.03.2014г. от посочените по-горе лица, след което е “оттеглен за корекции”, и наново внесен на 20.06.2014г. /л.62 и сл./, изготвен е от правоспособен за целта специалист-инж.Стойчев, притежаващ пълна проектантска правоспособност/л.90/.
Част от проекта е и Заснемане за ПУП – ПР, а именно геодезическо заснемане на ПИ с идентификатор № 511.84 по КТ на гр.Асеновград, вкл. и на общата му граница с ПИ с идентификатор № 511.79 /собственост на оспорващата/, както и Комбинирана скица на границите на урегулирани поземлени имоти – а именно тази между УПИ VІІІ-287 и УПИ ІХ-288, кв.29 по одобрения със Заповед № А-19 от 1992г. регулационен план на гр.Асеновград, съответно ПИ № 511.79 и ПИ № 511. 84 по одобрената със № Заповед № 300-5-52 от 08.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София, КК на гр.Асеновград, и геодезическото заснемане на границата с нанесени дворищно регулационна линия по регулационните планове от 1959г. и 1973г. /л.98/., изготвени от инж.Стойчев, вписан също така и регистъра на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра със Заповед № 076 от 17.04.2001г. /л.99/.
Съобразно обяснителната записка към Проекта – част Геодезия, при стореното геодезическо заснемане са използвани извадка от действащата кадастрална карта и точки от работната геодезическа основа в района, като преките измервания са извършени по полярен метод на заснемане с тотална станция и са използвани точки от РГО с №№№ 48, 51 и 233. В процеса на обработка на данните е установено, че са на лице известни отклонения от кадастралната карта, като в графичната част на проекта за изменение на ПУП – ПР е ползвана цифровата извадка от действащата КК, а резултатите от преките измервания са ползвани за техническата част на обяснителната записка към проекта за ПУП – ПР /л.64/.
Последвало е обявяване на проекта по реда на чл.128 ал.3 от ЗУТ /л.61/, като в срока по ал.5 на същата правна норма постъпило възражение от заинтересованото лице – Д.Д. /л.59/, включително с допълнителна молба след предоставената й възможност за това Д. е представила на Общинската Администрация цитираните в същото Геодезическо заснемане на имота и влязлото в сила на 22.11.2013г.
Решение № 470 от 05.11.2012г., постановено по гр.дело № 733/2012г. по описа на Районен съд – Асеновград /л.46 и сл./ /л.52/.
Проектът ведно с постъпилото възражение на основание чл.128 ал.7 от ЗУТ са разгледани от ЕСУТ при Община Асеновград, като с Решение по т.16, взето с протокол № 46 от 04.11.2014г. е прието, че установената от приложените към проекта документи промяна на регулационните граници между процесните имоти извършена със КРП от 1992г., спрямо положението й в предходен план от 1973г., не се дължи на придаване на части от единия имот към другия по силата на предходен план; установено е, че тя не се дължи и на установяване нови придаваеми места с действащия регулационен план от 1992г., както и липсват други основания за изменението на регулационната граница между двамата имота с плана от 1992г., в резултат на което е формиран и крайният извод, че изменението на регулацията с плана от 1992г. между процесните два имота се дължи на явна фактическа грешка, която е прието че е отстранена с предложения за одобрения проект за изменение на ПУП – ПР. Като неоснователно е отхвърлено възражението на Д. – прието е, че представения съдебен акт по иска по чл.109 от ЗС няма отношения и не формира сила на пресъдено нещо по отношение на имотните и регулационните граници, грешките в КК се отстраняват по друг ред, и не на последно място е прието, че в случая не е било необходимо съгласието и на Д. за исканото изменение доколкото е на лице хипотезата на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, а не тази на чл.134 ал.2 т.6 от същия закон. Съответно възражението е отхвърлено като неоснователно, като със същото решение е предложено на кмета на Община Асеновград да издаде заповед за одобряване на предложения проект за изменение.
Последвало е издаването на процесната Заповед № А-2577 от 02.12.2014г. на Кмета на Община Асеновград, с която на основание чл.134 ал.2 т.4 и чл.129 ал. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПР /плана за регулация/ за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29 по регулационния план на гр.Асеновград, съгласно между
УПИ ІІ-344а и УПИ ІІІ-344 съгласно нанесените зачерквания с червен цвят, линия, щрихи и надписи със зелен цвят на приложения проект.
При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, а оспорената заповед за издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ, според която кметът на общината одобрява проекти за ПУП в обхват до 3 квартала, какъвто е настоящият, като същата е и мотивирана, чрез излагане на подробни съображения от фактическа и правна страна, вкл. и чрез препращането към изложените съображения в цитираното Решение по т.16, обективирано с Протокол № 46 от 04.11.2014г. ЕСУТ при Община Асеновград.
На следващо място съдът приема и че атакувания индивидуален административен акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон поради следните съображения.
Възприетото от административния орган правно основание за изменение на ПУП – ПР в частта му относно двата имота е това по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, съгласно която правна норма “Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато планът съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания”
Съдебната практика, при липсата на легално определение на това понятие в ЗУТ, приема, че по смисъла на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ явна фактическа грешка във влезлия в сила ПУП е налице не при формирането, а при погрешното документиране на вече формираната воля на административния орган относно предвижданията на плана.
С приетото по делото заключение на в.л. Я.Р. по допусната СТЕ, което се кредитира изцяло от съда, като обосновано, обективно дадено и съответно събрания по делото доказателствен материал, а и като неоспорено от никоя от страните във фактическите си установявания и сторените експертни изводи, всъщност безспорно се установява, че първият одобрен за имотите ПУП е този по Заповед № 1373/21.03.1959г., последващият такъв е този по Заповед № 459/27.06.1973г., като действащия към настоящият момент ПУП е одобрен със Заповед № А-19 / 28.01.1992г. /тези факти не са спорни между страните/.
Разпечатката съдържа 38 от 61 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/026e6295-7ab7-4c1f-b002-19643d1058fd