Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 1275 от 19.06.2015, Административен съд - Пловдив

Съд
Административен съд - Пловдив
Дело
Административно дело 3515/2014
Вид
Решение № 1275
Подписан
19.06.2015
Състав
ТАНЯ БОРИСОВА КОМСАЛОВА

Цитирани разпоредби

  • чл.143 ал.4 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.144 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.146 · Административнопроцесуален кодекс
  • чл.235 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.109 · Закон за собствеността
  • чл.128 ал.3 · Закон за устройство на територията
  • чл.128 ал.7 · Закон за устройство на територията
  • чл.129 ал.2 · Закон за устройство на територията
  • чл.134 ал.2 т.4 · Закон за устройство на територията
  • чл.134 ал.2 т.6 · Закон за устройство на територията
  • чл.135 ал.3 · Закон за устройство на територията

Р

Е Ш Е

Н И Е

Номер Година 2015, 19.06.

Град ПЛОВДИВ

В ИМЕТО НА НАРОДА

ПЛОВДИВСКИ АДМИНИСТРАТИВЕН СЪД –

Първо отделение, ІІІ състав на 19.05.2015 година в публично заседание в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАНЯ КОМСАЛОВА

Секретар: Д.К. като разгледа докладваното от СЪДИЯ ТАНЯ

КОМСАЛОВА адм. дело номер 3515 по описа за 2014 година и като обсъди :

Производство пред първа инстанция.

Образувано е по жалба на Д.А.Д.,***, подадена чрез адв.А.П., със съд.адрес ***, против Заповед № А-2577 от 02.12.2014г. на Кмета на Об­щина Асеновград, с която на основание чл.134 ал.2 т.4 и чл.129 ал.2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПР /плана за регулация/ за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29 по регулационния план на гр.Асеновград, съгласно между УПИ

ІІ-344а и УПИ ІІІ-344 съгласно нанесените зачерквания с червен цвят, линия, щрихи и над­писи със зелен цвят на приложения проект. Твърди се, че в случая изменението е сторено без да е на лице основанието по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, без да е взето съгласието на собственика на УПИ VІІІ-287, при несъобразяване площите на имо­тите по влязлата в сила КК на гр.Асеновград, при несъобразяване с влязлото в си­ла съдебно Решение, постановено по иска с правно основание чл.109 от ЗС, както и че със същото изменение се стига до нарушаване изискването за отстояние на основното застрояване в имота на жалбоподателката до страничната регулацион­на линия. Предвид изложеното и допълнително развитите съображения в тази връзка в представената писмена защита се настоява за отмяна на заповедта като неправилна и незаконосъобразна. Претендитар се сторените в процеса разноски.

Ответникът – Кметът на Община Асеновград, чрез процесуалния си предс­тавител П.К. – началник на отдел “Правен” в Дирекция “Правно нормира­не” при Община Пловдив, в качеството й на лице с юридическо образование, ос­порва жалбата, счита административният акт за правилен и законосъобразен. Поддържа се тезата, че в случая безспорно е на лице явна фактическа грешка по смисъла на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, което е наложило изменението на действащия за имотите ПУП, съгласно и приетото по делото заключение на вещото лице; спазени са изцяло административно производствените правила по издаването й; искът с правно основание чл.109 от ЗС и наличието или не на грешка в одобре­ната КК на гр.Асеновград в случая е ирелевантно; в случая не е било необходимо съгласието на носителите на право на собственост по отношение на засегнатия от измението УПИ VІІІ-287 доколкото правното основание по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ не предвижда такова; изискванията за отстояние на сградата на основното заст­рояване в имота на оспорващата до страничната регулационна линия не са били спазени още към момента на осъществяване на строежа и неговото надстрояване в последствие, поради което не стореното изменение ще има за последица нес­пазване на законовото изискване, което също е безспорно установено посредст­вом приетото по делото заключение на вещото лице. Подробни съображения са развити в представеното по делото становище на Кмета на Община Асеновград и в депозираната от процесуалния му представител писмена защита.

Предвид изло­женото се счита, че актът като постановен от компетентен орган, при спазени ад­министративно производствени правила за това, при доказано наличие на възп­риетите фактически основания и правилно приложение на материалния закон, е правилен и законосъобразен, поради което и жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна. Претендира се разноски под формата на дължимото юрис­консултско възнаграждение.

Заинтересованата страна Г.А. се явява лично по дело и оспорва изцяло жалбата, настоява за постановяване на “точно” решение.

Останалите заинтересовани страни – Р.Г., Н. М., М.П.,

Н.П., не се явяват и не вземат становище по жалбата.

Административен съд – Пловдив, след като се запозна с материалите по делото, след като обсъди релевираните с жалбата основания, доводите на стра­ните в съдебно заседание, прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 от ГПК във вр. с чл.144 от АПК, и служебно, на основание чл.168 ал.1 от АПК, провери изцяло законосъобразността на обжалвания акт, намира следното от фактическа и правна страна:

Жалбата като насочена против акт, подлежащ на съдебен контрол, в пред­видения за това срок /актът е съобщен на Д. на 09.12.2014г., л.42, а жал­бата е подадена директно в съда на 29.12.2014г./ и от заинтересовано по смисъла на чл.131 ал.1 във вр. с ал.2 т.1 от ЗУТ, съдът възприема като процесуално ДО­ПУСТИМА.

Разгледана по същество същата е НЕОСНОВАТЕЛНА.

Административното производство е започнало с подаването на заявление вх.№ 94-Р-32(3) от 23.09.2013г. при Община Асеновград, с което С.А., Р.Г., Г.А. и Н.М.в качеството им на соб­ственици на УПИ ІХ-288 от кв.29 по плана на гр.Асеновград, са поискали да им бъ­де издадено предписание за избработване на проект за изменение на ПУП – пла­на за регулация за УИП ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29, по плана на гр.Асеновград, по което е дадено положително становище от гл.архитект на Община Асеновград.

Последвало е издаването на мотивирано Предписание №

А-2153 от 10.10. 2013г. на Кмета на Община Асеновград /л.68/, с което на основание чл.134 ал.2 т. 4 от ЗУТ и чл.135 ал.3 от ЗУТ е разрешено изработването на проект за изменение на ПУП - ПР за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29, по регулационния план на гр. Асеновград, като със същото е дадена възможност на заявителите в процеса на изготвяне на проекта за изменение на ПУП – ПР за двата имота да докажат нали­чието на допусната в действащия ПУП явна фактическа грешка по смисъла на чл. 134 ал.2 т.4 от ЗУТ.

Проектът за ПУП е внесен за одобрение със Заявление вх. № 94-6-150 от 11.03.2014г. от посочените по-горе лица, след което е “оттеглен за корекции”, и наново внесен на 20.06.2014г. /л.62 и сл./, изготвен е от правоспособен за целта спе­ци­­­алист-инж.Стойчев, притежаващ пълна проектантска правоспособност/л.90/.

Част от проекта е и Заснемане за ПУП – ПР, а именно геодезическо за­с­не­мане на ПИ с идентификатор № 511.84 по КТ на гр.Асеновград, вкл. и на общата му граница с ПИ с идентификатор № 511.79 /собственост на оспорващата/, както и Комбинирана скица на границите на урегулирани поземлени имоти – а именно та­зи между УПИ VІІІ-287 и УПИ ІХ-288, кв.29 по одобрения със Заповед № А-19 от 1992г. регулационен план на гр.Асеновград, съответно ПИ № 511.79 и ПИ № 511. 84 по одобрената със № Заповед № 300-5-52 от 08.07.2004г. на Изпълнителния Директор на АГКК – гр.София, КК на гр.Асеновград, и геодезическото заснемане на границата с нанесени дворищно регулационна линия по регулационните плано­ве от 1959г. и 1973г. /л.98/., изготвени от инж.Стойчев, вписан също така и регис­търа на лицата, правос­по­собни да извършват дейности по кадастъра със Заповед № 076 от 17.04.2001г. /л.99/.

Съобразно обяснителната записка към Проекта – част Геодезия, при сторе­ното геодезическо заснемане са използвани извадка от действащата кадастрална карта и точки от работната геодезическа основа в района, като преките измерва­ния са извършени по полярен метод на заснемане с тотална станция и са използ­вани точки от РГО с №№№ 48, 51 и 233. В процеса на обработка на данните е ус­тановено, че са на лице известни отклонения от кадастралната карта, като в гра­фичната част на проекта за изменение на ПУП – ПР е ползвана цифровата извад­ка от действащата КК, а резултатите от преките измервания са ползвани за техни­ческата част на обяснителната записка към проекта за ПУП – ПР /л.64/.

Последвало е обявяване на проекта по реда на чл.128 ал.3 от ЗУТ /л.61/, като в срока по ал.5 на същата правна норма пос­тъпило възражение от за­ин­те­ре­со­ва­ното лице – Д.Д. /л.59/, включително с допълнителна молба след предоставената й възможност за това Д. е представила на Общинс­ката Администрация цитираните в същото Геодезическо заснемане на имота и влязлото в сила на 22.11.2013г.

Решение № 470 от 05.11.2012г., постановено по гр.дело № 733/2012г. по описа на Районен съд – Асеновград /л.46 и сл./ /л.52/.

Проектът ведно с постъпилото възражение на основание чл.128 ал.7 от ЗУТ са разгледани от ЕСУТ при Община Асеновград, като с Решение по т.16, взето с протокол № 46 от 04.11.2014г. е прието, че установената от приложените към про­екта документи промяна на регулационните граници между процесните имоти из­вършена със КРП от 1992г., спрямо положението й в предходен план от 1973г., не се дължи на придаване на части от единия имот към другия по силата на предхо­ден план; установено е, че тя не се дължи и на установяване нови придаваеми места с действащия регулационен план от 1992г., както и липсват други основа­ния за изменението на регулационната граница между двамата имота с плана от 1992г., в резултат на което е формиран и крайният извод, че изменението на регу­лацията с плана от 1992г. между процесните два имота се дължи на явна факти­ческа грешка, която е прието че е отстранена с предложения за одобрения проект за изменение на ПУП – ПР. Като неоснователно е отхвър­ле­но възражението на Д. – прието е, че представения съдебен акт по иска по чл.109 от ЗС няма отношения и не формира сила на пресъдено нещо по отношение на имотните и регулационните граници, грешките в КК се отстраняват по друг ред, и не на пос­ледно място е прието, че в случая не е било необходимо съгласието и на Д. за исканото изменение доколкото е на лице хипотезата на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, а не тази на чл.134 ал.2 т.6 от същия закон. Съответно възражението е отхвърлено като неоснователно, ка­то със същото решение е предложено на кмета на Община Асеновград да издаде за­повед за одобряване на предложения проект за изменение.

Последвало е издаването на процесната Заповед № А-2577 от 02.12.2014г. на Кмета на Об­щина Асеновград, с която на основание чл.134 ал.2 т.4 и чл.129 ал. 2 от ЗУТ е одобрено изменение на ПУП – ПР /плана за регулация/ за УПИ ІХ-288 и УПИ VІІІ-287, кв.29 по регулационния план на гр.Асеновград, съгласно между

УПИ ІІ-344а и УПИ ІІІ-344 съгласно нанесените зачерквания с червен цвят, линия, щрихи и над­писи със зелен цвят на приложения проект.

При така описаната фактическа обстановка, съдът намира производството за проведено при липсата на съществени нарушения на процесуалните правила, а оспорената заповед за издадена от компетентен орган, предвид разпоредбата на чл.129, ал.2 от ЗУТ, според която кметът на общината одобрява проекти за ПУП в обхват до 3 квартала, какъвто е настоящият, като същата е и мотивирана, чрез излагане на подробни съображения от фактическа и правна страна, вкл. и чрез препращането към изложените съображения в цитираното Решение по т.16, обективирано с Протокол № 46 от 04.11.2014г. ЕСУТ при Община Асеновград.

На следващо място съдът приема и че атакувания индивидуален админист­ративен акт е издаден и при правилно приложение на материалния закон поради следните съображения.

Възприетото от административния орган правно основание за изменение на ПУП – ПР в частта му относно двата имота е това по чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ, съгласно която правна норма “Влезлите в сила подробни устройствени планове могат да се изменят, освен на основание по ал. 1, и когато планът съдържа явна фактическа грешка, която има значение за неговите предвиждания”

Съдебната практика, при липсата на легално определение на това понятие в ЗУТ, приема, че по смисъла на чл.134 ал.2 т.4 от ЗУТ явна фактическа грешка във влезлия в сила ПУП е налице не при формирането, а при погрешното доку­ментиране на вече формираната воля на административния орган относно пред­вижданията на плана.

С приетото по делото заключение на в.л. Я.Р. по допусната СТЕ, което се кредитира изцяло от съда, като обосновано, обективно дадено и съответно събрания по делото доказателствен материал, а и като неоспорено от никоя от страните във фактическите си установявания и сторените експертни из­води, всъщност безспорно се установява, че първият одобрен за имотите ПУП е този по Заповед № 1373/21.03.1959г., последващият такъв е този по Заповед № 459/27.06.1973г., като действащия към настоящият момент ПУП е одобрен със За­повед № А-19 / 28.01.1992г. /тези факти не са спорни между страните/.