Решение № 47 от 18.03.2026, Районен съд - Свиленград

РЕШЕНИЕ

№ 47 гр. Свиленград, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря Ренета Н. И.а като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20265620200097 по описа за 2026 година

, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.

Обжалвано е Наказателно постановление (НП) № 001410 от 01.10.2025 година на Началник Отдел „Контрол и правоприлагане” в Н ационално тол управление (НТУ) към Агенция „Пътна инфраструктура” (АПИ) при Министерството на регионалното развитие и благоустройството, с което на Г.

Р.

И. с

ЕГН

***************** от град

**************************************************, със съдебен адрес: град Свиленград, бул.„България” № 55, област Хасково, чрез адвокат Е. М., за нарушение на чл. 179, ал. 3 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП) е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (153.39 евро), както и на основание чл. 189е, ал. 7 от ЗДвП дължи 9 лв. (4.60 евро) – такса по чл. 10а, ал. 2 от Закона за пътищата (ЗП) и чл. 4, ал. 4 от Наредбата за условията, реда и правилата за изграждане и функциониране на смесена система за таксуване на различните категории пътни превозни средства (ППС) 1 на база време и на база изминато разстояние, вр.чл. 24 от Тарифата за таксите, които се събират за преминаване и ползване на републиканската пътна мрежа.

Жалбоподателят Г. Р. И. чрез процесуалния си представител – адвокат Е.

М., моли за отмяна на обжалвания акт, тъй като бил незаконосъобразен и неправилен – издаден в нарушение на процесуалните правила и в разрез с материалния закон. Претендират се от процесуалния представител разноски на основание чл. 38, ал. 2, вр.ал. 1, т. 3 от Закона за адвокатурата (ЗА).

В съдебната фаза, редовно призован, жалбоподателят Г. Р. И., не се явява.

С Писмена молба-становище адвокат Е. М. излага доводите си по същество за отмяна на обжалваното НП като сочи, че не е спазен принципът на пропорционалност, който бил част от общите принципи на съюзното право на Европейския съюз (ЕС), които Държавите - членки трябвало да спазват. Не е представен Списък на разноските.

В съдебната фаза не се ангажират доказателства.

Административнонаказващият орган (АНО) и издател на обжалваното НП (въззиваемата страна) - Началник Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ, редовно призован на посочения съдебен адрес: град Хасково, бул.„Съединение” № 38, етаж 3, стая № 33, не се явява. Процесуалният му представител – Старши юрисконсулт Павлина Г., представя Писмени бележки, в които подробно аргументира тезата си за потвърждаване на НП, тъй като било издадено законосъобразно и не били допуснати процесуални нарушения при издаването му, алтернативно се иска от Съда да бъде изменен размера на наложената Глоба с такъв, който се явява пропорционален, ефективен и възпиращ. Претендират се разноски по делото под формата на юрисконсултско възнаграждение в размер на 97.15 евро (190 евро). Представен е Списък на разноските.

В съдебната фаза се ангажират писмени и гласни доказателства.

Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.

Съдът, след като прецени по отделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени и гласни доказателства, установи следното от фактическа страна:

2

На 02.07.2025 година в 17.30 часа свидетелите С. Г. С. и И. Д. К. изпълняват служебните си задължения на първокласен път № 5, при км.

236+000, на входа на град Стара Загора, като спират моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Мерцедес”, модел С 500 4 матик с държавен регистрационен № *********** с обща технически допустима маса 2 750 кг – собственост на „Ий ес ауто” ЕООД и с ползвател жалбоподателя (видно от Справката за собствеността, приложена в преписката и Справката от Търговския регистър), тъй като констатират от справката в Електронната система за събиране на пътни такси по чл. 10, ал. 1 от ЗП (т.нар. ТОЛ система), от контролно устройство (техническо средство) с идентификатор № 10731, че на дата 14.02.2025 година в 19.38.47 часа в извъннаселено място, а именно: по второкласен път № 88, при км. 1+372, пътен участък (ТОЛ сигмент) 88:08/88, ГКПП „Капитан Петко войвода”, на територията на община Свиленград, област Хасково, включен в обхвата на платената пътна мрежа, че посоченото МПС е управлявано в посока нарастващ километър, без да е изпълнено задължението за заплащане на дължима такса за движение по републиканската пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП, т.е. посочения път попада в Приложение № 2 към т. 2 на Решение № 959 на Министерски съвет от 31.12.2018 година за утвърждаване на Списък на републиканските пътища, за които се събира такса за ползване на пътната инфраструктура винетна такса и за определяне на съоръжение, за което се събира такса по чл.

10, ал. 4 от ЗП за ползване на отделно съоръжение по републиканските пътища. За извършеното нарушение е генериран запис от електронната система под формата на доклад и снимков материал като налични са 2 броя снимки, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет автомобил с държавен регистрационен № СВ 20 26 АЕ, датата и часа на движение, идентични с датата и часа на нарушението.

Предвид констатираното нарушение и в кръга на службата си, на дата 02.07.2025 година, свидетелят С. Г. С. – „Инспектор” в Сектор „Контрол и правоприлагане – Пловдив” в НТУ към АПИ, във връзка с възложените му функции, съставя против жалбоподателя (в качеството му на водач на процесното МПС към датата на установяване на нарушението съгласно изявленията на жалбоподателя) и в негово присъствие Акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № 001410/14.02.2025. Това процесуално действие извършва и с участието на колегата си – свидетеля И. Дочев К.. В 3 изготвения АУАН актосъставителят сочи, че лекият автомобил е управляван (засечен) без да има заплатена пътна такса за изминато разстояние по платената републиканска пътна мрежа съгласно чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП. А досежно квалификацията, нарушението правно квалифицира с разпоредбата на чл. 139, ал. 6 от ЗДвП, която вписва за нарушена. АУАН е предявен на жалбоподателя на дата 02.07.2025 година, който не сочи възражения против констатациите в Акта. АУАН е връчен на нарушителя.

Срещу Акта в законоустановения 7-дневен срок не постъпва Възражение.

След получаване на образуваната преписка, Началникът на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ издава процесното НП № 001410 на 01.10.2025 година. В издадения санкционен акт, АНО възприема изцяло фактическите констатации, изложени в АУАН, както и правната квалификация на нарушението, дадена от контролния орган - чл. 139, ал. 6 от ЗДвП и налага на жалбоподателя административно наказание „Глоба” в размер на 300 лв. (153.39 евро), както и е посочено, че дължи 9 лв. ( 4.60 евро) - такса по чл. 10а, ал. 2 от ЗП. Обжалваното НП е редовно връчено на жалбоподателя на 15.12.2025 година (в същия смисъл са и данните, налични в Историята на обработка на процесното нарушение) по пощата с Обратна разписка.

Известието за доставяне, надлежно оформено - датирано и подписано, се намира приложено в Административнонаказателна преписка (АНП), с поименно отбелязване от кого е получено и качеството на лицето. Възражения относно начина и формата на връчване на НП не се противопоставят в настоящото съдебно производство.

Материалната компетентност на Началника на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ да издава НП за нарушения по З ДвП, се доказва от приетата по делото Заповед № РД-11-216 от 25.02.2025 година на Председателя на Управителния съвет на АПИ , видно от която Началникът на Отдел „Контрол и правоприлагане” в НТУ към АПИ е оправомощен да издава НП по чл. 179, ал. 3 – 3в от ЗДвП, т.е. последният се явява носител на санкционна власт, делегирана му от наказващия орган по закон съгласно чл.

189е, ал. 12 от ЗДвП – Председателя на Управителния съвет на АПИ по надлежния ред с административен акт - Заповед. Персоналното заемане на длъжността от Красимир Атанасов Чакъров се установява от представената Заповед № ЧР-СП-НТУ-333 от 17.06.2025 година на Председателя на 4

Управителния съвет на АПИ. Материалната компетентност на актосъставителя да съставя АУАН за нарушения по ЗДвП, също се доказа, тъй като С. Г. С. заема длъжността „Инспектор” в Сектор „Контрол и правоприлагане

– Пловдив” в НТУ към АПИ, чиято териториална компетентност обхваща цялата територия на Република България и не е ограничена от териториалния обхват на структурното звено, в което заема длъжността. Материалната компетентност на актосъставителя и на АНО не се оспорва от страните.

Фактът, че в АУАН не е посочено, че става дума за второкласен път, не представлява съществено процесуално нарушение, тъй като е посочен ТОЛ сигмента.

Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:

Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст видно от датата й на депозиране в Регистратурата на Районен съд - Свиленград, срещу подлежащ на съдебно обжалване акт, от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издадено атакуваното НП) – процесуален представител с Пълномощно, приложено по делото, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски районен съд. Ето защо същата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг умент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН ) ефект.

На основание чл. 79 б от ЗАНН, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от Писмо с изх.№ 11-00-1348 от 29.01.2026 година, поради което производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на НП в тази част в резултат на плащане на санкцията.

Не е заплатена и компенсаторната такса съгласно чл. 10, ал. 2 от ЗП, поради което жалбоподателят не се освобождава от

5 административнонаказателна отговорност. В този смисъл е и информацията, съдържаща се в самото НП, както и в Писмо с вх.рег.№ 1297 от 10.02.2026 година, което обстоятелство не е оспорено от страна на жалбоподателя.

Преценена по същество, Жалбата е основателна по следните съображения, идентични с тези, наведени от адвокат Е. М. в Писмената й молба-становище:

В чл. 9а от Директива 1999/62/ ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно таксуването на ПС за използване на пътни инфраструктури (преди Директива 1999/62/ЕО на Европейския парламент и на Съвета от 17 юни 1999 година относно заплащането на такси от тежкотоварни автомобили за използване на определени инфраструктури) е въведено задължение за Държавите - членки да установят система от наказания, приложими за нарушаване на националните разпоредби, приети по същата Директива, които да бъдат ефективни, съразмерни и възпиращи.

Националните разпоредби приети по същата Директива, установяващи таксуване на ППС за ползване на пътната мрежа се съдържат в ЗП, а конкретните нарушения и налагането на наказания за същите се съдържат в ЗДвП. В чл. 179, ал. 3 от ЗДвП е предвидена наказуемост за водач, който управлява ППС по път, включен в обхвата на платената пътна мрежа, за което е дължима, но не е заплатена такса по чл. 10, ал. 1, т. 1 от ЗП , с налагане на Глоба в твърд размер от 300 лв.

Съгласно чл. 267 от Договора за функционирането на Европейския съюз (ДФЕС), Съдът на ЕС ( С Е С ) разполага с изключителна компетентност относно тълкуване на правото на ЕС. В чл. 267, ал. 3 от ДФЕС е установено задължение за национална юрисдикция на дадена Държава, чиито решения не подлежат на обжалване съгласно националното право, за отправяне на преюдициално запитване, в случай че установи противоречие на националното право с правото на ЕС, поради което е необходимо тълкуване на последното. В практиката на СЕС (дело Case 283/81 Srl CILFIT v Ministry of Health (1982)) е възприето, че национална юрисдикция може да не сезира СЕС, когато повдигнатият въпрос е същностно идентичен с въпрос, който вече е бил предмет на преюдициално решение. Въпросът дали чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО на Европейският парламент и съвета, изменена с Директива 2011/76 ЕС, допуска система от наказания, която да предвижда налагане на 6 фиксирана Глоба за нарушение на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им, е бил предмет на разглеждане по съединени дела C-497/15 и C-498/15. С Решение на Съда от 22.03.2017 година по същите е даден отговор, че: 1) чл. 9а от Директива 1999/62/ЕО трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност не допуска система от наказания като разглежданата в главното производство, която предвижда налагането на фиксирана Глоба за всички нарушения на правилата относно задължението за предварително заплащане на таксата за ползване на пътната инфраструктура, независимо от характера и тежестта им и 2) чл. 9а от Директива 1999/62, изменена с Директива 2011/76, трябва да се тълкува в смисъл, че предвиденото в този член изискване за пропорционалност допуска система от наказания, като разглежданата в главното производство, която въвежда обективна отговорност. За сметка на това посоченият член трябва да се тълкува в смисъл, че не допуска предвиденото в тази система равнище на санкцията.