Решение № 3997 от 10.03.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3997 гр. София, 10.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 38 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ при участието на секретаря ИВАНКА Н. МОНЧЕВА СТОЙНЕВА като разгледа докладваното от ВЛАДИМИР СТ. КЪНЕВ Гражданско дело № 20241110110512 по описа за 2024 година

Ищецът твърди, че на дата 30.05.2022 г. между него и ответното дружество е сключен Договор за потребителски кредит от разстояние № 202205301058010059, съгласно който било уговорено отпуснатият заем да бъде в размер на 300,00 лева, а размерът на погасителната вноска – 56,00 лева, като видът на вноската е месечна, а броят на вноските е 6. Изтъква, че размерът на годишната лихва е посочен в размер на 40,05%, а размерът на ГПР е 48,28%, а размерът на общата сума, която следва да върне ищеца е в размер на 336,00 лева.

Посочва, че в чл. 4, ал. 3 от процесния Договор е било уговорено, че страните се съгласяват договорът за заем да бъде обезпечен по начина и условията съгласно ОУ на Договора или банкова гаранция в полза на институцията, отпуснала кредита. Твърди, че в чл. 6 страните уговорили, че в случай на неизпълнение на задължението си да предостави гаранция, кредитополучателят дължи неустойка на кредитора в размер на 342,00 лева. Сочи, че неустойката се заплаща от Заемателя разсрочено, заедно с всяка от погасителните вноски.

Поддържа, че му била начислена неустойка в общ размер на 342,00 лева, тъй като не е представил в срок надлежни поръчители или друг вид обезпечение, посочени в процесния договор, която неустойка следва да се заплаща разсрочено с всяка погасителна вноска по кредита и общата сума която следва да върне е в размер на 678,00 лева. Изтъква, че с оглед качеството на заемателя, е налице Договор с 1 потребител по смисъла на пар. 13 от ДР на ЗЗП, по отношение на който намират приложение съответно разпоредбите на ЗПК.

Смята, че така уговорената клауза за неустойка в чл. 6 от Договор за паричен заем, спрямо която потребителят трябва да заплати неустойка в размер на 342,00 лева, е нищожна поради противоречие с добрите нрави - /чл. 26, ал. 1, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключена при неспазване на нормите на чл. 11, чл. 19, ал. 4 от ЗПК във вр. с чл. 22, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП.

Твърди, че в настоящия случай се касае за еднотипни договори за паричен заем, върху чието съдържание потребителят не може да влияе. Сочи, че в глава четвърта от ЗПК е уредено задължение на кредитора преди сключване на Договор за кредит да извърши оценка на кредитоспособността на потребителя и при отрицателна оценка да откаже сключването му. Изтъква, че в Съображение 26 от преамбюла на Директива 2008/48/ЕО на Европейския парламент и на Съвета относно договорите за потребителски кредити се посочва, че е особено важно кредиторите да не кредитират по безотговорен начин или да не предоставят кредити без предварителна оценка на кредитоспособността. Счита, че с клаузата, с която в процесния Договор за паричен заем е уговорено, че заемателят дължи неустойка в общ размер на 342,00 лева, в случай, че не предостави в срок по – малък от 24 часа от сключването му, обезпечение – банкова гаранция, се цели прехвърляне на задължението на кредитора към потребителя. Сочи, че въпреки задължението на кредитиращото дружество да извърши проверка за кредитоспособността на потребителя – това задължение се вменява на потребителя, който да осигури обезпечение едва след като кредитът е отпуснат, като ако не стори това дългът му нараства, като се налага голяма неустойка, с която се повишава риска от изпадането на кредитополучателя в неплатежоспособност. Счита, че неустойка за неизпълнение на задължение, което не е свързано пряко с претърпени вреди е типичен пример за неустойка, която накърнява добрите нрави, тъй като излиза извън присъщите й обезпечителна, обезщетителна и санкционна функция и цели единствено постигането на неоснователно обогатяване.

В исковата молба се твърди, че с процесната клауза за неустойка в полза на кредитора се уговаря още едно допълнително обезщетение за неизпълнението на акцесорно задължение – недадено обезпечение, от което не произтичат вреди. Сочи, че такъв тип неустойка обезпечава вредите от това, че вземането няма да може да бъде събрано от длъжника в срок, но именно тези вреди се обезщетяват и чрез мораторната лихва по чл. 33, ал. 1 от ЗПК. Изтъква, че подобно кумулиране на неустойка за забава с мораторна лихва е недопустимо. Посочва, че непредставянето на обещани обезпечения, съобразно разпоредбата на чл. 71 от ЗЗД, дава основание да се иска незабавно цялото задължение. Твърди, че в настоящия случай кредиторът променя последиците от липса на обезпечение и вместо да санкционира с предсрочна изискуемост, той начислява неустойка, чието плащане разсрочва заедно с 2 периодичните вноски. Поддържа, че нито една от страните не е имала намерение да бъде предоставено обезпечение или да се ползват правата на кредитора по чл. 71 от ЗЗД, при непредставено обезпечение. Изтъква, че дори да се приеме, че страните са допускали възможността исканото обезпечение да се предостави и неустойката да не се дължи, то смята, че това плащане не представлява неустойка по смисъла на закона, а възнаграждение, дължимо под условие, тъй като последиците от неизпълнението на задължението да се предостави обезпечение, не са типичните последици от договорно неизпълнение, които законът предвижда, а дори напротив договорът продължава да се изпълнява по първоначално заложен погасителен план, но при по – висока цена, прикрита като неустойка.

Заявява, че с уговорената неустойка се цели да се заобиколи предвидения максимален размер на ГПР – чл. 19, ал. 4 от ЗПК. Изтъква, че това вземане чисто формално е било посочено като обезщетение за неизпълнение само и единствено с цел да не бъде включено при изчисляването на ГПР и по този начин същият да остане под установената граница от 50%, но в действителност същото отговаря на всички критерии, посочени в пар. 1, т. 1 от ЗПК. Сочи, че то представлява разход, пряко свързан с Договора за потребителски кредит, известен е на кредитора и следва да се заплати от потребителя. Посочва, че това се потвърждава и от самия погасителен план, от който е видно, че разходът за неустойка е включен и дължим още със самото подписване на договора. Твърди, че договарянето на този разход като неустойка има единствено за цел увеличаване възнаграждението на кредитора над максимално допустимия размер, поради което на основание чл. 21 от ЗПК тази клауза е недействителна. Изтъква, с предоставянето на потребителя на заемната сума кредиторът е счел, че заемателят отговаря на критериите му за кредитоспособност, поради което изискването на допълнително обезпечение е лишено от смисъл.

Заявява, че видно от процесния договор, възнаградителната лихва е в размер на 36,00 лева, а неустойката за неизпълнение на акцесорно задължение по договора е в размер на 342,00 лева, с което реалният ГПР става близо 2184,04%. Също така отбелязва, че уговорената неустойка излиза и извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция и на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД е нищожна.

Изтъква, че същата противоречи на закона и добрите нрави, като излиза и извън пределите на предвидената в чл. 9 от ЗЗД договорна свобода. Сочи, че се нарушават основни принципи за справедливост и добросъвестност в отношенията между потребител и кредитор. Твърди, че процесната неустойка е предвидена за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение, а не за същинското задължение по Договора за връщане на заетата сума. Сочи, че видно от нейния размер същата е в размер на 114 % от предоставения заем, без да става ясно изобщо какви вреди обезщетява, след като кредиторът сам е оценил кредитоспособността на длъжника и е одобрил отпускането на кредита преди да му е предоставено 3 обезпечението.

Твърди, че с оглед на гореизложеното следва, че с договарянето на тази неустойка заемодателят цели единствено да се обогати. Изтъква, че се излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и санкционна функция, нарушава добрите нрави и противоречи на чл. 26, ал. 1 и чл. 9 от ЗЗД. Заявява, че тази клауза е изцяло неравноправна и нищожна на основание чл. 143, ал. 2, т. 5 от ЗЗП, тъй като същата задължава потребителя при неизпълнение на неговите задължения да заплати необосновано висока неустойка. Сочи, че тази неустойка не е индивидуално уговорена по чл. 146 от ЗЗП.

Намира за нищожни отделните клаузи от процесния Договор на основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 от ЗЗД поради нарушение на закона, на основание чл. 26, ал. 1, пр. 2 от ЗЗД поради нарушаване на добрите нрави и на основание чл. 146 от ЗЗП поради неравноправност. Заявява, че в чл. 33, ал. 1 и ал. 2 от ЗПК е установено, че при забава на потребителят кредиторът има право само на лихва до размера на законната върху неплатената в срок сума за времето на забавата. Твърди, че с оглед на изложеното е налице заобикаляне на ЗПК, поради което на основание чл. 21, ал. 1 от ЗПК тази клауза е нищожна.

Посочва, че съзнателното погрешно посочване от кредитора на ГПР, както и непосочването на компонентите, които влизат в него, с цел заобикаляне ограниченията на ЗПК следва да се тълкува, като цялостно неизпълнение на задължението по чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК, което е основание за недействителност на целия договор по чл. 22 от ЗПК.

Твърди, че с оглед на гореизложеното за ищеца се поражва правен интерес от предявяване на иск с правно основание чл. 26 от ЗЗД за обявяване на клаузата на чл. 6 от процесния Договор за недействителна поради противоречие със закона, добрите нрави, както и заобикаляне на закона, както и на иска с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 1 от ЗЗД за връщане на платените суми при липса на правно основание.

Моли съдът да приеме, че са налице пороци, обуславящи нищожността на клаузата предвидена в чл. 6 от Договор за паричен заем № 202205301058010059, сключен между страните, предвиждащ заплащането на неустойка в размер на 342,00 лева, като нищожна на основание чл. 26, ал. 1 от ЗЗД, във вр. чл. 22, вр. чл. 11 и чл. 19 от ЗПК, както и по чл. 143, ал. 1 от ЗЗП, чиято невалидност моли да бъде прогласена.

Моли съдът да осъди на основание чл. 55, ал. 1 от ЗЗД ответника „Н.“ ООД да заплати на ищеца – И. К. Д. сумата в размер на 5,00 лева /частичен иск от общо 342,00 лева/, представляваща недължимо платена сума по Договор за потребителски кредит № 2,0200514025е+17, ведно със законната лихва върху нея от датата на депозиране на исковата молба в съда до окончателното й изплащане.

Претендира и разноски.

4

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът „Н.“ ООД е подал отговор на исковата молба, с който заявява, че исковата молба е нередовна, тъй като липсва изложение по чл. 127, ал. 1, т. 4 от ГПК. Твърди, че ищецът претендира сумата от 5,00 лева (частично от 342,00 лева) без дори да се съдържат твърдения за извършвани плащания, още по – малко кога и какво е плащано или погасено, като по този начин ответникът е възпрепятстван да упражни процесуалните си права и да изрази становище по основателността на осъдителната претенция.

Изтъква, че липсва правен интерес от предявяване на установителен иск, когато може да се предяви осъдителен иск и същевременно в процеса могат да се установят необходимите факти, които са от значение за спора, както е в настоящия случай.

Твърди, че с оглед на посочените по – горе нередовности на исковата молба ответникът е в обективна невъзможност да изрази становище по основателността на предявения осъдителен иск.

Посочва, че на основание чл. 175 от ГПК признава сключването на Договор за кредит № 202205301058010059 от дата 30.05.2022 г. с посочените от ищеца на страница № 1 от исковата молба параметри и факта, че на ищеца му е предоставена заемната сума. Заявява, че тъй като посочените факти не са спорни между страните, ответникът моли същите да бъдат отделени като безспорни и ненуждаещи се от доказване.

Счита, че всички доказателствени искания на ищеца са нередовни, тъй като не отговарят на процесуалното изискване за посочване на фактите, които страната ще доказва.