Решение № 50 от 14.01.2020, Районен съд - Варна

Р Е Ш Е Н И Е

№ 50 /14.01.2020 г., гр. Варна

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВАРНЕНСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, НАКАЗАТЕЛНО ОТДЕЛЕНИЕ, XLIV състав, в открито съдебно заседание на двадесети ноември две хиляди и деветнадесета година в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: ВАЛЕНТИН ПУШЕВСКИ с участието на секретаря Мария

Миланова, след като разгледа докладваното от съдията НАХД № 2030 по описа за 2019 г., за да се произнесе, съобрази следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Образувано е по жалба на Т.В.Т., с ЕГН: **********, с адрес: *** срещу Наказателно постановление № 17 – 0819 – 001209 от 30.03.2017 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, с което на жалбоподателя Т. са наложени следните административни наказания:

- на основание разпоредбата на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за това, че около 23:30 часа на 18.01.2017 г. в гр. Варна, по локалното платно на бул. „Сливница“, до входа на паркинга на хотел „Черно море“, в посока ул. „Стефан Караджа“, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД, като се движи с несъобразена скорост със състоянието на пътя (заледен участък) и релефа на местността (стръмен участък), отклонява се вляво и охлузва будка за вестници, продължава и блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, като причинява ПТП с незначителни материални щети – нарушение на разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

- на основание разпоредбата на чл. 175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата, са му наложени административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за това, че около 23:30 часа на 18.01.2017 г. в гр. Варна, по локалното платно на бул. „Сливница“, до входа на паркинга на хотел „Черно море“, в посока ул. „Стефан Караджа“, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД, като се движи с несъобразена скорост със състоянието на пътя (заледен участък) и релефа на местността (стръмен участък), отклонява се вляво и охлузва будка за вестници, продължава и блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, като причинява ПТП с незначителни материални щети, като не остава на място и напуска произшествието – нарушение на разпоредбата на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

- на основание разпоредбата на чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от

Закона за движение по пътищата, му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10 лева, за това, че около 23:30 часа на 18.01.2017 г. в гр. Варна, по локалното платно на бул. „Сливница“, до входа на паркинга на хотел „Черно море“, в посока ул. „Стефан Караджа“, управлява лек автомобил „Ауди А6“ с рег.

№ В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД, като се движи с несъобразена скорост със състоянието на пътя (заледен участък) и релефа на местността (стръмен участък), отклонява се вляво и охлузва будка за вестници, продължава и блъска паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, като причинява ПТП с незначителни материални щети и не носи контролен талон към свидетелството си за управление на МПС – нарушение на разпоредбата на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Жалбоподателят Т.В.Т. намира издаденото наказателно постановление за неправилно, като представя подробни аргументи в защита на своето становище. Признава, че на 18.01.2017 г. е управлявал моторно превозно средство по локалното платно на бул. „Сливница“ в гр. Варна, но не счита, че го е управлявал с несъобразена с пътните условия скорост. Също така навежда твърдения, че след като автомобила му се е ударил в друг паркиран автомобил, не е напуснал самоволно местопроизшествието, а е откарал своята бременна приятелка Л.А. в болница, тъй като същата е получила болки. Поради гореизложените съображения моли за отмяна на наказателното постановление.

В проведеното на

20.11.2019 г. открито съдебно заседание по НАХД № 2030 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, жалбоподателят Т.В.Т. се явява лично и със своя упълномощен процесуален представител адв. Д.К. ***, като поддържат жалбата на посочените в нея основания и молят за отмяна на наказателното постановление, оспорвайки материалната компетентност на актосъставителя и административно – наказващия орган да съставят АУАН, респ. да издават наказателни постановления за констатирани нарушения на Закона за движение по пътищата.

Въззиваемата страна сектор

„Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна не изразява никакво отношение във връзка с депозираната въззивна жалба, предмет на разглеждане в производството по НАХД № 2030 по описа за 2019 г. на Варненския районен съд, доколкото нито е депозирала писмен отговор на въззивната жалба, нито изпраща законен или процесуален представител по време на проведените открити съдебни заседания по делото.

От фактическа страна, съдът намира за установено следното:

Около 23:30 часа на

18.01.2017 г. жалбоподателят Т.В.Т. управлявал лек автомобил „Ауди А6“ с рег. № В 1839 ВМ, собственост на „ЕС Ауто – 2016“ ЕООД, като се движел с него по локалното платно на бул.

„Сливница“ в гр. Варна в посока към ул. „Стефан Караджа“.

Жалбоподателят Т. обаче не се съобразил със състоянието на пътната настилка и с релефа на местността, конкретно, че пътя бил заледен и се движи по стръмен участък, като вследствие несъобразената си скорост, загубил управлението на превозното средство и блъснал паркирания лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, причинявайки ПТП с незначителни материални щети.

Макар, че усетил удара между двата автомобила, жалбоподателят Т. не спрял на място, за да установи какви са последиците от ПТП – то, а продължил своето движение в неустановена по делото посока.

Сигнал за настъпилото ПТП бил депозиран до телефон 112, като местопроизшествието било посетено от екип на сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, съставна част от който бил св. Г.Х.Г..

Св. Г. снел обяснения от собственика на блъснатия лек автомобил с рег. № В 5840 ВА, от които установил, че водач на превозното средство, причинило ПТП – то е жалбоподателя Т.В.Т..

Преценявайки, че със своето поведение, жалбоподателят Т. е нарушил разпоредбите на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, на 19.01.2017 г. св. Г. съставил акт за установяване на административно нарушение, с който санкционирал жалбоподателя Т. за нарушение на посочените нормативни разпоредби.

В предвидения в разпоредбата на чл. 44, ал. 1 от ЗАНН срок, постъпило писмено възражение срещу съставения АУАН, което било разгледано от административно – наказващия орган, но след като било преценено за несъстоятелно, на 30.03.2017 г. Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, приемайки идентична фактическа обстановка, като тази изложена в обстоятелствената част на АУАН, издал наказателно постановление, с което на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя Т. административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, на основание чл.

175, ал. 1, т. 5 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя административни наказания „глоба“ в размер на 100 лева и „лишаване от право да управлява МПС“ за срок от 1 месец за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата и на основание чл. 183, ал. 1, т. 1, предл. 2 от Закона за движение по пътищата наложил на жалбоподателя „глоба“ в размер на 10 лева за нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 1 от Закона на движение по пътищата.

По отношение на доказателствата и от правна страна, съдът намира за установено следното:

Жалбата срещу наказателното постановление е подадена в предвидения в разпоредбата на чл. 59, ал. 2 от ЗАНН 7 – дневен преклузивен срок, от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на обжалване, поради което се явява процесуално допустима.

Разгледана по същество, съдът я намира за частично основателна, поради следните причини:

По отношение нарушението на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата предвижда, че водачите на пътни превозни средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

В случая самият жалбоподател в своята въззивна жалба признава, че се е движел по заледен участък, а мястото, където се е случило процесното ПТП е ноторно известно, че представлява стръмен участък (кръстовището на локалното платно на бул. „Сливница“ и ул. „Стефан Караджа“ в гр. Варна (непосредствено до входа за паркинга на хотел „Черно море“)). При тези установени обстоятелства, очевидно е, че жалбоподателят е нарушил посочената нормативна разпоредба, защото е загубил управлението на превозното средство и е причинил пътно – транспортно произшествие.

Важно е да се подчертае, че в случая повдигнатото „обвинение“ срещу жалбоподателя не е, че е шофирал с превишена скорост, а че е управлявал лекия автомобил „Ауди А6“ с рег. № В 1839 ВМ с несъобразена скорост, т.е. със скорост, която не му позволява непрекъснато да контролира управлението на превозното средство.

Макар, че не е пряк очевидец на пътно – транспортното произшествие, показанията на св. Г., които съдът напълно кредитира, имат своето важно значение за установяване на нарушението на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата, защото св. Г. сподели, че действително пътния участък в локалното платно на бул. „Сливница“ е бил заледен, когато минути след инцидента е посетил местопроизшествието. В случая св. Г. обясни, че е имало видими щети и по намиращата се в близост будка за продажба на вестници и списания, но макар и този факт да е упоменат в обстоятелствената част на АУАН и издаденото въз основа на него наказателно постановление, съдът го намира за ирелевантен, защото в случая е важно произшествието между двете превозни средства. А предвид признанието на жалбоподателя, показанията на св. Г. и писмените сведения, снети от лицето М.Ц.В., съдът намира за установено по категоричен начин, че скоростта на движение на управлявания от жалбоподателя лек автомобил не е била съобразена, както с конкретното състояние на пътната настилка, а именно, че е била заледена, така и с релефа на местността, доколкото автомобила се е движел по стръмен участък, поради което и правилно е била ангажирана административно – наказателната му отговорност за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

Наложеното административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева представлява минималния праг на санкцията, предвидена в действащата към датата на извършване на нарушението разпоредба на чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, поради което и пред съда не е поставен въпроса за нейната завишеност, респ. евентуална несправедливост.

Поради гореизложените съображения съдът намира, че следва Наказателно постановление № 17 – 0819 – 001209 от 30.03.2017 г., издадено от Началник група към сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР – гр. Варна, да бъде потвърдено в частта му, с която на основание чл. 179, ал. 2, предл. 1 от Закона за движение по пътищата, на Т.В.Т. е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 100 лева за нарушение на чл. 20, ал. 2 от Закона за движение по пътищата.

По отношение нарушението на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата.

Императивната разпоредба на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата предвижда, че водач на превозно средство, който е участник в пътнотранспортно произшествие, е длъжен без да създава опасност за движението по пътя, да спре, за да установи какви са последиците от произшествието.

На първо място следва да се акцентира, че е безспорно установено, че жалбоподателят Т. е усетил удара между двете превозни средства – този факт не само, че не се оспорва от него, а и се признава безусловно във въззивната жалба. Това обстоятелство е важно, тъй като за да се ангажира отговорността на даден субект за нарушение на чл. 123, ал. 1, т. 1 от Закона за движение по пътищата, следва да бъде установена субективната му представа, че е участник в ПТП. В случая това изискване е изпълнено, доколкото самият жалбоподател го признава.

Разпечатката съдържа 43 от 74 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/026dca5c-6e4c-49ff-9392-22473d17510f