Решение № 4567 от 22.05.2024, Административен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 4567

Пловдив, 22.05.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Пловдив - VI Състав, в съдебно заседание на петнадесети май две хиляди двадесет и четвърта година в състав:

Съдия:

ЗДРАВКА ДИЕВА

При секретар ГЕРГАНА ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от съдия ЗДРАВКА ДИЕВА административно дело № 20247180700744 / 2024 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производство по реда на чл.268 във вр. с чл.267 ал.2 т.5 ДОПК.

М. Т. К., [ЕГН], [населено място], [улица] /лично и в качеството на ЕТ М. К. – 78/, представляван от адв. П.К. обжалва Решение № 48/12.03.2020г. на Директора на ТД на НАП – [област], в частта, с която е оставена без уважение жалбата му против Разпореждане изх.№ С240016-137-0001622/26.02.2024г. относно отказ за прекратяване поради изтекла погасителна давност събирането на вземания по изпълнително дело /ИД/ № 16090012005/2009г. – публични задължения за ЗОВ /ДОО, НЗОК и ДЗПО – УПФ/, установени с Ревизионен акт /РА/ № Р-16001617002060-091-001/08.08.2017г. за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г., издадено на основание чл.226 ал.1 ДОПК от старши публичен изпълнител при ТД на НАП-[област].

Становища на страните :

- Жалбоподателят счита решението в оспорената част за незаконосъобразно и е поискано да бъде отменено. Заявено е, че административният орган приел за публичните задължения за ЗОВ /ДОО, НЗОК и ДЗПО – УПФ/, установени с РА № Р-16001617002060-091-001/08.08.2017г. за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г., че съгласно чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8/29.12.2005г. за съдържанието, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица, дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица се декларират в срок до 30 април на следващата година – в случая до 30.04.2014г., поради което 10 – годишния срок на абсолютната давност по чл.171 ал.2 ДОПК започва да тече на 01.01.2015г. и не е изтекъл. Твърди се, че възприетият извод не е правилен, тъй като срокът по чл.171 ал.2 ДОПК е обвързан не с годишното деклариране, а с плащането на съответното публично задължение, като задължителните осигурителни вноски се плащат месец за месец. За съответния месец те се декларират с Декларация обр.1. В отделно приложение в ГДД се декларират вече внесените през годината ЗОВ, които са били обект на деклариране през годината с декларация обр.1 за съответния месец. Така декларираните в ГДД ЗОВ се приспадат при определяне на данъчната основа за облагане с ДДФЛ. В тази вр. се счита, че за установените с РА № Р-16001617002060-091-001/08.08.2017г. за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. ЗОВ / ДОО, НЗОК и ДЗПО-УПФ/ - 10 – годишният срок на абсолютната давност по чл.171 ал.2 ДОПК започва да тече не от 01.01.2015г., както неправилно е прието в оспорената част от решението, а на 01.01.2014г. и е изтекъл на 31.12.2023г. Посочено е, че според данните в разпореждането, против което жалбата не е уважена, поредните номера в таблицата касаят общ размер на публичните задължения, за които се счита да е изтекла абсолютната погасителна давност по чл.171 ал.2 ДОПК – 12 924,82лв.

По същество адв. К. поддържа, че случаят касае периодични задължения /ЗОВ/, които се внасят месец по месец и се декларират с декларация обр.1 за всеки месец. Директорът на ТД на НАП се позовава на годишно деклариране с декларация обр.6 на същите ЗОВ и задължението на задълженото лице да ги декларира и в приложението към ГДД по ЗДДФЛ. В конкретния случай тези задължения са установени с РА – месец по месец, вкл. така са отразени в разпореждането, поради което по всички периоди от 2013г. е изтекъл 10 – годишния срок за абсолютната погасителна давност по чл.171 ал.2 ДОПК. Давността за разлика от гражданската по чл.110 ЗЗД се прилага служебно от органа – публичният изпълнител и е направено изрично възражение за изтекла погасителна давност. Поискано е присъждане на направените съдебни разноски съобразно представен списък по чл.80 ГПК.

Заявено е възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение – претендират се разноски по реда на чл.161 ДОПК, какъвто случай не е разглеждания. Разноските следва да бъдат определени по Наредбата за заплащането на правната помощ.

- Ответникът Директор на ТД на НАП – [област], се представлява от гл. юрисконсулт [населено място] и оспорва жалбата като неоснователна. Поддържа мотивите в оспорения административен акт и становището към жалбата : По отношение на осигурителните вноски /фонд ДОО, НЗОК, фонд ДЗПО/, дължими от лицето за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г., по силата на чл.7 ал.4 КСО самоосигуряващите се лица е следвало да внасят в републиканския бюджет своите осигурителни вноски в срок до 25-то число на месеца, следващ месеца, за който се дължат. Окончателната осигурителна вноска за 2013г. обаче се установява с данъчната декларация за съответната година, като в същата се приспадат вноските, които авансово са платени от самоосигуряващите се лица /чл.6 ал.9 КСО и чл.2 ал.4 – предишна ал.3 от Наредбата за общественото осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина /изменено заглавие в наредба за обществено осигуряване на самоосигуряващите се лица и българските граждани на работа в чужбина и морските лица с ДВ бр.2 от 2010г./. Съгласно редакцията на чл.2 ал.4 от действащата към този момент наредба, осигурителните вноски се внасят в срока за подаване на данъчната декларация, която се подава до 30-ти април на годината, следваща годината на придобиване на дохода, поради което се счита, че в конкретния случай, лицето е следвало да подаде годишна данъчна декларация, в която да декларира получения доход и съответно дължимия данък, както и осигурителните вноски за 2013г., до 30.04.2014г. Задълженията стават изискуеми през 2014г., поради което общата 5 – годишна давност по чл.171 ал.1 ДОПК за събирането им започва да тече от 01.01.2015г. и изтича на 01.01.2020г., ако в този срок не са предприети действия, които по смисъла на закона да са довели до спиране или прекъсване на давността. В обжалваното решение са описани подробно действията на публичния изпълнител, които са довели до спиране и прекъсване на давността, поради което давностния срок по отношение на процесните задължения все още не е изтекъл. Поискано е жалбата да се отхвърли с присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Заявено е възражение за прекомерност на разноските за адвокатски хонорар.

- В съдебното производство не е встъпил представител на Окръжна прокуратура [област].

1. Оспореното решение е връчено на 19.03.2024г. /известие за доставяне, л.9/ - жалбата е подадена на 25.03.2024г. /пощенско клеймо върху плик, л.2/, в 7 дн. срок по чл.268 ал.1 ДОПК. Оспорващото лице е адресат на неблагоприятен административен акт, подлежащ на оспорване, поради което жалбата е допустима.

2. С обжалваното пред Директора на ТД на НАП - [област] разпореждане на ст. публичен изпълнител Д.Н. изх.№ С240016-137-0001622/26.02.2024г. /л.31 и сл./ - не е прекратено събирането по ИД № 16090012005/2009г. поради изтекла погасителна давност по отношение на задължения за ЗОВ /фонд ДОО, НЗОК и фонд ДЗПО/ за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. и начислени лихви.

В обстоятелствената част на разпореждането е посочено, че същото се издава вр. с молба/възражение от 08.01.2024г. /л.18 и сл./ и е съобразено, че срокът по чл.171 ал.2 ДОПК спира да тече от 24.03.2020г. /дата на влизане в сила на § 29 ПЗР ЗМДВИППП/, като неизтекла до момента на спирането част от давностния срок продължава да тече от 21.05.2020г., предвид § 13 ПЗР ЗИД на Закона за здравето. Посочено е също, че има доказателства за спиране на давностния срок на основание чл.172 ал.1 т.4 и т.5 ДОПК /описани са постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки и за налагане на обезпечителни мерки/ - относно тях не е заявен спор в жалбата до съда. В разпореждането е прието, че за задължения за ДОО, ЗО и УПФ по РА от 08.08.2017г. за период 01.01.2013г. – 31.12.2013г., със срок за доброволно изпълнение през 2014г., давностният срок започва да тече от 01.01.2015г. и към момента на издаване на разпореждането от 26.02.2024г.– не е изтекла абсолютната 10 – годишна давност по чл.171 ал.2 ДОПК.

С оспореното решение териториалният директор оставил без уважение жалбата против Разпореждането от 26.02.2024г. в частта за ЗОВ относно период 01.01.2013г. – 31.12.2013г. Описани са фактите по случая, ведно с издадените постановления за налагане на предварителни обезпечителни мерки и за налагане на обезпечителни мерки. От правна страна е пояснена същността на давността, ведно с основанията за прекъсване и спирането й. Уточнено е във вр. със Закона за мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на НС от 13.03.2020г., че срокът по чл.171 ал.2 ДОПК, който е спял на 24.03.2020г., започва да тече отново от 21.05.2020г. и предвид изричната разпоредба, че до края на извънредното положение 10 – годишният давностен срок не се прилага, същият следва да бъде удължен с периода 24.03.2020г. – 20.05.2020г. /58 дни/.

За осигурителните вноски /ДОО, ЗО и ДЗПО/, дължими за периода 01.01.2013г. – 31.12.2013г. е взето предвид, че съгл. чл.3 ал.3 т.2 от Наредба № Н-8 / 29.12.2005г. за съдържането, сроковете, начина и реда за подаване и съхранение на данни от работодателите, осигурителите за осигурените при тях лица, както и от самоосигуряващите се лица /отм. ДВ бр.1 от 03.01.2020г./, дължимите осигурителни вноски от самоосигуряващите се лица се декларират в срок до 30 април на следващата година – в случая до 30.04.2014г. Същите стават изискуеми през 2014г., поради което общата 5 – годишна давност, както и абсолютната 10 – годишна давност за събиран на тези задължения, започва да тече от 01.01.2015г. Посочено е, че срокът за внасяне на осигурителните вноски за НЗОК, съгласно чл.40 ал.1 т.1 б.“в“ ЗЗО съвпада със срока за внасяне на вноските за ДОО. При тези данни е прието, че на основание чл.171 ДОПК общата 5 – годишна давност за принудителното им събиране започва да тече от 01.01.2015г. и би изтекла на 01.01.2020г., на в случая са предприети действия по см. на закона, довели до спиране и прекъсване на давността. Задълженията са установени с РА № Р-16001617002060-091-001/08.08.2017г., връчен на 14.08.2017г. по електронен път /за което по делото е представено доказателства – л.94/, поради което на основание чл.172 ал.2 ДОПК давността е прекъсната и от този момент е започнала да тече нова 5 –годишна давност. Описани са и основанията за спиране на давностния срок. Наложил се е извод за неизтекла погасителна давност към дата на произнасяне на териториалния директор за задълженията за 01.01.2013г. – 31.12.2013г. – главница и лихви, установени с РА от 08.08.2017г.

3. Оспореното решение е издадено от компетентен орган в писмена форма. Обжалваното пред административния орган разпореждане също е издадено от компетентен орган – ст. публичен изпълнител в компетентната териториалната дирекция на НАП и в рамките на правомощията му /чл. 226 ал. 1 от ДОПК/. Налице са валидни административни актове, в писмена форма, с фактическите и правни основания за постановяването им.

Съгласно чл. 266 ал. 1 ДОПК, действията на публичния изпълнител /каквото представлява и разпореждането по молба/възражение от 08.01.2024г. с искане за погасяване на публични вземания поради изтекла погасителна/, могат да се обжалват от длъжника или от третото задължено лице пред директора на компетентната териториална дирекция чрез публичния изпълнител, който ги е извършил, в 7-дневен срок от деня на съобщението. Според чл. 268 ал. 1 ДОПК, в посочените случаи / чл. 267, ал. 2, т. 2, 4, 5 и 6 /, актът на решаващия орган може да се обжалва пред административния съд по постоянния адрес или седалището на длъжника.

На основание чл. 168 т. 3 ДОПК публичното вземане се погасява по давност, като в посочения случай се "отписва" съобразно правилото на чл. 173 ДОПК и е приложим чл. 225 ал. 1 ДОПК, регламентиращ прекратяване на производството по принудително изпълнение на публичните вземания, с разпореждане на публичния изпълнител в нормативно уредените в посочения текст случаи, в т.ч. и тези по т. 7 - когато това е предвидено със закон. Общ принцип в прилагането на института на погасителната давност е, че с погасяването на едно вземане по давност не отпада дългът, а възможността за неговото принудително събиране. Предявяването на възражение за изтекла давност е право на длъжника, което той може да не упражни, а да изплати доброволно погасеното по давност задължение. В обратната хипотеза - при изтекла погасителна давност и след позоваване на този юридически факт, е налице основание за прекратяване на действията по принудителното изпълнение на публично вземане от страна на публичния изпълнител. От момента на настъпване на основанието за прекратяване на принудителното изпълнение същото става недопустимо и следва да бъде прекратено. Публичният изпълнител е длъжен да съобрази този факт при наведено възражение /давността не се прилага служебно/, а в случай, че не възприеме възражението за изтекла погасителна давност - решаващият орган по чл. 266 ал. 1 ДОПК, като инстанция по същество следва да констатира изтичането на давностния срок, респективно - настъпването на основанието за прекратяване на изпълнителното производство, при което да отмени евентуално извършените действия по принудителното изпълнение на такова вземане. Следователно, възраженията за недължимост на публично държавно вземане поради настъпване на някой от фактите от обхвата на чл. 168 ДОПК, в т.ч. и за погасяването му поради изтекла погасителна давност, следва да бъдат заявени пред публичния изпълнител. При евентуален отказ по искането за предприемане на действия по смисъла на чл. 225 ал. 1 вр. чл. 173 ДОПК, те могат да бъдат изтъкнати при защитата срещу действията на публичния изпълнител по принудителното изпълнение на погасено по давност вземане, а в случай, че незаконосъобразно не бъдат взети предвид и от решаващия орган по чл. 266 ал. 1 ДОПК - в производството пред административния съд, образувано при условията на чл. 268 ДОПК.