Определение № 10373 от 16.03.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 11144/2024
- Вид
- Определение № 10373
- Подписан
- 16.03.2026
- В сила
- 16.03.2026
- Състав
- ГЕОРГИ СТОЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 140, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 146 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 110 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 10373 гр. София, 16.03.2026 г.
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 24 СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ГЕОРГИ СТОЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ СТОЕВ Гражданско дело №
20241110111144 по описа за 2024 година
Производството е по реда на чл. 140 ГПК.
Производството е образувано по искова молба, подадена от М. И. С. срещу Е. А. К., с която е предявен отрицателен установителен иск с предмет отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, а именно сумата от 13 407 лева – главница, ведно със законната лихва от 26.10.2007 г. до окончателното плащане, както и сумата от 678,20 лева – съдебни разноски, за които суми е издаден изпълнителен лист от 31.01.2008 г. по ч.гр.д. № 23809/2007 г. по описа на СРС, 73 състав.
Ищецът твърди, че е налице влязла в сила заповед за изпълнение по ч.гр.д. № № 23809/2007 г. по описа на СРС, 73състав, въз основа на която е издаден и процесния изпълнителен лист. Било образувано изпълнително дело №№ 7/2011 г. по описа на ЧСИ В.
М., рег. № ....... Твърди се, че последното изпълнително действие било предприето на 10.06.2015 г. Заявява, че след това нямало валидни изпълнителни действия. Били подавани молби за проучване на имущество и за изпълнителни действия под условие, но тези молби не могли да прекъснат погасителната давност. Твърди се още, че таксите във връзка с молбите не били платени, поради което последните били нередовни. Твърди, че поради това делото се е перемирало на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК от 10.06.2017 г. ЧСИ М. обаче не била прекратила делото, а напротив – от 10.08.2023 г. до 12.12.2023 г. незаконосъобразно били удържани суми от наложен запор върху пенсията. Ищецът твърди, че всички действия, извършвани след 10.06.2017 г. били невалидни и не били прекъснали давността, изпълнителното производство вече било прекратено по силата на закона. Позовава се на ТР № 2 от 26.06.2015 г. по тълк. дело № 2/2013 г., съгласно което прекратяването настъпвало по силата на закона, а нова погасителна давност започвала да тече от датата, на която е поискано или е предприето последното валидно изпълнително действие. Заявява, че към датата на предявяване на настоящия иск вземанията били погасени по давност на основание чл. 110 и чл. 111, б. „в“ ЗЗД, като твърди, че за главницата давността е изтекла на 10.06.2020 г., а за лихвите – на 10.06.2018 г. Общият размер на дълга към 30.01.2024 г- възлизал на 41033.80 лева. Направено е искане за уважаване на исковата претенция и присъждане на 1 сторените по делото разноски.
Представя писмени доказателства, както следва: Изпълнителен лист от 31.01.2008 г. по ч.гр.д. № 23809/2007 г. по описа на СРС; Молба за образуване на ИД № 7/2011 г. по описа на ЧСИ В. М. и Удостоверение с изх. № ........../30.01.2024 г., издадено от същия.
В срока по чл. 131 ГПК ответникът е депозирал отговор на исковата молба, с който заявява, че оспорва исковата претенция като неоснователна. Твърди, че съгласно ТР №2 от 2023 г., от 04.07.2024 г. ОСГТК на ВКС приемало, че след като е предприето изпълнително действие, с което материалноправната норма на чл. 116, б. „в“ ЗЗД свързва последиците за давността, е осъществен нейният фактически състав и погасителната давност била прекъсната. От прекъсването започвала да тече нова давност. Твърди, че за давността и прекъсването й има значение искането на кредитора-взискател, чиято проекция дори да не се осъществи чрез изпълнително действие в рамките на искания изпълнителен способ, давността се прекъсвала, ако непредприемането му се отдава на причини, независещи от кредитора. Твърди, че искането му за прилагане на изпълнителен способ по вече перемирано дело, не е бездействие. Ответникът посочва, че когато молбата за изпълнителни действия е съединена с искането за налагане на запори и възбрани върху имуществени права, тогава молбата била редовна и прекъсвала давността. Твърди още, че понеже изпълнителното дело е образувано преди 2015 г., с оглед ТВ 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, давност за вземанията по него не е текла. Ответникът заявява, че поради всичко това следвало да се приеме, че депозираните от взискателя молби, с които той е искал да се предприемат действия по изпълнителното дело, вкл. и молбите след настъпване на перемпцията на първото изпълнително дело, неизтеклата дотогава петгодишна давност била прекъсната валидно. В тази връзка вземанията, посочени в исковата молба, не били погасени по давност. Моли исковете да бъдат отхвърлени. Претендира разноски.
Съдът счита, че следва да съобщи проекта на доклада по делото на страните по реда на чл. 140, ал. 3 от ГПК:
ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТОДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:
1.Предмет на делото е отричаното от ищеца право на принудително изпълнение на процесните притезания на взискателя, обективирани в изпълнителен лист от 31.01.2008 г. по ч.гр.д. № 23809/2007 г. по описа на СРС, 73 състав. Правната квалификация на предявения иск е по чл. 439 ГПК.
В тежест на ищеца е да установи в условията на пълно и главно доказване обстоятелството, че ответникът е материално легитимиран като кредитор на притезанията, обективирани в изпълнителен лист от 31.01.2008 г. по ч.гр.д. № 23809/2007 г. по описа на СРС, 73 състав.
В тежест на ответника е да установи пълно и главно съществуването на правото на принудително изпълнение на отричаните от ищеца притезания, включително извършването на действия водещи до спиране или прекъсване на течащата срещу вземанията погасителна давност по смисъла на ЗЗД.
2
2. ОТДЕЛЯ ЗА БЕЗСПОРНО И НЕНУЖДАЕЩО СЕ ОТ ДОКАЗВАНЕ, че е издаден изпълнителен лист от 31.01.2008 г. по ч.гр.д. № 23809/2007 г. по описа на СРС, 73 състав, по който ищецът е бил длъжен да заплати сумата от 13 407 лева – главница, ведно със законната лихва от 26.10.2007 г. до окончателното плащане, както и сумата от 678,20 лева – съдебни разноски.
3. По доказателствените искания:
Съдът намира, че следва да допусне представените към исковата молба и отговора на исковата молба писмени доказателства, тъй като са допустими, относими и необходими за разрешаването на правния спор, а по тяхната доказателствена стойност ще се произнесе с крайния съдебен акт.
Съдът приканва страните към постигане на спогодба, като им разяснява, че ако използват способите за медиация по Закона за медиацията ще направят по-малко разноски по производството, като ще уредят по-бързо правния спор, предмет на настоящото съдебно производство. До спогодба може да се достигне и по време на процеса, като съдът може да я одобри ако не противоречи на закона или добрите нрави, като с определение прекрати съдебното производство.
По изложените съображения и на основание чл. 140, ал. 1 от ГПК Софийски районен съд:
ОПРЕДЕЛИ:
НАСРОЧВА открито съдебно заседание по делото на 23.04.2026 г. от 10:10 ч., за която дата и час страните да бъдат призовани, като им указва,че най-късно до първото по делото заседание могат да вземат становище във връзка с дадените указания и доклада по делото, като предприемат съответните процесуални действия в тази връзка.
ПРИКАНВА СТРАНИТЕ към спогодба за уреждане окончателно на правния спор, предмет на делото.
ОБЯВЯВА на страните проектодоклад по делото, съобразно мотивната част на настоящото определение.
ДОПУСКА на основание чл. 140, ал. 1 ГПК приложените към исковата молба и отговора писмени доказателствени средства.
ДА СЕ ИЗИСКА препис от изпълнително дело №№ 7/2011 г. по описа на ЧСИ В. М., рег. № ......,
ПРЕПИС от отговора на ответника да се връчи на ищеца, който може да изрази становище и да ангажира доказателства във връзка с него най-късно в първото по делото съдебно заседание.
На основание чл. 146 вр. чл. 140, ал. 3 ГПК на страните да се връчи препис от настоящото определение за насрочване, ведно с проектодоклада по делото, като те могат да вземат становище по него и дадените със същия указания, най-късно в първото по делото 3 съдебно заседание.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕПИС от настоящото определение да се връчи на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4