Решение № 99 от 31.03.2023, Апелативен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 99 гр. Варна, 28.03.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, I СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и първи февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Магдалена Кр. Недева

Членове:

Диана Д. Митева

Даниела Д. Томова при участието на секретаря Ели К. Тодорова като разгледа докладваното от Даниела Д. Томова Въззивно търговско дело № 20223001000713 по описа за 2022 година

Производство по чл.258 и сл. ГПК, образувано по въззивна жалба вх.

№1351/11.03.2022г. по описа на ДОС, на ищеца Н. Е. К., ЕГН **********, с адрес в гр.

Добрич, подадена чрез пълномощници адвокат Н. Д., ШАК, и адвокат П С, САК, и въззивна жалба вх. №1299/09.03.2022г. по описа на ДОС на ответника „ДЖЕНЕРАЛИ ЗАСТРАХОВАНЕ” АД, ЕИК 030269049, със седалище гр. София, подадена чрез пълномощник юрисконсулт М. М., срещу решение №13/15.02.2022г. на Окръжен съд Добрич, постановено по т.д. №58/2021г. по описа на ДОС, поправено по реда на чл.247 ГПК с решение №86/21.09.2022г.

Предмет на обжалване с въззивната жалба на ищеца Н. К. е частта на първоинстанционното решение, с която са отхвърлени като неоснователни предявените от него осъдителни искове за дължими обезщетения за вредите, претърпени вследствие на ПТП, настъпило на 18.12.2020г. на път ІІ-97, на около 300м. от разклона за с.Богдан, по вина на водача на л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № ХХ ХХ ХХ ХХ З Ю К, обхванат от действието на валидна към момента на настъпване на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност”, сключена с „Дженерали застраховане” АД, за разликата над присъдените 49 000 лева до част от претендирания размер от 100 000 лева – за неимуществените вреди, съответно за разликата над присъдените 3 619,70 лева до претендирания размер от 5 171 лева – за имуществените вреди, ведно със законната лихва за забава по чл.429, ал.3 и чл.497, ал.1 1

КЗ, считано от 29.01.2021г., съответно от 19.02.2021г. до окончателното им плащане.

Предмет на обжалване с въззивната жалба на ответното дружество „Дженерали Застраховане” АД, гр. София, е решението на първоинстанционния съд в частта му, с която исковете са уважени в размери съответно 49 000 лева – дължимо обезщетение за неимуществените вреди, 3 619,70 л е в а – дължимо обезщетение за имуществените вреди, ведно със законната лихва върху главниците, считано от 19.02.2021г. до окончателното им плащане.

Основните оплаквания във въззивната жалба на ищеца Н. Е. К., ЕГН **********, са за неправилност на решението в обжалваните му части като се оспорва извода на първоинстанционния съд, че за възмездяване на причинените му неимуществени вреди справедливо се явява обезщетение в общ размер на 70 000 лева.

Като обосновава подробно аргументи за надлежно установените по делото увреждания, които е получил вследствие на процесния деликт по вид, обем и тежест, за приложимите критерии при определяне на дължимото обезщетение, съответно за недоказаност и неоснователност на възражението на ответника за съпричиняване на вредите от пострадалия ищец, евентуално за неправилно определен процент на съпричиняване, ищецът – въззивник моли за отмяна на решението в обжалваните му части и уважаване на предявените осъдителни искове в размер на 100 000 лв. – досежно обезщетението за неимуществените вреди, и в цялост за сумата 5 171,00 лева - по отношение на имуществените вреди, ведно със законната лихва считано от 29.01.2021г. - датата на отправяне на претенция към застрахователя, до окончателното плащане. Претендира и присъждане на разноски за двете съдебни инстанции.

Въззиваемата по тази въззивна жалба страна „Дженерали застраховане” АД, по реда и в срока по чл.263, ал.1 от ГПК е подала отговор вх. №1889/07.04.2022г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба с искане да бъде оставена без уважение. Ответникът счита, че размера на претендираното обезщетение не съответства нито на реално претърпените от ищеца вреди, нито на принципа на справедливостта, залегнал в чл.52 от ЗЗД. Възразява и по отношение твърденията за липса на съпричиняване като счита, че дори процентът следва да бъде завишен от въззивната инстанция, нарочно искане за което ответникът изрично е формулирал в подадената от него въззивна жалба.

Във въззивната жалба на ответника „Дженерали застраховане” АД се прави оплакване за незаконосъобразност, неправилност и необоснованост на решението в обжалваните му части. Като се основава на събраните по делото писмени доказателства (в частност медицински документи) и приетите заключения по допуснатите съдебномедицинска и психологическа експертизи, ответникът – въззивник счита, че определения от съда общ размер на обезщетението за неимуществените вреди 2 от 70 000 лева е необосновано завишен, не отговаря на всички обективни критерии, които ППВС 4/68г. налага за постигане адекватност и справедливост, и не съответства нито на вида и обема на травмите, получени от ищеца в резултат на процесното ПТП, нито на механизма, по който същите са получени. Изразява и несъгласие с определената от съда квота на съпричиняване на вредоносния резултат от страна на ищеца - само 30%, като счита, че е силно занижена и неотговаряща на фактите по делото. Твърди се, че ищецът има изключителен принос за настъпване на увреждането, а това обосновава отхвърляне на исковете и/или значително завишаване на съпричиняването най-малко на 80%. Неправилно според ответника съдът не е отчел съизвършителството на ПТП от страна на водача на МПС, в което е пътувал ищеца – т.а. „Фиат Добло“, чийто застраховател е третото лице – помагач „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, като в мотивите на своето решение изобщо не е коментира това възражение на ответника. Подробно са обосновани оплаквания и досежно уважената акцесорна претенция като се твърди, че исковата молба е подадена дори преди изтичането на допустимия предвиден в закона (чл.496, ал.1 от КЗ) срок от три месеца, към който момент не е имало налични доказателства за установяване както на механизма на ПТП, съответно вината на застрахования в „Дженерали застраховане” АД водач на МПС, така и на механизма на получаване на травмите от ищеца, поради което ответното застрахователно дружество е било в обективна невъзможност да се произнесе по отправената претенция.

В подадения писмен отговор вх. №1913/08.04.2022г. въззиваемата по тази въззивна жалба страна Н. К., чрез си пълномощниците си адвокат Н. Д. и адвокат П. С оспорва въззивната жалба като неоснователна. Като обосновава подробно аргументи за установеност в конкретния случай на всички елементи на непозволеното увреждане и причинените му в резултат на това вреди, съответно, че дължимите му обезщетения следва да се присъдят дори в пълните претендирани размери, ищецът моли решението в обжалваната му от ответника част да бъде потвърдено от въззивния съд. По отношение оплакването за неправилно отчетен принос от страна на пострадалия се поддържа твърдението, заявеното и във въззивната жалба на самия ищец, че в процесния случай напълно липсва съпричиняване на вредоносния резултат от страна на Н. К. и настъпилото произшествие е изцяло вследствие противоправното поведение на застрахования при ответника водач З Ю К.

Подпомагащата ответника страна „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД е подала писмен отговор вх. №2068/15.04.2022г., в който обосновава становище за неоснователност на въззивните жалби на главните страни. Основавайки се на установената в хода на първоинстанционното производство фактическа обстановка, третото лице – помагач счита, че застрахования при него водач на т.а. „Фиат Добло” с рег. № ХХХХХХХХ И Й С не е извършил или допринесъл за деликта, пътното произшествие е настъпило изцяло по вина на застрахования при ответното дружество 3 водач на л.а. „Фолксваген Пасат” с peг. № ХХ ХХХХ ХХ, безспорно установено е и съпричиняването на уврежданията от страна на пострадалия ищец, поради обстоятелството, че като пътник не е бил с поставен обезопасителен колан и поради това тялото му се е движило напълно свободно в автомобила при неговото преобръщане, сблъсквайки се многократно с тъпи предмети от каросерията му, поради което правилно определеното от съда обезщетение е намалено на основание чл.51, ал.2 от ЗЗД. В условие на евентуалност, обусловено от евентуалното установяване от страна на въззивния съд на виновност и противоправност в деятелността на застрахования при „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД водач, подпомагащата страна счита, че съпричиняването от пострадалия ищец на причинените му вреди следва да бъде отчетено в размер на ½, вместо определените от първоинстанционния съд 30%, съответно следва да бъде намалено и дължимото му за тяхната обезвреда обезщетение като се съобразят и критериите за справедливост.

В проведеното открито съдебно заседание главните страни не са взели участие.

С молби, подадени преди съдебното заседание от техните пълномощници, е заявено, че подадените въззивни жалби и отговори по тях се поддържат на изложените в тях основания. Поддържат се и исканията за присъждане на разноски като са приложени и списъци по чл.80 ГПК.

Подпомагащата страна „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД, представлявана по пълномощие от адвокат П. П., обосновава становище за неоснователност на въззивната жалба на ищеца Н. К.. Моли за цялостно отхвърляне на предявения иск, а в условие на евентуалност – и на двете въззивни жалби като бъде потвърден извода на първоинстанционния съд в мотивната част на решението относно липсата на отговорност и вина у водача, застрахован при „ДЗИ - Общо застраховане” ЕАД.

Представя справка за сторени разноски за въззивното производство с доказателства за плащане на адвокатски хонорар като не прави нарочно искане за тяхното присъждане, съобразявайки изричните постановки в тази връзка на дакона и установената съдебна практика.

За да се произнесе по същество на предявената въззивна жалба, съдът взе предвид следното от фактическа и правна страна:

Предмет на предявения иск е претендираното пряко право на ищеца Н. Е. К., ЕГН **********, от град Добрич, като трето увредено лице да получи пряко от застрахователя – ответника „Дженерали застраховане” АД, ЕИК 030269049, седалище град София обезщетение за причинените му вреди вследствие на ПТП, настъпило на 18.12.2020г. на път л.а. „Фолксваген Пасат”, с рег. № ХХ ХХ ХХ ХХ, З Ю К, ЕГН **********, изразяващи се в изживени болки и страдания от причинените му телесни 4 увреждания и психични страдания от изживяното произшествие, както и понесени материални загуби – разходи за лечение и възстановяване.

Обезщетението за неимуществените вреди е претендирано в размер на 150 000 лева, а това за имуществените вреди - в общ размер на 5 171 лева, ведно със законната лихва за забава, считано от датата на уведомяването на застрахователя с искане за плащане на обезщетение - 29.01.2021г. до окончателното плащане.

Така предявените искове намират своето правно основание в чл.432, ал.1 от Кодекса за застраховането (КЗ), във вр. с чл.45 и чл.52 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), съответно в чл.429, ал.2, т.2 от КЗ, във вр. с чл.86, ал.1 и чл.84, ал.3 ЗЗД.

Наред с това и на самостоятелно основание се претендира осъждане на ответния застраховател да заплати обезщетение за собствената си забава в размер на законната лихва върху обща главница (формирана от дължимото обезщетение за вредите и лихвите за забава, за които е отговорен застрахованият деликвент), считано от 02.02.2021г. (дата на постановения отказ за плащане на застрахователно обезщетение) до окончателното погасяване на вземанията, която самостоятелна претенция ищецът основава на нормата на чл.497, ал.1, т.1 от КЗ.

Главният иск за дължимото обезщетение за претърпените имуществени вреди е бил приет за основателен и доказан в пълния му предявен размер, но е уважен частично (за сумата 3 619,70 лв.) с оглед приетото от първоинстанционния съд за частично основателно възражение на ответното застрахователно дружество за съпричиняване на вредите от страна на пострадалия, поради това, че е бил без поставен обезопасителен колан, отчитайки същото в размер на 30%. Искът за обезщетяване на неимуществените вреди е приет за основателен до размера от 70 000 лева, като след прилагане на процента за съпричиняване е уважен за сумата от 49 000 лева.