Решение № 11 от 20.01.2026, Окръжен съд - Плевен

РЕШЕНИЕ

№ 11 гр. Плевен, 20.01.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛЕВЕН, ІІІ ВЪЗ. ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на деветнадесети януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ЕКАТЕРИНА Т. ГЕОРГИЕВАПАНОВА

Членове:

МЕТОДИ Н. ЗДРАВКОВ

ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА като разгледа докладваното от ЖАНЕТА Д. ГЕОРГИЕВА Въззивно гражданско дело № 20264400500002 по описа за 2026 година Производство по чл. 435 ал. 1 от ГПК.

Плевенският окръжен съд е сезиран с жалба от взискателя В. Н. Р. против действията на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по изпълнително дело № 947/2025 г. по описа на ЧСИ, изразяващи се в отказ да възстанови недължимо задържана сума и непроизнасяне по молба на взискателя от 23.10.2025 г. за прекратяване на изпълнителното дело.

В жалбата се твърди, че жалбоподателят в качеството на взискател е внесъл по сметка на ЧСИ сумата от 2 544 лв. авансово за разноски по изпълнителното дело, част от която сума в размер на 2 400 лв. представлява такса по т. 31 б. „б“ от ТТРЗЧСИ за осигуряване на достъп, но счита, че тази такса е начислена и събрана авансово без законово основание, тъй като по делото не е извършвано реално действие по осигуряване на достъп и липсва съставен протокол, удостоверяващ извършвано такова действие. Твърди, че сумата има за цел да осигури издръжка на малолетно дете, чиито интереси законът поставя на първо място. Иска се от окръжния съд да отмени обжалваното действие на ЧСИ, изразяващо се в бездействие, да задължи ЧСИ да възстанови сумата от 2 400 лв. на жалбоподателя по посочена банкова 1 сметка, да прекрати изпълнителното дело при условията на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК, да разпореди представяне на справка за постъпилите и изразходвани средства по изпълнителното дело, да присъди на въззивния жалбоподател направените по делото разноски. С жалбата се представят писмени доказателства.

По делото не е депозиран писмен отговор на жалбата по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК от длъжника в изпълнителното производство Б. К. Е..

От мотивите на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ с район на действие ОС – Плевен по реда на чл. 436 ал. 3 от ГПК се установява становището му за недопустимост и при условие на евентуалност за неоснователност на жалбата.

Посочва се, че изпълнителното дело е образувано въз основа на издаден изпълнителен лист /ИЛ/ за предаване на детето Е.В.Р. във връзка с предоставените на взискателя като баща по привременна мярка за упражняване родителски права и определяне на местоживеенето на детето при бащата. Посочва се, че след образуване на делото е изготвен протокол, в който са посочени дължимите такси и разноски по делото, взискателят е уведомен за тях със съобщение от 19.06.2025 г., платил ги е авансово и на 07.07.2025 г. е било насрочено принудителното действие по предаване на детето от майката длъжник на бащата - взискател. Посочва се, че взискателят е платил наред с останалите разноски и такива на основание т. 31 б. „б“ от ТТРЗЧСИ за осигуряване на достъп и се е съгласил със заплащането им предварително.

Посочва се, че поканата за доброволно изпълнение е връчвана на домашен адрес, чрез работодател и лично на длъжника на 10.07.2025 г., като в същата освен датата 07.07.2025 г. са посочени и други алтернативни дати, но на посочената – 07.07.2025 г. ЧСИ е посетил адреса, търсил е съдействие от органите на МВР във връзка с установяване местонахождението на майката и детето, а действията по предаване са отложени за 11.07.2025 г.. Посочва, че тъй като с определение на съда привременните мерки са изменени, а в последствие е издадена на 10.07.2025 г. и заповед за незабавна защита в полза на майката и детето против бащата - взискател, принудителното изпълнение на действията по предаване на детето са отложени. Счита, че производството по изпълнителното дело не е прекратено, по изпълнителното дело са предприети действия по предаване на детето и е съставен протокол от 07.07.2025 г. във връзка с тях, а обективната невъзможност да бъдат 2 изпълнени не води до извод, че не са извършвани и се дължи връщане на авансово внесената такса. Поддържа, че не са налице предпоставките на чл.

433 ал. 1 т. 1- 3 от ГПК за разглеждане на жалбата по същество.

Плевенският окръжен съд като прецени изложените в жалбата оплаквания и приложените към изпълнителното дело доказателства, приема за установено следното:

Установява се от представеното по настоящото дело в препис изпълнително дело № 947/2025 г. по описа на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ, с район на действие ПлОС, че същото е образувано на 16.06.2025 г. по молба на взискателя В. Н. Р. против Б. К. Е. въз основа на изпълнителен лист от 13.06.2025 г., издаден по гр.д. № 65753/2024 г. по описа на СРС, с който са предоставени привременно родителските права по отношение на детето Е.В.Р., на 4 г. на бащата В. Н. Р. и местоживеенето на детето е определено при него, а майката Б. К. Е. е задължена да предаде детето на бащата.

Установява се, че на 25.06.2025 г. е издадена фактура от ЧСИ за разноски, платени от взискателя по банков път в общ размер от 2 544 лв. с ДДС, от които 2 000 лв. или 2400 лв. с ДДС, съставляващи допълнителни разноски – осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения по т. т.31 б. „б“ от ТТРЗЧСИ, след като на 24.06.2025 г. по делото е постъпила от страна на взискателя сумата от 2 544 лв. с основание изпълнителното дело.

Установява се, че с поканата за доброволно изпълнение майката на детето е поканена да предаде доброволно детето на 07.07.2025 г., а при обективна невъзможност да изпълни на следните дати - 14.07.2025 г. и 21.07.2025 г..

Установява се, че на 07.07.2025 г. от ЧСИ е съставен протокол за предаване на дете, в който е посочено, че детето и майката не са открити на адреса им в с. ***, взискателят е дал информация за местонахождението им в гр. Н., а със съобщение от 08.07.2025 г. ЧСИ е уведомил взискателя, че при липса на доброволно изпълнение принудителното изпълнение ще се осъществи на 28.07.2025 г. със съдействието на органите на МВР.

Установява се, че на 11.07.2025 г. по делото е постъпила от ЧСИ Т. К., рег. № *** при КЧСИ и район на действие ПлОС заповед за незабавна защита № 72/10.07.2025 г., издадена по гр.д. № 4299/2025 г. на ПлРС, с която на 3 бащата е забранено по реда на ЗЗДН да се въздържа от домашно насилие по отношение на майката и детето Е., както и да ги приближава на по-малко от 150 м., като със същата е определено местоживеене на детето при майката и ЧСИ Ц.Н. е уведомен, че не следва да осъществява възложените му изпълнителни действия по принудително отнемане на детето и неговото предаване на бащата.

Установява се, че с разпореждане от 11.07.2025 г. ЧСИ е отложил насроченото принудително отнемане на детето за същата дата и няма данни същото да е извършено.

Установява се, че на 23.10.2025 г. по изпълнителното дело е постъпила молба от взискателя с искане за прекратяване на изпълнителното дело и връщане на сумата от 2 400 лв., внесена авансово, тъй като с оглед фактическата обстановка по делото не се е наложило на ЧСИ да извърши действията, за които е внесена сумата. Посочена е банкова сметка за връщане на сумата. В петитума на молбата като основание за прекратяване на изпълнителното дело е посочена разпоредбата на чл. 433 ал. 1 т. 8 от ГПК.

Към молбата са приложени доказателства за внасяне на сумата и съобщението на ЧСИ от 19.06.2025 г., на основание на което същата е внесена по сметка на ЧСИ.

Установява се, че с разпореждане от 30.10.2025 г. по изпълнителното дело ЧСИ Ц.Н. е отказал да върне платената от взискателя такса поради липса на законово основание за това.

Съгласно разпоредбата на чл. 435 ал. 1 от ГПК взискателят може може да обжалва: 1. отказа на съдебния изпълнител да образува изпълнително дело или да извърши исканото изпълнително действие; 2. отказа на съдебния изпълнител да извърши нова оценка по реда на чл. 468, ал. 4 и чл. 485; 3. спирането, прекратяването и приключването на принудителното изпълнение.

При съобразяване на гореизложеното и данните по изпълнителното дело, въззивният съд приема, че жалбата на взискателя от 05.11.2025 г. срещу отказа на ЧСИ да му върне внесената авансово сума от 2 000 лв. или 2400 лв. с ДДС за осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения по т. 31 б. „б“ от ТТРЗЧСИ се явява депозирана в срока по чл. 436 ал. 1 от ГПК, но недопустима с оглед разпоредбата на чл. 435 ал. 1 от ГПК и следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по делото следва да бъде 4 прекратено в тази му част. Обжалваното в настоящото производство действие, съставляващо отказ на ЧСИ да върне доброволно авансово внесени суми за неизвършени действия по изпълнителното дело не по вина на взискателя не е сред изрично посочените в закона действия, които могат да бъдат атакувани от взискателя пред окръжния съд с искане за извършване на контрол за законосъобразност, поради което и настоящият съд не може да се произнесе по основателността жалбата като задължи ЧСИ да възстанови претендираната от взискателя сума. Въззивният съд приема, че взискателят разполага с друга правна възможност да защити правата си по отношение на тази парична сума, а именно предявяване на иск с правно основание чл. 55 от ЗЗД за неоснователно обогатяване, като съобрази, че е налице и установена практика на ВКС в тази насока, а именно определение № 48/23.01.2018 г. по гр.д. № 3034/2017 г., 3 г.о. на ВКС.

При липса на изричен отказ на ЧСИ да прекрати изпълнителното производство по молбата на взискателя въззивният съд приема, че липсва предмет на въззивен контрол по смисъла на чл. 435 ал. 1 т. 3 от ГПК. Съдът приема, че жалбата, в частта, в която се иска задължаване на ЧСИ да се произнесе по молбата на взискателя от 23.10.2025 г. в останалата й част, в която е поискано прекратяване на изпънителното производство съставлява искане по реда на чл. 250 от ГПК, поради което следва да задължи ЧСИ да се произнесе по тази молба с изрично постановление.

Водим от горното, Плевенският окръжен съд

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ като НЕДОПУСТИМА въззивната жалба вх. № 114557/05.11.2025 г. на взискателя В. Н. Р., ЕГН ********** от гр.

София против действията на ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ с район на действие ПлОС по изпълнително дело № 947/2025 г. по описа на ЧСИ, отразени в разпореждане от 30.10.2025 г., изразяващи се в отказ да възстанови внесена от взискателя сума в размер на 2400 лв. с ДДС за осигуряване на достъп, отваряне и затваряне на помещения по т. 31 б. „б“ от ТТРЗЧС и ПРЕКРАТЯВА производството по делото по тази въззивна жалба.

ЗАДЪЛЖАВА ЧСИ Ц.Н., рег. № *** при КЧСИ с район на действие ПлОС незабавно след връчване на препис от настоящия съдебен акт да се 5 произнесе по реда на чл. 250 от ГПК по искането в молбата на взискателя В.

Н. Р., ЕГН ********** от гр. София, депозирана на 23.10.2025 г. за прекратяване на изпълнителното дело № 947/2025 г. по описа на ЧСИ .

РЕШЕНИЕТО в частта относно оставяне на въззивната жалба без разглеждане и прекратяване на производството по делото има характер на определение и подлежи на обжалване пред ВтАС в 1 – седмичен срок от съобщаването му на страните, с частна жалба. В останалата му част решението не подлежи на обжалване като непреграждащо.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6