Решение № 12 от 12.01.2024, Апелативен съд - Пловдив

решение

№ 12 гр. Пловдив, 12.01.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на първи декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Нестор Сп. Спасов

Членове:

Емилия Ат. Брусева

Меденка М. Недкова при участието на секретаря Красимира Хр. Н. Кутрянска като разгледа докладваното от Нестор Сп. Спасов Въззивно търговско дело № 20235001000578 по описа за 2023 година

Производство по чл. 258 и сл. ГПК.

Повод за образуването му са две на брой въззивни жалби.

Едната е подадена от "З.а.****" АД, ЕИК** гр. С, ж.к. "Д.", бул."Д.

Г.М.Д." №* и е насочена против постановеното по т. дело № 23/2022 г. по описа на Хасковския ОС, решение № 22 от 05.02.2023 г. в частта, с която "З.а.****" АД, ЕИК**, гр. С. е осъдено да заплати на:

-

К. А. Ш., ЕГН **********, с. Б.Б., община М.б., Х. област сумата о т 40 000 лв. ведно със законната лихва, считано от 07.10.2021 год. до окончателното изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за неимуществени вреди и сумата от 1 514, 62 лв. ведно със законната лихва от 07.10.2021 г. до окончателното изплащане, представляваща застрахователно обезщетение за имуществени вреди, всички те следствие от ПТП, настъпило на 29.07.2021 г., по вина на Х.С. Ш., като водач на лек автомобил марка „Д.“, модел „М.“, рег. №***, застраховано по договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на 1 покритие от 21.09.2020 год. до 21.09.2021 г.,

Адвокатско дружество „Г. и М.“, БУЛСТАТ ***, гр. С., бул. „М.“ №*, вх.*, ет.*, ап.* сумата от 5 161, 75 лв. адвокатско възнаграждение за осъществено на основание чл.38 от ЗА процесуално представителство пред ХОС на К.

А. Ш., ЕГН ********** и в полза на бюджета на Съдебната власт, по сметка на Окръжен съд - Хасково сумата в размер на 1 660, 58 за ДТ и сумата от 402, 94 лв. възнаграждения за вещи лица, съразмерно на уважената част от исковете.

В жалбата са изложени съображения за неправилност и незаконосъобразност на решението, поискана е отмяната му и постановяване на друго отхвърлящо исковете в пълния размер.

Другата жалба е насрещна и е подадена от К. А. Ш., ЕГН **********, с.Б.Б., Община М.б. против постановеното по т. дело № 23/2022 г. по описа на Хасковския ОС решение № 22 от 05.02.2023 г. в частта, с която е отхвърлен искът й за осъждането на "З.а.****" АД, ЕИК** гр. С., ж.к. „Д.“, бул.

„Д.Г.М.Д.“№* да й заплати сумата от 10 000 лв. равняваща се на разликата между претендираните от нея 50 000 лв. и присъдените й с решението на ХОС 40 000 лв. за обезщетяване на претърпените неимуществени вреди от ПТП, настъпило на 29.07.2021 г., по вина на Х.С. Ш., като водач на лек автомобил марка „Д.“, модел „М.“, рег. №***, застраховано по договор „Гражданска отговорност на автомобилистите“, обективиран в застрахователна полица № ***, със срок на покритие от 21.09.2020 год. до 21.09.2021 г. и К. А. Ш. е осъдена да заплати на застрахователното дружество сумата от 77, 65 лв. деловодни разноски по съразмерност и сумата от 124, 24 лв. възнаграждение за юрисконсулт по съразмерност.

В жалбата се излагат доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението в тази му част, иска се отмяната й и постановяване на друго уважаващо иска и за този размер

Всяка от страните намира жалбата на другата за неоснователна.

ЗД „Б.“ АД, гр.С. в качеството си на трето лице помагач на страната на ответното застрахователно дружество намира жалбата на подпомаганата страна за неоснователна.

Съдът след като се запозна са акта предмет на обжалване и събраните доказателства намери за установено следното:

2

На 04.03.2022 г. в ХОС е постъпила изходяща от К. А. Ш., ЕГН **********, с. Б.Б., Община М.б. искова молба против "З.а.****" АД, ЕИК** гр. С..

В обстоятелствената част на същата се говори за това, че на 29.07.2021 г. в 21, 55 ч. на път между третокласни пътища ** и ** на около 2, 8 км. след изхода на с. В. в посока с. С. настъпило пътно транспортно произшествие.

Същото било причинено виновно от Х. Ш., който управлявал лек автомобил „Д. М.“, рег. №*** с несъобразена скорост и поради това и недостатъчно упражнено внимание се блъснал в задната част на аварирал и спрял частично на пътното платно лек автомобил „О.К.“, рег. № ***.

В управлявания от Ш. автомобил на предната дясна седалка се возила ищцата. Същата непосредствено след инцидента била откарана в МБАР Хасково със силни болки и ограничени движения в областта на дясната раменна става. След извърен преглед и направени образни изследвания се установило, че тя има счупване на горния край на дясна раменна кост, оток, болка и силно ограничени активни движения в областта на дясната раменна става. Била незабавно хоспитализирана, като още на 30.07.2021 г. била подложена на оперативна интервенция при поставена пълна интубационна упойка за извършване на открито наместване на фрактурата с поставяне на метален имплант и вътрешна фиксация на счупените кости. Раната била зашита, а ръката в областта на рамото - обездвижена с поставена митела /фиксатор за ръка/, за период от 25 дни.

Изписването от болницата станало на 03.08.2021 г. и лечението й продължило в домашни условия. Първият месец след катастрофата тя била трудно подвижна, изпитвала много силни болки в ръката. Това наложило да приема постоянно обезболяващи, седативи, а и да ангажира близките си за задоволяване на ежедневните й битови нужди и хигиена.

Твърди се, че пълно възстановяване от травмата въобще не е настъпило и че към момента на предявяване на иска ищцата изпитва болки и скованост в областта на дясната ръка, рамото и има ограничени движения на този крайник. Това й състояние допринесло и за промяна на психиката й изразяваща се в понижено настроение, потиснатост, връщане към момента на катастрофата, нарушения в съня и т.н.

Сочи сеи че във връзка лечението тя извършила парични разходи в 3 размер на 1 514, 62 лв. за закупуване на метални импланти, заключваща плака и медикаменти.

Това и обстоятелството, че ще се наложи и последваща операция за премахване на имплантите навеждат ищцата до извод, че следва да бъде обезщетена за причинените й неимуществени и имуществени вреди от виновния водач.

В тази връзка се споменава, че към момента на настъпване на ПТП-то за управляванато от него МПС имало сключена застраховка по риска „Гражданска отговорност на автомобилистите“ с ответното дружество, което водело до извод, че същото следва да заплати дължимите от водача обезщетения.

По тази причина ищцата отправила искане за изплащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди до ответника на 07.10.2021 г., но с писмо от 20.10.2021 г. им било отказано плащане на такива.

В тази връзка е посочено, че за ищцата е налице интерес да претендира дължимите й се обезщетения по съдебен път. Отправено е искане за осъждане на ответника да й заплати сумата от 26 000 лв. като част от дължимото й се според нея обезщетение за неимуществени вреди от 40 000 лв. и сумата от 1514, 62 лв. за обезщетяване на претъпените имуществени вред ведно със законната лихва от 07.10.2021 г.

Ответникът с отговора не оспорва, че МПС-то, в което е пътувала ищцата е застрахована при него, но изразява становище за недопустимост, респ. неоснователност и недоказаност на исковете.

Недопустимостта се извежда от това, че в предявената от ищцата до ответника застрахователна претенция липсвало банкова сметка, което правело същата не надлежна и невалидна.

По същество е оспорен описания в исковата молба механизъм на произшествието като са изложени доводи, че причина за настъпването му е поведението на водача на авариралия и спрял на платното автомобил, а не този, в който се е возела ищцата. Наред с това се говори за липса на причинна връзка между поведението на водача на лек автомобил марка „Д.“, модел „М.“ и получените от ищцата увреждания.

Прави се също възражение, че размерът на претендираното обезщетение за неимуществени вреди не е съобразен с принципа за справедливост, който е 4 водещ според чл. 52 от ЗЗД при определянето му. В подкрепа на това се сочи, че част от уврежданията, които се иска да бъдат обезщетени не са в пряка причинна връзка с инцидента, а са обусловени от заболяване на ищцата, от което тя е страдала още преди катастрофата-диабет, а и от по- напредналата й възраст. Оспорени са и направените в ИМ твърдени за дълъг възстановителен период и за трудна подвижност. В подкрепа на последното оспорване е споменато, че ням как травмата на рамото да е пречка за придвижването на ищцата.

По отношение на твърденията за извърШ.и парични разходи във връзка с лечението на получените травми е възразено, че липсват доказателства за такава връзка.

Направено е и възражение, че ищцата с поведението си е допринесла за настъпване на вредоносния резултат поради пътуването без поставен обезопасителен колан или с неправилно поставен такъв.

Изразено е становище, че липсата на задължение за плащане на обезщетения за имуществени и неимуществени вреди прави неоснователна и претенцията за начисляване на законна лихва. Наред с това във връзка със същата е споменато, че липсват доказателства за началния момент, от който тя следва да се плаща, а и за приложимост на чл. 380, ал. 3 от КЗ с оглед на това, че във застрахователната претенция не е посочена банкова сметка.

С отговора на ИМ е отправено искане за привличането на застрахователя на авариралия автомобил /ЗД „Б.“ АД, гр.С./ като трето лице помагач на страната на ответника.

Страните са подали ДИМ и отговор към същата, но в тях се преповтарят първоначално направените твърдения и се взема становище по доводите на другата страна.

Искането за привличане на трето лице помагач е било уважено, като същото е взело становище. В него са оспорени твърденията, че вина за настъпване на ПТП-то има водачът на авариралия автомобил застрахован при него, като е споменато, че ищцата е пътувала без предпазен колан и е допринесла за получаване на твърдените увреждания.

Така след събиране на поисканите и относими по спора доказателства се е стигнало до постановяване на решението предмет на обжалване, като преди това с протоколно определение от 30.01.2023 г. е допуснато увеличение 5 на иска за неимуществени вреди на 50 000 лв.

В решението след анализ на събрания по делото доказателствен материал е прието, че предпоставките за ангажиране отговорността на застрахователя за репариране на причинените на ищцата неимуществени вреди с оглед разпоредбите на чл. 432 от КЗ са налице.Формиран е извод за липса на съпричиняване.

Заявено е, че при определяне на дължимото обезщетение съобразно изискванията на чл. 52 от ЗЗД следва да се вземат предвид вида и степента на увреждането, възрастта на пострадалия, трайността на вредните последици и начина на понасяне на същите. В тази връзка съдът изхождайки от характера на травмата, извърШ.ата оперативна интервенция, трайните белези от същата, трайните последици за здравето на ищцата, несигурната прогноза за пълно възстановяване, болките, страданията и острата стресова реакция е присъдил обезщетение от 40 000 лв., а искът за неимуществени вреди за разликата до претендираните 50 000 лв. е бил отхвърлен.

Претенцията за имуществени вреди е била уважена изцяло с оглед на факта, че всички направени от ищцата разходи са в пряка връзка с полученото от инцидента увреждане.

Върху присъдените суми е начислена и законна лихва от датата на предявяване на претенцията пред застрахователя - 07.10.2021 г.

Недоволен от решението е останал ответникът и е подал жалбата до ПАС.

С нея решението в осъдителната му част се обжалва в цялост и се иска отмяната й и постановяване на друго отхвърлящо исковете, евентуално намаляващо присъдените обезщетения. В подкрепа на тези искания се говори за допуснати процесуални наруШ.ия изразяващи се в необсъждане на всички събрани по делото доказателства, което е довело до погрешни изводи относно механизма на ПТП и виновните за същото лица.

Изложени са също доводи за прекомерност и необоснованост на определеното от съда обезщетение за неимуществени вреди. В подкрепа на това са споменава за наруШ.ие на принципа залегнал в чл. 52 от ЗЗД при определянето му. Сочи се и че то не е съобразено с икономическата обстановка в страната, доходите на пострадалото лице, наличието на диабет, пенсионирането по болест, намалената работоспособност и факта, че ищцата 6 е прекъснала посещенията при физиотерапевт и рехабилитатор.