Определение № 392 от 22.07.2026, Апелативен съд - Велико Търново
- Съд
- Апелативен съд - Велико Търново
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 276/2026
- Вид
- Определение № 392
- Подписан
- 22.07.2026
- В сила
- 22.07.2026
- Състав
- ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА, ГАЛЯ МАРИНОВА, МАЯ НЕДКОВА
Цитирани разпоредби
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 278, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 392 гр. Велико Търново, 22.07.2026 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА
Членове:
ГАЛЯ МАРИНОВА
МАЯ НЕДКОВА като разгледа докладваното от ХРИСТИНА ДАСКАЛОВА Въззивно частно гражданско дело № 20264000500276 по описа за 2026 година
Производство по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.
С Определение № 223/20.03.2026 г. по в. гр. д. № 35/2026 г., поправено с Определение № 147/07.07.2026 г. (неправилно посочено като решение), Окръжен съд – Ловеч допълнил по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 64/26.01.2026 г., постановено по същото дело, в частта за разноските, като осъдил К. М. С. от гр. **** да заплати на П. М. Б. от гр. ****, направените разноски в размер на 150 евро, а за разликата до 250 евро отхвърлил молбата като неоснователна.
Частна жалба против определението в частта, с която молбата по чл. 248 от ГПК е била отхвърлена за разликата над 150 евро до 250 евро, е подадена от П. М. Б. чрез пълномощника адв. М. Т.. Счита съдебния акт в тази част за неправилен, необоснован и постановен в противоречие с материалния закон и с установената съдебна практика.
Съдът е намалил размера на адвокатското възнаграждение без да е бил сезиран с искане в тази насока. В писмено становище по молбата за изменение насрещната страна не е направила възражение за прекомерност. При липсата на такова възражение, съдът не разполага с възможност да се самосезира и да намали по свое усмотрение адвокатското възнаграждение. Отделно от това, възнаграждението на пълномощника е определено при условията на регистрация по ЗДДС и начисленият ДДС е част от дължимото възнаграждение. Неправилно и формално е позоваването на практиката на СЕС, без да бъде извършена съпоставка с конкретните факти по делото.
Определението ограничава правото на страната да получи пълно възстановяване на направените разноски и води до необосновано прехвърляне на разходите върху спечелилата страна. Моли съда да отмени определението в обжалваната част и вместо това да присъди пълния размер на направените в производството разноски в размер на 1
250 евро.
Не е постъпил отговор от ответника по частната жалба К. М. С..
Великотърновският апелативен съд, като взе предвид изложеното в частната жалба и доказателствата по делото, намира следното:
Частната жалба е основателна, а определението в обжалваната част – неправилно.
С Определение № 64/26.01.2026 г. по в. гр. д. № 35/2026 г. Ловешкият окръжен съд оставил без разглеждане като недопустима жалбата на К. М. С. по изп. дело № 38/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Троян и прекратил производството по делото.
В срока за обжалване на определението по делото постъпила молба от П. М. Б.
– ответник по частната жалба, с искане за допълване на определението чрез присъждане на разноските, направени за защита срещу жалбата, в размер на 250 евро.
С разпореждане от 09.02.2026 г. съдът разпоредил препис от молбата да се връчи на насрещната страна (жалбоподателката К. М. С.), с указания за представяне на писмен отговор в едноседмичен срок. Молбата е била връчена на пълномощника на жалбоподателката на 09.03.2026 г., но писмен отговор не е бил подаден.
С обжалваното в настоящото производство определение съдът уважил частично молбата и присъдил в полза на ответника по частната жалба възнаграждение в размер на 150 лв. Приел, че същото съответства на правната и фактическа сложност на спора и на обема на извършените от пълномощника действия. В останалата част отхвърлил искането като неоснователно.
Частната жалба против определението е подадена в срок, от легитимирана страна, допустима е за разглеждане и е основателна по съществото си.
В производството пред ЛОС ответникът по частната жалба П. М. Б. е представила писмен отговор (становище), в което е оспорила частната жалба на К. М.
С. по изп. дело № 38/2025 г. по описа на ДСИ при РС – Троян, като е направила искане за присъждане на направените разноски. Към становището е приложен списък по чл.
80 от ГПК, Договор за правна защита и съдействие от 15.01.2026 г. и пълномощно на адв. Т. от същата дата, както и фактура от 16.01.2026 г. за платено от П. М. Б. на адв.
М. Т. адвокатско възнаграждение в размер на 250 евро с ДДС. Предвид неоснователността на частната жалба, в полза на ответника се дължат направените в производството разноски съгласно чл. 78, ал. 3 от ГПК, при това в целия размер от 250 евро.
Съдът може да присъди по-нисък размер на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, само ако насрещната страна е направила мотивирано възражение (чл. 78, ал. 5 ГПК). В случая насрещната страна – жалбоподателката К. М.
С., не е направила възражение за прекомерност (не е подала отговор на молбата по чл.
2
248 от ГПК), поради което съдът не е имал основание да намали поради прекомерност претендираното от ответника по частната жалба адвокатско възнаграждение на осн. чл.
78, ал. 5 от ГПК.
С оглед на изложеното, обжалваното определение в частта, с която съдът е оставил без уважение искането по чл. 248 от ГПК за допълване на Определение № 64/26.01.2026 г. по в. гр. д. № 35/2026 г. в частта разноските за разликата над 150 евро до 250 евро, се явява неправилно, като постановено в противоречие с чл. 78, ал. 5 от ГПК, поради което следва да бъде отменено в същата част, вместо което, на осн. чл.
278, ал. 2 от ГПК, молбата следва да бъде уважена и в полза на ответника по частната жалба следва да бъде присъдено допълнително сумата от 100 евро разноски по делото.
Така мотивиран и на осн. чл. 278, ал. 2 във вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК, Великотърновският апелативен съд
ОПРЕДЕЛИ:
ОТМЕНЯ Определение № 223/20.03.2026 г. на Окръжен съд – Ловеч по в. гр. д.
№ 35/2026 г. по описа на същия съд, поправено с Определение № 147/07.07.2026 г., в частта, с която е оставена без уважение молбата на П. М. Б. от гр. **** по чл. 248 от ГПК за допълване на Определение № 64/26.01.2026 г по в. гр. д. № 35/2026 г., чрез присъждане на разноски за разликата над 150 евро до 250 евро платено адвокатско възнаграждение, вместо което ПОСТАНОВЯВА:
ДОПЪЛВА по реда на чл. 248 от ГПК Определение № 64/26.01.2026 г. на Окръжен съд – Ловеч по в. гр. д. № 35/2026 г. по описа на същия съд, като:
ОСЪЖДА К. М. С. от гр. ****, с ЕГН ********** да заплати на П. М. Б. от гр.
****, с ЕГН **********, допълнително 100 евро (сто евро) направени в производството по делото разноски за адвокатско възнаграждение.
Определението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3