Решение № 269 от 05.08.2024, Софийски окръжен съд
- Съд
- Софийски окръжен съд
- Дело
- Въззивно гражданско дело 613/2023
- Вид
- Решение № 269
- Подписан
- 05.08.2024
- Състав
- Евгения Тодорова Генева, Георги Стоянов Мулешков, Магдалена Димова Инджова
Цитирани разпоредби
- чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
- чл. 259, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 263, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 271, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 415 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 150 · Закон за енергетиката
- чл. 79, ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
РЕШЕНИЕ
№ 269 гр. С., 26.07.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ
СЪСТАВ, в публично заседание на шести декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Евгения Т. Генева
Членове:
Георги Ст. Мулешков
Магдалена Д. Инджова при участието на секретаря Цветанка П. Младенова Павлова като разгледа докладваното от Георги Ст. Мулешков Въззивно гражданско дело № 20231800500613 по описа за 2023 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. ГПК.
Ищецът „Т.С.“ ЕАД обжалва Решение № 96 / 15.06.2023 г. по гр. д. № 1201 / 2019 г. на Самоковския районен съд В ЧАСТТА, с която искът му с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия за имот с адрес гр. С., ж. к. „Я.“, бл. 40, вх. А, ап. 3 и с аб. № 028226, предявен срещу В. Й. З., е бил отхвърлен за разликата над 137,87 лв. до пълния предявен размер от 6326,58 лв., отнасяща се за периода от м. май 2011 г. до 30.06.2013 г.
Жалбоподателят развива доводи за неправилност на обжалвания акт.
С отговора по чл. 263, ал. 1 ГПК въззиваемата страна оспорва жалбата.
В хода на производството третото лице „Х.Р.“ ООД – помагач на ищеца, не взема становище.
Софийският окръжен съд намира следното:
Въззивната жалба е подадена в срока по чл. 259, ал. 1 ГПК и е допустима. С нея се обжалва валидно и допустимо в обжалваната част 1 решение на първоинстанционен съд.
В обжалваната част решението е правилно като краен резултат.
По делото се установява, че ответницата е придобила правото на собственост върху процесния топлоснабден имот на 25.04.2005 г. по силата на договор за покупко-продажба. Тя обаче не е получила владението, тъй като в имота са се намирали трети лица, заявяващи свои собственически права. В резултат на успешно проведен ревадникационен иск, заведен още през 2004 г. от Л.Х.П. – праводател на ответницата по прехвърлителната сделка от 2005 г., и на извършен въвод във владение от 17.06.2013 г. на П. като титуляр по издадения изпълнителен лист, ответницата е получила ключ от имота на 27.06.2013 г.
За периода м. май 2011 г. – м. февруари 2012 г. издадените от ищеца фактури са били на името на Л. М. П.. Това лице е различно от праводателката Л.Х.П. по прехвърлителната сделка от 2005 г. От своя страна Л. П. е придобила правото на собственост през 1998 г. От м. март 2012 г. насетне фактурите са били издавани на името на ищцата. Това е станало, след като ищецът служебно е променил титуляря на партидата за аб. № 028226.
По делото няма данни след м. април 2005 г. да е било подавано заявление за промяна на партидата. В този случай и съгласно чл. 61, ал. 3 от Общите условия от 2008 г. продавачът на топлинна енергия събира дължимите суми от предишния собственик или ползвател. На съда му е служебно известно, че аналогични разпоредби относно носителя на задълженията са се съдържали и предишните общи условия от 2002 г. и от 2005 г.
Следователно поради по силата на установената в предходен момент с топлопреносното дружество облигационна връзка и поради неизпълнение на задължението да направи искане за промяна на партидата, титуляр на задълженията за цена на топлинната ерергия за периода м. май 2011 г. – м. юни 2013 г. остава Л. М. П.. Вероятно това е Л. М. П., родена през 1946 г., която е била ответник по ревандикационния иск, заведен от Л.Х.П..
Ето защо и поради съвпадение в крайните изводи на двете съдебни инстанции решението на районния съд следва да бъде потвърдено в обжалваната част.
С отговора на въззиввата жалба и с писмената защита, представена в 2 открито съдебно заседание, въззиваемата страна претендира разноски.
Липсват обаче доказателства такива да са били сторени.
По изложените съображения и на основание чл. 271, ал. 1 ГПК Софийският окръжен съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 96 / 15.06.2023 г. по гр. д. № 1201 / 2019 г. на Самоковския районен съд В ЧАСТТА, с която искът на „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, с правно основание чл. 415 вр. чл. 422 ГПК вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ за цена на доставена топлинна енергия за имот с адрес гр. С., ж. к.
„Я.“, бл. 40, вх. А, ап. 3 и с аб. № 028226, предявен срещу В. Й. З. с ЕГН **********, е бил отхвърлен за разликата над 137,87 лв. до пълния предявен размер от 6326,58 лв., отнасяща се за периода от м. май 2011 г. до 30.06.2013 г.
В останалите части решението на районния съд не е било обжалвано и е влязло в сила.
Решението е постановено при участието на „Х.Р.” ООД с ЕИК ********* като трето лице – помагач на страната на ищеца „Т.С.“ ЕАД.
Решението може да бъде обжалвано пред Върховния касационен съд на Република България в едномесечен срок от връчването му на страните.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3