Решение № 262 от 13.05.2025, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 262 гр. София, 13.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в закрито заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Светлин Михайлов

Снежана Бакалова като разгледа докладваното от Светлин Михайлов Въззивно търговско дело № 20231001000663 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 247 от ГПК.

С решение № 2 от 08.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 663/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение № 260 243 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав, в частта, в която съдът е като неоснователни и недоказани предявените от „Форс комерс“ ЕООД обективно съединени в условията на евентуалност насрещни искове, а именно главен насрещен иск с правна квалификация чл. 145 от ЗЗД за осъждане на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати сумата от 128 050 лева, получена от наследодателя О. Д. Д. като управител въз основа на мандатно правоотношение и свързани с дейността на дружеството, но неотчетени и невъзстановени от същия, и евентуален насрещен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД получаване от наследодателя на ищеца на парична сума без основание в размер на 128 050 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното заплащане; както и в частта, в която съдът е осъдил е „Форс комерс“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК да заплати на адвокат Р. Ц. П., адвокатско възнаграждение над сумата в размер на 3 682.21 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати на „Форс комерс“ ЕООД сумата от 128 050 лв., представляваща вреда за дружеството от получена от наследодателя О. Д. Д. като управител въз основа на мандатно правоотношение и свързани с дейността на дружеството, но неотчетени и невъзстановени от същия суми, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба до 1 окончателното изплащане на задължението; потвърдил е решение № 260 243 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно; осъдил е Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати на „Форс комерс“ ЕООД сумата от 11 726.40 лв. представляваща размера на адвокатското възнаграждение съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 2 561 лв., представляваща размера на внесената държавна такса за настоящата инстанция, както и сумата от 3 000 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 5 137 лв., представляваща внесени държавни такси и сумата от 1 525 лв., представляваща разноски в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл.78 от ГПК; осъдил е „Форс комерс“ ЕООД да заплати на адвокат Р. Ц. П., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 38, ал.

1, т. 3 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4 445 лв.; отменил е определение № 261 259 от 22.06.23 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което съдът е оставил без уважение искането на „Форс комерс“ ЕООД за изменение на решение № 260 243 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав в частта за разноските, като незаконосъобразно.

С определение № 620 от 26.02.25 г., постановено по т. д. № 836/24 г. по описа на Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ търговско отделение съдът не е допуснал до касационен контрол посдтановеното въззивно решение.

Съдът след като се съобрази с доводите на страните и обсъди събраните по делото писмени и гласни доказателства, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Не се спори, а се установява и от справка в деловодната система, че с решение № 2 от 08.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 663/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав съдът е отменил решение № 260 243 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав, в частта, в която съдът е като неоснователни и недоказани предявените от „Форс комерс“ ЕООД обективно съединени в условията на евентуалност насрещни искове, а именно главен насрещен иск с правна квалификация чл. 145 от ЗЗД за осъждане на Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати сумата от 128 050 лева, получена от наследодателя О.

Д. Д. като управител въз основа на мандатно правоотношение и свързани с дейността на дружеството, но неотчетени и невъзстановени от същия, и евентуален насрещен иск за неоснователно обогатяване по чл. 55, ал.1, предл. 1 от ЗЗД - получаване от наследодателя на ищеца на парична сума без основание в размер на 128 050 лева, ведно със законната лихва за забава от датата на насрещната искова молба до окончателното заплащане; както и в частта, в която съдът е осъдил е „Форс комерс“ ЕООД, на основание чл. 78, ал. 1 и ал.3 от ГПК да заплати на адвокат Р. Ц. П., адвокатско възнаграждение над сумата в размер на 3 682.21 лв., като неправилно и незаконосъобразно и вместо него е постановил друго, с което е осъдил Д.

2

О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати на „Форс комерс“ ЕООД сумата от 128 050 лв., представляваща вреда за дружеството от получена от наследодателя О. Д. Д. като управител въз основа на мандатно правоотношение и свързани с дейността на дружеството, но неотчетени и невъзстановени от същия суми, ведно със законната лихва от датата на насрещната искова молба до окончателното изплащане на задължението; потвърдил е решение № 260 243 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав в останалата обжалвана част, като правилно и законосъобразно; осъдил е Д. О. Д., като наследник на О. Д. Д. да заплати на „Форс комерс“ ЕООД сумата от 11 726.40 лв. представляваща размера на адвокатското възнаграждение съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 2 561 лв., представляваща размера на внесената държавна такса за настоящата инстанция, както и сумата от 3 000 лв., представляваща възнаграждение за един адвокат, съобразно уважената част от исковете, както и сумата от 5 137 лв., представляваща внесени държавни такси и сумата от 1 525 лв., представляваща разноски в производството пред първоинстанционния съд, на основание чл.78 от ГПК; осъдил е „Форс комерс“ ЕООД да заплати на адвокат Р. Ц. П., на основание чл. 38, ал. 2 от ЗА, вр. чл. 38, ал. 1, т. 3 от ЗА, адвокатско възнаграждение в размер на сумата от 4 445 лв.; отменил е определение № 261 259 от 22.06.23 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, с което съдът е оставил без уважение искането на „Форс комерс“ ЕООД за изменение на решение № 260 243 от 17.02.2023 г., постановено по т. д. № 920/19 г. по описа на Софийски градски съд, Търговско отделение, 19 състав в частта за разноските, като незаконосъобразно.

Не се спори, а се установява и от доказателствата по делото, че в мотивите на постановеното решение настоящият състав е формирал воля по отношение на решението, което е обжалвано.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

След като обяви решението съдът по свой почин или по молба на страните може да поправи очевидните фактически грешки.

Постановеното по делото определение/решение се състои от две части - мотиви и диспозитив. Мотивите представляват формираната воля на съда, а диспозитива нейното външно изразяване.

Очевидна фактическа грешка по смисъла на чл. 247 ГПК е всяко несъответствие между действително формираната истинска воля на съда и нейното външно изразяване в писмения текст на решението.

В конкретния случай, е налице такова несъответствие между действително формираната истинска воля на съда по отношение на номера на атакуваното решение и нейното външно изразяване в диспозитива на акта.

В доктрината и в съдебната практика обективирана в определение № 1 346 от 30.05.2023 г., постановено по гр. д. № 3 926/22 г., по описа на Г.К., І Г.О. на ВКС, решение № 17 от 7.02.2014 г., постановено по гр. д. № 6 323/13 г., по описа на ВКС, I г.о., ГК и др. се приема, че очевидната фактическа грешка във въззивно решение, което решава правния спор 3 по гражданско/търговско дело, може да има за обект предметът на спора, включително страните, съдебният състав, описанието на гражданското дело и датите, на които е приключило последното открито съдебно заседание и е постановено решението. Това са параметрите от значение за силата на присъдено нещо, които решението е годно да породи и за индивидуализацията на гражданското дело и състава, който го е постановил.

Ето защо настоящият състав намира, че следва да се постанови допълнително решение, с което констатираната очевидна фактическа грешка да се поправи.

Водим от гореизложеното Софийски апелативен съд

РЕШИ:

ДОПУСКА поправка на очевидна фактическа грешка в диспозитива на в ъззивно решение № 2 от 08.01.2024 г., постановено по в. т. д. № 663/23 г. по описа на Софийски апелативен съд, Търговско отделение, 3 състав, както следва:

На стр.16, ред 27 и ред 2 отдолу нагоре, след израза „отменя решение“ да се чете “ № 260 090 от 17.02.2023 г.“.

Решението може да се обжалва в сроковете и по реда, по които подлежи на обжалване самото решение.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4