Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 211 от 04.08.2025, Апелативен съд - Велико Търново

Съд
Апелативен съд - Велико Търново
Дело
Въззивно гражданско дело 660/2024
Вид
Решение № 211
Подписан
04.08.2025
В сила
04.08.2025
Състав
ЯНКО ЯНЕВ, ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА, ИРЕНА КОЛЕВА

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 211 гр. Велико Търново, 04.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, ПЪРВИ ГРАЖДАНСКИ

И ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осми април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: ЯНКО ЯНЕВ

Членове:

ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА

ИРЕНА КОЛЕВА при участието на секретаря МИЛЕНА СТ. ГУШЕВА като разгледа докладваното от ДИМИТРИНКА ГАЙНОВА Въззивно гражданско дело № 20244000500660 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 258, ал. 1, предложение първо от ГПК - въззивно обжалване.

С Решение № 537/18.10.2024 год., постановено по гр. д. № 617/2023 г. по описа на Великотърновския окръжен съд е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2 да заплати на Е. Л. Б., ЕГН ********** от гр. **********, област Плевен, ул. „**********" № 5 сумата от 25 000 лв., представляваща обезщетение за причинени неимуществени и сумата от 500 лв. /петстотин лева/, представляващи обезщетение за причинени имуществени вреди, вследствие на образувано срещу него наказателно производство ДП № 18/2019 година по описа на ОСлО при ОП-Велико Търново /преписка ТОС №301/2019г. по описа на ТО Свищов при РП Велико Търново/, прекратено поради това, че извършеното деяние не е престъпление, ведно със законната лихва върху главницата от 14.04.2023 година до окончателното плащане, като е отхвърлен искът в останалата му част за разликата над 25 000 лв. до 50 000 лв., като неоснователен и недоказан. Със същото решение е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2 да заплати на Е. Л. Б., ЕГН ********** от гр. ********, област Плевен, ул. „**********" № 5 сумата от 10,00 лв. /десет лева/, представляваща направени по делото разноски за платена държавна такса за образуване на делото. Със същото решение на основание чл. 10 от ЗОДОВ е осъдена Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2 да 1 заплати на адвокат Р. Н. Р. от Адвокатска колегия - Плевен със съдебен адрес гр. ****, област Плевен, ул. „***********" № 3 сумата от 2368,00 лв. , представляваща адвокатско възнаграждение за оказана от нея на ищеца по делото Е. Л. Б. безплатна адвокатска помощ на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата, съразмерно с уважената част от иска.

Постъпила е въззивна жалба от Е. Л. Б., чрез адв. Р. Н. Р. против Решение № 537/18.10.2024 год., постановено по гр. д. № 617/2023 г. по описа на Великотърновския окръжен съд.

В същата се прави оплакване, че обжалваното решение в отхвърлителната му част е неправилно. Излага се, че първоинстанционният съд неправилно приложил разпоредбата на чл. 52 от ЗЗД, като присъденото обезщетение за неимуществени вреди било занижено с оглед принципа на справедливостта. Не е отчетено в пълна степен емоционалното състояние на ищеца по време на наказателното преследване, заеманата от него ръководна длъжност към момента на привличането му като обвиняем, както и ограниченото му право на свободно придвижване с оглед взетата мярка за неотклонение „подписка“.

Претендира се да се отмени съдебния акт в обжалваната му част и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в пълно предявения размер на претенциите за неимуществени вреди, ведно със законните последици.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул. „Витоша" № 2.

Постъпила е и въззивна жалба от Прокуратурата на Република България, гр. София, бул.

„Витоша" № 2 против Решение № 465/04.12.2023 год., постановено по гр. д. № 592/2023 г. по описа на Плевенски окръжен съд.

В същата се излага, че обжалваният съдебен акт е неправилен и необоснован. Оспорва се размерът на присъденото обезщетение; началният момент, от който ищецът търпи неимуществени вреди, присъденото адвокатско възнаграждение; издаденият амбулаторен лист *********** от 19.04.2023 г. Изложени са подробни аргументи в жалбата.

Направено е искане да се отмени обжалвания съдебен акт и да се постанови друг, с който да бъде присъдено обезщетение в по-нисък размер, съобразно гореизложените мотиви, съответно да бъде намалено и присъденото адвокатско възнаграждение на основание чл. 38, ал. 1 от Закона за адвокатурата.

В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК не е подаден отговор на въззивната жалба от Е. Л. Б..

Първоинстанционният съд е приел, че са налице предпоставките на чл. 2, ал. 1, т. 3 от Закона за отговорността на държавата и общините, като отчитайки продължителността на наказателното производство, поведението на пострадалия и съобразно уредените в чл. 52 от ЗЗД критерии за справедливост за заместващото обезщетение за причинени неимуществени вреди, е определил обезщетение в размер на 25 000 лв.

Съгласно чл. 269 от ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната му част, като по останалите въпроси е 2 ограничен от релевираните въззивни основания в жалбите.

Първоинстанционното решение е постановено от законен състав, в пределите на правораздавателната власт на съда, изготвено е в писмена форма, подписано е и е разбираемо. Следователно обжалвания съдебен акт не е нищожен по смисъла на чл. 270, ал.

1 и 2 от ГПК.

При извършената служебна проверка с оглед на всички процесуални нарушения, които водят до нищожност или недопустимост на обжалваното решение, съдът констатира, че същото е валидно и допустимо. Не е налице нито един от пороците, които обуславятнищожност или недопустимост на същото.

Апелативен съд - Велико Търново, след като разгледа жалбите, обсъди доводите на противните страни, прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, провери правилността на обжалваното решение, съобразно правомощията си, приема за установено следното от фактическа и правна страна, във връзка с наведените във въззивните жалби пороци на оспорения съдебен акт:

Пред първоинстанционният съд са предявени осъдителни искове за имуществени и неимуществени вреди с правно основание чл. 2, ал. 1, т. 3, предл. първо от ЗОДОВ.

Въззивният съд е обвързан само от наведените във въззивните жалби доводи за неправилност на първоинстанционното решение - арг. от чл. 269, изр. второ от ГПК, поради което следва да се произнесе само в пределите на наведените доводи във въззивните жалби, а служебно, само когато неправилно е приложена императивна материалноправна разпоредба.

Правото на увредения за обезвреждане на имуществени/неимуществените вреди, причинени му от орган на Прокуратурата на Република България, вследствие на повдигане на незаконно обвинение предпоставя да бъдат осъществени следните юридически факти: на ищеца да му е повдигнато обвинение от Прокуратурата на Република България за извършено от него престъпление; съдът да е оправдал подсъдимия с влязла в сила присъда, като в този случай повдигнатото му обвинение е незаконно; подсъдимият да е претърпял имуществени/неимуществени вреди и причинените имуществени/неимуществени вреди да са в причинно-следствена връзка между наказателното производство, по което е било повдигнато незаконното обвинение, и причиненият вредоносен резултат, т.е. те да са необходима, естествена, закономерна последица от повдигнатото незаконно обвинение.

Отговорността на прокуратурата за повдигане на незаконно обвинение е обективна, като тя не е предпоставена от виновното поведение на съответно длъжностно лице при прокуратурата - арг. чл. 4, предл. последно от ЗОДОВ.

Не е спорно по делото, че на 13.06.2019 г. е образувано досъдебно производство № 18/2019 г. по описа на Окръжен следствен отдел при Окръжна прокуратура Велико Търново за това, че на 28.04.2018г. в гр.Павликени, обл.В.Търново, в качеството си на полицейски орган-временно изпълняващ длъжността Началник на РУ-Павликени при ОД на МВРВ.Търново-спомогнал на лице, извършило престъпление-В. И. от гр.****** да избегне и да 3 бъде осуетено спрямо него наказателно преследване по чл.343 б ал.1 от НК, без да се е споразумял с И. преди извършване на престъплението-престъпление по чл.294 ал.4 пр.3 вр.чл.294 ал.1 НК. На 22.06.2022 г.с постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка на неотклонение „подписка“ ищецът Е. Л. Б. е привлечен като обвиняем за това, че на 28.04.2018 година около 19:00 часа на околовръстния път на гр. Бяла черква, община Павликени, в качеството си на орган на властта - ВПД Началник на РУ Павликени, осуетил наказателно преследване като дал устно разпореждане на подчинените му служители на РУ Павликени - А. Н. Н. на длъжност младши автоконтрольор и Н. Й. Й. на длъжност младши автоконтрольор, което същите възприели като пряка заповед с невъзможност да се противопоставят, а именно да не обработват възникнало на околовръстен път на гр. Бяла Черква, общ Павликени към 18:50 часа на същата дата ПТП с участието на Фолксваген Пасат с рег. № *********, управляван от В. С. И. от гр. ********* и да не изясняват обстоятелствата и причините за неговото настъпване, включително да не изпробват водача на автомобила за употреба на алкохол, нарушение на задълженията им по чл. 99 от Инструкция № 812з-749/20.10.2014. за реда и организацията за осъществяване на дейностите по контролна пътното движение, издадена от МВР, с цел да избави В. С. И. от наказание, което му се следва по закон за престъпление по чл. 343б, ал. 1 НК- спомогнал на лице извършило престъпление - В. С. И. от гр. ********* да избегне и бъде осуетено спрямо него наказателно преследване по чл. 343б, ал. 1 от НК без да се е споразумял с Иванов преди извършването на престъплението - престъпление по чл. 288, пр. 2 от НК.

На 13.07.2022 г. е проведен разпит на ищеца в качеството му на обвиняем по ДП № 18/2019г. по описа на ОСлО при ОП Велико Търново. Провеждани са редица следствени действия, като междувременно са издавани постановления за продължаване срока на разследване. С постановление от 02.12.2022 г. на прокурор при РП Свищов/явяваща се наблюдаваща прокуратура/ наказателното производство е спряно на основание 244, ал. 1, т.

3 от НПК. С определение № 20 от 17.02.2023 г. постановено по ЧНД № 78/2023 година по описа на Районен съд - Горна Оряховица, постановлението за спиране на наказателното производство е отменено, поради това, че не е налице посоченото основание за спиране и делото е върнато на прокурора за ново произнасяне по реда на глава осемнадесета от НПК.

С постановление от 07.04.2023 г. на прокурор при РП Велико Търново наказателното производство, образувано като ДП № 18/2019г. на ОСлО при ВТОП /преписка № ТСО 301/2019 на ВТРП/, е прекратено, а мярката за неотклонение , взета по отношение на Б. като обвиняем е отменена. Горепосоченото постановление е потвърдено от Окръжна прокуратура - Велико Търново. Видно от представеното и прието като доказателство по делото постановление от 11.12.2023 година на прокурор К. Л. - прокурор при Апелативна прокуратура Велико Търново, е потвърдено постановление от 23.05.2023 година на Окръжна прокуратура Велико Търново, с което е потвърдено постановление на Районна прокуратура Велико Търново за прекратяване на досъдебно производство № 18/2019 година по описа на ОСлО при ОП Велико Търново, преписка № ТОС-301/2019г. по описа на РП Велико Търново. При тези обстоятелства наказателното производство е продължило от датата на 4 образуването му 13.06.2019 г. до датата на прекратяването му през 2023 г. - близо четири години, а ищецът е имал качеството на обвиняем от датата на привличането му като такъв22.06.2022г. до датата на постановление за прекратяване - 07.04.2023 г.-за период от десет месеца. Наказателното производство, по което ищецът Е. Б. е бил привлечен като обвиняем в извършване на престъпление по чл. 288, пр. 2 от НК, е прекратено на основание чл. 243, ал. 1 т. 1 вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 от НПК - деянието не съставлява престъпление. В мотивите на постановлението прокурорът е приел, че няма осъществен и състав на престъпленията по чл.

294, ал. 4, пр. 3 вр. чл. 294, ал. 1 от НК, както и по чл. 387, ал.1 от НК.

По делото, като доказателство за причинените на ищеца неимуществени вреди е представено бракоразводно решение, влязло в сила на 04.06.2020 г., от което е видно, че бракът е прекратен, поради настъпило дълбоко и непоправимо разстройство.