Решение № 16497 от 21.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16497 гр. София, 21.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 34 СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: ......... при участието на секретаря ...... като разгледа докладваното от ......... Гражданско дело № 20261110106883 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба на Н. Д. С. срещу ....... Предявен е отрицателен установителен иск по чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за признаване за установено, че ищцата не дължи на ответника общо 3 733,01 евро, от които 2 413,89 евро главница, 753,82 евро надбавка/печалба на кредитора за обслужване на заема и 565,30 евро мораторна лихва. Сумите са от вземанията по изпълнителен лист от 22.08.2013 г., издаден въз основа на заповед за изпълнение от 01.02.2012 г. по ч. гр. д. № 58457/2011 г. на СРС, 123 състав, и се събират по изпълнително дело № ...... г. (№ .......) по описа на ЧСИ .......

Ищцата твърди, че след издаването на изпълнителния лист не са извършвани валидни изпълнителни действия в продължение на повече от пет години, поради което вземанията са погасени по давност. Поддържа, че изпълнителното производство е прекратено по право поради бездействие на взискателя за срок от две години по чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Според нея действията, извършени след настъпилата перемпция, са незаконосъобразни и не могат да породят давностен ефект. С допълнителното становище сочи още, че проучването на имущественото състояние, справките, изпращането на покани, запорните съобщения до лица, при които длъжникът няма секвестируемо имущество, както и насрочването на опис без реалното му извършване не са действия на принудително изпълнение. Моли искът да бъде уважен и претендира разноски, като по представения списък по чл. 80 ГПК сочи адвокатско възнаграждение от 250 евро.

Ответникът ...... оспорва иска изцяло като неоснователен. Не оспорва, че е взискател по процесното изпълнително дело, а твърди, че е универсален правоприемник на ...... на което вземането е било прехвърлено от първоначалния кредитор. Не оспорва изпълнителния титул и предмета на изпълнението. Оспорва единствено твърдяното погасяване по давност.

Поддържа, че по делото са постъпвали плащания в периода 28.11.2013 г. - 25.03.2016 г., 1 насрочвани са описи, налагани са запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение през 2017 г., 2021 г., 2023 г. и 2024 г., всяко от които е прекъснало давността. Счита, че перемпцията не заличава вече настъпилото прекъсване и не препятства ново прекъсване при предприемане на изпълнителен способ след нея. Позовава се и на спирането на давностните срокове по време на извънредното положение през 2020 г. Претендира юрисконсултско възнаграждение и прави възражение за прекомерност на разноските на ищцата.

Правната квалификация е чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.

Като безспорни и ненуждаещи се от доказване са отделени следните факти: въз основа на влязла в сила заповед за изпълнение е издаден изпълнителен лист от 22.08.2013 г.; по него е образувано изпълнително дело № ...... г. при ЧСИ ........; ищцата има качеството на длъжник, а ответникът - на взискател. От становищата на страните следва, че не се спори и относно идентичността на вземанията, предмет на иска, с вземанията по изпълнителния титул.

Ищцата не оспорва възникването на вземането, размера му към момента на издаването на изпълнителния лист, действителността на договора за кредит или материалноправното правоприемство, а го отрича само поради настъпило след стабилизирането на заповедта правопогасяващо обстоятелство - изтекла погасителна давност.

Спорни са: кога е започнала да тече приложимата давност; кои от извършените по изпълнителното дело действия представляват действия по принудително изпълнение по чл.

116, б. „в“ ЗЗД; изминал ли е петгодишен срок без валидно прекъсване; какво е значението на евентуалната перемпция; налице ли е спиране на давността през 2020 г.

Съобразно чл. 154, ал. 1 ГПК и отрицателния характер на иска ответникът носи тежестта да установи съществуването и изискуемостта на вземането, както и конкретните положителни факти, довели до спиране или прекъсване на давността. Ищцата носи тежестта за други твърдени от нея правопогасяващи факти, извън самото изтичане на срока. В изпълнение на дадените указания ответникът представи заверен препис на цялото изпълнително дело.

Други доказателствени искания не са направени.

Съдът обсъди поотделно и в съвкупност изпълнителния лист, поканите и съобщенията, разпорежданията на ЧСИ, справките, запорните съобщения, отговорите на третите задължени лица, платежните документи, молбите на взискателите, документите за цесия и правоприемство, както и останалите книжа в представения заверен препис. Преписът е официално удостоверен от ЧСИ и доказва извършването и датите на отразените процесуални действия.

От изпълнителния лист се установява, че ищцата е осъдена да заплати на първоначалния кредитор 4 721,16 лв. главница по договор за потребителски паричен кредит № ...... г., ведно със законна лихва от 19.12.2011 г.; 1 474,35 лв. надбавка/печалба на кредитора; 1 105,64 лв. мораторна лихва за периода 30.09.2009 г. - 28.11.2011 г.; както и разноски. Посочените левови суми съответстват на въведените с иска 2 413,89 евро, 753,82 евро и 565,30 евро.

За движението на изпълнението се установява следната релевантна хронология:

09.10.2013 г. - подадена е молба за образуване на изпълнителното дело с изпълнителния лист 2 и възлагане по чл. 18 ЗЧСИ; образувано е дело № ...... г. Правно значение: самото образуване и общото възлагане не се ценят самостоятелно като прекъсващо действие, ако не са последвани от конкретен способ.

28.11.2013 г. - 25.03.2016 г. - по сметката на ЧСИ са постъпвали периодични суми в резултат на насочено изпълнение върху трудово възнаграждение; последното удостоверено постъпление е на 25.03.2016 г. Правно значение: плащанията на третото задължено лице по наложен запор са завършваща част на изпълнителния способ и прекъсват давността; отделно те обективират изпълнение по титула.

04.12.2015 г. и 26.01.2016 г. - изпратени са призовки и съобщения във връзка с насрочен опис на движими вещи. Правно значение: самите призовки, уведомяването и насрочването на неосъществен опис не се зачитат самостоятелно като изпълнителни действия.

20.11.2017 г. - 22.11.2017 г. - ЧСИ е издал запорно съобщение изх. № 073241 до .........., получено от банката на 22.11.2017 г.; третото задължено лице е извършило проверка и е отговорило за отношенията си с длъжника. Правно значение: запорът върху банковото вземане е наложен с получаването на съобщението на 22.11.2017 г. и прекъсва давността, независимо от наличността по сметката и крайния резултат от способа.

13.12.2017 г. - с разпореждане ЧСИ е вдигнал частично предходен запор и е насрочил опис на движими вещи за 23.01.2018 г., за който е разпоредил призоваване на страните. Правно значение: разпореждането обективира предприемане на конкретен изпълнителен способ.

Доколкото по преписа не се установява описът действително да е извършен, съдът не го третира като самостоятелно извършен опис; дори да се зачете искането и насрочването, новият петгодишен срок би достигнал до 13.12.2022 г. и е прекъснат преди това от последващите действия през 2021 г.

29.01.2019 г. - 26.03.2019 г. - с разпореждане е насрочен опис и оценка на притежаваната от ищцата 1/3 идеална част от апартамент ........, за 26.03.2019 г.; изпратени са съобщения до длъжника и съсобственика. Правно значение: при липса на доказателства за реално извършен опис съдът не основава прекъсването на тези уведомителни и подготвителни действия.

13.07.2020 г. и 08.01.2021 г. - вземането е прехвърлено на ........; по молба на цесионера с разпореждане от 08.01.2021 г. той е конституиран като взискател, разпоредени са справки и налагане на запори върху установените банкови сметки. Правно значение: цесията и конституирането сами по себе си не прекъсват давността, но редовното искане на взискателя за конкретен способ - запор на банкови сметки - е релевантно по чл. 116, б. „в“ ЗЗД и е последвано от разпореждане на ЧСИ за прилагането му.

26.03.2021 г. - въз основа на установено трудово правоотношение е изпратено запорно съобщение до работодател на ищцата за налагане на запор върху трудовото й възнаграждение. Правно значение: налагането на запора представлява насочване на изпълнението върху конкретно вземане и прекъсва давността.

02.06.2021 г. - 07.06.2021 г. - ЧСИ е издал запорно съобщение изх. № 24384/02.06.2021 г. до ......... като работодател на ищцата; съобщението е получено от третото задължено лице на 07.06.2021 г. Правно значение: по силата на чл. 450, ал. 3 и чл. 507 ГПК запорът върху трудовото възнаграждение е наложен с получаването му на 07.06.2021 г. и от тази дата прекъсва давността.

15.09.2023 г. - извършена е електронна справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове.

Правно значение: справката е проучвателно действие и не прекъсва давността.

3

Твърдението на ответника за самостоятелен запор на тази дата не се потвърждава от представения препис.

08.11.2023 г. - взискателят е подал нова молба за налагане на запори върху банковите сметки на длъжника. Правно значение: молбата съдържа искане за конкретен изпълнителен способ и прекъсва давността; тя е последвана от разпореждането и запорните съобщения през декември 2023 г.

12.12.2023 г. - 28.12.2023 г. - с разпореждане от 12.12.2023 г. е насочено изпълнение върху банкови и платежни вземания; на 19.12.2023 г. са издадени запорни съобщения до ........., а съобщенията са изпратени електронно на 22.12.2023 г. С писмо изх. № 08-43762/28.12.2023 г.

........ е признало запора и е уведомило ЧСИ за готовност да задържа/превежда дължимите плащания при съобразяване с предходните запори. Правно значение: отговорът на третото задължено лице доказва достигането на запорното съобщение и налагането на запора най-късно на 28.12.2023 г.; от тази дата давността е прекъсната и е започнал нов петгодишен срок.

15.07.2024 г. - с молба вх. № 57222 взискателят е поискал справка в Регистъра на банковите сметки и сейфове и налагане на запори върху установените банкови сметки, както и справка за трудови и пенсионни доходи и запор при наличие на такива. Правно значение: искането е за конкретни изпълнителни способи и е последвано от реално издаване на запорни съобщения; то прекъсва давността и преди изтичането на започналия на 28.12.2023 г. срок.

18.07.2024 г. - 26.07.2024 г. - след справката по молбата от 15.07.2024 г. с разпореждане от 18.07.2024 г. е насочено изпълнение; на 25.07.2024 г. са издадени запорни съобщения, включително до ........, и е изпратено уведомление до длъжника, прието от пощенския оператор на 26.07.2024 г. Правно значение: налагането на новите запори е действие по принудително изпълнение и прекъсва давността; евентуалната предходна перемпция не отнема този ефект.

06.08.2024 г. - с нова молба взискателят е поискал налагане на запор върху сметките на длъжника в ......... Правно значение: това е ново редовно искане за конкретен изпълнителен способ, направено преди изтичането на петгодишната давност, и поражда прекъсващ ефект независимо от евентуално настъпила перемпция.

10.02.2026 г. - издадена е покана за доброволно изпълнение изх. № 9277 и са начислени разноски по връчването й. Правно значение: поканата и връчването не са самостоятелен изпълнителен способ и не прекъсват давността.

Искът е допустим. Ищцата е длъжник по висящо принудително изпълнение и разполага с правен интерес да установи, че материалното право на принудително изпълнение е погасено.

Възражението се основава на факти след стабилизирането на заповедта за изпълнение, поради което е допустимо по чл. 439, ал. 2 ГПК.

Когато вземането е установено с влязла в сила заповед за изпълнение, новата давност е петгодишна по чл. 117, ал. 2 ЗЗД. Стабилизираната заповед има установително и преклудиращо действие, поради което длъжникът не може да противопоставя възражения, 4 основани на факти, настъпили преди изтичането на срока по чл. 414 ГПК; същевременно петгодишният срок се прилага за всички установени със заповедта вземания и техните принадлежности. Това разрешение е дадено изрично в постановеното по реда на чл. 290-293 ГПК решение № 3/04.02.2022 г. по гр. д. № 1722/2021 г., IV г. о. на ВКС, и е възприето и в решение № 37/24.02.2021 г. по гр. д. № 1747/2020 г., IV г. о. на ВКС.