Решение № 2671 от 12.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2671 гр. Пловдив, 12.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XXII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Николай Д. Голчев при участието на секретаря Цветина Ил. Косева - Червенкова като разгледа докладваното от Николай Д. Голчев Гражданско дело № 20235330108600 по описа за 2023 година

Производството по делото е образувано по повод на искова молба, подадена от „Модул“ ЕООД срещу С. О. К., с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, с които се претендира ответницата да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество следните суми: сумата от 500 лева- обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди през времето, в което е ползвал предоставения му за временно и възмездно ползване по силата на сключен между страните Договор за наем от 05.02.2022г., лек автомобил марка и модел ***, рег. № *** и сумата от 8 505, 75 лева- неустойка, дължима на основание чл. 29 от приложимите към договора за наем от 05.02.2022г. общи условия, обезщетяваща ищеца за невъзможността да ползва лек автомобил с рег. № *** в периода 15.02.2022г. – 13.10.2022г., вследствие на виновно причинените от ответната страна увреди по лекия автомобил, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.06.2023г./ до окончателното им погасяване.

В исковата молба и уточнението от 26.06.2023 г. се излагат твърдения, че между страните е бил сключен договор за наем на автомобил *** с рег. *** от 05.02.2022 г., по силата на който на длъжника е предоставен за временно ползване посочения лек автомобил за периода до 14.02.2022 г. На 14.02.2022 г. наемателят уведомил наемодателя, че е претърпял ПТП, което било виновно причинено от нея. Върнала ключовете и документите на автомобила и си тръгнала без да присъства на огледа на същия. Ищецът уведомил на 18.02.2022г. застрахователя на автомобила по застраховка 1

„Каско“ за възникналите щети и на същата дата процесното МПС постъпило за ремонт в сервиз „Омникар Ауто“ ООД. В резултат на този инцидент, на наемателя са начислени следните вземания, изрично предвидени в договора за наем: 500 лева обезщетение за претърпени имуществени вреди (включваща сумата от 58.57 лева административна такса щети) и 9805, 75 лева - неустойка при наличие на причини, препятстващи използването на автомобила – в случая за 241 дни престой на автомобила в сервиз с цел неговото отремонтиране. Общо дължимата сума от наемателя – ответник възлиза на 9805,75 лева, като от тази сума е приспаднат платеният от ответника депозит при сключване на договора за наем в размер от 800 лева. Предвид изложеното, оставащата общо дължима сума се равнява на 9005,75 лева.

Моли се предявените искове да бъдат уважени. Претендират се сторените в процеса разноски.

Ответницата К., макар и редовно уведомена, не е депозирала в законоустановения срок по чл. 131, ал. 1 ГПК писмен отговор на исковата молба. Ответницата не се явява лично в открито съдебно заседание, не се и представлява. Не е направено искане делото да се разгледа в нейно отсъствие. Ответницата е уведомена за процесуалните последици на чл. 238 ГПК.

В открито съдебно заседание, проведено на 28.05.2024г. / л. 77- 78 от делото/, ищецът чрез процесуалния си представител изрично е поискал постановяване на неприсъствено решение.

Съдът, като взе предвид събраните по делото доказателства и твърденията на страните, счита следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 238, ал. 1 ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на неприсъствено решение срещу ответника. Предпоставките за постановяване на неприсъствено решение съгласно чл.239, ал.1 ГПК са ответникът да е уведомен за последиците по чл. 238 ГПК, както и искът да е вероятно основателен с оглед наведените в исковата молба твърдения, както и представените по делото доказателства.

Както вече бе посочено, ищецът чрез процесуалния си представител, в открито съдебно заседание от 28.05.2024г. отправя изрично искане за постановяване на неприсъствено решение. Препис от исковата молба и приложенията към нея са редовно връчени на ответника на дата 11.07.2023г. (съобщение на л. 32 от делото). Със същото съобщение ответната страна е уведомена и за последиците по чл. 40, ал. 2 и чл. 41, ал.

2 ГПК. Допълнително, ответникът е редовно призован за датата и часа на първото по делото открито съдебно заседание, като призовката е връчена на осн. чл. 40, ал. 2 ГПК на дата 07.05.2024г. (л. 73 от делото). Макар и редовно призован и уведомен за 2 последиците по чл. 238 ГПК, ответникът не е проявил процесуална активност под каквото и да било форма.

Предвид изложеното, налице са предпоставките за постановяване на неприсъствено решение, регламентирани в чл. 239, ал.1 ГПК, а именно: ответникът не е депозирал писмен отговор в законовия срок по чл. 131, ал.1 ГПК, уведомен е за последиците на чл.238 ГПК, не се е явил в първото съдебно заседание, макар и редовно призован, не се е явил, не е изпратил представител и не е изразил воля делото да се гледа в негово отсъствие. Едновременно с това, от приобщените към делото писмени доказателства, се извежда заключение за вероятната основателност на предявените искове.

Съгласно чл. 239, ал. 2 ГПК неприсъственото решение не се мотивира. Поради това, след като са налице предпоставките за постановяването му, следва предявените обективно, кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание чл. 233, ал.

1 ЗЗД и чл. 92 ЗЗД да бъдат уважени изцяло.

По отношение на разноските:

Съобразно изхода на спора, право на разноски на основание чл. 78, ал. 1 ГПК се поражда в полза на ищцовата страна. Представени са доказателства за заплатени разноски, както следва: 360, 23 лв.- държавна такса и 1200 лв. – адвокатски хонорар.

Предвид изложеното, ответницата следва да бъде осъдена да заплати на ищцовото дружество сума в общ размер от 1560, 23 лева- сторени разноски в рамките на исковото производство.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА С. О. К., ЕГН ********** да заплати на „Модул“ ЕООД, ЕИК 103846775 на основание чл. 233, ал. 1 ЗЗД и чл. 92, ал. 1 ЗЗД, сума в размер от 500 лева- обезщетение за причинени от ответника имуществени вреди през времето, в което е ползвал предоставения му за временно и възмездно ползване по силата на сключен между страните Договор за наем от 05.02.2022г., лек автомобил марка и модел ***, рег. № *** и сума в размер от 8 505, 75 лева- неустойка, дължима на основание чл. 29 от приложимите към договора за наем от 05.02.2022г. общи условия, обезщетяваща ищеца за невъзможността да ползва лек автомобил с рег. № *** в периода 15.02.2022г. – 13.10.2022г., вследствие на виновно причинените от ответната страна увреди по лекия автомобил, ведно със законната лихва върху посочените суми, считано от датата на подаване на исковата молба в съда /13.06.2023г./ до окончателното им погасяване.

ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 1 С. О. К., ЕГН ********** да заплати на „Модул“ ЕООД, ЕИК 103846775 , сума в размер от 1560, 23 лева, представляваща сторени разноски в рамките на исковото производство.

Решението не подлежи на обжалване, като ответникът може да търси 3 защита по реда на чл. 240 ГПК пред Окръжен съд- Пловдив в едномесечен срок от връчването му.

Препис от решението да се връчи на страните.

Съдия при Районен съд – Пловдив: _______________________

4