Определение № 966 от 23.02.2026, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 222/2026
- Вид
- Определение № 966
- Подписан
- 23.02.2026
- В сила
- 23.02.2026
- Състав
- Цвета Павлова, Деница Добрева, Пламен Атанасов Атанасов
Цитирани разпоредби
- чл.274 · Граждански процесуален кодекс
- чл.417 · Граждански процесуален кодекс
- чл.429, ал.3 · Граждански процесуален кодекс
- чл.619, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.3, т.1 · Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета от 21 април 2004 година за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 966 гр. Варна, 23.02.2026 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:
Председател: Цвета Павлова
Членове:
Пламен Ат. Атанасов
Деница Добрева като разгледа докладваното от Цвета Павлова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500222 по описа за 2026 година
За да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.619, ал.3 вр. с чл.274 от ГПК.
Образувано е частна жалба н а ”Глоуб Асет“ ЕООД срещу разпореждане № 42720/19.11.2025 год., постановено по ч.гр.д.№ 10614/2025 по описа на Районен съд Варна – 12 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя-молител за издаване на удостоверение по реда на чл.619, ал.1 от ГПК вр. с Регламент (ЕО) №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания по отношение на длъжника
“Ергос-хотелско туристическостроително акционерно дружество“ под наименование “Ергос Еллас“ АД гръцко ЮЛ, със седалище и адрес на управление в гр.Солун, ул.“Никифору Урану“ №15, п.к.54627, община Солун, Р Гърция.
В жалбата са изложени доводи за незаконосъобразност и неправилност на атакуваният съдебен акт, като се твърди, че същото е в противоречие с директно приложимо европейско право и развилите се отношения между страните. Като излага фактическата обстановка, счита, че изводът на съда, че неучастието на гръцкото дружество в производството по чл.417 ГПК не позволява преценката за безспорност по чл.3 от Регламент № 805/2004 год. противоречи на ТР № 3/2013 год. на ОСГТК на ВКС. Излага, че Регламентът не изисква участието на длъжника в процедурата по чл.417 ГПК, че с оглед подписаните споразумения от 31.03.2015 год. и 25.04.2016 год., солидарната му задълженост по договора за кредит и обезпечаване на вземането чрез ипотека, е налице безспорност на вземането. Позовавайки се на практики на СЕС, ВКС и ВАС, счита, че съдът е въвел непредвидена предпоставка, забранена от чл.6 и чл.9 от Регламента. Същевременно сочи, че липсата на възражения от длъжника относно обявената заповед за плащане на парично задължение съставлява допълнително признание и доказателство за безпорност на вземането. Моли за отмяна на обжалваното разпореждане и постановяване издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание за безспорни вземания и по отношение длъжника “Ергос Еллас“ АД, със седалище в гр.Солун.
Жалбата е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е 1 допустима и следва да бъде разгледана по същество.
След запознаване с писмените доказателства по делото и като съобрази приложимия закон, настоящият състав на Варненски окръжен съд намира частната жалба за неоснователна, поради следните съображения:
Първоинстанционният съд е сезиран с молба на „Глоуб Асет“ ЕООД с искане за издаване на удостоверение по реда на чл.619, ал.1 от ГПК вр. с Регламент (ЕО) №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания по отношение на длъжника “Ергос-хотелско туристическо строително акционерно дружество“ под наименование “Ергос Еллас“ АД гръцко ЮЛ, със седалище и адрес на управление в гр.Солун, ул.“Никифору Урану“ №15, п.к.54627, община Солун, Р Гърция, въз основа на заповед за незабавно изпълнение №8313 от 19.12.2014г. и изпълнителен лист, издадени по ч.гр.д. №15669/2014г. на РС- Варна, срещу солидарните длъжници “Ергос“ АД, Свилен Димитров Чернокожев, Цветана Георгиева Чернокожева, “Камчия-2009“ ЕООД, “Ергостур“ ЕООД и “Булцем“ ЕАД, с които длъжниците са осъдени да заплатят солидарно в полза на “Първа инвестиционна банка“ АД дължими суми за главница, възнаградителна и наказателна лихви по Договор за предоставяне на овърдрафтен кредит №030-147/09.10.2009г., изменен и допълнен с Анекси №№1-8, както и Договор за поръчителство от 29.01.2014г.
Искането на молителя-жалбоподател за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание се базира на посочената заповед за изпълнение и се обосновава с извършено цедиране на вземанията в полза на молителя. Наред с това искането е насочено срещу длъжник “Ергос-хотелско-туристическо-строително акционерно дружество“ под наименование “Ергос Еллас“ АД-гръцко ЮЛ, с оглед подписаните от последното споразумения, с които то се е задължило като съдлъжник.
Производството за издаване на удостоверение за европейско изпълнително основание по своят характер представлява завършваща фаза на приключващият акт на развило се безспорно съдебно производство, в което е призната европейска изпълняемост. В преамбюла на Регламент (ЕО) № 805/2004 на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания изрично са разяснени случаите, в които следва да се издаде ЕИО. Понятието “безспорни вземания“ покрива всички положения, при които кредитор, при установена липса на каквото и да е оспорване от страна на длъжника относно естеството и размера на парично вземане, е получил или съдебно решение срещу длъжника, или документ, подлежащ на изпълнение, който изисква изричното съгласие на длъжника, което се дава или със съдебна спогодба, или с публичен документ.
В разглежданият казус изпълняемостта на вземането произтича от издадена заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК, като посочените в нея длъжници не са възразили срещу дължимостта на вземането в нормативно определеният им срок.
2
Разпоредбата на чл.3, т.1 от Регламент (ЕО) №805/2004г. визира приложимостта на регламента по отношение на решения, съдебни спогодби и публични документи по безспорни вземания, а съгласно чл.4 от регламента за целите на този нормативен акт “решение“ е всяко съдебно решение, произнесено от съд на държава-членка, независимо от названието на това решение, включително декрет, заповед, решение или призовка за изпълнение, както и определенията за разноските и разходите на длъжностно лице на съда.
Ето защо се налага извод, че с оглед терминологичните различия на националните законодателства, наименованието на акта не е от определящо значение, за да бъде той удостоверен като европейско изпълнително основание за безспорни вземания. Процесната заповед за изпълнение отговаря на посочените по-горе критерии, съответно попада в хипотезата на широкото понятие за съдебно решение, паричното вземане, по което не е оспорено от длъжниците. Процесното дружеството “Ергос Еллас“ АД, обаче не фигурира в горецитираната заповед за изпълнение, а частните документи /споразумения/, на който се основава качеството му на съдлъжник /солидарен длъжник/ не попадат сред тези предвидени в чл.3 и чл.4 от регламента. В този смисъл, липсва правно основание за издаване на удостоверение по реда на чл.619, ал.1 от ГПК по отношение на длъжника “Ергос Еллас“ АД гръцко ЮЛ.
В подкрепа на този извод е и предвиденото в т.2 на чл. 20 от Регламента, според който страните по решението /в случая заповедта/ и тези по ЕИО следва да са идентични.
Както е посочено в решение по дело C‑643/24 на СЕС, предвидените в Регламента минимални изисквания са израз на волята на законодателя на Европейския съюз да следи производствата, водещи до постановяване на решения по безспорно вземане, да осигуряват достатъчно гаранции за спазването на правото на защита в държавата членка по произход, като се има предвид принципът на избягване на контрол в това отношение в държавата членка на изпълнение /решение от 28 февруари 2018 г., Collect Inkasso и др., C‑289/17, EU:C:2018:133, т. 36/ и визират, както се посочва в съображение 12 от посочения регламент, че длъжникът е информиран — своевременно и по такъв начин, че да може да организира защитата си — за съдебните действия срещу него и за изискванията да участва активно в съдебната процедура за оспорване на вземането, и за последствията от неучастието.
Разпоредбата на чл.429, ал.3 от ГПК, която предвижда изпълнимост на дълга по издаден изпълнителен лист и по отношение на нефигуриращо в него трето лице-ипотекарен гарант, настоящият състав намира за неприложима в разглежданият случай, доколкото същата урежда процедурите за принудително изпълнение по вече издаден изпълнителен титул и то единствено на територията на РБ, а не и в другите държави-членки. В цитираното по-горе решение по дело C‑643/24 на СЕС е посочено, че структурата на посочения регламент съдържа ясно разпределение на правомощията между, от една страна, съдилищата и органите на държавата членка по произход, и от друга страна — на държавата членка по принудителното изпълнение, наред с изисквания, които трябва да се спазват както в рамките на процедурата, водеща до приемането на решение относно безспорно вземане, така и при изпълнението на това решение. Това разпределяне на правомощията се дължи на 3 обстоятелството, че вземането и европейското изпълнително основание, с което то се установява, се изготвят по правото на държавата членка по произход, докато производството по принудително изпълнение съгласно тази разпоредба се урежда от закона на държавата членка на принудителното изпълнение (вж. в този смисъл решение от 16 февруари 2023 г., Lufthansa Technik AERO Alzey, C‑393/21, EU:C:2023:104, т. 38).
За неоснователни се преценяват доводите на частния жалбоподател, че безспорността на вземането се следва предвид това, че длъжникът не е оспорил задължението и е обективирал съгласието си да го погаси в редица документи, са ирелевантни за спора, тъй като както вече се посочи въпросните документи не попадат сред предвидените в чл.3, т.1 от регламента и наред с това са създадени след издаване на заповедта за изпълнение.
Налага се извод за неоснователност на частната жалба, поради което и обжалваното разпореждане следва да се потвърди.
Воден от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА разпореждане № 42720/19.11.2025 год., постановено по ч.гр.д.№ 10614/2025 по описа на Районен съд Варна – 12 състав, с което е отхвърлено искането на жалбоподателя-молител за издаване на удостоверение по реда на чл.619, ал.1 от ГПК вр. с Регламент (ЕО) №805/2004г. на Европейския парламент и на Съвета за въвеждане на европейско изпълнително основание при безспорни вземания по отношение на длъжника “Ергос-хотелско туристическостроително акционерно дружество“ под наименование “Ергос Еллас“ АД гръцко ЮЛ, със седалище и адрес на управление в гр.Солун, ул.“Никифору Урану“ №15, п.к.54627, община Солун, Р Гърция.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно и не подлежи на касационно обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4