Решение № 260009 от 13.01.2021, Окръжен съд - Шумен

Р Е Ш Е Н И Е № 260009

В ИМЕТО НА НАРОДА град Шумен, 13.01.2021г.

Шуменски окръжен съд в открито заседание на седемнадесети декември две хиляди и двадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Мирослав Маринов

ЧЛЕНОВЕ: 1. Ралица Хаджииванова 2. мл. с. Соня Стефанова При секретаря Силвия Методиева като разгледа докладваното от младши съдия Стефанова в. гр. дело № 405 по описа за 2020 год. на Шуменски окръжен съд, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.

С Решение № 486/22.07.2020 г., постановено по гр.д. № 2640/2019 г. по описа на РС Шумен, изменено на осн. чл.

248 от ГПК в частта за разноските с определение №

260144/ 09.09.2020 год., ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ е осъдено на осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ да заплати на М.А.О. сумата от 3242.45 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение във връзка с щета №51-04050-00298, касаеща лек автомобил марка „Мерцедес Е 200 ЦДИ“ с рег. №, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил до окончателното изплащане на сумата. За горницата до пълния предявен размер от 11262,45 лева искът е отхвърлен.

Против постановеното решение са постъпили въззивни жалби рег. № 11678 от 10.08.2020 год., депозирана от ответника по първоинстанционното производство ЗАД „Булстрад Виена Иншурънс Груп“ и рег. № 11765 от 11.08.2020 год., депозирана от ищеца М.А.О.. Първият жалбоподател атакува решението в частта, с която е уважена исковата претенция за сумата от 3242.45 лева, представляваща дължимо застрахователно обезщетение, ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на представяне на доказателства за прекратяване на регистрацията на процесния автомобил до окончателното изплащане на сумата. Сочи, че решението е неправилно и незаконосъобразно.

Навежда твърдение, че към датата на депозиране на исковата молба ищецът не е бил собственик на процесния лек автомобил, поради което счита, че последният няма право да получи застрахователно обезщетение. Моли решението да бъде отменено в атакуваната част, а исковата претенция – изцяло отхвърлена.

Претендира разноски.

Вторият жалбоподател обжалва решението в отхвърлителната част. Изложени са доводи за необоснованост и неправилност на решението в атакуваната част. Сочи, че доколкото в случая е налице „тотална щета“, то следва да получи обезщетение, което не надвишава действителната стойност на вещта, която от своя страна е в размер на 18000 лева. След приспадане на сумата от 2500 лева, която съгласно заключението по назначената експертиза може да бъде получена от собственика и заплатената от застрахователя извънсъдебно сума в размер на 4237,55 лева, дължимото обезщетение възлиза на 11262,45 лева. Освен това сочи, че в ОУ към договора за застраховка е налице клауза, съгласно която при наличие на запазени части, възели и агрегати, застрахователното обезщетение може да бъде намалено, но с не повече от 20% от действителната стойност на погиналата вещ. Счита, че обезщетението за забава следва да се определи към датата на депозиране на исковата молба, а не към датата на прекратяване на регистрацията на процесния лек автомобил. Излага, че не е съществувала обективна възможност да бъде прекратена регистрацията на автомобила, доколкото застрахователят преди завеждане на делото е поддържал становище, че не е налице „тотална щета“. Моли решението да бъде отменено в обжалваната част и да бъде постановено друго, с което да бъде изцяло уважена претенцията му, както и да бъде уважена претенцията за законна лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба. В условие на евентуалност, ако съдът приеме, че стойността на запазените части на автомобила е по-голяма от 2500 лева, моли от действителната стойност да бъде приспадната сумата от 3600 лева (20% от действителната стойност).

Претендира сторените съдебно-деловодни разноски.

В срока по чл.263, ал.1 от ГПК въззиваемите страни са депозирали писмени отговори на жалбите на насрещните страни, в които съответно оборват доводите на жалбоподателите.

Въззивните жалби са подадени в срока по чл. 259 ГПК, от надлежни страни и срещу подлежащ на обжалване акт, поради което са допустими и следва да се разгледат по същество.

Съгласно чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част, като по останалите въпроси е ограничен от релевираните въззивни основания в жалбата, т.е. по действащия ГПК въззивният съд действа като апелация (т. нар. „ограничен въззив”). В този смисъл е и трайната практика на ВКС – напр. Решение № 230 от 10.11.2011 г. на ВКС по гр. д.

№ 307/2011 г., II г. о., ГК и Решение № 189 от 9.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 107/2012 г., II г. о., ГК. След проверка по реда на чл. 269 от ГПК, въззивният съд намери, че обжалваното решение е валидно и допустимо, като в хода на процеса и при постановяването му не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

Не се спори между страните, а и от данните по делото е видно, че между ищеца и ответника е съществувало правоотношение по договор за застраховка Каско Стандарт на МПС, сключен със застрахователна полица № 4704180700001014 от 26.06.2018 год., сключен във формата за валидност по чл.344, ал.1 от КЗ и със срок на действие от 27.06.2018 г. до 27.06.2019 г. Обвързващи за страните по визираното застрахователно правоотношение са и Общите условия на застрахователя по застраховка Каско Стандарт на МПС, които при подписване на полицата застрахованият е декларирал, че е получил, запознал се и приел.

Предмет на договора за застраховка, съобразно изрично посоченото в полицата е: лек автомобил марка „Мерцедес“, модификация „Е 200 CDI“, с рама № *9527, с двигател № *432 и с рег. № , за застрахователна сума 18025,00 лева.

От приложената сметка

№ 20180322428/ 26.06.2018 год. се установява, че ищецът е заплатил първата вноска по застрахователната премия в размер на 257,55 лева. Липсва спор между страните, че ищецът е заплатил всички дължими вноски по застрахователната премия, въпреки че не са представени писмени доказателства, удостоверяващи това обстоятелство.

Видно от приетия като доказателство по делото протокол за ПТП № 1601354, издаден на 10.05.2019 г. от служител на с-р ПП РДВР - Шумен, на 10.05.2019 г., в 14.35 часа, е настъпило пътно - транспортно произшествие (ПТП), по пътя с. С.-с. З.., общ. Ш., допуснато самостоятелно от ищеца М.А.О., който, при управление на посоченото по-горе моторно превозно средство (МПС), е загубил контрол върху автомобила, излязъл е в дясно от пътното платно и се е блъснал в канавка.

За така допуснатото ПТП на водача на МПС е бил съставен акт за установяване на административно нарушение серия АА № 113483 от 10.05.2019 г., изд. от мл. автоконтрольор при ОДМВР Шумен, сектор „Пътна полиция - Шумен“.

В издадения акт е отразено, че водачът е нарушил виновно чл. 20, ал. 1 и чл.

100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП. Не са представени доказателства същият да е влязъл в сила и да е издадено наказателно постановление. Видно от приложеното към АУАН копие на СУМПС на М.А.О., същият към датата на настъпване на ПТП е бил правоспособен водач.

Не е спорно, че в резултат на настъпилия пътен инцидент, е била увредена застрахованата движима вещ, собственост на ищеца.

Застрахованият е изпълнил задълженията си по глава трета, чл.1 от Общите условия да уведоми застрахователя за настъпването на събитието и е допуснал негов представител за извършване на оглед и заснемане на увреденото МПС, съгласно чл. 7 от глава трета на ОУ. При застрахователното дружество е заведена щета № 470418191924357.

От застрахователя са изготвени описи-заключения за вреди на МПС от 17.05.2019 год., 05.06.2019 год., 11.06.2019 год. и 17.07.2019 год. като са изброени засегнатите и увредени детайли на автомобила. Отразено е, че предна броня, десен фар, десен фар за мъгла, предна дясна гума, греда на преден мост, десен долен държач на радиатора, датчик на ниво на маслото, дясно странично огледало и още много други елементи на автомобила се нуждаят от подмяна, ремонт или пребоядисване.

Не е спорно, а и от приложената по делото кореспонденция между страните се установява, че застрахователното дружество е изплатило на ищеца извънсъдебно сумата от 4237,55 лева, представляваща застрахователно обезщетение във връзка с настъпилото застрахователно събитие.

От приложения договор за покупко-продажба на МПС, нотариално заверен за подписите под рег. № 4632 от 24.06.2019 год. по описа на *, Нотариус, рег. № *на НК, с район на действие ШРС, се установява, че ищецът се е разпоредил с процесния лек автомобил като е прехвърлил собствеността на А.Н.А.за сумата от 500 лева.

Съгласно назначената пред първоинстанционния съд съдебно-автотехническа експертиза стойността на щетата при използване средната пазарна цена на труд в сервизи, непритежаващи сертификат за качество ISO 9001:2008 е 13420,94 лева, а в сервизи притежаващи съответния европейски сертификат за качество – 14203,86 лева, като разликата е единствено в цената на труда. Вещото лице е посочило, че между процесното ПТП и настъпилите вреди е налице причинно-следствена връзка, като е уточнило, че е напълно възможно причината за произшествието да е внезапно появило се препятствие на пътя (напр. сърна, каквито твърдения навежда ищецът). Експертът излага още, че предвид липсата на достатъчно данни не може да се определи точната скорост на движение, но с оглед настъпилите вреди може да се достигне до извод, че скоростта най-вероятно е била в рамките на разрешената за движение извън населено място. Вещото лице сочи, че процесното МПС е било технически изправно. Счита, че ако се приеме тезата на ищеца, че на пътя внезапно е излязло животно, произшествието е било непредотвратимо. Изчислило е, че стойността на ремонта на процесния автомобил, изчислена съобразно методиката на застрахователното дружество, възлиза на 5371,44 лева. Действителната стойност на автомобила е 18000 лева, а действителната стойност на вредата – 13420,94 лева като съотношението между стойността на автомобила и на вредата е 74,56%, т.е. налице е пълна загуба на МПС. Експертът е заключил, че стойността на запазените части, възли и агрегати на процесното МПС е 5400 лева. В съдебно заседание вещото лице допълва, че в ударено състояние процесното МПС може да се продаде за около 2500 лева.

По делото е назначена и допълнителна САвТЕ, неоспорена от страните, от заключението на която се установява, че пазарната стойност, на която би могъл да бъде продаден процесният автомобил в увредено състояние възлиза на 2500 лева, а за скрап би могъл да бъде изкупен за 350 лева. Изготвен е списък на детайли и агрегати, които биха могли да бъдат използвани като резервни, като стойността им по пазарни цени е определена на 10545 лева. Уточнено е, че тази сума не би могла да бъде реализирана незабавно, а в течение на 5-10 години като част от детайлите няма да могат да бъдат реализирани като стойност, поради липса на търсене.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Предявени са искове с пр. осн. чл. 405, ал. 1 от КЗ и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД.

Разпоредбата на чл.

405, ал. 1 от КЗ гласи, че при настъпване на застрахователното събитие застрахователят е длъжен да плати застрахователно обезщетение в уговорения срок.

Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест ищецът следва да установи в условията на пълно и главно доказване: 1. съществуването на действително застрахователно правоотношение по застраховка „каско“, по което ищецът е изпълнил точно задълженията си; 2. настъпването на застрахователното събитие като последица от покрит по застраховката риск в срока на застрахователното покритие; 3.

Настъпили вследствие застрахователното събитие вреди и размерът им; 4. изпълнено от страна на ищеца-застрахован задължение да уведоми в срок застрахователя за осъществения застрахователен риск; 5. Наличието на забава, както и началният момент на забавата. В тежест на ответника е да докаже наведените от него възражения за проявена от ищеца груба небрежност, за настъпила тотална щета по автомобила, че е налице надзастраховане.