Решение № 5200 от 27.11.2025, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 5200 гр. Пловдив, 27.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, VII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Катя Р. Боева при участието на секретаря Ангелина Хр. Димитрова като разгледа докладваното от Катя Р. Боева Гражданско дело № 20255330110470 по описа за 2025 година

С искова молба ищецът „АПС Бета България“ ЕООД е предявил срещу Г. Ц. В. обективно кумулативно съединени установителни искове по чл. 422, ал.1 ГПК, вр. чл. 79 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и чл. 86, ал.1 ЗЗД за признаване за установено в отношенията между страните, че ответникът дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 838,74 лева – главница по договор за потребителски кредит № **/** г., сключен със „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на „АПС Бета България“ ЕООД с Приложение № ** към Договор за прехвърляне на вземания от ** г., сумата в размер на 7,23 лева – обезщетение за забава за периода 20.04.2020 г. – 26.03.2025 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на Заявлението за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ГПК – 08.04.2025 г., до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК № **/** г. по ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив.

Ищецът твърди, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на последния е предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева, която следвало да бъде 1 върната на 15 броя вноски по 201,00 лева в срок до 14.04.2020 г. В договора бил уговорен лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,30 %.

Посочва се, че ответникът не изпълнил задълженията си по договора в срок. С Приложение № ** към Договор за прехвърляне на вземания от ** г., „Сити Кеш“ ООД прехвърлило на ищеца вземанията по договора. Доколкото процесните задължения не били изпълнени до настоящия момент, ищецът депозирал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК, въз основа на което било образувано ч. гр. д. № **/** г. по описа на Районен съд Пловдив. По делото била издадена заповед, срещу която длъжникът възразил, поради което се обосновава правен интерес от предявяване на искове по реда на чл. 422, ал.1 ГПК. Претендират се разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на искова молба от Г. Ц. В., с който се излагат съображения за неоснователност на предявените искови претенции. Признава се, че между „Сити Кеш“ ООД и ответника е сключен договор за потребителски кредит № **/** г., по силата на който на последния е предоставена в заем сумата в размер на 1000 лева, която следвало да бъде върната на 15 броя вноски по 201,00 лева в срок до 14.04.2020 г., както и че в договора бил уговорен лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР в размер на 48,30 %. Посочва се още, че в чл. 6.5 от договора било предвидено задължение в срок от три дни от усвояване на сумата, ответникът да представи обезпечение съобразно чл. 33 от ОУ към договора – банкова гаранция или поръчителство. При неизпълнение на посоченото задължение същият дължал неустойка в размер на 1670,27 лева разсрочено, съобразно чл. 6.6. от договора.

Към настоящия момент ответницата била изплатила по договора сума в общ размер на 2315,14 лева. От правна страна се излагат съображения, че договорът за кредит е недействителен на основание чл. 22 ЗПК, поради което ответницата дължала единствено чистата стойност по кредита. Като пороци на договора се изтъкват противоречието му с нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 ЗПК поради невключване на уговорената неустойка в ГПР и непосочване на реалния му процент. Поради изложеното се претендира, че ответницата е следвало да заплати на основание чл. 23 ЗПК единствено чистата стойност по кредита, а тя е заплатила много над нея. С оглед посоченото се претендира исковите претенции да бъдат отхвърлени като в полза на ответника се присъдят разноски в производството.

Съдът, след преценка на доводите на страните и събраните по делото 2 доказателства, на основание чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

По делото е представен Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД, по силата на който последният е предоставил сумата в размер на 1000,00 лева, която ответникът следвало да върне на петнадесет месечни вноски при фиксиран лихвен процент от 40,05 % и ГПР в размер на 48,3 %. По силата на чл. 6.5 от договора, страните постигнали съгласие договорът за заем да бъде обезпечен с поръчителство или банкова гаранция по реда на чл. 33, ал.1 от общите условия към договора. При неизпълнение на посоченото задължение, ищецът дължал неустойка в размер на 1670,27 лева по чл. 6,6 от договора.

С договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ** г., сключен между „Сити Кеш“ ООД и ищцовото дружество и Приложение № 1/ * * г. към него, вземанията по процесния договор са прехвърлени.

Ответникът е уведомен за извършената цесия с уведомление, приложено към исковата молбата, респ. считано от датата на получаване на отговора на исковата молба.

С Протоколно определение от ** г., постановено по делото, съдът е отделил за безспорно и ненуждаещо се от доказване обстоятелството, че ответника е заплатил на „Сити Кеш“ ООД сумата в размер на 2315,14 лева.

Въз основа на така приетото от фактическа страна, съдът намира по правните аспекти на спора следното:

Предявените обективно кумулативно съединени установителни искове са с правно основание чл. 422, ал.1 ГПК, във вр. чл. 99 ЗЗД, чл.79, ал. 1 ЗЗД, чл.

240, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

За основателността на всеки един от предявените обективно кумулативно съединени искове, дружеството – ищец следва да установи валидно договорно основание – Договор за паричен заем № **/** г., сключен между ответника и „Сити Кеш“ ООД, вземанията по който са прехвърлени на ищеца с договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от ** г.

Съдът намира, обаче, че основателно се явява възражението на ответника, че договорът за кредит се явява недействителен на основание чл.

22 ЗПК, като съображенията за това са следните:

3

Съобразно изложеното от фактическа страна, то не е налице съмнение, че между “Сити Кеш” ООД като заемодател и Г. В. като заемател, е възникнало правоотношение по повод предоставянето на паричен заем в размер от 1000 лева. Заемодателят е небанкова финансова институция по смисъла на чл. 3 от ЗКИ, като дружеството има правото да отпуска кредити със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства. Ответникът е физическо лице, което при сключване на договора е действало именно като такова, т.е. страните имат качествата на потребител по смисъла на чл. 9 ал. 3 от ЗПК и на кредитор съгласно чл. 9 ал. 4 от ЗПК. Сключеният договор за паричен заем по своята правна характеристика и съдържание представлява такъв за потребителски кредит, поради което за неговата валидност и последици важат изискванията на специалния закон- ЗПК.

Съгласно чл. 22 от ЗПК, когато не са спазени изискванията на чл. 10 ал.

1, чл. 11 ал. 1 т. 7- 12 и т. 20, чл. 12 ал. 1 т. 7- 9 от ЗПК, договорът за потребителски кредит е недействителен и липсата на всяко едно от тези императивни изисквания води до настъпването на тази недействителност.

Същата има характер на изначална недействителност, защото последиците й са възникнали при самото сключване на договора и когато той бъде обявен за недействителен, заемателят дължи връщане единствено на чистата стойност на кредита, но не и връщане на лихвата и другите разходи (арг. чл. 23 ЗПК).

Съгласно чл. 6.6 от договора, при непредоставяне от страна на потребителя в срок обезпечение в полза на кредитора, към дължимите суми се начислява и неустойка в размер на 1670,27 лева. Разпоредбата на чл. 6.5 от договора, възлага в тежест за заемателя да осигури гарант/и, отговарящ/и на изискванията на общите условия към договора и с едно от следните обезпечения по избор на заемателя: ипотека върху недвижим имот, особен залог върху движимо имущество, банкова гаранция или ценна книга в полза на заемодателя. Прочитът на съдържанието на клаузите на чл. 6.5 и чл. 6.6 от договора и съпоставянето им с естеството на сключения договор за паричен заем, налага разбирането, че по своето същество „неустойката“ представлява скрито възнаграждение за кредитора. Изискванията, които клаузата на чл. 6.5 от договора възвежда за потребителя са на практика неосъществими за него, особено в светлината на обстоятелството, че той търси бързо кредитно финансиране. Не само правно, но и житейски необосновано е да се счита, че 4 потребителят ще разполага със съответна възможност да осигури алтернативно – поръчители, които следва да отговарят на многобройните условия на чл. 33 от ОУ или банкова гаранция за целия срок на договора.

Тоест, поставяйки изначално изисквания, за които е ясно, че са неизпълними от длъжника, то кредиторът цели да се обогати.

Същевременно, кредиторът не включва неустойката към ГПР, като стремежът му е по този начин да заобиколи и нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК.

Съгласно чл. 22 ЗПК, вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК договорът за потребителски кредит е недействителен, ако в същия не е посочен годишен процент на разходите и общата сума, дължима от потребителя. Съгласно чл. 19, ал. 1 ЗПК годишният процент на разходите по кредита изразява общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора), изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит. Съобразно §1, т. 1 от ДР на ЗПК, "Общ разход по кредита за потребителя" са всички разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и по-специално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. Общият разход по кредита за потребителя не включва нотариалните такси”. Предвид изложеното, то е необходимо в ГПР да бъдат описани всички разходи, които трябва да заплати длъжника, а не същият да бъде поставен в положение да тълкува клаузите на договора и да преценява кои суми точно ще дължи. В конкретния случай е посочено, че ГПР е 48,3 %, но от съдържанието на договора потребителят не може да се направи извод за това кои точно разходи се заплащат и по какъв начин е формиран ГПР. Нещо повече- както вече бе коментирано, предвид предпоставките, при които възниква задължението на потребителя да заплати неустойка за непредставяне на обезпечение, то същата е с характер на сигурен разход и следва да бъде включена изначално при формирането на ГПР. В случая, акцентът се поставя не само върху факта, че в 5 тежест на потребителя се възлага заплащането на допълнително възнаграждение за ползвания финансов ресурс, но и върху обстоятелството, че ако това обстоятелство му бе известно (чрез изначалното му включване в разходите по кредите), то той би могъл да направи информиран избор дали да сключи договора.

Всичко това поставя потребителя в подчертано неравностойно положение спрямо кредитора и на практика няма информация колко точно (като сума в лева) е оскъпяването му по кредита. Това се явява и в директно противоречие с чл. 3, пар. 1 и чл. 4 от Директива 93/ 13/ ЕИО. Бланкетното посочване единствено на крайния размер на ГПР, на практика обуславя невъзможност да се проверят индивидуалните компоненти, от които се формира и дали те са в съответствие с разпоредбата на чл. 19, ал. 1 ЗПК. Целта на цитираната разпоредба е на потребителя да се предостави пълна, точна и максимално ясна информация за разходите, които следва да направи във връзка с кредита, за да може да направи информиран и икономически обоснован избор дали да го сключи. От посоченото следва, че за да е спазена и разпоредбата на чл. 11, ал.1, т.10 от ЗПК, то е необходимо в договора да е посочено не само цифрово какъв годишен процент от общия размер на предоставения кредит представлява ГПР, но и изрично, и изчерпателно да бъдат посочени всички разходи, които длъжникът ще направи и които са отчетени при формиране на ГПР.