Решение № 94 от 03.04.2023, Районен съд - Хасково

РЕШЕНИЕ

№ 94 гр. гр. Хасково, 03.04.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ХАСКОВО, Х НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети март през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Пламен Ст. Георгиев при участието на секретаря Цветелина Хр. Станчева като разгледа докладваното от Пламен Ст. Георгиев Административно наказателно дело № 20235640200156 по описа за 2023 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 59 и сл. от Закона за административните нарушения и наказания.

Образувано е по жалба от „Петрол“ АД, град Ловеч срещу Наказателно постановление № 682150 – F665006 от 15.12.2022 г. издадено от Началник на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, с което на дружеството - жалбоподател е наложена, на основание чл. 185, ал. 2, вр. чл. 185, ал. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, имуществена санкция в размер на 500 лева за нарушение на състава на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 ЗДДС. В жалбата се релевират оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакуваното с нея наказателно постановление, като се твърди, че в хода на административно наказателното производство било допуснато нарушение на чл. 34 ЗАНН, като срокът по чл.

34, ал. 3 от ЗАНН бил само привидно спазен. При издаване на наказателното постановление бил нарушен и материалният закон, като се излагат конкретни съображения в подкрепа наведените доводи. При условията на евентуалност, 1 се навеждат подробни съображения и за наличие на хипотеза по чл. 28 от ЗАНН. Моли съда да постанови решение, с което да отмени изцяло, като незаконосъобразно и неправилно, атакуваното наказателно постановление.

Претендира се и присъждане на направените по делото разноски В съдебно заседание пред Районен съд – Хасково, жалбоподателят, редовно призовано, не изпраща представител.

Административнонаказващият орган - Началникът на Отдел „Оперативни дейности“ – Пловдив, Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“, редовно призован, не се явява. Чрез упълномощения по делото представител – юрисконсулт М. К., оспорва жалба и в хода по същество моли същата да бъде оставена без уважение а атакуваното с нея наказателно постановление – потвърдено, по съображения, подробно аргументирани в съдебно заседание и в представени писмени бележки.

Претендира се и присъждане на разноски в производството за възнаграждение за юрисконсулт.

Жалбата е подадена в законоустановения срок, срещу подлежащ на обжалване акт, от субект, легитимиран да атакува наказателното постановление, поради което е процесуално допустима.

ХАСКОВСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, за да се произнесе по основателността й, и след като се запозна и прецени събраните доказателства при извършената проверка на обжалваното наказателно постановление, намира за установено следното:

Установено в хода на производството пред съда е, че на 21.04.2022г., била извършена от свидетелите И. К. Б. и К. Г. Б., двете на длъжност „ст. инспектор“ в Дирекция „Оперативни дейности“ в ГД „Фискален контрол“ при НАП проверка на търговски обект - бензиностанция 8203, находящ се в град Хасково, бул. „България“, стопанисвана от „Петрол“ АД с ЕИК по Булстат 831496285. В хода на проверката било установено, че в посочения обект била налична 1 бр. ЕСФП модел „Nexus 10“, с ЦРУ „ MF-TH230QR“, одобрена от БИМ със Свидетелство M79FS от 28.10.2019 г. и нивомерна система тип ,,OPW iTouch“, която била регистрирана в НАП на 12.04.2022 г. с peг. № 4554114, но за същата преди датата на регистрацията й - 12.04.2022 г., не било подадено заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец за извършване на проверка на място в обекта. Такова заявление било 2 установено, че е подадено на 13.04.2022 г. с № 29-20214/13.04.2022 г. Тези констатации били обективирани в съставения Протокол за извършване на проверка, сер. АА №0470716/21.04.2022 г., а след като били изискани допълнително документи от дружеството, на 29.04.2022 г., такива били представени и описани с ПИП № 0470761/29.04.2022 г. Въз основа на тези констатации и преценката относно субекта на извършваната дейност, и след достигнат от контролните органи извод за допуснато нарушение по чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н – 18/13.12.2006 г. на МФ, вр. чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС, на 24.06.2022 г., срещу „Петрол“ АД, град Ловеч, бил съставен от свид. И. К.

Б., Акт за установяване на административно нарушение № F665006. Актът за установяване на административно нарушение бил съставен в отсъствие на законния представител на дружеството – жалбоподател, след като още със съставения ПИП серия АА№ 0470761/29.04.2022г. законният представител бил поканен да се яви на 12.05.2022г. за съставяне и връчване на АУАН и с покана №ВхК-3181/27.05.2022г. получена на 02.06.2022г. видно от обратна разписка на пощенски оператор „МиБМ Експрес“ ООД, във връзка със съставяне и връчване на АУАН, но същият не се явил. Съставеният АУАН впоследствие бил предявен и подписан от упълномощено лице – Л. В. И., който в графата за възражения и обяснения по него вписал, че възражения ще бъдат подадени в 3 – дневен срок. Такива възражения в посочения срок от връчване на екземпляр от съставения акт за установяване на административно нарушение, станало на 29.07.2022 г. чрез упълномощеното лице, не са постъпили.

Въз основа на съставения АУАН е издадено и атакуваното наказателно постановление, в което административнонаказващият орган изцяло възприел описаната фактическа обстановка, като е приел, че извършеното нарушение е за пръв път, но не били налице предпоставките за прилагане на чл. 28 ЗАНН, поради което наложил процесната административна санкция.

Изложената дотук фактическа обстановка е категорично установена от представените по делото писмени доказателства, посочени на съответното място по-горе, както и от показанията на разпитаните в хода на делото свидетели. Съдът кредитира показанията на свидетелите И. К. Б. и К. Г. Б. относно обстоятелствата, свързани с начина на извършване на проверката и с констатациите, до които достигнали в хода на същата, както и за обстоятелствата, свързани със съставяне на АУАН, като еднопосочни с 3 останалия събран доказателствен материал, обективно и безпристрастно дадени. За последната група факти, свързани с процедурата по съставяне на акта за установяване на административно нарушение, съдът дава вяра на изложеното от свид. Д. Т. Д..

При така установените факти съдът намира от правна страна следното:

Съгласно разпоредбата на чл. 16а, ал. 1 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. за регистриране и отчитане чрез фискални устройства на продажбите в търговските обекти, изискванията към софтуерите за управлението им и изисквания към лицата, които извършват продажби чрез електронен магазин, издадена от министъра на финансите, обн., ДВ, бр. 106 от 27.12.2006 г., в сила от деня на влизане в сила на Договора за присъединяване на Република България към Европейския съюз - 01.01.2007 г., преди регистрацията на ЕСФП лицата по чл. 3 подават заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец, утвърден от неговия председател и публикуван на интернет страницата на института, за извършване на проверка на място в обекта. Българският институт по метрология препраща по електронен път заявлението в НАП. По силата на чл.

118, ал. 4, т. 1 от Закона за данък върху добавената стойност, министърът на финансите издава наредба, с която се определят 1. условията, редът и начинът за одобряване или отмяна на типа, за въвеждане/извеждане във/от експлоатация, регистрация/дерегистрация, отчитане, съхраняване на документи, издавани от/във връзка с фискално устройство и интегрирана автоматизирана система за управление на търговската дейност. Според чл.

185, ал. 1 ЗДДС, на лице, което не издаде документ по чл. 118, ал. 1, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 100 до 500 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 500 до 2000 лв. Според ал. 2 на чл. 185 ЗДДС, извън случаите по ал.

1 на лице, което извърши или допусне извършването на нарушение по чл. 118 или на нормативен акт по неговото прилагане, се налага глоба - за физическите лица, които не са търговци, в размер от 300 до 1000 лв., или имуществена санкция - за юридическите лица и едноличните търговци, в размер от 3000 до 10 000 лв. Когато нарушението не води до неотразяване на приходи, се налагат санкциите по ал. 1. Следователно, деянието, за което е 4 наложена на дружеството - жалбоподател административна санкция е обявено от закона за наказуемо.

В конкретния случай, при преценка законосъобразността на обжалваното НП, съдът намира, че не са допуснати нарушения на чл. 40 от ЗАНН, във връзка с процедурата по съставянето и връчването на АУАН в отсъствие на представляващия по закон дружеството - жалбоподател, след като са установени предпоставките по чл. 40, ал. 2 от ЗАНН за това. Актът е предявен чрез надлежно упълномощено лице и чрез това лице е запознат с неговото съдържание и на същия е била предоставена възможност да направи възражения при самото съставяне, респ. в законоустановения срок след връчване на акта, от която не се е възползвал. Съставеният акт за установяване на административно нарушение отговаря на изискванията на чл.

42 от ЗАНН относно необходимите реквизити, които следва да съдържа и конкретно на т. 3 на цитираната норма - да се впишат датата и мястото на извършване на деянието, влияещо от своя страна на преценката налице ли е надлежно описание на нарушението откъм основните му съставомерни белези: дата, място, начин на осъществяване. При отпочване на административно наказателното производство и повдигането на административно наказателното обвинение със съставяне на акта за установяване на административно нарушение не е допуснато процесуално нарушение, което да може да се квалифицира като съществено, поради това, че в резултат на допускането му е накърнено правото на защита на жалбоподателя, включващо възможността да разбере за какви факти се привлича към административнонаказателна отговорност, респ. препятства се съдебният контрол. В конкретната хипотеза по изложените по – горе доводи, тези, изтъкнати от пълномощника на жалбоподателя във връзка с правната квалификация и препращането към чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС в обратна насока, се явяват неоснователни.

На следващо място, обжалваното наказателно постановление е издадено в шестмесечния преклузивен срок по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН, като доводите в обратна насока от жалбоподателя, включително за евентуално антидатиране на санкционния акт, остават изцяло необосновани. Наказателното постановление е издадено от компетентен орган, а по съдържанието си то формално отговаря на изискванията на чл. 57 от ЗАНН, установяващ изискуемите реквизити, като дадената правна квалификация по чл. 16а, ал. 1 5 от Наредба № Н-18 от 13.12.2006 г. на МФ и чл. 118, ал. 4, т. 1 от ЗДДС се явява релевантната в случая, с оглед въведените фактически твърдения, а санкционната норма е правилно дефинирана и приложена. Липсва визираната в жалбата неяснота относно изписването на санкционната норма, като ясно се съдържат твърдения, че вследствие допуснатото нарушение не се е стигнало до неотразяване на приходи, с оглед на което не е допуснато визираното процесуално нарушение при реализиране на отговорността и конкретно при индивидуализиране на санкцията.

От материалноправна страна обстоятелствата, изложени в акта и наказателното постановление, проверени от съда с допустими по закон доказателствени средства, се установяват по недвусмислен и категоричен начин. Доказан е фактът, а и не се спори, че жалбоподателят е лице, извършващо продажби в търговски обект по смисъла на § 1, т. 41 от ДР на ЗДДС - бензиностанция 8203, находящ се в град Хасково, бул. „България“, стопанисвана от „Петрол“ АД с ЕИК по Булстат 831496285, в който била налична 1 бр. ЕСФП модел „Nexus 10“, с ЦРУ „ MF-TH230QR“, одобрена от БИМ със Свидетелство M79FS от 28.10.2019г. и нивомерна система тип ,,OPW iTouch“, регистрирана в НАП на 12.04.2022 г. с peг. № 4554114, без преди датата на регистрацията й - 12.04.2022 г., да е било подадено заявление за първоначална проверка на ЕСФП в БИМ по образец за извършване на проверка на място в обекта. Такова заявление било установено, че е подадено едва на 13.04.2022 г. с № 29-20214/13.04.2022 г.