Определение № 137 от 20.07.2026, Апелативен съд - Бургас

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 137 гр. Бургас, 20.07.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – БУРГАС в закрито заседание на двадесети юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Пламен Анг. Синков

Членове:

Светла М. Цолова

Калина Ст. Пенева като разгледа докладваното от Светла М. Цолова Въззивно частно наказателно дело № 20262000600053 по описа за 2026 година съобрази следното:

Производството е образувано по въззивна жалба против определение, с което е потвърдено постановление за частично прекратяване на наказателно производство.

С въззивната жалба на защитника на обвиняемите В. Н. Д. и П. К. П. се правят оплаквания за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за частично прекратяване на наказателното производство, както и за допуснато съществено нарушение на процесуалните правила.

Защитникът счита, че както първоинстанционното определение, така и прокурорското постановление следва да бъдат отменени и прокурорът да бъде задължен да се произнесе по веществените доказателства и по-конкретно по иззетите парични средства и златен ланец, които се държат от държавните органи вече десет години. Твърде обемната въззивна жалба не съдържа аргументи в подкрепа на релевираните доводи за незаконосъобразност и необоснованост на постановлението за частично прекратяване на воденото срещу обвиняемите В. Д. и П. П. наказателно делото. Видно е, че защитникът не оспорва законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване на производството срещу обв. Д. за извършено от нея на 19.04.2013г. престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.1, пр.2 от НК. Не оспорва също законосъобразността на постановлението на прокурора за прекратяване 1 на производството срещу обв. П. за извършено от него на 27.10.2014 г. престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.1, пр.2 от НК. Акцент в недоволството на защитника е непроизнасянето на прокурора в прекратителното постановление относно съдбата на иззетите на 27.09.2016 г. от апартамента, обитаван от обвиняемите Д. и П. като веществени доказателства пари и ценности, както и изводът на първоинстанционния съд, че въпросът за веществените доказателства стои извън предмета на съдебен контрол по чл.243, ал.2 от НПК. Позовава се и цитира решения на ВКС и ЕСПЧ, насочени към защита на правото на собственост върху движими вещи, парични средства и ценности, иззети и държани от държавните органи като веществени доказателства в наказателното производство. В заключение претендира въззивният съд да отмени първоинстанционното определение, както и постановлението на прокурора в обжалваната му част и да върне делото на прокурора с указания да се произнесе по въпроса за веществените доказателства – иззетите парични средства и златен ланец, „да даде задължителни указания, че въпросът за веществените доказателства не може да бъде оставен извън съдебния контрол при наличие на частично прекратяване на и при почти десетгодишно ограничение върху собствеността“.

Апелативна прокуратура – Бургас чрез своя представител прокурор Е. Ч. е депозирала писмено становище, с което заявява, че въззивната жалба на защитника на обвиняемите В. Н. Д. и П. К. П. е допустима, но неоснователна.

Споделя изводите на съда, в които се приема, че прокурорът правилно е прекратил наказателното производство срещу двамата обвиняемия за деяния, за които не се доказва по несъмнен начин тяхното извършване. Споделя също становището на съда относно произнасянето по веществените доказателства – иззетите в хода на разследването парични суми и златен ланец, като отбелязва, че спрямо двамата обвиняеми – жалбоподатели производството не е изцяло прекратено, то продължава и тези веществени доказателства имат връзка с разследваната престъпна деятелност. Смята, че едва при произнасяне с краен прокурорски акт за прекратяване на наказателното дело е налице задължение на наблюдаващия прокурор за произнасяне по чл.243, ал.2 от НПК. Обръща внимание, че в чл.111, ал.1 от НПК изрично е посочено, че веществените доказателства се пазят, докато завърши наказателното производство. С оглед на това приема, че непроизнасянето на наблюдаващия 2 прокурор по веществените доказателства в постановлението за частично прекратяване, при неприключило наказателно производство за обвиняемите лица, не съставлява съществено процесуално нарушение. Като заключава, че обжалваното определение е законосъобразно и обосновано, предлага въззивният съд да остави без уважение жалбата като неоснователна и да потвърди съдебния акт на първата инстанция.

Въззивната жалба като подадена от активно легитимирано лице – упълномощен защитник на обвиняеми и в преклузивния седмодневен срок по чл.243, ал.7 от НПК е допустима.

Бургаският апелативен съд, след като се запозна с всички материали по настоящото наказателно производство, обсъди доказателствата, събрани на досъдебното производство и провери атакуваното определение по оплакванията на жалбоподателя – защитник на обвиняеми лица, съобрази становището на прокурора от въззивната прокуратура и извърши служебна проверка на атакувания съдебен акт, направи извода, че жалбата е неоснователна и не следва да се уважава.

С определение рег. №99 от 06.03.2026 г. по ЧНД №130/2026 г.

Сливенският окръжен съд е потвърдил постановление на Окръжна прокуратура - Сливен от 19.02.2026 г. за прекратяване на наказателното производство по сл. дело №25/2022 г. по описа на ОСлО при Окръжна прокуратура – Сливен, водено срещу обв. В. Н. Д. за престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.1, пр.2 от НК и срещу обв. П. К. П. за престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.1, пр.2 от НК.

В мотивите първоинстанционният съд е споделил становището на прокурора, че липсват категорични доказателства, установяващи, че сумата за закупуване на имота в с. Селиминово от обв. П. П. е придобита от осъдения за трафик на хора Н. П.. Възприел също прокурорското становище, че не са събрани безспорни доказателства, че закупуването от обв. В. Д. на идеална част от апартамент в гр. Сливен, кв. „Българка“ е станало с парични суми, придобити от престъпна дейност - трафик на хора с цел сексуална експлоатация, извършени на територията на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия от обв. Н. П.. Намерил за напълно обоснован извода на прокурора, че липсват надлежни и недвусмислени доказателства за знание от страна на обвиняемите В. Д. и П. П. за това, че имуществото, с което са 3 закупили въпросните имоти, е придобито чрез престъпление. Приел, че доводи, свързани с продължаващото разследване спрямо обвиняемите Д. и П. за престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.2, пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, не следва да се обсъждат, тъй като стоят извън рамките на настоящия съдебен контрол в производството по чл.243 от НПК. Идентичен извод направил и относно веществените доказателства, които са свързани с продължаваното разследване срещу двамата обвиняеми за престъпление по чл.253, ал. 4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1от НК и които излизат извън обхвата на настоящия съдебен контрол.

Съобразявайки оплакванията за незаконосъобразност и необоснованост на обжалваното определение, въззивният съд, извърши собствена преценка на доказателствената съвкупност и въз основа на нея изгради фактическа обстановка по спора, съвпадаща напълно с установената от прокурора и възприета от първата инстанция, поради което не е необходимо нейното възпроизвеждане в настоящото въззивно определение. Направената от тази инстанция своя оценка на наличните доказателствени източници, събрани в хода на разследването, се покрива изцяло с тази на прокурора и първия съд.

Внимателният прочит на наличната по делото доказателствена съвкупност указва, че както прокурорът, така и съдът обосновано са приели, че не са събрани достатъчни, безпротиворечиви и убедителни доказателства, които да установят, че към датата на сключване на договорите за покупкопродажба на недвижими имоти, съответно на 19.04.2013 г. за обв. Д. и на 27.10.2014 г. за обв. П. П., те са знаели, че имуществото, съответно сумата 26 500 лева за обв. Д. и сумата 9 900 лева за обв. П., е придобито чрез тежко умишлено престъпление - трафик на хора с цел сексуална експлоатация, извършени на територията на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия. Този доказателствен извод на прокурора, възприет и потвърден от съда, е правилен и достатъчно категорично мотивиран в съобразителните части на техните актове.

Некоректно цифрово изписаното основание за частично прекратяване на делото в постановлението на прокурора – чл.243, ал.1, т.1 вр. чл.24, ал.1, т.1 от НПК, т. е. поради липса на извършено престъпление, вместо чл.243, ал.1, т.2 от НПК, т. е. поради недоказаност на обвинението, не внася съмнение в направеното от прокурора и потвърдено от съда заключение за това, че в хода 4 на разследването не са събрани достатъчни обективни и надежни доказателства в подкрепа на обвинителната теза за извършено от всеки от обвиняемите В. Д. и П. П. престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.1, пр.2 от НК, поради което за тези деяния на посочените обвиняеми наказателното производство следва да се прекрати поради недоказаност на обвиненията.

Впрочем в жалбите на защитника на обвиняемите В. Д. и П. П. изобщо не са изложени аргументи в подкрепа на твърдения, че обвиняемите изобщо не са извършили вменените им престъпления, нито оплаквания, че разследването по делото касателно същите престъпления не е допринесло за обективното, всестранно и пълно изясняване на обстоятелствата по делото и което не е установило категорично липсата на извършено престъпление по цитирания законов текст. В жалбите не са посочени неизяснени и релевантни за спора обстоятелства, които евентуално да могат в хода на допълнително разследване да се установят и да обусловят категоричен и несъмнен извод за отсъствие на виновно поведение на обвиняемите В. Д. и П. П., което да може да се субсумира в хипотезиса на някоя правна норма от Особената част на НК. При извършената служебна проверка от съда също не се констатират пропуски в доказателствената дейност на разследващите органи, които чрез допълнителни действия по разследване да елиминират евентуална непълнота в доказателствената съвкупност и да убедят прокурора, че обвиняемите В. Д. и П. П. изобщо не са реализирали престъпна деятелност, изпълваща обективните и субективните елементи на престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.1, пр.2 от НК при сключването, съответно на 19.04.2013 г. и на 27.10.2014 г., на инкриминираните сделки за закупуването на упоменатите в приложените нотариални актове недвижими имоти.

При това положение, първоинстанционният съд правилно е преценил като законосъобразно и обосновано решението на прокурора за прекратяване на производството по това наказателно дело в частта му относно повдигнатото на всеки от обвиняемите В. Д. и П. П. обвинение за извършено престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.1, пр.2 от НК поради недоказаност на обвинението.

Неоснователно е възражението в жалбата, че прокурорът винаги се произнася и по веществените доказателства съгласно чл.243, ал.2 от НПК, доколкото тази правна норма не прави разграничение между пълно или частично прекратяване на наказателното дело. Подобно разбиране на посочения законов текст е неприемливо, защото не държи сметка, че в 5 хипотеза на прекратяване на наказателното производство в частта му относно едно или няколко обвинения и продължаване на процеса по друго или други обвинения веществените доказателства по делото могат да са важни и значими за установяване на деянията – предмет на другото оставащо и поддържано от прокурора обвинение, поради което те не следва да се връщат на правоимащия или да се унищожат. Идентична е ситуацията в конкретния случай. Макар и прокурорът да прекратява наказателното производство в частта му относно повдигнатото на всеки от обвиняемите В. Д. и П. П. обвинение за престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.1, пр.2 от НК, процесът продължава своето развитие с повдигането на нови обвинения срещу тях за престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1от НК. Нещо повече. Въпросните веществени доказателства – парични средства и златен ланец, намерени и иззети по време на претърсването в обитавания от обвиняемите В. Д. и П. П. апартамент, не са предмет на нито едно от престъпленията по чл.253, ал.4 във вр. ал.1, пр.2 от НК, вменени на тези обвиняеми, за които частично се прекратява наказателното дело, поради което за прокурора не е налице задължението по чл.243, ал.2 от НПК да се произнесе по въпроса за веществените доказателства. Обратна е хипотезата за повдигнатите на обвиняемите В. Д. и П. П. нови обвинения за извършено от тях в съучастие като съизвършители престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК. С оглед съставените и предявени на 25.02.2026 г. на обвиняемите В. Д., П. П. и Н. П. постановления за привличане на обвиняем, същите са привлечени за съвместно извършено на 27.09.2016 г. престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20, ал.2 за първите двама (като съизвършители) и вр. ал.3 за третия (като подбудител) от НК. Според словесното съдържание на постановленията за привличане на обвиняемите В. Д. и П. П., инкриминираните и незаконно държани от тях имущества, за които те са предполагали, че са придобити чрез тежко умишлено престъпление - трафик на хора с цел сексуална експлоатация, извършено на територията на Кралство Белгия и Кралство Нидерландия от сина им обв. Н. П. П., представляват парична сума в размер на 55 евро (3 банкноти от 10 евро, 5 банкноти от 5 евро), парична сума в размер на 130 евро (4 банкноти от 20 евро и една банкнота от 50 евро), парична сума в бг лева в размер на 4770 лева, парична сума от 2050 лева, парична сума в размер на 37 500 лева и на 84 850 евро, всичко на обща стойност 85035 евро с левова 6 равностойност 166 314 лева и 44 320 лева и един брой златен ланец - кух, с медальон с мотиви на „Версаче“ злато, 14 карата - 37,97 грама или всичко на обща стойност 213 291,90 лева. Това са именно веществените доказателства, иззети на инкриминираната дата 26.09.2016 г. при обиска в дома на обвиняемите В. Д. и П. П.. Подробно описаните и индивидуализирани в постановленията за привличане на обвиняемите вещи представляват предмет на вмененото им престъпление по чл.253, ал.4 във вр. ал.2 пр.3 във вр. ал.1 във вр. чл.20, ал.2 вр. ал.1 от НК, поради което те са нужни на продължаващия наказателен процес за доказването по несъмнен и категоричен начин на самото престъпление, като наред с това, в хипотеза на евентуално постановена за престъплението осъдителна присъда спрямо обвиняемите, на основание чл.253, ал.6 от НК въпросните вещи като предмет престъплението подлежат на отнемане в полза на държавата.