Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 610 от 15.06.2023, Районен съд - Перник

Съд
Районен съд - Перник
Дело
Гражданско дело 503/2023
Вид
Решение № 610
Подписан
15.06.2023
Състав
Кристина Николаева Костадинова

Цитирани разпоредби

  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 414 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 439, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 111, б. "в" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "б" · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 116, б. "в" · Закон за задълженията и договорите

РЕШЕНИЕ

№ 610 гр. Перник, 15.06.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЕРНИК, XI ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Кристина Н. Костадинова при участието на секретаря Кристина Ант. Иванова като разгледа докладваното от Кристина Н. Костадинова Гражданско дело № 20231720100503 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 439 от ГПК.

Образувано е по искова молба на Т. И. Ч., с ЕГН: ********** в качеството й на наследник на Д.Я.Л. /починала на 20.12.2015 г./, подадена чрез пълномощника й – адв. Н. Б. против „Топлофикация Перник“ АД, с ЕИК:

113012360, със седалище и адрес на управление – гр. Перник, ТЕЦ Република, с която се иска съдът да признае за установено, че ищецът НЕ ДЪЛЖИ на ответното дружество следните суми: сумата от 4842.92 лева, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2011 г. до 30.04.2014 г., сумата от 943.07 лева – обезщетение за забава за периода от 30.06.2011 г. до 18.02.2015 г., както и направените разноски по делото в размер на 115.72 лева за държавна такса и 100 лева за юрисконсултско възнаграждение, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 11.03.2015 г., до окончателното й плащане, за които суми е издаден изпълнителен лист от 20.04.2015 г. и заповед № 1014 от 12.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1349/2015 г. по описа на Пернишкия РС и които суми са предмет на изп.д. № 667/2015 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. и изп.д. № 2863/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., поради погасяването им по давност. Претендират се разноски.

В исковата молба се твърди, че процесните суми за главница и обезщетение за забава за съответните периоди били начислени от ответника за топлоснабден имот. Доколкото същите не били заплатени ответното дружество подало заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение срещу наследодателя на ищеца, като в тази връзка било образувано ч.гр.д. № 1349/2015 г. по описа на Пернишкия РС. В хода на 1 последното била издадена заповед за изпълнение като с нея наред със сумите за главница и обезщетение за забава в полза на дружеството били присъдени и разноските по делото. След влизане в сила на заповедта за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д. № 1349/2015 г. по описа на Пернишкия РС за вземанията по заповедта в полза на дружеството бил издаден и изпълнителен лист от 20.04.2015 г.

За събиране на вземанията си дружеството образувало изп.д. № 667/2015 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. По същото обаче последното извършено изпълнително действие било от 07.05.2015 г. като суми не били събрани. В тази връзка в исковата молба се излагат подробни доводи, че процесните вземания били погасени по давност като в тази връзка се поддържа, че приложима била кратката три годишна погасителна давност, относима към периодичните плащания – съгласно чл. 111, б. „в“ от ЗЗД. Дори да се приемела за приложима общата 5 годишна давност обаче тя също била изтекла. Излагат се доводи с оглед приложението на ППВС № 3/1980 г. на ВС и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай, като е цитирана и незадължителна практика на ВКС.

Независимо от погасяването по давност на процесните суми ответното дружество образувало второ изпълнително дело № 2863/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б.. По същото по искане на ответника били предприети изпълнителни действия.

С тези аргументи се иска претенциите да бъдат уважени. С исковата молба са представени писмени доказателства: изпълнителен лист от 20.04.2015 г. по ч.гр.д. № 1349/2015 г. по описа на Пернишкия РС и заповед № 1014 от 12.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1349/2015 г. по описа на Пернишкия РС, удостоверение за наследници на Д.Я.Л., молба за образуване на изпълнително дело, постановление за конституиране на длъжник и покана за доброволно изпълнение.

В законоустановения срок по чл. 131 от ГПК от страна на ответника по делото е постъпил писмен отговор, с който предявените искове се оспорват като неоснователни. В тази връзка се твърди, че ответникът не е бездействал по отношение принудителното събиране на процесните вземания, а напротив – образувал е две изпълнителни дела въз основа на представения по делото изпълнителен лист, а именно: изп.д. № 667/2015 г. и изп.д. № 2863/2021 г. и двете по описа на ЧСИ СТ.Б.. В хода на посочените изпълнителни дела били предприемани регулярно множество изпълнителни действия, които прекъсвали давността за процесните вземания. По тези съображения и дружеството счита, че същите не са погасени по давност. В тази връзка се излагат подробни доводи с оглед приложението на Постановление на пленума на ВС № 3/18.11.1980 г. и на Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС в настоящия случай.

Цитирана е и съдебна практика – Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д. № 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС. С тези аргументи се иска претенциите да бъдат отхвърлени.

2

В хода на производството по делото е изискано и приложено копие от изп.д. № 667/2015 г. по описа на ЧСИ СТ.Б..

В съдебно заседание, проведено на 22.05.2023 г., процесуалният представител на ищеца изразява становище за уважаване на исковете.

Процесуалният представител на ответника изразява становище за отхвърляне на исковете.

Пернишкият районен съд, след като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите и възраженията на страните, приема за установено от фактическа страна следното:

Страните по делото не спорят, а и видно от материалите по приложеното изп.д. № 667/2015 г. по описа на ЧСИ СТ.Б., от ответника „Топлофикация Перник” АД е депозирано заявление за издаване на заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК срещу наследодателя на ищеца за вземанията, които са предмет на настоящото производство. В тази връзка по подаденото заявление районният съд е издал заповед № 1014/12.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1349/2015 г. по описа на РС Перник. Доколкото срещу заповедта не е постъпило възражение по чл. 414 от ГПК, то е издаден изпълнителен лист от 20.04.2015 г.

Въз основа на последния по молба на ответното дружество от 27.04.2015 г. е образувано изпълнително дело № 667/2015 г. при ЧСИ СТ.Б., като на същия е възложено да извърши действия по принудително изпълнение /запор на банкови сметки/.

От приложеното в цялост копие от изпълнителното дело се установява, че по него са извършвани справки за имущественото състояние на длъжника като до същия е изпратена и покана за доброволно изпълнение от 07.05.2015 г. – за която са налице данни, че е връчена чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 от ГПК. По изпълнителното дело е наложен и един запор: на 07.05.2015 г. – запор на пенсия.

На 11.07.2016 г. съдебният изпълнител е издал постановление за конституиране като длъжник на ищцата Т. Ч.. От взискателя също са постъпили още две искания за налагане на запори – на 07.07.2016 г. и на 31.01.2017 г. Няма данни тези запори да са наложени.

По изпълнителното дело не са събрани никакви суми, като на 09.06.2020 г. съдебният изпълнител е издал постановление за прекратяване на изпълнителното дело на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 от ГПК.

От приложените към исковата молба писмени материали от изп.д. № 2863/2021 г. по описа на ЧСИ СТ.Б. се установява, че същото е образувано въз основа на горепосочените заповед за изпълнение и изпълнителен лист – по молба на ответника от 28.09.2021 г., съдържаща искане за прилагане на конкретни действия по принудително изпълнение /запор на банкова сметка/.

По това дело ищцата е конституирана като длъжник на 10.12.2021 г., а на 21.08.2022 г. до същата е изпратена ПДИ, която няма данни как и кога е връчена. По второто изпълнително дело на този етап няма данни да са събрани суми от длъжника.

3

На последно място от удостоверение за наследници за Д.Я.Л. се установява, че същата е починала на 20.12.2015 г. като ищцата е нейн единствен наследник.

Така установената фактическа обстановка налага следните изводи от правна страна:

Предявените искове са отрицателни установителни искове и са с правно основание по чл. 439, ал. 1 от ГПК – за установяване недължимост на вземанията по изпълнителен лист от 20.04.2015 г., издаден по ч.гр.д. № 1349/2015 г. и въз основа на заповед за изпълнение № 1014 от 12.03.2015 г. по ч.гр.д. № 1349/2015 г. по описа на РС Перник. Съдът възприема посочената правна квалификация, доколкото от твърденията в исковата молба / а и от представените по делото доказателства/ се установява, че към момента на предявяване на исковата претенция е налице висящо изпълнително дело относно процесните вземания – изп.д. № 2863/2021 г. по описа на ЧСИ Бадев.

По допустимостта:

Настоящият съдебен състав намира исковите претенции за допустими.

Посоченият извод се обосновава с трайната съдебна практика, в това число на ВКС, където изрично се приема допустимостта на отрицателен установителен иск за недължимост на вземане, признато на несъдебно изпълнително основание, поради изтекла, след прекратяване на изпълнителното производство, образувано въз основа на издадения на това основание изпълнителен лист, погасителна давност, включително такъв иск е допустим независимо дали за събирането на това вземане има висящо изпълнително производство към момента на предявяването му. Това разрешение е възприето, доколкото правната сфера на ищеца се явява накърнена и само въз основа на съществуващия в полза на кредитора (бивш взискател) изпълнителен титул, който материализира вземане, отричането на което, въз основа на факти, настъпили след приключване на производството, в което е издадено изпълнителното основание, ищецът има интерес да установи.

Достатъчен е безспорният интерес на ищеца от осуетяване възможността за иницииране на ново изпълнително производство. /в този смисъл Определение № 549 от 29.11.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 4317/2018 г., IV г. о., ГК , Определение № 513/ 24.11.2016 г. по ч. т. д. № 1660/ 2016 г., І т. о. , Определение № 410 от 20.09.2018 г. на ВКС по ч. гр. д. № 3172/2018 г., IV г. о. и Определение № 649/26.07.2019 г. по в.ч.гр.д. № 323 от 2019 г. на Пернишкия ОС и др./.

Съдът счита производството по делото за изцяло допустимо, доколкото няма данни от ищеца или неговия наследодател до момента да са събрани каквито и да било суми в изпълнение на дълга.

По основателността:

По отношение на приложимия давностен срок спрямо процесните суми следва да се отбележи, че в съдебната практика действително е налице спор относно давността за вземания, установени със заповед за изпълнение в случаите, когато се касае за вземания, попадащи в разпоредбата на чл. 111 от ЗЗД и в частност относно т.нар. периодични плащания, погасявани и съгласно 4

Тълкувателно решение № 3 от 18 май 2012 г. по тълк. дело № 3/2011г. на ОСГТК на ВКС с кратката тригодишна давност /по отношение на посочения въпрос е налице практика на ВКС - Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС – съгласно което и при наличие единствено на заповед за изпълнение давността отново е пет години/. В тази връзка и настоящият съдебен състав споделя разрешението, дадено в Решение № 118/07.07.2022 г. по гр.д. № 4063/2021 г. на 3-то г.о. на ВКС като приема, че приложимата давност за всички вземания по изпълнителния лист е пет години. Налице е и противоречива практика от кога тече срокът по чл. 433, т.

8 от ГПК – дали от последното изпълнително действие или от последното поискано от взискателя действие съответно относно началния момент на давността /по тези въпроси е постановено Решение № 37/24.02.2021 г. по гр.д.

№ 1747/2020 г. на 4-то г.о. на ВКС/.

На следващо място съдът отбелязва, че в настоящия случай ищецът навежда единствено доводи за изтекла погасителна давност след образуване на първото изпълнително дело, поради което и като предмет на делото не са въведени твърдения за изтекла давност преди издаване на заповедта за изпълнение, съответно на изпълнителния лист, нито преди образуване на изпълнителното производство.

В конкретния случай по делото се установява, че въз основа на заповедта за изпълнение и издадения изпълнителен лист от 20.04.2015 г. по молба на ответното дружество на 27.04.2015 г. при ЧСИ Бадев е образувано изп.д. № 667/2015 г.