Решение № 3070 от 13.08.2025, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 3070 гр. София, 13.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 135 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и девети май през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: НАДЯ СТ. БАКАЛОВА при участието на секретаря ЕМИЛИЯ ЕВЛ. С. като разгледа докладваното от НАДЯ СТ. БАКАЛОВА Административно наказателно дело № 20251110200293 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид:

Производството е по реда на чл.59 и сл. ЗАНН.

Н. Р. Д. ЕГН ********** от град София, ***** обжалва наказателно постановление (НП) № 24-4332-002540/12.02.2024г. издадено от Началник сектор СДВР, Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което е наложена глоба от 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и глоба от 20 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

Жалбоподателят моли съда да отмени НП, като незаконосъобразно.

В съдебно заседание жалбоподателят представител адв.Д. поддържа жалбата. лично и чрез процесуалния си

В съдебно заседание въззиваемата страна не изпраща представител и не изразява становище по жалбата.

Съдът, като разгледа всички събрани по делото доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, и взе под внимание твърденията на жалбоподателя, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

1

Жалбата е подадена в законоустановения, преклузивен срок по чл.59,ал.2 ЗАНН, поради което се явява допустима, а разгледана по същество и основателна.

В обжалваното НП е записано, че на 01.02.2024г., около 16:20 часа, в град София, на бул.“Петко Ю.Т.“, бл.8, с посока на движение от бул.“България“ към бул.“Гоце Делчев“ бил управляван лек автомобил“Форд Фокус“, с рег.№ *****, собственост на Б. С. Т., като по време на движение водачът не използвал обезопасителен колан, който бил наличен в оборудването и автомобила не бил представен на годишен, технически преглед в законоустановения срок.Като водач на процесния автомобил, както в НП, така и в АУАН № 1152875/01.02.2024г., въз основа на който е съставено обжалваното постановление е вписан жалбоподателя Н. Р. Д..

Видно от показанията на свидетеля – актосъставител В. Е. Е., дадени пред предходен съдебен състав, съдържащи се в протокол от о.с.з.от

10.06.2024г.въпреки, че поддържа изложеното в АУАН, свидетелят няма никакъв спомен нито визуално от жалбоподателя, нито от случилото се, описано в акта.

Видно от справка за собствениците на процесното превозно средство/л.17 от делото/, като такива са записани Б. С. Т. и Б. И.Т., а името на жалбоподателя не фигурира в тази справка.

От показанията на свидетелката Б. С. Т. се установява, че към датата, посочена като дата на извършване на нарушенията в АУАН – 01.02.2024г., автомобилът “Форд Фокус“, с рег.№ *****, който синът й ползвал, се намирал паркиран пред блока.Свидетелката заявява по отношение на колата:“не е била шофирана на тази дата от жалбоподателя.“

Видно от служебна бележка, издадена от „МСМ Партнър“ЕООД, издадена на Н. Д., в качеството му на бивш работник“шофьор“ във фирмата, на 01.02.2024г., жалбоподателят бил на работа, с работно време от 08:30 часа до 18:00 часа и около 16:20 часа е изпълнявал трудовите си задължения като „шофьор“в района на квартал „Надежда“ в град София, управлявайки автомобил“Дачия Сандеро“, рег.№ СА *****, т.е. не би могъл същевременно да е на мястото на извършване на нарушенията, описано в АУАН и НП - на бул.“Петко Ю.Т.“, бл.8, с посока на движение от бул.“България“ към бул.“Гоце Делчев“.

2

От заключението по изготвената в хода на съдебното следствие съдебно - почеркова експертиза, се установява, че Подписите за „нарушител“ в процесния АУАН 1152875/01.02.2024г., както и в разписката за неговото получаване, са положени от лице, различно от Н. Р. Д..

Горната фактическа обстановка се установява от приетата административно - наказателна преписка, от показанията на свидетелите В. Е.

Е. и Б. С. Т., както и от представените в о.с.з писмено доказателство – служебна бележка от „МСМ Партнър“ЕООД и заключение по изготвена съдебно почеркова експертиза.

Жалбата е постъпила в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН, подадена е от лице с надлежна процесуална легитимация и в този смисъл е допустима и основателна по следните съображения:

Съгласно чл.43, ал.1 от ЗАНН, АУАН се предявява на нарушителя, за да се запознае със съдържанието му и го подпише, а съгласно ал.5 – при подписване на АУАН, на нарушителя се връчва препис от него срещу разписка, а в акта се отбелязва датата на неговото подписване.В конкретния случай, от заключението по изслушаната експертиза, безспорно се установява, че не нарушителя, а различно от него лице е положило подпис за»нарушител»в АУАН, въз основа на който е издадено обжалваното НП.Следва извод за допуснато съществено процесуално нарушение, което обуславя незаконосъобразност на наказателното постановление.

Въпреки, че носи цялата доказателствена тежест в административнонаказателното производство, АНО не е ангажирал нито едно доказателство, с което да се внесе яснота относно обстоятелството, откъде е направен извод за съпричастност на Н. Р. Д. към нарушенията, описани в АУАН и НП, предвид наличните доказателства, че към часа и датата на извършване на нарушенията, Д. е бил на работното си място в различен квартал, а процесния автомобил бил паркиран пред блока на своя собственик – свидетелката Т..

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.В конкретния случай извършването на посоченото в НП нарушение и то виновно от 3 жалбоподателя не се установи по безспорен начин.

По изложените съображения, незаконосъобразно и следва да се отмени обжалваното

НП се явява

От страна на жалбоподателя са претендирани разноски за адвокатско възнаграждение, а от страна на АНО е направено възражение за прекомерност, което се явява неоснователно, тъй като претендирания размер на разноските съответства на фактическата и правна сложнаст на делото и броя проведени открити, съдебни заседания и на основание чл.63д, ал.1 от ЗАНН същите следва да се присъдят в размера, посочен в представения по делото договор за правна помощ/л.37 /, а именно в размер на 400 лева.

АНО следва да заплати по сметка на СРС направените разноски за съдебно-почеркова експертиза в размер на 565 лева.

Водим от горното и на осн.чл.63,ал.1 ЗАНН, съдът

РЕШИ:

О Т М Е Н Я наказателно постановление (НП) №

24-4332002540/12.02.2024г. издадено от Началник сектор СДВР, Отдел“Пътна полиция“СДВР, с което на Н. Р. Д. ЕГН ********** е наложена глоба от 50 лева за нарушение по чл.137А, ал.1 от ЗДвП и глоба от 20 лева за нарушение по чл.147, ал.1 от ЗДвП.

ОСЪЖДА СДВР да заплати на Н. Р. Д. ЕГН ********** направените разноски за адвокатско възнаграждение в размер на 4 00/четиристотин /лева, а по сметка на СРС направените разноски за възнаграждение на вещо лице за изготвяне на съдебно-почеркова експертиза в размер на 565/петстотин шестдесет и пет/лева.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд – София град, в 14 (четиринадесет) дневен срок от страните, считано от датата на съобщаване, че е изготвено.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________ 4