Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 667 от 19.10.2023, Районен съд - Видин

Съд
Районен съд - Видин
Дело
Гражданско дело 412/2022
Вид
Решение № 667
Подписан
19.10.2023
В сила
30.11.2023
Състав
Милена Стоянова Стоянова

Цитирани разпоредби

  • чл. 236, ал. 1, т. 7 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 410 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 415, ал. 4 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 418, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 47 ал. 5 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 240 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 146 · Закон за защита на потребителите
  • чл. 10, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а · Закон за потребителския кредит
  • чл. 10а, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 11 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 12 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 11, ал. 1, т. 9 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 1 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 37 · Закон за правната помощ
  • чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 26 · Наредба за заплащането на правната помощ
  • чл. 430 · Търговски закон

РЕШЕНИЕ

№ 667 гр. Видин, 19.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВИДИН, III СЪСТАВ ГО, в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Милена Ст. Стоянова при участието на секретаря Милена С. Евтимова като разгледа докладваното от Милена Ст. Стоянова Гражданско дело № 20221320100412 по описа за 2022 година

Делото е образувано по искова молба от „БНП ПАРИБА ПЪРСЪНЪЛ ФАЙНЕНС С.А., Париж” чрез „БНП Париба Пърсънъл Файненс С.А.”, клон България, ЕИК 204915054, със седалище и адрес на управление: гр. София, ж. к. „Младост 4”, Бизнес Парк София, сгр.

14, с която против В. Т. Б. от гр. ******, , с която е предявен установителен иск по чл. 422 от ГПК във вр. с чл. 240 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Твърди се от ищеца, че с ответника са се намирали в договорни отношения по силата на които ищецът е предоставил потребителски кредит на ответника в размер на 2000.00 лева за срок от 36 месеца, считано от подписване на договора до 20.12.2021 г. Договорено е изплащането на кредита да става на 36 броя равни месечни вноски, всяка в размер на 101.67 лева. Посочено е, че е определен годишен процент на разходите, както и ГПР. При забава в плащанията е уговорено заплащане на лихва за забава. Посочено е, че вземането се основава на договор за кредит PLUS-16642083, сключен на 20.12.2018 г. Длъжникът е преустановил плащането на вноските на 20.01.2019 г., като към тази дата няма платени вноски по кредита.

Договорът за кредит е обявен за предсрочно изискуем на 20.02.2019 г., като на длъжника е изпратено нарочно уведомление за това. Поддържа се, че длъжникът не е погасил задълженията си по кредита. Заради това ищецът се е снабдил със Заповед за изпълнение.

Заповедта е връчена на длъжника при условията на чл. 47, ал. 1 от ГПК, поради което ищецът обосновава правния си интерес от водене на настоящото дело.

Иска се от съда да постанови решение, с което да признае за установено по отношение на ответника, че дължи на ищцовото дружество вземане по договор PLUS16642083 в размер на: 2067.20 лева – главница, 318.24 лева - мораторна лихва, начислена 1 върху главницата за периода от 20.02.2019 г. до 12.10.2020 г., ведно със законната лихва от датата на подаване на заявлението по чл. 410 от ГПК – 27.10.2020 г. до окончателното изплащане на вземането.

В условията на евентуалност е направено искане в случай, че предявеният установителен иск бъде отхвърлен, съдът да приеме, че ищецът предявява осъдителен иск срещу ответника за същите суми.

Претендират се направените разноски по заповедното производство и в исковото производство.

Ответникът, редовно уведомен, чрез назначен особен представител, в срока за отговор е оспорил исковите претенции като неоснователни и недоказани. Оспорил е получаване на сумата по кредита от ответника. Оспорил е действителността на договора за потребителски кредит поради: нарушени разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК – договорът е с шрифт в по-малък размер от предвидения в закона, нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 от ЗПК относно ГПР, тъй като не са посочени кои са компонентите, включени в него и каква е стойността им, нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 1 от ЗПК, нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 9 от ЗПК относно лихвата – не е ясно как е начислена, нарушение на чл. 10а, ал. 4 от ЗПК относно такса ангажимент.

Оспорена е предсрочната изискуемост на кредита.

Оспорен е предявения при условията на евентуалност осъдителен иск.

По делото са събрани писмени доказателства, приложено е ч.гр.д. № 1964/2020 г. по описа на Районен съд – Видин, назначени и изслушани са съдебна компютърно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства, намира за установено следното:

На 20.12.2018 г. между страните е сключен договор за потребителски паричен кредит № PLUS-16642083, съгласно който страните са договорили на ответника да бъде отпуснат кредит за потребителски цЕ. в размер на 2000.00 лева. Към тази сума е включена и сумата от 403.20 лева – застрахователна премия , както и сумата от 70.00 лева – такса ангажимент.

Съгласно договореното, ответникът е следвало в срок до 20.12.2021г. да погаси заема на 36 месечни вноски, всяка по 101.67 лева, включваща главница и възнаградителна лихва по кредита. Посочено е също, че ГПР е 45.19%, а лихвения процент е 34.99%. Посочено е също, че усвояването на кредита ще бъде по посочена от кредитополучателя банкова сметка в банка ОББ.

Общият размер на кредита е 2000.00 лева, общата стойност на плащанията е 3660.12 лева.

2

До ответника е изпратена покана за заплащане на задължението по кредита, като липсват данни за връчването й.

Вещото лице по назначената и приета по делото съдебно-счетоводна експертиза е посочило, че усвояването на кредита е станало с направен превод по лична банкова сметка на ответника в банка ОББ на 21.12.2018г. на сумата от 1512.80 лева. Вещото лице е посочило, че общата стойност на кредита е 2000.00 лева, а общата стойност на плащанията е 3660.12 лева, от която сума 1256.92 лева е договорната лихва за периода от 20.01.2019г. до 20.12.2021.

Ответникът не е направил никакво погасяване по кредита. Вещото лице е дало заключение и за размера на лихвата забава за периода от 20.02.2019г. до 12.10.2020г., която възлиза на сумата от 345.11 лева.

Поради направено от ответника, чрез назначен особен представител оспорване на шрифта на договора, по делото е назначена и приета от съда съдебна компютърнотехническа експертиза от заключението на която е видно, че договорът за потребителски паричен кредит, отпускане на револвиращ потребителски кредит, издаване и ползване на кредитна карта PLUS-16642083/20.12.2018 г., оторизационен код а26х4536, е написан с компютърен шрифт „Garamond“, с размер 12, което е в съответствие с чл. 10, ал. 1 от ЗПК.

Съдът кредитира заключенията на вещите лица като обективно и компетентно изготвени.

От приложеното ч.гр.д. № 1964/2020 г. по описа на Районен съд - Видин, е видно, че в полза на ищеца е издадена Заповед № 201570-РЗ/30.10.2020г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПКг. за сумите от: 2067.20 лева - главница, 318.24 лева - мораторна лихва за периода от 20.02.2019 г. до 12.10.2020 г. и законната лихва върху главницата от подаване на заявлението в съда - 27.10.2020 г. до изплащане на вземането, както и сумите 47.71 лева за платена държавна такса и 50.00 лева за юрисконсултско възнаграждение.

Заповедта за изпълнение е връчена на длъжника при условията на чл. 47 ал. 5 от ГПК, поради което е предявен и настоящия установителен иск в срока по чл. 415, ал. 4 от ГПК.

При така установената фактическа обстановка, съдът намира следното от правна страна:

Предявен е иск по чл. 240 от ЗЗД във вр. с чл. 79 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД.

Вземанията на ищеца се основават на договор за потребителски кредит, уреден в чл.

240 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ. Договорът поражда задължение за връщане на взетата в заем сума, която кредиторът е предал на ответника. Усвояването на кредита се установява от заключението на вещото лице, което е посочило, че на 21.12.2018г. по лична банкова сметка на ответника е преведена сумата от 1512.80 лева. В този смисъл, неоснователно се явява възражението на ответната страна, че сумата по кредита не била получена.

Съгласно погасителния план, уговорен между страните, кредитът е следвало да се погаси на 36 месечни вноски, всяка в размер на 101.67 лева, включваща главница и възнаградителна лихва. Срокът на договора е бил до 20.12.2021г. От заключението на 3 вещото лице се установява, а и доказателства в обратна насока не са събрани, че ответникът не е извършил нито едно погасяване по кредита. При това положение, същият дължи на ищеца сумата от 2067.20 лева, представляваща главница по кредита включваща сумата от 2000.00 лева – отпуснат кредит и 67.20 лева - застраховка.

От събраните писмени доказателства, се установява, че ищецът е изправна страна по договора за заем, тъй като е изпълнил поетото задължение да отпусне уговорения размер на заема на ответника. Последният обаче не е изпълнил поетото насрещно задължение да погасява в уговорения срок месечните вноски по кредита.

Доказателства за точно изпълнение на задълженията на ответника не се ангажираха и поради това съдът приема, че същият е неизправна страна по договора.

По делото е назначена и изслушана съдебна компютърно-техническа експертиза, от заключението на която е видно, че шрифтът в процесния договор за потребителски паричен кредит е с размер 12, поради което възражението на особения представител на ответника за нарушени разпоредби на чл. 10, ал. 1 от ЗПК се явява неоснователно.

Във връзка с останалите възражения, настоящият състав приема следното: договорът отговаря на законовите изисквания по ЗПК, в частност чл. 11, ал. 1, т. 7 - 12, поради което надлежно обвързва страните и не е недействителен.

Договорът отговаря и на изискванията за форма и съдържание по ЗЗП, като клаузите от същия са предмет на индивидуална договорка между страните /обективиран е индивидуален погасителен план с посочени размер, брой, периодичност на погасителните вноски, падеж и т.н./, поради което чл. 146 от ЗЗП е неприложим.

Към момента на сключване на процесния договор – 15.05.2018 г., е била приета разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК (нова – ДВ, бр.35 от 2014 г., в сила от 23.07.2014 г.), съгласно която годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерски съвет на Република България. Годишният процент на разходите включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи – лихви, други преки или косвени разходи, комисионни, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора, изразени като годишен процент от общия размер на предоставения кредит – чл. 19, ал. 1 ЗПК. С приемането на посочените разпоредби се постави „рамка” по отношение на уговорките при потребителските кредити за размера на лихвите. При нарушение на законовата разпоредба, клаузите в договора за дължимостта на всеки един от компонентите на ГПР са нищожни.

Преди приемане на посочената норма, като критерий за действителност на уговорките за възнаградителна лихва са служЕ. общо установените нравствено-етични правила на морала, или добрите нрави. Именно принципът за еквивалентност в насрещните престации при двустранните договори е залегнал при приемането на посочените разпоредби, като свободата на договаряне при договорите за потребителски кредит е ограничена с оглед обстоятелството, че едната страна по договора – потребителя кредитополучател, е по4 слабата икономически страна в правоотношението. Накърняване на добрите нрави е налице, когато договорната свобода се използва от едната страна, за да възложи на другата несъразмерни тежести, като се възползва от по-неблагоприятното й положение. Затова, при преценка нарушени ли са добрите нрави при уговорката за ГПР и лихвен процент, съдът намира, че меродавна е именно разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК с регламентираните в нея „рамки”. Затова и уговорена лихва в размер на 34.99 % и ГПР – 45.19 %, не противоречи на добрите нрави с оглед изложените по-горе съображения, а по тази причина не е и неравноправна. Напротив, тя е съобразена със законовите изисквания на чл.19, ал. 4 ЗПК, с установените нравствено-етични правила на морала, като ограничаващи договорната свобода.

В тази връзка, нормата на чл. 11, ал. 1, т. 11 ЗПК установява изискване договорът за потребителски кредит да съдържа подробно условията за издължаване на кредита от потребителя, включително погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски, последователността на разпределение на вноските между различните неизплатени суми, дължими при различни лихвени проценти за цЕ.те на погасяването. В случая погасителния план към процесния договор, в съответствие с чл. 11, ал. 1, т. 11 от ЗПК съдържа информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски. Изискване за посочване отделно на главницата и лихвата в рамките на отделната погасителна вноска е въведено с разпоредбата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК, която касае ситуация, в която потребителят погаси предсрочно главницата по срочен договор за кредит и при която за него се поражда право да получи нов погасителен план и в този само случай планът трябва да съдържа разбивка на всяка погасителна вноска, показваща погасяването на главницата и лихвата, изчислена на базата на лихвения процент. В тази връзка е и разпоредбата на чл. 11, ал. 3 от ЗПК, според която когато се прилага чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК кредиторът предоставя на потребителя при поискване и безвъзмездно във всеки един момент на договора извлечение по сметка под формата на погасителен план за извършените и предстоящи плащания. От това следва, че хипотезата на чл. 11, ал. 1, т. 12 от ЗПК не следва да се смесва с тази, предвидена в т. 11, която е приложимата в настоящия случая и съобразно която не е предвидено такова завишено по съдържание изискване към погасителния план. /В този смисъл е Решение № 106 от 03.06.2022 г. по гр.д. № 3253/2021 г. по описа на ВКС, Решение на СЕС по дело С-42/15 от 09.11.2016 г./.