Решение № 8375 от 21.07.2022, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 8375 гр. София, 21.07.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 113 СЪСТАВ, в публично заседание на пети юли през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА

МИТЕВА при участието на секретаря ВЕНЕТА К. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от ИЛИНА В. ЗЛАТАРЕВА МИТЕВА

Гражданско дело № 20211110169881 по описа за 2021 година Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба от „Ж..........-02“ ООД срещу „И..........“ АД, с която е предявен осъдителен иск с правно основание по чл. 79, ал. 1, пр. 1 вр. с чл. 318 и чл. 327, ал.

1 ТЗ за сумата от 22 395,80 лв., представляваща сбор от неплатена цена за закупени строителни материали, ведно със законната лихва от предявяването на исковата молба – 07.12.2021 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че бил в трайни търговски отношение с ответника, като в тази връзка му продал и доставил строителни материали, за които издал фактури и кредитни известия. Поддържа, че изпълнил точно задълженията си, а ответникът му заплатил само частично дължимата се цена. При така изложените фактически твърдения иска от съда да осъди ответника да му заплати сумата от общо 22395,80 лв. с ДДС, ведно със законната лихва от датата на исковата молба до окончателното плащане и направените разноски в настоящето производство и в производството по обезпечаване на иска.

Ответникът не е подал в срок отговор на исковата молба.

С молба с вх. № 139030/04.07.2022г. ответникът оспорва предявения иск по размер с възражението, че е заплатил част от главницата, за което представя платежно нареждане.

В проведеното открито съдебно заседание по делото процесуалният представител на ищеца ищецът признава, че действително на 16.06.2022г. ответникът е заплатил сумата от 20 000 лева, с която е погасена частично претендираната главница. Претендира разликата и поддържа искането си за заплащане на направените разноски по делото, съгласно представен списък по чл. 80 ГПК.

1

Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По иска с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 372 ТЗ в тежест на ищеца е да установи възникването на облигационно отношение по договор за продажба между него и ответника на стоителни материали, по силата на което е доставил стоката в твърдяните количества и за ответника е възникнало задължение за плащане на уговорената цена в претендирания размер.

При установяване на тези обстоятелства в тежест на ответницата е да докаже, че е погасила претендираното вземане.

С оглед частичното плащане, което представлява конклудентно признание, както и предвид ангажираните от ищеца доказателства, съдът счита за безспорно установени всички елементи от фактическия състав за възникване на процесното вземане.

По делото е безспорно, че ответникът е заплатил част от процесното вземане в хода на процеса, което е видно и от представения на лист 193 от делото платежен документ.

Предвид изложеното съдът намира, че предявеният иск следва да бъде уважен частично за останалата непогасена с плащането сума в размер на 2395,80 лв. и отхвърлен за разликата до пълния предявен размер от 22395,80 лв. поради погасяването му чрез плащане в хода на исковото производство.

Към момента на предявяване на иска ищецът е бил носител на изискуемо вземане от ответника, като ответникът е следвало да погаси това вземане преди завеждането на делото.

Ето защо съдът намира, че ответникът дължи на ищеца и обезщетение в размер на законната лихва върху платената главницата от датата на завеждане на иска /07.12.2021 г./ до датата на плащането й /16.06.2022 г./, в размер на 1066,67лева, определен чрез онлайн-калкулатор.

По отговорността за разноски:

Предвид изхода на спора и на основание чл. 78, ал.1 ГПК в полза на ищеца следва да се присъдят и направените разноски в настоящото исково производство в размер на 895,83 лева за държавна такса. Ищецът не е представил никакви доказателства, от които да се установява, че останалите включени в представения по делото списък по чл. 80 ГПК разноски действително да са сторени, поради което съдът намира, че тези суми не му се следват.

Така мотивиран, СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД

РЕШИ:

ОСЪЖДА „И..........“ АД с ЕИК .......... със седалище и адрес на управление гр. София, ул. „П... Е....“ №16А, ет.1, ап. 1, да заплати на „Ж..........-02“ООД с ЕИК 148117441 със 2 седалище адрес на управление гр. Варна, кв. „Ч.........“, бл. 16, вх. „Д“, ап. 64 сумите в размер на 2395,80 лева – главница, представляваща неплатена част от цената на доставени строителни съгласно фактури с номера 0020011555/17.12.2020 г., 0020011410/11.12.2020 г., **********/17.12.2020г.,

0020011364/10.12.2020 г.,

0020011338/09.12.2020 г.,

0020011326/09.12.2020 г.,

0020011296/08.12.2020 г.,

0020011240/04.12.2020 г.,

0020011164/02.12.2020 г.,

0020011074/28.11.2020 г.,

0020011060/27.11.2020 г.,

0020011030/27.11.2020 г.,

0020010927/24.11.2020 г.,

0010005125/24.11.2020 г.,

0020010936/24.11.2020 г.,

0020010892/23.11.2020 г.,

**********/23.11.2020 г.,

0020010888/23.11.2020 г.,

0020010794/18.11.2020 г.,

**********/18.11.2020 г.,

0020010787/18.11.2020 г.,

**********/16.11.2020 г.,

0020010667/12.11.2020 г.,

0020010632/11.11,2020 г.,

0020010603/11.11.2020 г.,

0020010459/05.11.2020 г.,

0010004796/03.11.2020 г.,

0020010221/29.10.2020 г.,

0020010213/29.10.2020 г.,

0020010212/29.10.2020 г.,

0010004675/28.10.2020 г.

0020010139/27.10.2020 г.,

0020010120/26.10.2020 г.,

0020010108/26.10.2020 г.,

0020010100/24.10.2020 г.,

**********/23.10.2020 г.,