Определение № 5555 от 09.02.2026, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 5555 гр. С., 09.02.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в закрито заседание на девети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: В.В.М. като разгледа докладваното от В.В.М. Гражданско дело № 20251110155288 по описа за 2025 година

Извършена е проверка по реда на чл. 140, ал. 1 ГПК.

Предявен е осъдителен иск от М. Т. Ч. срещу „С. О. Т.“ ООД, с правно основание чл. 224, ал. 1 КТ за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 5957,64 лв. равняваща се на 3046,09 евро, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 57 дни, от които 20 дни за 2022 г., 20 дни 2023 г. и 17 дни 2024 г., формирана както с л е д в а : 2090,40 лв. /1068,80 евро/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2022 г.; 2090,40 лв.

/1068,80 евро/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 20 дни за 2023 г.; 1776,84 лв. /908,48 евро/, представляваща обезщетение за неизползван платен годишен отпуск в размер на 17 дни за 2024 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба в съда – 24.09.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищецът твърди, че в периода от 11.04.2019 г. до 12.11.2024 г. страните са били в трудово правоотношение, породено от сключен между тях трудов договор № 00435/12.04.2019 г., по силата на който заемал длъжността „шофьор – приемчик“, с основно заплата - 1 200 лева. Сочи, че с допълнително споразумение от 02.01.2024 г. основното му трудово възнаграждение е увеличено на 1 700 лева. Излага, че съгласно трудовия му договор местоработата му е била в гр. С., ул. „О.“ № 49, но реално работил в гр. Р.. Сочи, че със заповед за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие № 178/12.11.2024 г., трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 13.11.2024 г. Твърди, че към момента на прекратяване на трудовото правоотношение – 13.11.2024 г., не е ползвал платен годишен отпуск за всичките години през които е работил при ответника. Сочи, че на 18.12.2024 г. е подал сигнал в Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда” срещу ответника за забавено изплащане на обезщетение за неизползван платен годишен отпуск, вследствие на което на ответника било направено предписание да определи и изплати дължимите суми за обезщетение за неизползван платен годишен отпуск. Излага, че към момента предписанията 1 не са изпълнени, респ. че ответникът не му е заплатил дължимите суми.

Твърди, че за 2022 г. неизползваният платен годишен отпуск е в размер на 20 дни, за 2023 г. – 20 дни и за 2024 г. – 17 дни. Поддържа, че последното му брутно трудово възнаграждение е било в размер на 2404 лв. При тези твърдения моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор на исковата молба.

Ответникът не оспорва, че между страните е съществувало трудово правоотношение, породено от сключен между страните трудов договор, в това число и че същото е прекратено по взаимно съгласие на страните.

Аргументира, че платеният годишен отпуск се ползва по писмено искане и след писмено разрешение от страна на работодателя, каквото в случая не било налице. Поддържа, че работодателя има право да предостави платения годишен отпуск без съгласие на работника само при наличие на някоя от предвидените в закона предпоставки, които в случая също не били налице.

Поради изложеното счита, че правото на ищеца да ползва отпуск не е възникнало. Сочи, че при прекратяване на трудовото правоотношение, работодателят дължи обезщетение за неползван отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж. Твърди, че платеният годишен отпуск се определя за времето на реално положен труд по трудовото правоотношение. Излага, че през 2022 г. ищецът е отработил 176 дни от 249 официални работни дни, през 2023 г. е отработил 176 дни от 248 официални работни дни, а за периода от 01.01.2024 г. до 13.11.2024 г. отработил 157 дни от общо 220 официални работни дни. Твърди, че в случая работното време на ищеца е било ненормирано. Излага, че съгласно Наредбата за трудовата книжка и трудовия стаж за 1 ден трудов стаж се признава времето, през което работникът е работил най-малко половината от законоустановеното работно време за деня. Сочи, че ако ищецът не е полагал труд за поне половината от нормата за деня, тези дни не се признават за трудов стаж и не пораждат право на платен годишен отпуск, нито на обезщетение за неползван такъв. Твърди, че за 2022 г. ищецът е отработил 176 дни, но 14 от тях не следвало да се зачитат за трудов стаж, тъй като през тях не бил положен труд най-малко през половината от законоустановеното работно време. Счита, че реално признатият трудов стаж за 2023 г. възлизал на 162 дни от 249 работни дни, поради което платеният годишен отпуск възлизал на 13 дни, а не на 20 дни.

Твърди, че през 73 от официално работните дни през годината, работникът не е полагал труд, но получил трудовото си възнаграждение за тях. За 2023 г. ищецът отработил 176 дни, но 12 от тях не следвало да се зачитат за трудов стаж, тъй като през тях не бил положен труд най-малко през половината от законоустановеното работно време. Счита, че реално признатият трудов стаж за 2023 г. възлиза на 164 дни от 248 работни дни, поради което платеният годишен отпуск възлизал на 13 дни, а не на 20 дни. Твърди, че през 72 от официално работните дни през годината, работникът не е полагал труд, но получил трудовото си възнаграждение за тях. За 2024 г. ищецът отработил 157 дни, но 9 от тях не следвало да се зачитат за трудов стаж, тъй като през тях не бил положен труд най-малко през половината от законоустановеното работно време. Счита, че реално признатият трудов стаж за 2024 г. възлиза на 148 дни 2 от 220 работни дни, поради което платеният годишен отпуск възлизал на 11 дни, а не на 17 дни. Твърди, че през 63 от официално работните дни през периода, работникът не е полагал труд, но получил трудовото си възнаграждение за тях. Излага, че работникът е ползвал платен годишен отпуск и то в много по-голям размер от полагащия му се. Отново посочва, че ищецът за 2022 г. не е отработил 72 дни, за 2023 г. – 72 дни и за 2024 г. – 63 дни от официално работните такива, като през част от тези дни твърди, че ищецът е ползвал полагащия му се отпуск, макар да не е поискан и разрешен по установения в закона реда. Твърди, че искането и разрешаването за ползване на отпуск са били в устна форма. Прави възражение за давност за претенцията за 2022 г. В случай че се приеме, че ищецът не е ползвал полагащия му се отпуск, заявява, че ищецът е получил цялото си възнаграждение за всеки от процесните месеци и дължи връщане на сумите получени за всеки неотработен ден. Сочи, че част от надплатените от него суми за 2022 г. са погасени по давност. Твърди, че за периода от м.11.2022 г. до м.12.2022 г. ищецът не е отработил 14 дни, респ. че са надплатени суми в размер на 741,76 лв.; за 2023 г. не е отработил 72 дни, като надплатените суми възлизали на 4609,69 лв.; за 2024 г. не е отработил 63 дни, като надплатените суми възлизали на 4491,13 лв. В тази връзка и в условията на евентуалност прави възражение за прихващане с негово насрещно вземане в размер на 9842,58 лв., представляващо неоснователно изплатено трудово възнаграждение за общо 14 неотработени дни през м.11 и м.12.2022 г., 72 неотработени дни през 2023 г. и 63 неотработени дни през 2024 г., за които ищецът е получил трудово възнаграждение без правно основание. Моли съда да отхвърли предявения иск, евентуално да уважи възражението за прихващане. Претендира разноски.

По доказателствената тежест:

По иска по чл. 224, ал. 1 КТ в тежест на ищеца е да докаже наличието на трудово правоотношение между страните, което е прекратено независимо от основанието за прекратяване, че за периода 2022 г. - 2024 г. има неизползван платен годишен отпуск в размер на общо 57 дни, както и размера на дължимото се обезщетение за неизползван отпуск.

В тежест на ответника е да докаже възраженията за недължимост на претендираните от ищеца суми, респективно – ползването на отпуска за процесния период, или плащане на обезщетението за неползването му.

По релевираното възражение за изтекла погасителна давност от страна на ответника за претенцията за 2022 г., в доказателствена тежест на ищеца е да установи по делото наличието на обстоятелства при настъпването на които законът предвижда спиране и/или прекъсване на давността, в случай че твърди такива.

По възражението за прихващане в доказателствена тежест на ответника е да установи по делото, че е заплатил в полза на ищеца сумата в размер на 9 842,58 лв. /5032,43 евро/, представляваща трудови възнаграждения, които надхвърлят дължимото се такова на ищеца за м. ноември и декември 2022 г., за 2023 г. и за 2024 г., както и да обори законовата презумпция, че ищецът е 3 получил сумите за трудово възнаграждение добросъвестно – чл. 271, ал. 1 вр. чл. 8, ал. 2 КТ.

На основание чл. 146, ал. 1 вр. чл. 153 ГПК съдът отделя като безспорни и с това ненуждаещи се от доказване следните обстоятелства: 1/ Между страните е съществувало трудово правоотношение, възникнало въз основа на трудов договор № 00435/12.04.2019 г., по силата на който ищецът е заемал длъжността „шофьор – приемчик“; 2/ че със заповед за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие № 178/12.11.2024 г. трудовото правоотношение между страните е прекратено, считано от 13.11.2024 г.

По доказателствата и исканията на страните:

Страните са представили писмени доказателства, които са допустими, относими и необходими за правилното решаване на повдигнатия пред съда правен спор, поради което следва да бъдат приети като доказателства по делото.

Следва да бъде допусната съдебно-счетоводна експертиза със задачи, посочени в отговора на исковата молба и с допълнително формулиран от съда въпрос.

Въпреки предмета на настоящия спор, попадащ в обхвата на чл. 140а, ал.

1, т. 9 ГПК, съдът намира, че с оглед процесуалното поведение на страните и изложеното от тях в исковата молба и отговора на исковата молба, са налице пречки за задължаване на страните да участват в информационна среща за процедура по медиация, по смисъла на чл. 140а, ал. 3, т. 7 ГПК , доколкото е налице обосновано предположение, че медиацията не би довела до положителен резултат. С оглед изложеното, делото следва да бъде насрочено в открито съдебно заседание, без страните да бъдат задължавани да участват в информационна среща за медиация.

От приложените материали в кориците на гр.д. № 5457/2025 г., по описа на РС Р. се установява, че прекратителното определение не е изпратено на ответника, поради което съдът следва да му връчи същото, доколкото подлежи на обжалване, както е посочено в него.

Така мотивиран и на основание чл. 140 ГПК, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за 18.03.2026 г. от 14.00 часа, за която дата и час да се уведомят страните с препис от настоящото определение.

На ищеца да се изпрати препис от отговора на исковата молба, заедно с приложенията към него.

На ответника да се изпрати препис от Определение № 5035 от 18.11.2025 г., постановено по гр.д. № 5457/2025 г., по описа на РС Р..

ДОПУСКА СЪБИРАНЕТО на представените към исковата молба и отговора на исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ДОПУСКА изслушването на съдебно-счетоводна експертиза, която да 4 отговори на въпросите, формулирани в отговора на исковата молба и на следния допълнително, формулиран от съда въпрос: „Какъв е размерът на обезщетението по чл. 224, ал. 1 КТ за полагаемия се на ищеца неизползван платен годишен отпуск, пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж, към датата на прекратяването на трудовото правоотношение – 13.11.2024 г.?“, при депозит в размер на 300 евро, от които 250 евро, вносими от ответника в едноседмичен срок от съобщението и 50 евро – от бюджета на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице Е. К. Й.-М..

Вещото лице ДА СЕ УВЕДОМИ за поставените задачи и ДА СЕ ПРИЗОВЕ, с указания да работи по задачата на ответника след представен по делото платежен документ за внесен депозит.

У К А ЗВА на ответника в едноседмичен срок от получаване на настоящото определение с писмена молба с препис за насрещната страна, във връзка с направеното възражение за прихващане да конкретизира как е формирано насрещното му вземане, като посочи на кои дати, какви суми твърди да е заплатил в повече на ищеца, както и на какво основание е извършено всяко плащане. При неизпълнение на указанията в срок и цялост възражението за прихващане няма да бъде прието за съвместно разглеждане в рамките на настоящото производство.