Решение № 51 от 09.01.2025, Районен съд - Велико Търново

РЕШЕНИЕ

№ 51 гр. Велико Търново, 09.01.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВЕЛИКО ТЪРНОВО, VI СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ като разгледа докладваното от ГЕОРГИ ГЕОРГИЕВ Гражданско дело № 20244110102162 по описа за 2024 година

Производството е образувано по искова молба на К. В. Л. срещу ЗАД „О. З.“ АД, с която се иска осъждането на ответника за сумата 6 000.00 лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 31.10.2023 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 10.4.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението.

Ищцата твърди, че на 31.10.2023 г. по вина на водач, чиято „Гражданска отговорност“ е застрахована при ответника, е настъпило ПТП, както и че в резултат на произшествието е претърпял физически и психически увреждания. Сочи, че до ответника е отправена претенция за заплащане на обезщетение, като последният е предложил сключване на извънсъдебно споразумение и изплащане на обезщетение в размер на 1 000.00 лева. Заявява, че не е съгласна с така предложения й размер на обезщетението, считайки същия за силно занижен.

Ответникът не оспорва наличието на сключена застраховка „Гражданска отговорност“ за сочения в исковата молба автомобил. Оспорва обаче, вината за ПТП да е изцяло на водача на застрахования при него автомобил, като счита, че вина има и водачът на другия автомобил. Оспорва и размера на претенцията, считайки същия за завишен и неотговарящ на принципа за справедливост. Заявява, че на ищцата извънсъдебно е изплатено обезщетение в размер от 1 000.00 лева, с която сума се съизмерява и отговорността на застрахователя за инцидента. Счита, че ищцата е получила сравнително леки наранявания, от които се е възстановила бързо и в рамките на обичайния период за възстановяване. Прави възражение за съпричиняване на настъпилия вредоносен резултат от страна на ищцата.

В проведените открити заседания процесуалният представител на ищцата поддържа исковата молба и моли за уважаване на предявения иск.

Ответникът не изпраща представител, като с писмени молби поддържа 1 заявеното оспорване и моли за отхвърляне на иска.

Великотърновският районен съд, като взе предвид доводите на страните и събраните доказателства, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Предявен е осъдителен иск с правно основание по чл. 432 от Кодекса на застраховането.

От събраните писмени и гласни доказателства се установява, че на 31.10.2023 г., около 14:00 часа, в гр. Велико Търново в района на „Дълга лъка“ в близост до завод „Кроношпан“ е настъпило ПТП между автобус „Мерцедес Конекто”, рег. № ВТ *** МА, управляван от А. Ю. Р., и т.а. „Мерцедес Актрос”, рег. № PB *** РМ, управляван от В. А..

Установява се също, че към датата на процесното ПТП за автобус „Мерцедес Конекто”, рег. № ВТ *** МА при ответното дружество е била налице валидна застраховка „Гражданска отговорност”.

По делото е представен констативен протокол за ПТП с пострадали лица от 31.10.2023 г., според който вината за произшествието е на водача на автобус „Мерцедес Конекто”, рег. № ВТ *** МА, който не е спазил необходимото безопасно разстояние и се е блъснал в наваляващия скоростта си на движение или спиращ т.а.

„Мерцедес Актрос”, рег. № PB *** РМ.

В показанията си пред съда водачът на автобус „Мерцедес Конекто”, рег. № ВТ *** МА - св. А. Р. признава, че вината за процесното ПТП е негова, тъй като е ударил товарния автомобил в задната му част.

От заключението по допуснатата автотехническа експертиза се установява, че основната причина за процесното ПТП са ненавременните действия на водача на автобус „Мерцедес Конекто”, рег. № ВТ *** МА, който със закъснение е забелязал т.а. „Мерцедес Актрос”, рег. № PB *** РМ, като макар да е задействал спирачната уредна, не е успял да спре навреме.

Предвид събраните писмени доказателства, анализирани и обсъдени в заключението по допуснатата автотехническа експертиза, съдът намира за безспорно установено, че причината за настъпилото ПТП са именно действията водача на автомобила, чиято „Гражданска отговорност” е застрахована при ответника, който управлявайки автобус „Мерцедес Конекто”, рег. № ВТ *** МА не е спазил необходимото безопасно разстояние и се е блъснал в намаляващия скоростта си на движение или спиращ т.а. „Мерцедес Актрос”, рег. № PB *** РМ.

Видът и размерът на претърпените от ищцата неимуществени вреди се установява от събраните писмени и гласни доказателства, както и от заключението по допуснатата съдебномедицинска експертиза.

От представения лист за преглед на пациент от 31.10.2023 г. се установява, че в деня на процесното ПТП ищцата е посетила МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр.

Велико Търново с открита рана в областта на дясната подбедрица. В лечебното заведение на ищцата е направен шев на меки тъкани и хирургична превръзка, след което същата е насочена към личния й лекар. Общопрактикуващият лекар е прегледал ищцата на същия ден и е установил, че същата е в добро общо състояние, но с палпаторна болезненост в ляво на гръдния кош. На ищцата са 2 предписани обезболяващи и покой, като й е издаден болничен лист за 14 дни.

На 9.11.2023 г. ищцата е посетила МОБАЛ „Д-р Стефан Черкезов“, гр. Велико Търново, където са премахнати поставените й скоби.

В показанията си св. М.а Проданова заявява, че около две седмици след инцидента ищцата е имала затруднено дишане и болки от натъртване, като последната й е изпратила снимки, от които били видни отоци и синини по дясната й ръка. Твърди, че в този периода ищцата се е оплаквала от трудности при движение и болки в областта на гърдите, като същата е приемала медикаменти и мехлеми за натъртените части от тялото си, както и успокоителни медикаменти.

В показанията си св. Ангел Ламбев – син на ищцата, заявява, че непосредствено след инцидента майка му се е оплаквала от болка в дясната част на тялото в областта на ребрата, както и че същата е имала порезна рана на десния крак. Сочи, че първите две седмици грижи за нея е полагал той, жена му и баща му, тъй като ищцата не е можела да става и да ходи нормално. Твърди, че в този период майка му се е оплаквала от силни болки в дясната част на тялото, за които е приемала обезболяващи медикаменти, чиито прием е продължил около месецмесец и половина. Заявява, че и понастоящем майка му изпитва страх от камиони и автобуси, както и че инцидентът се е отразил изключително лошо на психиката й.

Според заключението по съдебно-медицинската експертиза раната в подбедрицата на ищцата е причинила на същата временно разстройство на здравето, неопасно за живота, а болката в гърдите е причинила болки и страдания.

Вещото лице сочи, че срокът за лечение и възстановяване на раната на подбедрицата е около 20 дни, а болките в гръдния кош би следвало да са отшумели за около 10 дни. Твърди, че по делото няма данни за настъпили усложнения при оздравителния процес.

Съдът съобразява изложените факти относно вида на получените увреждания и свързаните с тях страдания, като въз основа на приетото за установено и при условията на чл. 52 ЗЗД счита, че сумата от 6 000.00 лева се явява справедлив размер за обезщетяване на претърпените от ищцата неимуществени вреди. В тази връзка съдът съобразява ангажираните писмени и гласни доказателства, както и заключението по допуснатата съдебно-медицинска експертиза. От така посочените доказателства се установява, че освен открита рана в областта на дясната подбедрица и натъртване в лявата част на гръдния кош, съпроводени с болки и страдания в процеса на възстановяване, инцидентът е дал негативното отражение и върху психиката на ищцата, което отражение несъмнено е било налице и което се установява от показанията на разпитаните свидетели, макар и ценени по реда на чл. 172 ГПК. При определяне размера на обезщетението съдът отчита и икономическата обстановка в страна към датата на настъпване на инцидента и найвече нарастващия темп на инфлацията, при която паричните средства все по-бързо започват да се обезценяват, което неминуемо следва да се отрази и на размера на присъжданите обезщетения.

От така определеното обезщетение следва да се приспадне сумата от 1 000.00 лева, заплатена от ответника преди завеждане на делото, т.е. с решението на ищцата следва да се присъди сумата от 5 000.00 лева.

Съдът намира, че възражението за съпричиняване за настъпилия вредоносен 3 резултат, основано на твърдението, че ищцата не се е захванала така, че да осигури стабилна позиция на тялото си в автобуса, остана недоказано. Тежестта за установяване на това възражение беше на ответника, но от събраните доказателства не може да се направи извод за основателност на същото. Напротив, основателността на това възражение се опровергава от показанията на св.

Проданова, която заявява, че когато ищцата е станала от мястото си се е хванала за поставените за целта дръжки срещу една от вратите на автобуса.

Ищцата търси и обезщетение за забава в размер на законната лихва, считано от датата на отговора по застрахователната претенция – 10.4.2024 г. В хипотезата на пряк иск от увреденото лице срещу застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“ в застрахователната сума по чл. 429 КЗ се включва дължимото от застрахования спрямо увреденото лице обезщетение за забава за периода от уведомяване на застрахователя, респ. предявяване на претенцията от увреденото лице пред застрахователя /Решение № 128/4.2.2020 г. на ВКС по т. д. № 2466/2018 г., I т.о. и Определение № 320/27.5.2021 г. на ВКС по т. д. № 2063/2020 г., I т.о./. На основание чл. 493, ал. 1, т. 5 КЗ, застрахователят следва да покрие спрямо увреденото лице отговорността на делинквента за дължимата лихва за забава от предявяване на претенцията /в случая от 1.2.2024 г./, а след изтичане на срока по чл. 496, ал. 1 КЗ и при липса на произнасяне и плащане на обезщетение застрахователят дължи законната лихва върху обезщетението вече за собствената си забава. Ето защо и доколкото искането е за присъждане на обезщетение за забава за период, следващ датата на предявяване на застрахователната претенция, то същото следва да бъде уважено.

По разноските.

С оглед становището за частична основателност на иска ищцата има право на направените разноски за заплатена държавна такса и депозит за вещо лице, които по съразмерност възлизат на 533.33 лева.

На основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв, ответникът следва да заплати на адв. М. М. възнаграждение за осъщественото процесуално представителство на ищцата, което съдът определя в размер на 900.00 лева. Възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение е неоснователно, доколкото реално такова не е заплатено, а се определя от съда в размер, който е малко над минималния по Наредба № 1 от 9.7.2004 г.

Ответникът също има право на разноски съразмерно с отхвърлената част от иска в общ размер от 116.67 лева – част от заплатените депозит за вещо лице и юрисконсултско възнаграждение, което съдът определя в размер на 300.00 лева.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ЗАД „О. З.” АД, ЕИК *** да заплати на К. В. Л., ЕГН ********** сумата 5 000.00 /пет хиляди/ лева - обезщетение за неимуществени вреди вследствие настъпило на 31.10.2023 г. пътно-транспортно произшествие, ведно със законната лихва от 10.4.2024 г. до окончателното изплащане на обезщетението, както и сумата от 533.33 /петстотин тридесет и три лева и тридесет и три ст./ лева – 4 разноски за производството, като отхвърля иска за неимуществени вреди за разликата до пълния предявен размер от 6 000.00 лева.

ОСЪЖДА, на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв , ЗАД „О. З.” АД, ЕИК *** да заплати на адв. М. М. М. от САК сумата от 900.00 /деветстотин/ лева – адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна защита и съдействие в производството по гр. д. № 2162/2024 г. на Районен съд – Велико Търново.

ОСЪЖДА К. В. Л., ЕГН ********** да заплати на ЗАД „О. З.” АД, ЕИК *** сумата от 116.67 /сто и шестнадесет лева и шестдесет и седем ст./ лева – разноски за производството.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд - Велико Търново в двуседмичен срок от връчването му на страните.

Съдия при Районен съд – Велико Търново: _______________________ 5