Определение № 106 от 22.01.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 106 гр. Варна, 22.01.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА в закрито заседание на двадесет и втори януари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Деница Добрева като разгледа докладваното от Деница Добрева Търговско дело № 20253100900545 по описа за 2025 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано въз основа на искова молба от „Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, чрез юрк. И. К., с която е предявен против Ю. Г. М., ЕГН ********** от гр. Варна, регресен, осъдителен иск с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба – 01.09.2025 г., до окончателното й изплащане.

Размяната на книжа по делото е приключила с постъпилия в срока по чл.

131, ал. 1 от ГПК отговор на искова молба.

По допустимостта на исковите претенции:

Легитимацията на страните съответства на твърденията на ищеца за заплатено от застраховател обезщетение за вреди в резултат на настъпило пътно –транспортно произшествие по вина на ответника като неправоспособен водач на МПС.

Сезираният съд е родово компетентния съд, а относно местната подсъдност на спора не е повдигнато възражение в срока по чл. 131, ал.1 ГПК.

Дължимата авансово държавна такса е внесена надлежно.

По предварителните въпроси:

Съдът с определение № 1327/ 17.09.2025 г. е квалифицирал претенцията като регресен иск и е предприел размяна на книжа по общия исков ред.

Въпросите относно противоправността на поведението на застрахования при ищеца водач, вината за процесното произшествие, както и причинната връзка между поведението и телесните увреждания на пострадалото лице, са установени по задължителен за настоящия състав начин с одобреното от наказателния съд споразумение с характер на присъда.

1

Относно гражданските последици от престъплението, пострадалият И.

К. е прeдявил против „Застрахователна компания Лев Инс“ АД иск за репарация на имуществените вреди и компенсация на неимуществените, като с влязло в сила Решение № 100 от 22.04.2021 г. по т. д. № 885/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна ищецът е осъден да заплати на пострадалия сумата от 100 000 лева, ведно със законна лихва от 23.10.2019 г. до окончателното й изплащане, представляваща обезщетение за неимуществени вреди; сумата от 181.95 лева, представляващи застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, същата сбор от суми за закупуване на медикаменти и лечение, ведно със законната лихва върху всяка една от главниците от датата на извършване на всеки разход до окончателното им изплащане, както и сумата от 3511 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, представляващи стойността на изцяло разрушен и погинал лек автомобил „Ауди" А4 с peг. № ******** (с включена стойността на 2бр. нови автомобилни гуми), ведно със законната лихва върху главницата от 18.03.2021 г. до окончателното й изплащане.

В производството по т. д. № 885/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна Ю. Г. М., ответникът по настоящото дело, е бил привлечен като трето лице - помагач на страната на ответника в процеса.

Подпомагащата и подпомаганата страна в процеса са обвързани от задължителната сила на мотивите- чл. 223, ал. 2 от ГПК. Именно тази обвързваща сила на мотивите ответникът М., чрез назначения му особен представител, оспорва като възразява за зле воден процес. Възражението предполага да се установи, че при разглеждане на делото подпомаганата страна умишлено или поради груба небрежност е пропуснала да заяви неизвестни на третото лице доказателства или обстоятелства. Тъй като поначало трето лице е могло да релевира в процеса известните му факти по сила предоставените му по чл. 221, ал. 1 ГПК самостоятелни процесуални права, подпомагащата страна не може да се позовава на такива факти в последващ процес. /„Българско гражданско процесуално право“, девето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, 2012 г. /.) В този смисъл е и застъпеното становище в статията на проф. д-р А. М. и доц. др К. Ц. „Трето лице- помагач и преклузия на възраженията на подпомаганата страна“, публикувана в списание „Търговско право“ бр. № 1/ 2025 г.

Възражението за зле воден процес е приложимо само за неизвестни на подпомагащата страна факти.

В случая, предвид собственото му участие в произшествието фактите относно скоростта на движение и поставянето на колан, следва да са му били известни.

Макар изложеното, съдът намира, че ответникът не е обвързан от задължителната сила на мотивите на постановеното решение в хода на т. дело № 885/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна, но не поради обосновано възражение за зле воден процес - чл. 223, ал. 2 от ГПК, а защото в предходно 2 водения процес не са били налице процесуалните предпоставки на чл. 219 от ГПК да бъде конституирано като третото лице – помагач лице, уведомено за процеса по реда на чл. 47, ал. 6 от ГПК.

В ГПК подробно е уреден реда за връчване на съобщения и призовки, според който връчването трябва да стане лично на адресата, на негов представител, на трето лице, което е съгласно да приеме съобщението, или чрез залепване на уведомление. Ако се касае за ответник, съгласно разпоредбата на чл. 47, ал. 6 ГПК, когато установи редовността на връчването чрез залепване на уведомление по реда на чл. 47, ал. 1 ГПК, съдът разпорежда съобщението да се приложи към делото и назначава особен представител на разноски на ищеца. Нормата на чл. 29, ал. 3 ГПК създава гаранции за процесуално представителство на страна, която не може да бъде редовно призована, но участието на която е свързано със спора и без която делото не може да продължи. Тези гаранции кореспондират със задължението на съда да разгледа и разреши всяка подадена до него молба /чл. 2 ГПК/, при съобразяване на състезателното начало в процеса /чл. 8 ГПК/, обезпечаващо активното участие на всеки, чиито права и интереси биха били засегнати от съдебното решение. Законодателят, обаче, по аргумент от чл. 47, ал. 7 вр. с чл.

219, ал. 2 ГПК, изрично е изключил възможността третото лице-помагач да се представлява от особен представител, тъй като е ограничил приложението на чл. 47 ГПК по отношение на подпомагащата страна до разпоредбите на ал. 1 до ал. 5 вкл.

Когато съдът, който е длъжен да постанови решение с активното участие на обвързана от решението страна, не намери третото лице-помагач на настоящия и постоянния адрес, като не са налице каквито и да било данни, въпреки положените усилия за наличие на адрес за призоваване, то е налице първата хипотеза на чл. 219, ал. 2 ГПК /липса на постоянен адрес/Определение № 3563/ 08.07.2025 г. по ч. гр. дело № 459/ 2025 г. по описа на ВКС, IV г. о. Поради това правните последици следва да бъдат отказ от привличане, а ако същото е допуснато – прекратяване на производството по отношение на третото лице - помагач и заличаване на правните последици от недопустимото конституиране

В продължение, именно в компетентността на втория съд, в настоящия случай, този, който се произнася по регресната претенция, е да провери правилността на определението, с което лицето е било конституирано в предходния процес, (така доц. д-р К. Ц. в „Подпомагащата страна в съдебния исков процес“, стр. 144, 145; както и „Българско гражданско процесуално право“, десето преработено и допълнено издание, първо по действащия ГПК, с авторски колектив, сред които проф. д-р Ж. С..) Така при служебна проверка, съдът установи, че в хода на т. дело № 885/ 2020г. по описа на Окръжен съд Варна, подпомагащата страна е уведомена за по реда на чл. 47, ал. 5 от ГПК.

Ето защо, съдът намира, че ответникът Ю. Г. М. не е валидно обвързан от силата на мотивите на Решение № 100 от 22.04.2021 г. по т. д. № 885/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна не е налице. Ето защо ищецът дължи да 3 установи в настоящото производство фактите, въз основа на които е заплатил застрахователно обезщетение.

По доказателствените искания:

Надлежно заверените по реда на чл. 183 ГПК писмените доказателства, представени от ищеца, следва да бъдат допуснати до приемане в първото по делото заседание. Последното, с изключение на платежно нареждане от 23.08.2021 г. Във връзка с това, съдът намира, че следва да се предостави възможност на ищеца, на основание чл. 183 от ГПК да представи копие на документа, заверен за вярност или съответно да го завери в деловодството на състава.

Съдът намира, че следва да изискано за послужване НОХД № 2341/ 2020 г. по описа на Районен съд – Варна.

Съдът служебно с Разпореждане № 101/ 07.01.2026 г. е изискал за послужване т. дело № 885/ 2020 г. по описа на Окръжен съд – Варна. Същото следва да се приложи към делото.

По изложените по –горе съображения относно обвързаността на ответника от мотивите на решението, постановено в предходно воден процес, съдът намира за основателни исканията на страните за назначаване на автотехническа и медицинска експертизи. Следва да се назначи комплекса експертиза.

По искането за назначаване на ССчЕ за установяване заплатеното застрахователно обезщетение, съдът ще се произнесе след изясняване фактическата страна на спора.

Съдът намира, че на страните следва да се укаже възможността в съдебното заседание да изложат становището си във връзка с доклада по делото, както и възможността да уредят доброволно възникналия помежду им спор, например чрез сключване на спогодба.

Производството следва да се насрочи за разглеждане в открито съдебно заседание.

Воден от горното, съдът

ОПРЕДЕЛИ:

ПРИЕМА за разглеждане ПО ОБЩИЯ ИСКОВОВ РЕД, регресен осъдителен иск на основание чл. 500, ал. 2 от КЗ.

НАСРОЧВА производството по т. д. № 545/ 2025 г. на ВОС за разглеждане в открито съдебно заседание на 12.03.2026 г. от 11.00 часа, за която дата и час да се призоват страните.

ПРИЕМА

ЗА

РАЗГЛЕЖДАНЕ редовна искова молба на

„Застрахователна компания Лев Инс“ АД, ЕИК 121130788, със седалище: гр.

София, с която против Ю. Г. М., ЕГН **********, с адрес гр. Варна, са 4 предявени обективно съединени искове с правно основание чл. 500, ал. 2 от КЗ за заплащане на сумата от 62 621,74 евро, представляваща сбор от изплатени застрахователни обезщетения от ищеца, присъдени с влязло в законна сила Решение № 100 от 22.04.2021 г. по т. д. № 885/ 2020 г. по описа на Окръжен съд

–

Варна, във връзка със застрахователна щета

№

***************************** г., за настъпило на 31.08.2020 г. застрахователно събитие, пътнотранспортно произшествие по вина на ответника, който е извършил нарушение на ЗДвП, като е управлявал лек автомобил при липса на правоспособност за това, формирано от заплатени 100 000 лева, представляващи обезщетение за неимуществени вреди (физически и психически болки и страдания), ведно със сумата от 18 805.56 лева, представляващи законната лихва върху главницата от 23.09.2019 г. до 30.08.2021 г.; 3511.00 лева, представляваща застрахователно обезщетение за причинени имуществени вреди, ведно със сумата от 160.92 лева, представляващи законната лихва върху главницата за периода от 18.03.2021 г. до 30.08.2021 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба - 02.09.2025 г. до окончателното изплащане на сумата.

ИЗГОТВЯ следния ПРОЕКТ за ДОКЛАД по делото на осн. чл.140, ал.3, във вр. с чл.146, ал.1 ГПК :

По твърденията на страните (чл. 146, ал. 1, т. 1 ГПК) и кои от тях се признават или са безспорни и не се нуждаят от доказване (чл. 146, ал. 1, т. 3 и 4 ГПК):

Безспорни са фактите относно: наличие на действително и валидно застрахователното правоотношение по задължителна застраховка гражданска отговорност на водача на лек автомобил марка „БМВ" 525 с peг. № ******** съгласно застрахователна полица № ********************, сключена с ищеца, валидна към 31.08.2020 г.

Установено по задължителен за гражданския съд начин, съгласно разпоредбата на чл. 300 ГПК, съгласно влязлото в сила на 22.06.2020г. споразумение по НОХД №2341/2020г. по описа на Районен съд - Варна, е че Ю. Г. М., на 31.08.2020г. на общински път 9044, обл. Варна /**************************/ при управление на моторно превозно средство - лек автомобил марка „БМВ“ 525 с peг. № ********, без да има необходимата правоспособност, с посока на движение към с. Дъбравино, нарушил правилата за движение по пътищата, а именно чл.21, ал.1, ред II, колона II от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/-превишил максимално разрешената скорост от 90 км/час, като се движил със скорост 121,79 км/час и в резултат на неправилно подбраната скорост изгубил контрол над превозното средство, което управлявал, с което нарушил и чл.20, ал.1 ЗДвП, в следствие на което допуснал пътно транспортно произшествие с насрещно движещия се лек автомобил марка „Ауди“ А4 с peг. № ********, управляван от И. Т. К. от гр. Варна, в резултат на което по непредпазливост причинил на К. тежка 5 телесна повреда, изразяваща се в загуба на слезката - престъпление по чл.343, ал.3, буква „а“, вр. ал.1, буква „б“, вр. чл.342, ал.1 НК.