Решение № 16668 от 25.08.2026, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 16668 гр. София, 25.08.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 162 СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юли през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА при участието на секретаря Анелия Н. Георгиева като разгледа докладваното от РУМЯНА З. ЗАПРЯНОВА Гражданско дело № 20241110154106 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Т.С.“ ЕАД, ЕИК *********, седалище и адрес на управление в /адрес/, представлявано от П.Р.П. и М.С.Ц., чрез юрк. Ф.И., против Т. Г. С., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/, против М. И. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/ и против Г. И. А., ЕГН **********, с постоянен и настоящ адрес в /адрес/.

Ищецът твърди, че ответниците, в качеството им на собственици на топлоснабден имот, находящ се на адрес /адрес/, инсталация **********/аб. *****, са потребители на топлинна енергия за битови нужди. Посочва, че за процесния период били в сила Общите условия от 2016 г., според които клиентите били задължени да заплащат месечните дължими суми в 45-дневен срок след изтичането на периода, за който се отнасят, като лихва се начислявала, в случай че потребителят изпадне в забава, а именно след изтичане на 45дневен срок от публикуване на изравнителните фактури. Заявява, че процесният имот се намирал в сграда в режим на етажна собственост, в която разпределението на топлинна енергия било извършвано от „Д.“ ЕООД съобразно сключения между това дружество и сградата в етажна собственост договор. Поддържа, че към момента на подаване на исковата молба не е постъпило плащане от страна на ответниците. Ищецът моли съда да признае за установено, че ответниците му дължат заявените суми.

Правният интерес от предявените искове ищецът обосновава с даденото указание от съда по чл. 415, ал. 1, т. 1 ГПК в разпореждане по частно гражданско дело № ***** по описа на съда за 2022 г. на Софийски районен съд, Първо гражданско отделение, 162-и състав.

Като излага тези обстоятелства процесуалният представител на „Т.С.“ ЕАД обосновава правния интерес от предявяването на обективно кумулативно съединени искове против ответниците за установяване дължимостта на сумата от 1 896,93 лв. (хиляда осемстотин деветдесет и шест стотинки и деветдесет и три стотинки), от която а) 1 556,96 лв. (хиляда петстотин петдесет и шест лева и деветдесет и шест стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на 1 заявлението – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 316,98 лв. (триста и шестнадесет лева и деветдесет и осем стотинки) - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., в) 18,71 лв. (осемнадесет лева и седемдесет и една стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 4,28 лв. (четири лева и двадесет и осем стотинки) – лихва за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г. Сумите се претендира разделно от тримата ответници, както следва: 4/6 от Т. С. сумата от 1 264,61 лв. (хиляда двеста шестдесет и четири лева и шестдесет и една стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. респ. месец април 2019 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация **********/аб. *****, от която а) 1 037,97 лв. (хиляда тридесет и седем лева и деветдесет и седем стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 211,32 лв. (двеста и единадесет лева и тридесет и две стотинки) - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., в) 12,47 лв.

(дванадесет лева и четиридесет и седем стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 2,85 лв. (два лева и осемдесет и пет стотинки) – лихва за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г.; 1/6 от М. А. сумата от 316,14 лв. (триста и шестнадесет лева и четиринадесет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. респ. месец април 2019 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация **********/аб. *****, от която а) 259,49 лв. (двеста петдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 52,83 лв. (петдесет и два лева и осемдесет и три стотинки) - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., в) 3,11 лв. (три лева и единадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 0,71 лв. (седемдесет и един лева) – лихва за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г. и 1/6 от Г. А. сумата от 316,14 лв. (триста и шестнадесет лева и четиринадесет стотинки), дължима за доставена, но незаплатена топлинна енергия и дялово разпределение за периода от месец май 2018 г. респ. месец април 2019 г. до месец април 2020 г. за топлоснабден имот, находящ се в /адрес/, инсталация **********/аб. *****, от която а) 259,49 лв. (двеста петдесет и девет лева и четиридесет и девет стотинки) - главница, представляваща стойността на доставена и незаплатена топлинна енергия за периода от месец май 2018 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на сумата, б) 52,83 лв.

(петдесет и два лева и осемдесет и три стотинки) - лихва за периода от 15.09.2019 г. до 28.04.2022 г., в) 3,11 лв. (три лева и единадесет стотинки) – главница, представляваща стойността на дялово разпределение за периода от месец април 2019 г. до месец април 2020 г., ведно със законната лихва върху нея от датата на подаване на заявлението – 14.09.2022 г., до окончателното изплащане на вземането и г) 0,71 лв. (седемдесет и един лева) – лихва за периода от 31.05.2019 г. до 28.04.2022 г.

С исковата молба ищецът представя писмени документи, които моли да бъдат приобщени към доказателствения материал по делото. Моли съда да задължи „Д.“ ЕООД да 2 представи всички относими към правния спор документи. Ищецът моли за допускането на съдебно-техническа експертиза и съдебно-счетоводна експертиза, които да отговорят на поставени в исковата молба въпроси, касаещи топлоснабдяването и заплащането на отоплителната услуга през процесния период. Иска да бъде приложено по настоящето дело частно гражданско дело № ***** по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

Процесуалният представител на ищцовото дружество моли да бъде конституирано като трето лице-помагач на ищеца „Д.“ ЕООД, което дружество, осъществява дялово разпределение на топлинна енергия в сградата етажна собственост, част от която е и процесният имот.

По делото служебно е приложено в цялост частно гражданско дело № ***** по описа за 2022 г. на Софийски районен съд, 162-ри състав.

В срока по чл. 131 от ГПК ответниците депозират отговори на исковата молба, с които оспорват исковете като неоснователни. Ответниците излагат твърдения за липса на облигационно правоотношение между тях и ищцовото дружество за доставка на топлинна енергия, тъй като не са собственици на процесния топлоснабден имот, нито са сключили писмен договор с „Т.С.“ ЕАД за доставка на топлинна енергия. Излагат доводи за недължимост на обезщетение за забава, както за стойността на топлинната енергия, така и за стойността на услугата за дялово разпределение, тъй като ищецът не е отправил покана за заплащане на задълженията. Претендират, че „Т.С.“ ЕАД не е носител на вземането за стойността на услугата за дялово разпределение, тъй като същата се предоставя от друго лице – „Д.“ ЕООД, а освен това за процесния топлоснаден имот не е предоставяна такава услуга. Правят възражение за погасяване на претендираните парични вземания по давност.

Ответниците молят да не бъдат допускани поисканите от ищцовото дружество експертизи, тъй като не оспорват доставката на топлинна енергия и нейната стойност. Не се противопоставят на останалите доказателствени искания, направени в исковата молба. Не ангажират доказателства.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства и обсъди доводите на страните, с оглед разпоредбата на чл. 235, ал. 2 ГПК, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

С доклада по делото, приет за окончателен без възражения от страните, съдът е указал на ищеца, че следва да докаже следните обстоятелства: сключен между страните валиден договор при ОУ или индивидуален с ответниците; качеството потребител – собственик, основанието за възникването на това качество на ответника и/или вещен ползвател на топлоснабдения имот за ответника; квотите в съсобствеността върху топлоснабдения имот от двамата ответници; точно изпълнение на договора от ищеца – доставяне на топлинна енергия до имот, ползван от ответника, по вид / за отопление, топла вода, сградна инсталация, услуга дялово разпределение/, обема й и цена.

По делото е представен Протокол на Общо събрание (ОС) на етажните собственици в жилищната кооперация, където се намира процесния имот, на което е взето решение дяловото разпределение на доставената в кооперацията топлоенергия да се осъществява от топлопреносното предприятие – „Т.С.“ ЕАД, като на съда му е служебно известно, че това дружество притежава лиценз за осъществяване на такава дейност. Въз основа на него е сключен договор между Т.С. ЕООД и етажната собсвтвеност. Представен е сключеният между ищеца и „Д.“ ЕООД договор, който от своя страна урежда отношенията между подписалите го лица именно по повод осъществяване на дялово разпределение на потребената в ЕС топлинна енергия и калкулиране и събиране на вземането за 3 осъществената услуга от топлопреносното предприятие. Предвид изложеното, съдът намери за доказано, че имотът е топлоснабден.

Съгласно разпоредбата на чл.139, ал.1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда - етажна собственост се извършва по система за дялово разпределение.

Начинът на извършване на дяловото разпределение е регламентиран в ЗЕ и в Наредба № 16334 от 06.04.2007 г. за топлоснабдяването. Топлинната енергия за отопление на сграда етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 ЗЕ топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери, се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти. По делото не се спори, че за периода на претенцията услугата дялово разпределение на топлинна енергия е осъществявано именно от ищеца, в резултат на което са изготвени общите фактури за процесния период.

Според нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост, присъединени към абонатна станция или нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия. Законова дефиниция на понятието потребител на топлинна енергия е дадена с разпоредбата на параграф 1, т. 42 от ДР на ЗЕ, съобразно която в редакцията й към процесния период, потребител на топлинна енергия за битови нужди, респективно задължено лице за заплащане цената на доставена такава във връзка с чл. 155 ЗЕ, е физическо лице – собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.