Решение № 48 от 07.04.2025, Районен съд - Свиленград
- Съд
- Районен съд - Свиленград
- Дело
- Административно наказателно дело 54/2025
- Вид
- Решение № 48
- Подписан
- 07.04.2025
- В сила
- 26.04.2025
- Състав
- Кремена Тодорова Стамболиева Байнова
Цитирани разпоредби
- чл. 143, ал. 1 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- Чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 186а · Закон за движението по пътищата
- чл. 186а, ал. 1, т. 3 · Закон за движението по пътищата
- чл. 188 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 10, т. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 11 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 6 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189, ал. 8 · Закон за движението по пътищата
- чл. 189з · Закон за движението по пътищата
- чл. 21 · Закон за движението по пътищата
- чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
- чл. 30, ал. 5 · Закон за измерванията
- чл. 43 · Закон за измерванията
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 14, ал. 1 и ал. 2 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл. 283 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 48 гр. Свиленград, 07.04.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – СВИЛЕНГРАД, ПЪРВИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на десети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Кремена Т. Стамболиева Байнова при участието на секретаря ВАСИЛЕНА В. КОСТАДИНОВА като разгледа докладваното от Кремена Т. Стамболиева Байнова Административно наказателно дело № 20255620200054 по описа за 2025 година
, за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава ІІІ, раздел V от ЗАНН.
С постъпилата Жалба от Д. С. З. с ЕГН ********** от град ******************, със съдебен адрес: град Свиленград, ул.„Г. Скрижовски” № 1, област Хасково, се оспорва Електронен фиш (ЕФ) серия К № 9027453 на ОДМВР - Хасково, с който на жалбоподателя З. за извършено нарушение по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП ) и на основание чл. 189, ал. 4 , вр.чл. 182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 6 от ЗДвП е наложено административно наказание „Глоба” в размер 1 400 лв. С Жалбата са релевирани оплаквания за незаконосъобразно издаване на ЕФ - сочи се че били допуснати нарушения на материалния закон и такива на процесуалните правила (липсвали задължителни реквизити – липсвали ясно посочени дата на издаване на ЕФ и място на нарушението, неясно било описано нарушението и връзката му с нарушените разпоредби, не били посочени съответния пътен знак, въвеждащ ограничение на скоростта и в населено или извъннаселно място е извършено нарушението, нарушението не било констатирано по 1 надлежния ред, не бил отчетен толеранса в скоростта и не било извършено нарушението).
В съдебната фаза, редовно призована, жалбоподателят Д. С. З., н е се явява. За нея се явява процесуален представител – адвокат Г. В., който иска от Съда да отмени обжалвания ЕФ на основанията, посочени в Жалбата, като допълнително сочи, че грешно било посочено мястото на нарушението с оглед представената от страна на Община Свиленград Схема на разположението на пътните знаци в процесния участък и че не се виждал регистрационният номер на автомобила. Претендират се разноски по делото. Представен е Списък на разноските.
В съдебната фаза не се ангажират доказателства.
Административнонаказващият орган (АНО) (въззиваемата страна) и издател на обжалвания ЕФ: ОДМВР - Хасково, редовно призовани, не изпращат представител.
В съдебната фаза се ангажират писмени доказателства.
Районна прокуратура – Хасково, Териториално отделение - Свиленград, редовно призовани по реда на надзора за законност, не изпраща т представител и не вземат становище.
Съгласно чл. 61 от ЗАНН ход на делото е даден, тъй като неприсъствието на редовно призована страна не е пречка за водене на делото.
Съдът, след като прецени поотделно и в тяхната съвкупност събраните по делото писмени доказателства, установи следното от фактическа страна:
Н а 11.03.2024 година в 11.23 часа по първокласен път № 8, при км.
366+500, на територията на община Свиленград, област Хасково, с автоматизирано техническо средство или система (АТСС) (радар) № 656/14, представляващо мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-М е регистрирано и заснето движещото се в посока магазин „Жанет”, моторно превозно средство (МПС) – лек автомобил марка „Ауди”, модел А 6 с държавен регистрационен номер Х 47 65 МА, със скорост 101 км/ч, при разрешена такава 40 км/ч, съответно превишена стойност на скоростта 61 км/ч. След обработване на информацията от заснемането, от ОДМВР - Хасково е издаден ЕФ серия К № 8978712 на името 2 н а Агнес Ганчева Василева – собственик на превозното средство към 11.03.2024 година, видно от Справка за собствеността на автомобила към датата на деянието, като съгласно чл. 189, ал. 5 от ЗДвП му е даден 14-дневен срок да плати Глобата или да предостави писмена Декларация с данни на лицето, извършило нарушението, респ. копие от Свидетелството му за управление на МПС. В указания срок, Агнес Ганчева Василева представя в съответното поделение на МВР Декларация по чл. 188 о т ЗДвП и сочи като лице, на когото е предоставила процесното МПС - жалбоподателя З. и представя необходимите документи в тази връзка. Издаденият спрямо Василева ЕФ е анулиран.
На жалбоподателя З. в качеството й на лице, на което е предоставено превозното средство съгласно представената от Василева Декларация по чл.
188 от ЗДвП, е издаден процесният ЕФ като е посочено че нарушението е извършено в условията на повторност. ЕФ е изготвен по образец съгласно Заповед № 8121з-172 от 29.02.2016 година на Министъра на вътрешните работи, ведно с образец към нея, представляващ Приложение № 1 към т. 1.1 от посочената Заповед. В обстоятелствената част на ЕФ съобразно отразените данни за установена скорост и превишението й, респ. разрешената, приета и съответно вписана е правна квалификация по чл. 21, ал. 2, вр.ал. 1 от ЗДвП за така констатирането нарушение, за което на основание чл. 189, ал. 4, вр.чл.
182, ал. 4, вр.ал. 2, т. 6 от ЗДвП на жалбоподателя З . е наложено административно наказание „Глоба” в размер на 1 400 лв.
Жалбоподателят З . няма депозирано възражение по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП.
За работата и използването на конкретното АТСС TFR 1-M на процесната дата - 11.03.2024 година, когато е установено нарушението на жалбоподателя З., е изготвен Протокол съгласно изискванията на чл. 10, ал. 1 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на АТСС за контрол на правилата за движение по пътищата (Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година), издадена от Министъра на вътрешните работи. Същият, проверен от Началника на структурното звено, е приложен по делото и приет като доказателство. От съдържанието на Протокола се установяват данни за датата на използването на АТСС – 11.03.2024 година и времето (10.45 часа до 12.20 часа), както и местонахождението на мястото за контрол , където е 3 използвана системата – първокласен път № 8, при км. 366+500, за ограничението на скоростта - 40 км/ч разрешена скорост, въведена с пътен знак В26, режима на измерване - стационарен, посоката на задействие, номера на служебния автомобил, където е поставено, така и броя на установените нарушения и други сведения, съгласно реквизитите на образеца. ЕФ е съставен на основание снимков материал за заснетото нарушение по ЗДвП, въз основа на направените записи от системата, общо налични са 4 броя снимки за конкретния клип, на които е виден автомобила. От същите се установява, че е заснет процесният автомобил с регистрационен номер Х 47 65 МА в процес н а приближаване към мобилната система за видеоконтрол (ето защо наведеното в тази насока възражение от страна на адвокат В. в пледоарията му е неоснователно), при измерена скорост на движение 104 км/ч, съответно наказуема установена скорост – 6 4 км/ч (преди приспадане на допустимата грешка 3 км/ч) и разрешена такава от 40 км/ч, въведена с пътен знак, като превишението е 61 км/ч (след приспадане на допустимата грешка 3 км/ч ).
От представения Протокол № 7-50-23/10.05.2 0 2 3 година, издаден от Лаборатория за проверка на полицейска техника се установява, че на посочената дата е извършена периодична проверка на мобилна система за видеоконтрол TFR 1-M № 656/14, според който съответства на одобрения тип.
В публичния Регистър на Българския институт по метрология (БИМ), който е общодостъпен, на интернет - страницата на посочения институт, след извършена служебно от Съда справка, се установява, че мобилната система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение TFR 1-M е одобрен тип, вписан под № 4835 в регистъра на одобрените за използване типове средства за измерване, със срок на валидност до 24.02.2020 година.
Издаденото за одобряването й Удостоверение (, приложено в кориците на делото) е от датата 24.02.2010 година и е валидно до 24.02.2020 година.
След получаването на ЕФ жалбоподателят З. не се възползва от правото си на възражения по него по чл. 189, ал. 6 от ЗДвП (както вече бе посочено), а г о обжалва по реда на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП пред съответния местно компетентен Съд: Районен съд – Свиленград.
В кориците на делото са приложени и Справка за нарушител, видно от която жалбоподателят З. има наложени множество административни наказания „Глоба” с влезли в сила ЕФ и Наказателно постановление (НП) за 4 различни нарушения на ЗДвП, както и ЕФ серия К № 7664944 и Картона му.
Изискана е и е приложена Схема на организацията на движението към дата 11.03.2024 година в процесния участък с обозначение на пътни знаци, въвеждащи ограничение на скоростта.
Като прецени така установената фактическа обстановка с оглед нормативните актове, регламентиращи процесните отношения, при цялостната служебна проверка на акта, при условията на чл. 84 от ЗАНН, вр.чл. 14, ал. 1 и ал. 2 от НПК и във връзка със становищата на страните, настоящият състав на Свиленградския Районен съд, достигна до следните правни изводи:
Жалбата е с правно основание чл. 59, ал. 1 от ЗАНН и е допустима – подадена е от надлежно легитимирано за това действие лице (срещу, което е издаден атакувания ЕФ) – лично нарушителя, при наличие на правен интерес от обжалване и пред местно (по местоизвършване на твърдяното нарушение) и родово (по аргумент от чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) компетентния Свиленградски Районен съд. Жалбата е депозирана в преклузивния срок по ал. 2 на посочения текст, вр.чл. 189, ал. 8 от ЗДвП по следните съображения: съгласно ал. 5 на чл.
189 от ЗДвП в редакцията след изм. ДВ брой 66/2023 година, ЕФ се връчва на лицето по един от начините по чл. 186а (нов, ДВ брой 66/2023година, в сила от 01.08.2023 година/. Съгласно разпоредбата на чл. 189, ал. 8 от ЗДвП срокът за обжалване на ЕФ е 14-дневен и започва да тече от получаването му.
Съгласно чл. 186а от ЗДвП ЕФ, издадени от органите на МВР, се връчват по един от следните начини - 1./ лично срещу подпис на нарушителя; 2./ по електронен път и 3./ с препоръчано писмо с обратна разписка чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга на постоянния адрес на нарушителя, съответно на адреса на управление, чрез лицензиран доставчик на пощенска или куриерска услуга. На основание чл. 186а, ал. 1, т. 3 от ЗДвП, процесният ЕФ е изпратен по пощата чрез „Български пощи” ЕАД, като в приложното по делото Известие за доставяне като получател е вписана „Д.Г.ева” с Пълномощно № 79. Общото правило за връчване на ЕФ и НП залегнало както в ЗАНН (чл. 58), така и в ЗДвП (чл. 186а), е същите да бъдат връчвани лично срещу подпис на нарушителя. В случая ЕФ е връчен на лицето Данка Иванова Г.ева, като видно от Пълномощно с № 79 тя е упълномощена да получава кореспонденцията на „Викизар” ООД, в което 5 дружество работи жалбоподателят З.. Лицето Данка Г.ева е снабдено с представителна власт да получава кореспонденцията на посоченото юридическото лице, но тя не е упълномощена с представителна власт по отношения на действия във връзка с административнонаказателната отговорност на З.. Не може да се приеме в конкретния случай, че Известието за доставяне е получено от служител на дружеството, в което работи З., т.е. по местоработата й, тъй като видно от служебно извършената Справка за трудови договори Данка Г.ева не работи в това дружество от 2023 година. Т.е. така извършеното връчване на жалбоподателя З. е нередовно. При това положение, не може да се приеме, че за жалбоподателя З. срокът за обжалване е започнал да тече от вписаната в Разписката дата на връчване - 1 8.10.2024 година.
Крайният извод е, че Жалбата, подадена до Районен съд – Свиленград на 06.01.2025 година се явява подадена в срок и е процесуално допустима за разглеждане, тъй като от данните по делото не се установява друга дата, на която коментираният ЕФ да е редовно връчен на жалбоподател я Запранова.
Ето защо Жалбата е проявила своя суспензивен (спиращ изпълнението на ЕФ – аргумент от чл. 64, б. „б” от ЗАНН ) и девулативен (сезиращ Съда – чл. 59, ал. 1 от ЗАНН) ефект.
На основание чл. 189, ал. 10, т. 4 от ЗДвП, Съдът констатира, че процесната Глоба не е платена – видно от съответната графа от Справката за нарушител/водач, от Разпечатката от картона на ЕФ и от Писмо с вх.рег.№ 1018 от 29.01.2025 година, ето защо производството не подлежи на прекратяване поради влизане в сила на ЕФ в резултат на плащане на финансовата санкция.