Решение № 20406 от 11.12.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 20406 гр. София, 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 68 СЪСТАВ, в публично заседание на десети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА при участието на секретаря ВЕСЕЛИНА ЯН. ВАСИЛЕВА като разгледа докладваното от АДЕЛИНА Н. АНДРЕЕВА Гражданско дело № 20211110126382 по описа за 2021 година

Предявен е положителен установителен иск по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД.

С исковата молба ищецът „СЕООД е предявил установителен иск да бъде признато със сила на присъдено нещо, че ответникът му дължи сумата от 637,10 лв, представляващи възнаграждение за извършени сервизни услуги на товарен автомобил, удостоверени с фактура № 1111., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 22.01.2020г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното гр.д.

№ 3209/2020г. по описа на СРС,68 състав , срещу която е предявено възражение по чл.414 ГПК от длъжника (ответник в насотящото исково производство- б.с.).

В хода на съдебното производство пълномощникът на ищцовото дружество поддържа предявения иск. При устните състезания в заседанието на 10.11.2023г. адвокатът на ищеца е пледирал за уважаване на иска.

Ответникът – „Т”ЕООД оспорва предявените искове видно от изявленията на управителя му в представения на 30.07.2021г. отговор на исковата молба. Сочат се доводи за недоказаност на твърдяното от ищеца договорно правоотношение , както и относно изпълнението на „поръчката”, алтернативно е предявено възражение за некачествено изпълнение от ищеца. Посочва се , че процесната фактура не е предявена на ответника и не носи подпис на негов представител. Предявено е и възражение за изтекла погасителна давност за претендираното вземане.

В хода на съдебното производство , вкючително и в заседанието на 10.11.2023г. , в 1 което е даден ход по същество на делото , не се е явил представител на ответника.

Софийски районен съд , 68 състав като проучи събраните по делото доказателства и като обсъди доводите на страните по реда на чл.12 ГПК и чл.235,ал.2 ГПК намира за установено следното :

Относно допустимостта на иска :

Предявеният установителен иск е ДОПУСТИМ.

За ищеца е налице правен интерес от предяваването им , тъй като това е негово задължение по чл.415,ал.1 ГПК поради оспорването в срока по чл.414,ал.2 ГПК от длъжника на издадената заповед за изпълнение по чл.410 ГПК в заповедното гр.д. № 3209/2020г. по описа на СРС, 68 състав. Според изричните разпоредби на чл.416,изр.1 ГПК/редакция – ДВ, бр. 42/2009г. / и чл.422,ал.1 ГПК искът по чл.415,ал.1 ГПК е установителен , а не осъдителен.

Относно възражението по чл.120 ЗЗД :

Предявеното от ответника възражение за изтекла погасителна давност за предявяването на иска е неоснователно.

Искът по чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК във връзка с чл. 79,ал.1,предл.1 ЗЗД има за предмет вземане, произтичащо от отделен договор за услуга, какъвто удостоверява процесната фактура. Задължението за плащане на цената по този договор за продажба не е за периодично плащане. С предявения иск се претендира реално изпълнение на задължение по договор за услуга, а не обезщетения и неустойки. Поради това погасителната давност за предявения иск е общата петгодишна давност (чл.110 ЗЗД), а не специалната тригодишна давност по чл.111,ал.1,букви „б” и „в” ЗЗД.

Давностният срок в конкретния случай за вземането по фактура № 1111., е започнал да тече в съотвестствие с чл.114,ал.1 ЗЗД от падежа му, който е посочен във фактурата - 13.10.2019г.

Следавателно давностният срок за предявяване на вземането за плащането на цената по фактура № 1111. ще изтече на 13.10.2024г. Заявлението по чл.410 ГПК , от когато се счита предявена и исковата молба съгласно чл.422,ал.1 ГПК, е предявено на 22.01.2020г. видно от печата на регистратурата на СРС, т.е. ПРЕДИ изтичането на 5-годишния давностен срок за вземането по процесната фактура.

Предвид изложеното възражението на ответната страна по чл.120 ЗЗД е неоснователно.

Относно основателността на иска:

Предявеният иск е ОСНОВАТЕЛЕН.

Като писмено доказателства по делото е приета фактура № 1111., издадена от ищеца за удостоверяване на извършването на услугата ремонт и поставяне на предпазен клапан налягане PN-10028 на обща стойност 637,10 лв с начислен ДДС. Получател по тази фактура е ответното дружество. Според приетото в заседанието на 10.11.2023г. заключение 2 по съдебно-счетоводната експертиза, неоспорено от страните, фактура № 1111., е осчетоводена от ищеца по сметка 411-Клиенти , начислен е ДДС по сметка 4532-ДДС върху сделката , включена е в Дневника за продажби през месеца на издаване , а сделката е осчетоводена като приход по сметка 703 „Приходи от продажба на услуги”.

Фактурата № 1111., е осчетоводена и от ответника като е включена в Дневника за покупки и СД по ЗДДС през месец 11.2019г. и по нея ответникът е ползвал данъчен кредит в размер на 106,18 лв. Това се установява и от съдържанието на писмото, изх. № 1524-02-64# /27.01.2023г. на директора на офис „Младост” при Нап , изпратено по настоящото дело в отговор на представено от вещото лице съдебно удостоверение пред НАП. При наличието на осчетоводяване и от двете страни по сделката на фактурата № 1111., възражението на ответника относно липсата на подпис на негов представител във фактурата , е правноирелевантно.

В заседанието на 30.06.2023г. като свидетел е разпитан Георги Митков Георгиев , който работи като „началник-сервиз” при ищцовото дружество от 2000 г., който потвърждава извършение ремонт на машина по фактурата № 1111., както и съставянето на факурата.

Според вписаното във фактурата № 1111. уговореният срок за плащане на цената на предоставената услуга от ответника стока е 13.10.2019г.

По гореизложените причини по делото е доказано, че за ответника е възникнало задължението по чл. 79,ал.1,предл.1 ЗЗД за плащане на цената на предоставената му услуга по фактурата № 1111.,, която е в размер на 637, 10 лв. Тъй като по делото няма доказателства , тази сума да е платена от ответното дружество (което е в негова доказателствена тежест - чл.154, ал.1 ГПК и чл.8,ал.2 ГПК) , следва да се приеме, че за ищцовото дружество съществува вземане в посочения размер, представляващо неплатената част от стойността на продададените от него стоки. Предявеният иск по чл.422 ГПК във връзка с чл. 79,ал.1, предл.1 ЗЗД следва да бъде уважен изцяло.

Относно разноските по делото :

На ищеца следва да бъдат присъдени направените от него разноски по настоящото исково производство – платените държавна такса за предявяване на исковата молба (25 лв), депозит за съдебно-счетоводна експертиза (350 лв) и адвокатско възнаграждение (500 лв).

На ответника не следва да бъдат присъдени разноски по настоящото дело, тъй като искът е уважен изцяло , а и не са представени доказателства за осъществни от ответника разходи във връзка с настоящото дело.

С оглед изрично постановеното в мотивите и в диспозитива на т.12 от Тълкувателно решение № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС с настоящото съдебно решение следва да бъде определен и окончателния размер на разноските в заповедното производство, като бъдат осъдени страните да ги заплатят.

На ищеца (заявител в заповедното производство) следва да бъде присъдена част от разноските, направени от него в заповедното производство – платените държавна такса за 3 предявяване на заявлението (25 лв) и адвокатско възнаграждение (325 лв) , пропорционална на уважената част от претенцията

Ответникът (длъжник в заповедното производство) не е извършил разходи по заповедното дело, поради което такива не следва да му бъдат присъдени, а и претенцията срещу него е уважена изцяло.

Водим от гореизложеното СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД , 68 СЪСТАВ

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл. 422 ГПК във връзка с чл.415,ал.1 ГПК, че „Т”ЕООД, ЕИК: 1111, със седалище и адрес на управление: гр. София, район **** със съдебен адрес : град София, ж.к. ****, партер , дължи на „СЕООД, ЕИК:

1111, гр.****, със съдебен адрес : гр. София, кв. „**** чрез адв. М. Й., на основание чл.79,ал.1, предл.1 ЗЗД сумата от 637,10 лв (шестстотин тридесет и седем лева и десет стотинки), представляващи възнаграждение за извършени сервизни услуги на товарен автомобил, удостоверени с фактура № 11111., заедно със законовата лихва върху главницата, считано от датата на предявяването на заявлението по чл.410 ГПК- 22.01.2020г. до окончателното й изплащане, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК по заповедното производство по гражданско дело № 3209/2020г. по описа на СРС,68 състав.

ОСЪЖДА „Т”ЕООД, ЕИК: 1111, със седалище и адрес на управление: гр. София, район **** със съдебен адрес : град София, ж.к. ****, партер , ДА ЗАПЛАТИ на „СЕООД, ЕИК: 1111, гр.****, със съдебен адрес : гр. София, кв. „**** чрез адв. М. Й., следните суми: 875 лева (осемстотин седемдесет и пет лева), представляващи направените от ищеца разноски по настоящото исково производство– платените държавна такса за предявяване на исковата молба , депозит за съдебно-счетоводна експертиза и адвокатско възнаграждение (чл.78,ал.1 ГПК), и 325 лева ( триста двадесет и пет лева), представляващи част от направените от ищеца разноски по заповедното производство по гр.д. № 3209/2020г. по описа на СРС,68 състав– платените държавна такса за предявяване на заявлението по чл.410 ГПК и адвокатско възнаграждение(т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК на ВКС).

Решението подлежи на въззивно обжалване пред СГС в двуседмичен срок от връчването на съобщението до всяка от страните с преписа от решението (чл.259,ал.1 ГПК във връзка с чл.7,ал.2 ГПК).

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4