Решение № 1091 от 08.09.2026, Окръжен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1091 гр. Пловдив, 08.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, IX СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и четвърти август през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Николинка Цветкова

Членове:

Фаня Рабчева Калчишкова

Матей Тодоров при участието на секретаря Пенка Георгиева като разгледа докладваното от Фаня Рабчева Калчишкова Въззивно гражданско дело № 20265300501579 по описа за 2026 година Производство по чл.258, ал.1 и сл. ГПК.

Обжалвано е Протоколно решение № 5678/29.05.2026г. по гр. д. № 00129/ 2026г., постановено в проведеното открито съдебно заседание на 29.05.2026г., обективирано в Протокол № 5678/ 29.05.2026г , с което е отхвърлен предявеният от Е. Г. Д., ЕГН: ********** срещу Общинска детска градина в Община Хисаря, с Красново, ул.“22-ра“, №10 иск за възстановяване на ищцата на работа при ответника на длъжността „ ***“, заемана от нея преди уволнението й в Обединено училище „Христо Ботев“, с. Красново, община Хисаря, което е прехвърлило тази част от дейността си на ответника по реда на чл.123, ал.1 , т.7 КТ, като уволнението е било признато за незаконно и отменено с влязло в сила Решение № 2909/ 26.06.2023г по гр. д. № 17573/ 2022г. на ПРС. С изложението по ВЖ се мотивира злоупотреба с права от ответната страна и умишлено въвеждане в заблуждение на служителя, обосновано въз основа на описана хронология на извършени действия по административно преустройство на ЦПГ при Общинското училище в Община Хисаря, с Красново, ул.“22-ра“, №10 в ОДГ със същия административен адрес, 1 с доводите: в хипотезата на чл.123, ал.1, т.7 КТ трудовите правоотношения със служителите се запазват и преминават автоматично по право към новия работодател ОДГ; уволнението на ищцата със Заповед от 26.10.2022г е било извършено от директора на Общинското училище в Община Хисаря, с Красново, към който момент същият не е притежавал качеството и властта на работодател, както и при знанието, че процесната щатна бройка принадлежи на ОДГ, поради което давност не може да тече в полза на субекти в резултат на което чрез вътрешни адм.актове и реорганизация е създадена правна привидност; налице е изчезване на правен субект, като целият патримониум наведнъж преминават към друг правен субект, при което и двете звена представляват общинска собственост, при което е налице преминаване на дейността от едно звено към друго, при вътрешна реорганизация в рамките на един и същ публичен субект. С оглед на това се мотивира, че наличието на правилно предявен иск срещу ведомство, доколкото училището е действало по силата на делегация на правомощия от общината, спрямо което общинско звено като универсален правоприемник е предявен искът за възстановяване на работа. Изложени са съображения във връзка с отменителното решение на ВКС с доводите относно същността на отменителните указания на ВКС във връзка с правилната преценка на доказателствата за преминаване на щата към ОДГ- процесуално легитимиран като ответник по този иска в качеството на работодател-приобретател, поради което и при повторното въззивно разглеждане на делото след обезсилване на постановеното първоинстанционно решение, делото е върнато за ново разглеждане от друг състав, в което ново производство е конституиран новият ответник. С оглед на това се прави довод за наличие на пълно игнориране указанията на ВКС, с решението на който като касационно инстанция при наличие на погасяване по давност относно предявения иск, би бил постановен резултат за неговото отхвърляне, а не връщане за ново разглеждане от въззивния съд. Мотивира се довод за нарушение на разпоредбата на чл.129, ал.5 ГПК за ретроактивното действие на поправената в срок искова молба относно пасивната процесуална легитимация, доколкото ИМ се счита поправена от момента на нейното подаване, като не е налице предявяване на нов иск; наличие на погрешно изчислен на давностен срок поради това, че искът се счита предявен към момента на предявяване на първоначалната искова молба, а именно в двумесечния срок по чл.358, ал.1, т.2 КТ. Сочи се нарушение на Директива 2

2001/ 23/ ЕО и ТР №1/2013г на ОСГТК на ВКС, както и процесуални нарушения във връзка с изисквано от съда от посочения за новоконституиране ответник съгласие в противоречие с диспозитивното начало в процеса, доколкото по чл.123 КТ правоприемството настъпва по силата на Закона, а по силата на посоченото ТР съдът е длъжен служебно да укаже конституирането на новия работодател. В тази насока на формулираните доводи във ВЖ се иска отмяна на обжалваното първоинстанционно решение и уважаване на предявения иск за възстановяване на ищцата на предишната й работа. Към жалбата са приложени посочените административни актове във връзка с описаната реорганизация на общинските звена при Община Хисаря за прегледност, налични в приложените по настоящото граждански дела.Иска се отмяна на обжалваното решение и уважаване на претенцията на жалбоподателката за възстановяването й на работа. Постъпила е ОВЖ от адв.Щ. Ц., като пълномощник на ДГ Мечта с.Красново с посочен адрес за призоваване в гр.***, в който отговор се становище за неоснователност на ВЖ, с доводи по допустимостта на предявения иск, надлежния ответник като въпрос относно редовността на ИМ, изложение във връзка с възражението прекъсване на давността.

ПОС като взе предвид представените доказателства намери жалбата подадена от надлежна страна, в срока по чл.259, ал.1 ГПК, като процесуално допустима следва разглеждането й по същество.

Делото е на трето по ред разглеждане от въззивния съд.

С предявената на 01.12.2022г ИМ от Е. Г. Д., ЕГН: ********** срещу Общинска детска градина в Община Хисаря е поискано постановяване на решение, с което да се признае уволнението й със Заповед №РД-11142/26.10.2022г. н директора на ОУ „Христо Ботев“- с.Красново, община Хисар, за незаконно , да се отмени, да се възстанови жалбоподателката на длъжността, която е заемала преди уволнението, на основание чл. 225, ал.1 от КТ, както и да се присъдите обезщетение за времето през което съм останала без работа в резултат на незаконното уволнение в продължение на не по-малко от шест месеца. Предявените от жалбоподателката обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1, т.2 и т.3 КТ са били уважени от ПРС с Решение по 3 гр.д.№17573/2022г. по описа на този съд, което е било предмет на първото разглеждане на делото пред въззивната инстанция по гр.д.№ 2195/ 2023г. по описа на ПОС. При първото разглеждане на делото от въззивния съд са разгледани доводите в жалбата във връзка с прекратеното ТПО с ищцата на основание чл.328,ал.1,т.12 от КТ- поради обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор с оглед мотивите на обжалваната заповед на работодателя – съгласно решение №591,т.4, взето с протокол 36/19.07.2022 г. на Общински съвет –гр.Хисар и заповед №РД-05-593/09.08.2022 г. на Кмета на Община-Хисар. Прието е също така от ПОС, че позоваването на тези решения не прави уволнителната заповед мотивирана, тъй като не е посочено в нея по какъв начин това решение има отношение към обективната невъзможност за изпълнение на трудовия договор от ищцата, като въззивният съд се е позовал и Тълкувателно решение № 4/2017 г. от 01.02.2021 г. по тълк. дело № 4/2017 г. на ОСГК - в заповедта за прекратяване на трудов договор на основание чл.328, ал.1, т.12 КТ работодателят следва да е посочил и индивидуализирал конкретно кои обстоятелства водят до извода за обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, чрез изброяването им или посочването им.

При тези правни изводи въззивният съд е приел също, че уволнителната заповед е немотивирана по аргумент от чл.195 КТ и само на това основание следа да бъде отменена. Разгледана е и по същество уволнителната заповед като неоснователна като недоказана с оглед доказателствената тежест на работодателя да установи, че се касае за трайно състояние, обективно и безвиновно и че се касае за обстоятелства, при които служителят реално е в обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, което не е установено от приложената по делото заповед на кмета на Община Хисар от 09.08.2022 г. От последната видно, че ЦПГ е с адрес с.Красново, ул.“22ра“№10, какъвто е адреса и на новообразуваната общинска детска градина; че децата от закритата ЦПГ са пренасочени към новооткритата детска градина; че документите на закритата са преместени в новооткритата; че имуществото и оборудването на закритата се преместват в новооткритата. Според разпоредбата на чл.123, т.2, т.5 и т.7 от КТ - ТПО не се прекратява при промяна на работодателя в резултат на вливане на старото в новото, при промяна на правноорганизационната форма, при преотстъпване или прехвърляне на дейност на едно предприятие на друго, включително при прехвърляне на материални активи. В допълнение е мотивирана 4 недоказаността по делото на доводът, че учителят в подготвителната група не отговаря на изискванията за учител в детската градина, както и че ищцата не отговаря на новите критерии.

При първото разглеждане на делото в касационната инстанция с Решение № 69/ 06.02.2025г. по гр.д.№ 1115/ 2024г. на Четвърто ГО обжалваното пред касационната инстанция решение на въззивния съд е оставено в сила в частта относно уважените обективно съединени искове по чл.344, ал.1, т.1 и т.2 КТ, като са възприети изводите на ПОС относно приетото, че в конкретния случай от цитираните в уволнителната заповед документи не следва наличие на обективна невъзможност за изпълнение на трудовия договор, сключен между ищцата и ответника. От решението на общинския съвет и заповедта на кмета става ясно, че се закрива целодневна подготвителна група в общинско училище; че се открива целодневна детска градина в същото населено място и на същия адрес на дейност; че всички деца от закритата група се насочват към новооткритата детска градина, която получава също така документацията и материалните активи на закритата група, както и , че изложените в заповедта и решението обстоятелства не могат да бъдат подведени към хипотезата на чл.328 ал.1 т.12 КТ, тъй като те не сочат на създадена нова фактическа обстановка при изпълнението на трудовите задължения, било за работодателя, било за работника по трудовото правоотношение, при която реалното изпълнение на трудовия договор е станало невъзможно /решение № 58/ 24.04.2020 г. по гр.д. № 3399/ 2019 г., ІV г.о./. Напротив, сочените в решението и заповедта обстоятелства попадат под хипотезата на чл.123 ал.1 т.7 КТ – прехвърляне на дейност от едно предприятие на друго, в който случай трудовите правоотношения между работниците и прехвърлящия работодател не се прекратяват, а преминават към работодателя – приобретател по силата на закона. Обстоятелството, че работодателят – прехвърлител не е действал по собствена инициатива, е ирелевантно, тъй като в хипотезата на чл.123 ал.1 т.7 КТ попадат и случаите, когато дейността се прехвърля с волеизявление на общия принципал на двамата работодатели. Прието е също така, че щатът на новооткритата детска градина не е запълнен като посочена от ответника причина ищцата да не може да бъде възстановена на работа там. При неправомерно използване на правото на уволнение, работодателят следва да понесе последиците от своето поведение и да приеме на работа незаконно 5 уволнения работник, без оглед какви затруднения му създава това.

Посочено е също така, че длъжностите учител в подготвителна група и учител в детска градина не се явяват различни и за различен код на групата и градината по Единната бюджетна квалификация, поради което ищцата да не можело да заеме длъжността в новооткритата градина, тъй като идентичността на длъжностите е ирелевантно обстоятелство за приложението на чл.123 ал.1 т.7 КТ. Законът постановява императивно, че трудовите правоотношения на работниците не се прекратяват, а ако работникът не отговаря на изискванията за заемане на длъжността, новият работодател е този, който следва да направи изявление за прекратяване на преминалото трудово правоотношение в рамките на законоустановените уволнителни основания. От момента, в който стария работодател прехвърли дейността на друг, автоматично, по силата на закона, преминават и трудовите правоотношения с работниците/служителите, изпълнявали тази дейност и те могат да бъдат прекратени валидно само от новия работодател.