Определение № 763 от 21.09.2026, Окръжен съд - Пазарджик

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 763 гр. П., 21.09.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – П., II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Албена Г. Палова

Членове:

Мариана Ил. Димитрова

Николинка Н. Попова като разгледа докладваното от Николинка Н. Попова Въззивно частно гражданско дело № 20265200500735 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 вр. с чл. 248, ал. 3 от ГПК.

Образувано е въз основа на постъпила частна жалба от адв. А. А. , като пълномощник на ищцата в първоинстанционното производство С. Р. Г. с адрес : гр. П., бул.

„К.М.Л. „ № 137 , ет.4, ап.14 против Определение № 1688/29.06.2026 г. по гр.д. № 533/ 2026 г. по описа на Пазарджишки РС , с което е оставена без уважение молбата за изменение на Решение № 704/29.05.2026 г. по същото дело в частта за разноските. Поддържа, че съдът неправилно не е приложил актуалната съдебна на СЕС , както и практиката на националния ни съд и по-специално Определение № 725/ 17.02.2025 г. на ВКС по ч.т.д. № 3473/ 2024 г. , Опеделение № 2409/ 14.05.2025 г. по гр.д. № 3947 / 2023 г. на ВКС , както ТР № 3 / 01.08.2024 г. по т.д. № 3 / 2022 г. на ОСГТК на ВКС, в която се възприема основното принципно положение , според което разноските за адвокатско възнаграждение се определят по критериите „ разумност „ и „ пропорционалност“. Позовава се на най- новата съдебна практика според която, адвокатското възнаграждение следва да бъде определено в такъв размер , че да съответства на фактическата и правна сложност на делото , както и с процесуалните действия извършени от пълномощника на ищеца в хода на развилото се производство.Моли за отмяна на обжалваното определение и изменение на решението в частта за разноските, като се присъди възнаграждение в справедлив размер , а именно в размер на 205,00 евро. Освен това се моли , съдебният акт да бъде отменен и в частта за осъждането на ищцата да заплати по сметка на ОС – П., сумата от 15,34 евро , представляваща разноски за неявяване в информационна среща по медиация, като се развиват доводи за незаконосъобразност на акта и в тази му част.

Ответната страна по жалбата не е подала писмен отговор в законния срок.

Съдът като прегледа постановеното определение, както и обсъди възраженията и доводите на страните , констатира следното :

Частната жалба е процесуално допустима, тъй като е депозирана в срок от надлежно легитимирана страна, против подлежащ на обжалване съдебен акт.

По същество. Производството пред пъроинстанционния съд е образувано по 1 искова молба подадена от адв. А. А. като пълномощник на ищцата С. Р. Г. против “КРЕДИСИМО „ЕАД с искане да се приеме за установено, че договор за потребителски кредит № 2081698/28.08.2019 г. е недействителен и да бъде осъден ответника да заплати на ищцата недължимо платената по недействителния договор сума в размер на 178,48 евро , ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба в съда.

С Решение № 704/29.05.2026 г. постановено по делото, исковите претенции са били уважени. Съобразно правилата на чл. 78, ал. 1 ГПК съдът е присъдил в полза на адвоката на ищцата адвокатско възнаграждение за осъществена безплатна правна помощ на основание чл. 38 ал.2 ЗАдв във вр. с чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв в размер на 150,00 евро , както и на основание чл. 78а ал.2 ГПК във връзка с чл. 60 ал.2 от Наредбата № 12 / 28.07.2025 г. за медиаторите и процедурите в съдебните центрове по медиация, във връзка с неявяване на насрочена информационна среща , е присъдил в тежест на ищцата заплащане на разноски в размер от 15,34 евро.

С обжалваното определение съдът е приел, че фактическата и правна сложност на делото, защитимият материален интерес, събрания обем доказателствен материал, вида и количеството на извършената работа от пълномощника на ищцата в конктертоното дело и след като взема предвид , че не е обвързан от установените в НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения съгласно практиката на СЕС, обективирана в решения по дела С-427/16 и С-428/16 и решение от 25.01.2024 г. по дело С438/22 на СЕС, , е намерил, че в полза на процесуалния представител на ищцата следва да бъде определено възнаграждение в посочения в решението размер от 150,00 евро, който е под минималният такъв, предвиден в Наредбата.

Настоящият състав на въззивния съд изцяло споделя тези доводи, като намира, че така определения размер на присъденото адвокатско възнаграждение напълно съответства на осъществената процесуална защита, при отчитане фактическата и правна сложност на спора. Районният съд правилно е приел, че фактическата сложност на делото е ниска , тъй като са предявени два комулатилвно съединени иска , които произтичат от едни и същи юридически факти и са с ниска цена на иска. Отчел е процесуалното поведение на ответника, който е признал още с отговора на исковата молба основните правнорелеватни факти , както и самото развитие на производството , което е протекло в едно съдебно заседание , в което процесуалният представител на ищцата не се е явил и е събран минимален доказателствен материал.

Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36 ал.1 ЗАдв. Това възнаграждение следва да е справедливо и обосновано.

Известно е ,че с Решение на Съда на Европейския съюз от 25 януари 2024 г. по дело C-438/22 по преюдициално запитване, отправено от Софийски районен съд, е прието, че член 101, параграф 1 ДФЕС във връзка с член 4, параграф 3 ДЕС следва да се тълкува в смисъл, че ако се установи, че наредба, която определя минималните размери на адвокатските възнаграждения и на която е придаден задължителен характер с национална правна уредба, противоречи на посочените разпоредби, националният съд е длъжен да откаже да я приложи, както и че национална уредба, съгласно която, от една страна, адвокатът и неговият клиент не могат да договорят възнаграждение в размер по-нисък от минималния, определен с наредба, приета от съсловна организация на адвокатите като Висшия адвокатски съвет, и от друга страна, съдът няма право да присъди разноски за възнаграждение в размер по-нисък от минималния, трябва да се счита за ограничение на конкуренцията „с оглед на целта“ по смисъла на тази разпоредба от ДФЕС.

Действащата разпоредба на чл.36 ал.1 от ЗА създава ограничение,препращайки към минимален размер , определен в Наредба на ВАдС . Към този текст на закона препраща 2 и разпоредбата на чл.78 ал.5 от ГПК. По този начин са въведени правила, обвързващи съда, макар да са приети от частен субект, който не е и участник в съдебното производство, с което се нарушава правото на справедлив процес, тъй като на съда се отнема правото да съобрази спецификите на конкретното дело и да присъди разумен размер за направените разноски.

За да извърши преценка в конкретния случай , без да приема ,че е обвързан от установените в Наредба № 1 минимални размери , съдът съобрази съдебната практика , обективирана в определения на ВКС ,която изцяло възприема.

Упражнявайки правомощията си и прилагайки тези правила ,съдът намира преценката на първоинстанционния съд за правилна и законосъобразна. Делото е протекло в едно съдебно заседание, в което процесуалният представител на ищцата не се е явил и са приети минимален брой писмени доказателства, предвид процесуалното поведение на ответника, който е признал с писмения си отговор основните правно значими факти. Обема на извършената от адвоката на ищцата работа е минимален с оглед ниската правна и фактическа сложност на делото. Допълнителен критерии е и ниската цена на двата иска.

Всички тези обстоятелства като критерии са съобразени от съда постановил обжалваното определение по чл. 248 ГПК, което дава основание на въззивния съд да приеме, че определеното възнаграждение на процесуалния представител на ищцата по реда на чл. 38 ал.2 във връзка с чл. 38 ал.1 т.2 ЗАдв , изцяло отговаря на критериите „ разумност и „ „пропорционалност „. Освен това въззивният съд намира за неоснователни възраженията за неправилно приложение на нормите регламентиращи отговорността на ищцовата страна в производството по медиация, които са били присъдени в размер от 15,34 евро , тъй като не се оспорва, а и от данните по делото е видно, че страните са имали насрочена информационна среща за процедура по медиация, която не се е провела , тъй като ищцата не се е явила и не е посочила уважителна принина за това , което процесуално поведение попада изцяло в хипотезата визирана в нормата на чл. 78а ал.2 ГПК и която норма е част от действащото право. В случая правилно и законосъобразно е била приложена от решаващия съд. Присъдените разноски в производството по медиация са дължими.

Мотивиран от изложеното , Пазарджишки окръжен съд :

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 1688/29.06.2026 г. по гр.д. № 533/2026 г. по описа на РС- П..

Определението е окончателно и на основание чл. 274, ал. 4 от ГПК не подлежи на касационно обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3