Решение № 262302 от 07.04.2021, Софийски градски съд

Р

Е Ш Е

Н И Е № гр.

София 07.04.2021 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

Софийският градски съд, първо гражданско отделение, I-6 състав в публичното заседание на девети март две хиляди двадесет и първа година в състав:

Председател: ПЕТЯ АЛЕКСИЕВА при секретаря Антоанета

Стефанова и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдия Алексиева гр. дело № 8436 по описа за 2018 г. и за да се произнесе , взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.365 от ГПК, образувано по искова молба, подадена от Е.Д.А. срещу З. „Б.И.” АД, с която са предявени обективно, кумулативно съединени искове с правно основание чл.432, ал.1 от КЗ, в сила от 01.01.2016 г., във връзка с чл.45 от ЗЗД и чл.86, ал.1 от ЗЗД.

Ищцата твърди, че на 30.03.2017 г., около 15 часа водачът Б.Б.Б., управлявайки л.а.м.

„Мерцедес Ц180“ с ДК № ********застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г., движейки се по бул.

„Константин Величков“ с посока на движението от ул. „Цар Симеон“ към бул.

„Ал.Стамболийски“ и в района на спирка МГТ № 1051 не спира зад спрелия на спирката трамвай и не пропуска пресичащият към него пешеходец-ищцата, в резултат на което я блъска и й причинява следните телесни увреждания: контузия и навяхване на десен глезен, сериозни охлузвания на кожата и тъканта на крайника, силно разтежение на глезенните връзки, отоци и синини по гърба от удара с огледалото на автомобила и падането на пътното платно. На ищцата е извършена имобилизация с шина на десния долен крайник, която е свалена на 01.05.2017 г., като до този момент ищцата се е придвижвала с инвалидна количка, проходилки и патерици, тъй като не е могла да стъпва на контузения крайник. В периода 17.04.2017 г.-26.04.2017 г. ищцата е провела рехабилитация. Твърди се, че ищцата не е могла да се придвижва без помощта на технически средства и чужда помощ, в продължение на около три месеца. През цялото това време изпитвала силни болки и страдания, душевен и физически дискомфорт, силно главоболие, безсъние и нежелание да излиза навън, не е могла да се самообслужва при хранене, лична хигиена и други. И до днес не е в състояние да движи кракът си в пълен обем в глезенната става, придвижва се с помощта на бастун и продължава да изпитва силни болки в ставата.

Твърди се, че извънсъдебна претенция при спазване на изискванията на чл.380 КЗ ищцата е депозирала пред ответника на 18.01.2018 г., но до момента на подаване на исковата молба няма извършено плащане.

Моли Съда да постанови решение, с което да бъде осъден ответника да заплати сумата от 30 000 лв., представляваща застрахователно обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени вреди-болки и страдания от причинените й телесни увреждания, които са в причинно следствена връзка с ПТП, осъществено на 30.03.2017 г. в гр. София, виновно причинено от водача на л.а.м. „Мерцедес Ц180“ с ДК № ********застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на увреждане-30.03.2017 г. до окончателното изплащане.

В срока по чл.367, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ответника, чрез процесуалния му представител адвокат И., преупълномощен от адвокат Г., и двамата надлежно упълномощени с пълномощни, приложени към отговора на исковата молба.

Оспорва иска по основание и размер с твърдението. Счита, че твърдените увреждания, вследствие на ПТП от 30.03.2017 г. не са удостоверени категорично с представени първични медицински документи. Оспорва да е причинен деликт от страна на Б.Б., твърди случайно деяние.

Прави евентуално възражение за съпричиняване на вредата от пострадалата, която е можела да избегне удара с автомобила, но не е направила необходимото. Твърди се, че искът за лихва от датата на ПТП е неоснователен с оглед разпоредбите на чл.429, ал.3 във връзка с чл.380 КЗ и чл.497 КЗ.

На 30.08.2018 г. ответникът депозира списък на разноски, ведно с договор за правна помощ с оглед разноските пред настоящата инстанция.

В срока по чл.372 ГПК ищцата не е депозирала допълнителна искова молба.

С молба от 08.10.2018 г. ищцата на основание чл.127, ал.4 ГПК прилага молба с посочена банкова сметка.

***вете чрез своя процесуален представител по съображения изложени подробно в представените по делото писмени бележки. Претендира разноски.

Ответникът в съдебно заседание чрез процесуалния си представител оспорва исковете и моли съда да ги отхвърли.

Софийски градски съд, I-6 състав, след като взе предвид становището на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно в тяхната съвкупност, намира за установено следното от фактическа страна:

С констативен протокол № К-198 от

30.03.2017 г. се установява, че на 30.03.2017 г. пол.инсп.

Л.Ч.дежурен ПТП-О“ПП“-СДВР е посетила ПТП, настъпило на 30.03.2017 г. около 15 часа в гр. София на бул. „Константин Величков“, в района на спирка на МГТ № 1051 между лек автомобил марка „Мерцедес модел Ц 180“ със застраховка „Гражданска отговорност“ в З. „Б.и.“ АД с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г., който лек автомобил е собственост на Б.Б.Б. и е бил управляван от Б.Б.Б. и пешеходката Е.Д.А.. В протокола е описано счупено дясно огледало на автомобила и е прието от длъжностното лице, че на 30.03.2017 г. около 15 часа лек автомобил марка „Мерцедес модел Ц 180“ с рег.№ *******, управляван от Б.Б.Б. *** с посока на движение от ул. „Цар Симеон“ към бул.

„Ал.Стамболийски“ и в района на спирка МГТ № 1051 не спира зад спрелия на спирката трамвай и не пропуска пресичащият към него пешеходец Е.Д.А..

По отношение на механизма на настъпване на произшествието и въпреки разпределената доказателствена тежест за установяването му на ищцата, последната не ангажира никакви други доказателства.

С молба от 02.10.2019 г. назначеното вещо лице Д. посочва, че не може да отговори на поставените му задачи, тъй като от констативния протокол не може да се събере информация в коя от двете пътни ленти се е движил автомобила, потеглил ли е от място или се е движил без да спира, имало ли е други автомобили в съседната на процесния автомобил пътна лента, с какъв ход се е движила пешеходката.

С оглед тази молба ищцата чрез процесуалния си представител е оттеглила искането за изслушване на САТЕ, считайки че приетият по делото констативен протокол установява механизма на настъпване на произшествието.

Този протокол обаче е оспорен своевременно от ответника с отговора му с твърдението, че невярно удостоверява ПТП и че такова не е настъпило. С оглед на това оспорване съдът изрично е указал на ищцата, че следва да докаже главно и пълно механизма на произшествието, който до приключване на съдебното дирене не бе доказан. Съдът не е указвал изрично на ищцата, че не сочи годни доказателства, относно механизма на ПТП, тъй като по искане и на двете страни е допуснал изслушването на САТЕ, както и свидетел-очевидец водачът на процесното МПС-Б.Б.. Тези доказателства обаче не бяха събрани до приключване на съдебното дирене, поради оттеглянето им от ищцата и поради трудност за събирането на показанията на свидетеля Б.. Ищцата не е заявила искане за събиране на други доказателства.

Безспорно в тежест на ищцата е да установи, при условията на главно и пълно доказване, съобразно правилата на доказателствената тежест в гражданския процес, настъпването на произшествието и неговия механизъм. Ищцата доказа настъпването на произшествието, но не и неговия механизъм.

По въпроса: ползва ли се констативния протокол с обвързваща доказателствена сила относно механизма на настъпване на произшествието, когато пътно-транспортното произшествие не е реализирано в присъствието на длъжностното лице, е налице съдебна практика, обективирана в решения, постановени по реда на чл.290 от ГПК, които се споделят от настоящия съдебен състав. Така в решение № 227 от 12.02.2014 г. по т.д. № 769/2012 г. на I т.о. е дадено тълкуване, че протоколът за пътнотранспортно произшествие, съставен от длъжностно лице в кръга на служебните му задължения съставлява официален документ по смисъла на чл.179 ГПК. Официалният свидетелстващ документ има материална доказателствена сила и установява, че фактите са се осъществили така, както е отразено в този документ. Оспорване, чрез опровергаването на съдържанието му е допустимо, като оспорващата страна следва да установи твърденията си, които в случая касаят механизма на ПТП. Това тълкуване е доразвито в практиката на ВКС с решение № 15 от 25.07.2014 г. по т.д. № 1506/2013 г., I т.о., в което е разграничена доказателствената сила на протокола за ПТП в зависимост от неговия вид-дали е издаден от органите на полицията при задължително посещение на мястото на ПТП в случаите, очертани в чл.125 ЗДвП, /т.нар. „констативен протокол за ПТП" - при смърт или нараняване на човек и „протокол за ПТП" при материални щети - чл.6 и чл.7 от наредбата/ или е съставен по чл.9 от Наредба № I - 167 от 24.10.2002 г. за условията и реда на взаимодействие между контролните органи на МВР, застрахователните компании и Агенцията за застрахователен надзор при настъпване на застрахователни събития, свързани с МПС, без посещение на мястото на ПТП от служителите за контрол на МВР, само въз основа на данните, посочени от участника в ПТП в подаденото от него в седмодневен срок от настъпване на събитието писмено заявление, при условие, че компетентната служба на МВР е уведомена за произшествието в срок от 24 часа от настъпването му. Даденото тълкуване е, че протоколът за ПТП е официален свидетелстващ документ и като такъв се ползва с обвързваща материална доказателствена сила относно удостоверените в него, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП. Когато фактът, съставлява волеизявление, направено от участник в ПТП, протоколът има доказателствена сила само относно съдържащите се неизгодни факти за лицето, чието изявление се възпроизвежда от съставителя на документа. Ищецът, претендиращ обезщетение във връзка с увреждането, носи тежестта на доказване на механизма на ПТП, поради което той следва да ангажира и други доказателства, когато протоколът за ПТП не удостоверява всички релевантни за механизма на ПТП обстоятелства или преценката им изисква специални познания, които съдът не притежава.

В конкретния случай протоколът за настъпилото на 30.03.2017 г. ПТП е издаден на 30.03.2017 г. на основание чл.3, ал.1 от Наредба №

Iз-41 от 12.01.2009 г. за документите и реда за съставянето им при пътнотранспортни произшествия и реда за информиране между Министерството на вътрешните работи, Комисията за финансов надзор и Гаранционния фонд. Към протокола липсва план-схема на ПТП, каквато изисква чл. 3, ал. 1 от

Наредбата.

При съставянето не са удостоверени, непосредствено възприети от длъжностното лице факти, относими за механизма на ПТП, не са обективирани и неизгодни за лицето, чието волеизявление е удостоверено факти. Протоколът е подписан само от съставителя, но не и от водача на лекия автомобил Б.Б., посочен като участник в ПТП. Следователно като писмено доказателство представения по делото протокол за ПТП № К-198 от 30.03.2017 г. не установява механизма на ПТП.

И доколкото ищцата не е ангажирала други доказателства, съдът намира, че в настоящото производство не е установен механизма на ПТП.

Ответникът не е оспорил изричното удостоверяване на длъжностното лице в констативния протокол, че към датата на произшествието, МПС- л.а.м. „Мерцедес Ц180“ с ДК № *******е застрахован при ответника по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ с полица № BG/02/116001884060 валидна от 08.07.2016 г. до 07.07.2017 г., поради което съдът приема за установен този факт.

От изслушаната и неоспорена от страните СМЕ се установява, че медицинската документация е много оскъдна, както и че при процесното ПТП ищцата е получила навяхване на дясната глезенна става. Първоначално е направена имобилизация на десния глезен с гипсова шина. Проведени са рехабилитационни процедури на пострадалия крайник.