Определение № 2709 от 16.07.2024, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 2709 гр. София, 16.07.2024 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 116-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на шестнадесети юли през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: П. Г. П. като разгледа докладваното от П. Г. П. Частно наказателно дело № 20241110209806 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 243, ал. 5 от НПК .

Постъпила е жалба от Б. П. О. (наследник на пострадалия П. Х. П.) чрез адв. С. срещу Постановление на СРП от 07.02.2024г. за прекратяване на наказателното производство на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл.

24, ал. 1, т. 1 НПК по досъдебно производство № 5133МИП-5101/2018г. по описа на СДВР, пр. пр. № *****/2017г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК. Било е образувано НЧД 5741/2024 по описа на СРС, НО, 116-ти състав.

С разпореждане от 25.04.2024г. производството е прекратено и делото е върнато на прокурора с указания да се връчи постановлението за прекратяване на ДП на всички наследници на пострадалия.

В изпълнение на тези указания прокурорският акт е връчен на Д. П. и П. П. (наследници на пострадалия П. Х. П.). В законоустановения срок е постъпила обща жалба и от тях, чрез процесуалния им представител – адв. С..

Двете жалби са идентични като съдържание и съдържат отправено искане за отмяна на атакуваното постановление на СРП и продължаване на разследването. Посочва се, че лицата не са запознати с проведеното разследване, а изводите на прокурора са нелогични и противоречиви. Сочи се, че възможни извършители са Й. Н. и Б. С., като се излагат твърдения, че 1 тримата с Б. Н. са „организирана група за въвеждане в заблуждение“. Правят се оплаквания, че изводите на прокурора са едностранни. Сочи, се че сделката по прехвърляне на имота, собственост на П. П. и неговата съпруга, чрез договор за покупко-продажба е привиден, а е налице подписан договор за издръжка и гледане (договор за пожизнено гледане на възрастни хора).

Намира, че е налице заблуда, че тримата ще подсигурят на пострадалия и съпругата му спокойни старини. Правят се оплаквания, че посочената цена за продажба на имота в размер на 9800 лева не е получавана от пострадалия.

Твърди се, че са кредитирани показанията на Б. Н., въпреки че същият страда от параноидна шизофрения.

Жалбата е подадена от субект с нужната процесуална легитимация, доколкото според данните по делото П. П. е пострадал от престъпление от общ характер по чл. 209, ал.1 от НК. Същият има данни да е починал и да е оставил за свои наследници тримата жалбоподатели, като правата на пострадал преминават върху тях и същите са упражнили правото си на жалба в предвидения срок и същата се явява допустима.

Съдът, като взе предвид доводите на жалбоподателя, доказателствата по делото, и като извърши цялостна служебна проверка на атакуваното постановление, намери за установено следното:

Досъдебно производство № 5133МИП-5101/2018г. по описа на СДВР, пр. пр. № *****/2017г. по описа на СРП е образувано по реда на чл. 212, ал. 1 НПК с постановление от 14.03.2018г., за това, че за времето от 26.04.2016г. до 16.08.2016г. в гр. София, с цел да бъде набавена за себе си или за другиго имотна облага е възбудено заблуждение у П. Х. П. и с това му е причинена имотна вреда в неустановен размер - престъпление по чл. 209, ал. 1 НК.

С атакуваното постановление на СРП от 07.02.2024г. наказателното производство на основание чл. 199 и чл. 243, ал. 1, т. 1, вр. чл. 24, ал. 1, т. 1 НПК по досъдебно производство № 5133МИП-5101/2018г. по описа на СДВР, пр. пр. № *****/2017г. по описа на СРП, водено за престъпление по чл. 209, ал. 1 НК е прекратено. Като мотив прокурорът е посочил, че деянието не е 2 извършено и не съставлява престъпление.

В хода на разследването са били разпитани редица свидетели с отношение към предмета на доказване: П. Х. П., А. М., Б. С., Д. М., Р.Д., Т. С., И. С., М. Н., И. М., Й. Н., Б. П. О., П. Х. П., Д. Х. П., С. Н., М. Н. и други.

Изискани и приобщени са множество относими писмени материали, а именно от РП - Елин Пелин, Имотен регистър към Агенция по вписванията, търговско дружество /ТД/ „Д. Б. 86“ ЕООД, НАП, НСлС, СГС, БНБ, СДВР, Агенция за социално подпомагане, регистър на нотариус Ал. Ч., ССГК - София град, СО р-н М., Банка „ДСК“ ЕАД и други. Назначена и изготвена е комплексна съдебно психиатрична и психологична експертиза. Извършени са оперативноиздирвателни мероприятия /ОИМ/.

В хода на разследването са разяснени правата по чл. 75 и сл. от НПК на наследниците на пострадалото лице (П. Х. П.) - свидетелите Б. П. О., П. Х. П., Д. Х. П.. Свидетелят Д. П. е изразила желание да й бъдат предявени материалите от разследването, което действие е обективирано в протокол от 20.12.2023г., като св. П. не е направила искания, бележки и възражения.

В стадия на ДП „Действия на прокурора след завършване на разследването“ прокурорът е извел следната фактическа обстановка:

Свидетелят П. Х. П. и съпругата му М.К. П. притежавали апартамент в гр. София, кв. „М. 1“, бл. ***, вх. 2, ап. 53, с прилежащо към имота избено помещение № 26.

През 2015г. св. П. решил, че предвид напредналата си възраст не може да се грижи пълноценно за себе си и за г-жа М. П., която страдала от деменция. Така св. П. взел решение да потърси дом за стари хора, където двамата със съпругата му да се настанят. Във вестник „Трета възраст“ видял обява за дом за стари хора в гр. Банкя, стопанисван от ТД „Д. Б. 86“ЕООД, с едноличен собственик на капитала св. Й. Н. /последната, се занимавала активно с дейността на дружеството, в това число с дейността на хосписите, които то стопанисвало/. На посочения телефон за връзка отговарял св. Б. Н.

(син на св. Й. Н.). След като св. П. се свързал със св. Н., последният предложил на П. да го заведе до дома на оглед. На неустановена дата през 2015г. св. Н. завел св. П. в дома за стари хора в гр. Банкя, но условията не се харесали на св. П.. В проведения помежду им разговор, св. Н. споделил, че в момента се строял нов дом за стари хора в гр. Елин Пелин.

Няколко месеца по - късно св. П. отново позвънил на св. Н., като се 3 интересувал от готовия дом за стари хора в гр. Елин Пелин. Така на неустановена дата през м. април 2016г., св. Н. завел св. П. на оглед в дома в гр.

Елин Пелин. По време на тази среща св. Н. заявил, че св. П. и г-жа М. П. могат да бъдат настанени в дома в гр. Елин Пелин и за тях ще се полагат грижи до живот, в замяна на което П.и трябвало да прехвърлят притежавания от тях апартамент. Св. П. се съгласил.

Във връзка с така направените между св. Б. Н. и св. П. договорки, на 26.04.2016г. св. Н. взел св. П. и г-жа П. от дома им в кв. „М. 1“ и ги закарал в дома за стари хора в гр. Елин Пелин, където ги настанил в самостоятелна двойна стая № 4. В дома имало настанени и други възрастни хора. Свидетелят Б. Н. се представил на сем. П.и за лекар, работещ в дома. В дома работели още: бившата съпруга на Н. - св. Д. М. /масажист и управител на дом за стари хора в гр. Банкя, стопанисван от „Д. Б. 86“ЕООД/; майката на св. Б. Н. - св. Й.

Н. /лекар /, св. Б. С. - управител на дома в гр. Елин Пелин, както и няколко санитарки. Съгласно справка от ТД на НАП - София, действително изброените лица (Б.Н., Й. Н.а; Д. М.; Б. Стоянов) се намирали в трудови правоотношения с ТД „Д. Б. 86ЕООД.

В началото на м. август 2016г. св. Б. Н. заявил на св. П., че е дошло време да бъде прехвърлен апартаментът срещу издръжка и гледане, поради което било нужно сем. П.и да подпишат няколко пълномощни. Св. Б. Н. обяснил на св. П., че апартаментът трябвало да бъде прехвърлен на неговата майка - св. Й. Н.. Свидетелят П. бил съгласен с това и дал ключа за апартамента на св. Б. Н., за да му направи оглед.

Във връзка с този разговор, няколко дни по- късно, пред помощник нотариус А. М., св. П. и г-жа П. подписали пълномощно, с което П.и упълномощавали св. Б. Н. да ги представлява пред държавните институции за изваждане на документи във връзка с имота им. Г-жа П. подписала пълномощно, съгласно което тя упълномощавала съпруга си св. П., да продава собствения им апартамент, на лице, което намери за добре, при цени и условия каквито прецени, както и да договаря сам със себе си. Св. П. не прочел текста на това пълномощно, поради което не узнал съдържанието му.

На 16.08.2016., св. Б. Н., св. Б. С. и св. Й. Н. взели с автомобил св. П. и го закарали в гр. София, в кантората на нот. А. Ч.. Пред пом. нотариус А. М., св. П. подписал доброволно и без да чете всички документи, които били 4 подготвени за сделката с апартамента. Той имал доверие на Б. Н., тъй като двамата многократно били обсъждали параметрите на сделката.

Видно от приобщените по надлежен ред документи от нотариално дело № 246 от 2016г. от нотариалния регистър на нот. Ал. Ч. (т.Ш, л. 178 и сл.) - на 16.08.2016г., в гр. София, в кантората на нот. Ч., пред пом. нот. М., св. П. П. подписал: Договор за пожизнено гледане на възрастни хора от 16.08.2016г., с който договор П. П. и М. П. възлагали на изпълнителя св. Б. Н. да поеме пожизненото им гледане в дома за възрастни хора или в тяхното семейно жилище в кв. „М.“. Съгласно договора св. Н. се задължавал да не продава, залага, дава под наем апартамента на П.и, както и да не променя нищо в имота до смъртта на П.и. Договорът бил подпечатан с печат на нотариуса и вписан в регистъра му. На същата дата в гр. София, св. П. подписал и нотариален акт за продажба на недвижим имот /апартаментът в гр. София, кв. „М. 1“, бл. ***, вх.

2, ап. 53, с прилежащо избено помещение № 26/. Съгласно нотариалния акт, св. П. и М. П. продали за сумата от 9800лв. апартамента си на св. Й. Н..

Впоследствие на няколко пъти св. П. искал от св. Б. Н. да получи копие от документите за сделката с имота, но св. Н. изтъквал различни причини, за да не му ги даде.

След 16.08.2016г. св. П. и г-жа П. продължили да живеят в дома за стари хора в гр. Елин Пелин, като св. П. се прибирал често и до апартамента в кв.

„М. 1“, който продължавал да ползва безпрепятствено и след продажбата.

През м. ноември 2016г. на св. П. се наложило да бъде направена операция на окото, като за здравословния си проблем уведомил св. Б. Н.. Организацията за интервенцията направил св. Н., който осигурил заплащането на разходите за операцията (около 1000лв.). По време на операцията и следоперативното възстановяване на св. П. (около 10 дни), той пребивавал в апартамента в кв.

„М. 1“, а съпругата му била в дома в гр. Елин Пелин. Когато св. П. се върнал при съпругата си установил, че тя била в лошо здравословно състояние - не се хранела, била отслабнала. Предположил, че за нея не били полагани добри грижи през изминалите дни. Към края на м. декември 2016г. г-жа П. се разболяла. Тогава по настояване на св. П., св. Й. Н. изписала на г-жа П. антибиотик, който П. сам закупил. След първия, св. Й. Н. донесла втори антибиотик на г-жа П.. Въпреки лечението нямало подобрение, включително до началото на м. февруари 2017г. В посочения период св. П. твърди, че не 5 били полагани достатъчно грижи за него и съпругата му, освен че им носели храна в обитаваната от тях стая. Твърди още, че сам закупувал лекарствата за лечението на съпругата си, както и че многократно настоявал г-жа П. да бъде откарана в болница. Едва на 07.02.2017г. св. Н.а организирала частна линейка, която да транспортира г-жа П. до болница в гр. София. За линейката заплатил св. П. с лични средства. Г-жа М. П. била приета в болница в гр. София на стационарно лечение, в който период Н.и осигурили санитарка, която да помага на П. по време на болничния й престой.

На 14.02.2017г. г-жа П. била изписана от болницата с подобрение и закарана с частна линейка, заплатена от св. П., до дома за стари хора в гр.

Елин Пелин. Там състоянието на г-жа П. отново се влошило, като според св.

П. в дома отново не получавали внимание и достатъчно грижи. На 12.03.2017г. г-жа М. П. починала. Разходите за погребението на г- жа М. П. били заплатени от ТД „Д. Б. 86“ЕООД.

Непосредствено след смъртта на г-жа П., св. П. П. решил, че не желае да остава сам и продължил да живее в дома за стари хора в гр. Елин Пелин. Той обаче не бил доволен от грижите предоставени му в дома и няколко дни покъсно отишъл да живее в апартамента в кв. „М. 1 Свидетелят П. решил да се консултира с адвокат и изискал от нотариалната кантора на нот. Ч. копие от документите, подписани на 16.08.2016г. Тогава разбрал, че вместо един договор за прехвърляне на имот срещу задължение за издръжка и гледане е подписал два договора - Договор за пожизнено гледане на възрастни хора с изпълнител св. Б. Н. и нотариален акт за продажба на недвижим имот с купувач св. Й. Н..