Определение № 1979 от 23.04.2026, Окръжен съд - Варна

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1979 г.В., 23.04.2026 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, III СЪСТАВ ТО, в закрито заседание на двадесет и трети април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мила Й. Колева

Членове:

Светлана Тодорова

Цветелина Г. Хекимова като разгледа докладваното от Светлана Тодорова Въззивно частно гражданско дело № 20263100500721 по описа за 2026 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.274 във вр.чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по :

1. Частна жалба от А. О. Г. с ЕГН ********** с адрес г.В., чрез пълномощник адв. А. З. Д. САК срещу Определение № 564/13.01.2026г., пост. по гр.д. № 14810/2024г. по описа на ВРС, в частта, в която е оставена без уважение молба с рег. № 104685/16.12.2025 г.,уточнена с молба с рег.№ 1065775/22.12.2025 г., за изменение на Решение № 4286 от 30.11.2025 г., пост. по гр.д. № гр.д. № 14810/2024г. по описа на ВРС в частта му относно разноските, за разликата от присъдения в полза на адв.Ант.Д. размер на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв. от 480.00 лв. с включен ДДС до търсения размер на адвокатско възнаграждение по чл.38, ал.2 ЗАдв от 1570.80 лв. с ДДС, като неоснователна, на осн. чл.248 ГПК, и

2. частна жалба от „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК 207024290 със седалище и адрес на управление гр.София р-н Младост бул. Цариградско шосе 115Е ет.5, чрез пълномощник адв. Х. М. САК срещу Определение № 564/13.01.2026г., пост. по гр.д. № 14810/2024г. по описа на ВРС, в частта, в която съдът е изменил на основание чл. 248 ГПК Решение № 4286 / 30.11.2025 г. постановено от РС Варна, 42 състав по гражданско дело № 20243110114810 по описа за 2024 година, в частта за разноските като е осъдил „КРЕДИРЕКТ" ЕООД ЕИК 207024290 гр. София да заплати на адв. А. Д. САК сумата от 480 лв. с включен ДДС, представляваща адвокатско възнаграждение за осъществената безплатна правна помощ на ищеца А. О. Г. ЕГН **********, на осн. чл.38, ал.2 от ЗАдв.

Частният жалбоподател А. О. Г. с ЕГН ********** с адрес г.В., чрез пълномощник адв. А. З. Д. САК счита, че извършеното от исковия съд драстично намаляване размера на адвокатското възнаграждение има ефект 1 както осъществяване на некачествено правосъдие, така и изкривяване на конкуренцията, която ще се осъществява само на база най-ниската цена, каквато не е целта на разпоредбата на чл. 101 ДФЕС.

Ответникът по частната жалба „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК 207024290 оспорва частната жалба и настоява да бъде оставена без уважение. Счита, че размерът на присъденото адв. възнаграждение е съобразен с промените в националното законодателство сред Решение на СЕС от 25.01.2024г. по дело С-438/22, както и с вида на делото, правната и фактическа сложност и процесуално поведение на страната, наличието на обилна съдебна практика по казуса, практика на СЕС по Решение на Съда от 13 юли 2023 г. по дело C35/22 на СЕС и Решение на Съда от 21 март 2024 г. по дело С-417/22 на СЕС, съгласно която се дават указания на националните съдилища да изследват като основен критерий при разпределяне на разноските по дела като настоящото дали е налице добросъвестно упражняване на права от страна потребителя, както в съдебния, така и в извънсъдебния етап от отношенията му с търговеца, както и обстоятелството, че без да направи опит за доброволно уреждане на спора, ищецът е образувал настоящото производство, въпреки възможността да бъде постигнато споразумение с дружествотокредитор.

Частният жалбоподател „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК 207024290 оспорва извода на първоинстанционния съд, че след като е уважен главния установителен иск по чл. 22 от ЗПК ,във вр. с чл. 11, ал. 1 т.10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, отхвърлен е осъдителния главен насрещен иск по чл. 79, ал.1 ЗЗД и уважен насрещния евентуален иск по чл. 55 ЗЗД , дори и да се приеме практиката на СЕС по дела С-224/19 и С259/19 за неприложима, е налице хипотезата, при която следва да намери приложение нормата на чл. 38 , ал.2 ЗАдв и в полза на адв.А. Д. да се определи адвокатско възнаграждение за осъществената от него безплатна правна помощ. Сочи се, че при оставяне на обжалваното определение в сила, респ. при изменение на решението в искания от ищеца смисъл, би се стигнало до неоснователно имуществено разместване, при което разноски ще се присъдят само на едната страна, въпреки постигнатия сходен резултат от двете страни и сторените почти идентични разходи, доколкото разноски в полза на ответното дружество за предявения насрещен иск също не са присъдени.

Отделно се сочи, че що се отнася до разноските по предявени обективно съединени искове в условията на евентуалност, когато главният иск е отхвърлен и уважен е евентуалният, отговорността за разноски се определя съобразно решението на съда по разгледания иск. Позовава се на практика на ВКС, когато между същите страни са предявени евентуално съединени искове, дължимото адвокатско възнаграждение е едно. Така Определение № 137 от 09.04.2020 г. по ч.гр.д. № 570/2020 Г., Г. К., ІІІ Г. О. на ВКС, както и Определение № 4 от 05.01.2022 г. по ч.т.д. № 344/2021 Г., Т. К., ІI Т. О. на ВКС, което приема, че от гледна точка правото на ответника на разноски при прекратяване на производството по делото по един от обективно евентуално съединените искове (по главния или по евентуалния) правните последици са идентични - отговорността за разноски ще бъде преценена с оглед основателността на разгледания иск. Разноски по всеки един от предявените искове биха се дължали при кумулативно съединяване на исковете и прекратяване на производството по отношение на един от тях.

Ответникът по частната жалба А. О. Г. с ЕГН ********** с адрес г.В., 2 чрез пълномощник адв. А. З. Д. САК настоява за отхвърлянето й като неоснователна на основания, идентични с тези, въведени с подадената от него частна жалба срещу отхвърлителната част на обжалваното определение.

Частните жалби са депозирани в установения от закона срок (чл.248, ал.3 от ГПК), от лица, имащи правен интерес от обжалването, и срещу акт, който подлежи на инстанционен контрол, поради което се явяват допустими.

Разгледани по същество са неоснователни по следните съображения.

Производството по гр.д.№ 14810/2024г. по описа на ВРС е образувано по предявени от А. О. Г. с ЕГН ********** срещу „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК 207024290 гр.София в условията на евентуално съединяване главен иск за прогласяване за недействителен Договор за потребителски кредит № ******г., сключен между А. О. Г. ЕГН **********, в качеството муна кредитополучател и "КРЕДИРЕКТ" ЕООД ЕИК 207024290 в качеството му на кредитодател на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл. 11, ал. 1, т. 9 и 10 от ЗПК във връзка с чл.

26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД, и евентуален иск за прогласяване за недействителна на клаузата на чл. 18, ал. 1 от същия договор, на основание чл. 26, ал.1, предложение първо и второ във вр. с чл. 26, ал.4 от ЗЗД.

В срока за отговор ответникът е заявил и съдът е приел за съвместно разглеждане в съдебното производството в условията на евентуално съединяване главен иск за осъждане на А. О. Г. ЕГН **********, на основание чл. 79. ал. 1 ЗЗД, а при условията на евентуалност, в случай че целият договор бъде обявен за недействителен - на основание чл. 55, ал. 1 ЗЗД вр. с чл. 23 ЗПК, да заплати на „КРЕДИРЕКТ“ ЕООД ЕИК 207024290 сумата от 1600 лв. неизплатено задължение за главница по Договор за паричен заем № 1031072 от 05.03.2024 г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск до окончателното плащане.

С постановеното по гр.д. № 14810/2024г. по описа на ВРС Решение № 4286 от 30.11.2025г. съдът е уважил главния иск на ищеца като е приел за установено в отношенията между страните, че сключения между А. О. Г. ЕГН **********, в качеството и на кредитополучател, и „КРЕДИРЕКТ" ЕООД ЕИК 207024290, в качеството му на кредитодател, Договор за потребителски кредит № ****** г.е недействителен, на основание чл. 22 от ЗПК във вр. с чл.

11, ал. 1 т.10 и т.20 от ЗПК във връзка с чл. 26, ал. 1, предложение първо от ЗЗД; отхвърлил е изцяло предявения главен насрещен иск от „КРЕДИРЕКТ" ЕООД ЕИК 207024290 срещу А. О. Г., ЕГН **********, да бъде осъден А. О.

Г., ЕГН ********** да заплати на „КРЕДИРЕКТ" ЕООД ЕИК 207024290 сумата от 1600 лв., представляваща неизплатено задължение за главница по Договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск -13.01.2025 г., на осн. чл. 86, ал.1 ЗЗД, като неоснователен и недоказан; осъдил е А. О. Г. ЕГН ********** да заплати на ответника „КРЕДИРЕКТ" ЕООД ЕИК 207024290 сумата от 1 6 0 0 лв., главница, получена без правно основание по недействителен Договор за потребителски кредит № ****** г., ведно със законната лихва от датата на депозиране на насрещния иск -13.01.2025 г. Присъдил е съдебно-деловодни разноски за внесена държавна такса на всяка страна съобразно уважените искови претенции.

С молба по чл. 248 от ГПК, поправена с уточнителна молба, пълномощникът на ищеца е настоял за изменение на решението в частта за разноските като му бъде присъдено адвокатско възнаграждение за защита по уважения главен иск в размер на 1570.80 лв. с ДДС и адвокатско 3 възнаграждение за защита по отхвърления насрещен иск на ответника в размер на 552 лева с ДДС.

По същество : Отговорността за разноски по делото е процесуално правоотношение, при което загубилата страна е задължена да възстанови направените от спечелилата страна разноски (държавни такси, адвокатски възнаграждения, възнаграждение на вещи лица за експертизи). Тя е вид обективна отговорност, основана на принципа, че страната, дала повод за делото или загубила спора, понася финансовите последици.

В настоящия случай с оглед р eзултата по спора в полза на ищеца, на осн.чл. 78, ал.1 от ГПК предвид уважения главен иск и на осн.чл. 78, ал.3 от ГПК с оглед отхвърления насрещен главен иск, на ищеца се следват разноски, вк. и за адвокатско възнаграждение.

Неоспоримо е правото на страната да ползва адвокатска защита в съдебното производство, за което пълномощникът има право да получи възнаграждение за своя труд, като същото (при липса на предпоставките по чл.38, ал.1 от ЗАдв) се дължи от доверителя.

Така установените по-горе обстоятелства по конкретното дело, относими към основателността при признаване правото на страната, чийто иск е приет за доказан, съотв.уважен, да получи репарация на сторените разноски, обаче, не изключват преценка относно размера на претендираното възнаграждение, когато при съпоставка с цената на иска бъде констатирано нарушение на принципа на справедливост и съразмерност. Този принцип, както и принципа за забрана на неоснователно обогатяване са основни принципи на правовия ред в държавата и като правоприлагащ орган съдът е длъжен да ги следи и спазва.

Последователно ВКС приема в своята практика, че чл. 78, ал. 5 ГПК определя критериите, по които се преценява прекомерност на заплатено от страна по делото адвокатско възнаграждение и това са единствено действителната фактическа и правна сложност на делото.

Основание за намаляване на разноските за адвокатско възнаграждение не е несъразмерност, а прекомерност на уговореното и изплатено адвокатско възнаграждение според действителната правна и фактическа сложност на делото. Разноските за адвокатско възнаграждение може да бъдат сведени до минималния възможен размер, ако действителната правна и фактическа сложност на делото е значително под средната към най-ниска. За определянето на правната и фактическа сложност на делото има значение броя и характера на извършените съдопроизводствени действия, което се определя в най-голяма степен от наличието или отсъствието на отклонения от типичното развитие на исковия процес, но определящи са броят, естеството, сложността на поставените правни въпроси и броят им, както и комплицираността на фактите и обстоятелствата, които имат значение за неговото решаване (в този смисъл Определение № 337/06.07.2017г. по ч.гр.д.

№ 2587/2017г. на ІV г.о. на ВКС).

С оглед постановеното задължително за съдилищата съгласно чл. 633 ГПК, Решение от 25.01.2024г. по дело С - 438/22 г. на СЕС се приема, че установените с Наредба № 1/2004г. размери на адвокатските възнаграждения могат да служат единствено като ориентир за съда при определяне на възнаграждения, но без да са обвързващи за него, като те подлежат на преценка, от значение за която са видът на спора, интересът, 4 видът и количеството на извършената работа и преди всичко фактическата и правна сложност на делото (Определение № 2422 от 30.07.2025г. по т.д. № 664/2025г. на І т. о. на ВКС и посочените в него актове).